Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

Май е вече време танковете да дойдат

в България


Упадъкът на живота във всички сфери достигна до своята критична точка, под която започва да става невъзможно съществуването и на обществото, и на държавата, и особено на българската нация. Това е опасен момент в нашата история, който малцина усещат, забелязват и осъзнават, макар да са изобилни знаците, които го предвещаваха и които сега постоянно ни карат да отворим очи и уши, за да видим и чуем свидетелствата на историята, да ги анализираме и най-сетне се стреснем и престанем да ги пропускаме. Не бива повече да се лъжем, че нищо не става или не ни заплашва и че над главите ни не виси кървавия меч на българския край.

За бедността и мизерията няма да говоря. Те довеждат българите до гняв и отчаяние. Нищо от онова, което идеолозите на неолиберализма и демокрацията обещаваха след 1989 г., не бе постигнато. А не бе постигнато, защото това си бяха нагли лъжи и измами, празни приказки и лозунги за увличане на лековерните и наивните, за да бъда разграбено материалното национално богатство и се установи нов обществен ред. Дълго време причината за икономическите неблагополучия се търсеше в “наследството от социализма”. После дойде оправданието, че, видите ли, комунистите се били настанили във властта и използвали нечестни средства, за да вземат икономическата власт, след като изгубиха политическата. Към това се добави “коварната роля” на някогашната държавна сигурност и още какво ли не. Влязохме в Европейския съюз, ала вместо стандартът на живот да се повиши, той падна още повече.

Материалната бедност е ужасяваща, но в нашата история сме преживявали и още по-страшна мизерия и пак сме оцелявали. Оцелявали сме, защото духът ни е бил силен, а вярата ни – здрава и истинска. Но никога преди материалното благополучие не се е абсолютизирало, не е било лична и обществена цел, фетиш. Всичките социално-политически промени са били очаквани и посрещани като избавление от несправедливостите и от социалното зло, а то се идентифицирало не само с бедността. И всичките са били някаква голяма или малка крачка към по-добро. Но не и сегашните.

Промените от края на миналото столетие измениха изцяло обществената парадигма, отхвърлиха традиционните ценности и въведоха уродливи представи и правила за обществено устройство и нравственост. Пазарното стопанство и неговото общество, които бяха установени, превърнаха всичко в стока, която трябва да се продаде или купи. Самият човек бе окачествен като такава стока, макар и с ниска цена – или поне неговият труд, здраве, потребност от образование, работа, забавление, информация са стоката, която е изложена на пазара и се търси купувач. Ако имаш пари, ще живееш, ще се лекуваш, ще се учиш, пътуваш, храниш; ще имаш покрив над главата си и хляб на масата. Всичко това създаде зверски отношения между хората, подреди ги в една грозна обществена йерархия, постави алчни и продажни хора във властта. А надеждите на всички бяха огромни, защото бяха видели осъществяването на либералните идеи в държавите от Западна Европа и искаха това да стане и у нас. Слава Богу, илюзиите бързо бяха разсеяни и то не от другиго, а от тези, които ги посяха сред българите. Те бяха тези, които узурпираха властта, спечелена уж в демократични и “прозрачни” избори. Тези именно хора заграбиха националното богатство, спечелиха огромни пари и заживяха охолно на гърба на бедните и унизените. Те въведоха новите “европейски” ценности, заговориха на нов език, отказаха се от националните традиции и опростачиха всичко. Никога преди не е било толкова скверно, безутешно и безнравствено. Животът, особено през последните десетина години, се оказа безцелно съществуване, животинско усилие за оцеляване. Поругано бе националното съзнание, обезценени се оказаха усилията на националната ни история за утвърждаване на българската национална държава, на самата българска национална душа.

Тогава за какво да живее българинът? Към какво да се стреми, какво да опази и предаде на следващите поколения.?

Преди повече от 25 години набедиха първия български президент, че като не успял да вразуми изгубилите разум новоизлюпени демократи, обсадили Народното събрание, казал: “По-добре е танковете да дойдат!”. По-добре е танковете да дойдат, за да се възстанови редът и се охладят умовете и страстите на озверилите се нещастници и наивници, изпратени заради чужди интереси “да сменят системата”.

Уви, танковете не дойдоха и видяхме какво с получи.

Но днес много хора вече искат танковете да дойдат, за да сложат края на тази национална драма и върнат, ако не друго, поне националната държава и националното достойнство на българите. Хората очакват и дори жадуват радикална промяна, която (и те го разбират отлично) ще дойде с насилствени действия, а не с избори и всякакви там “демократични” средства. Нали и сегашният ужас дойде с външно участие и дори пряка намеса. Защо да не бъде изчистен по същия начин. Но ”танковете” са все пак една метафора, обозначаваща онази сила, която ще разруши уродливия свят и ще предложи нова система на политическо устройство, в която най-сетне да се утвърди социалната справедливост и властта на умните, разумните, възпитаните, родолюбците и достойните българи.

Вижте каква нагла, брутална, безсрамна и просташка власт ни управлява днес. Вижте министър-председателят, който за да спаси политическата си кожа, е готов на лъжи, предателства, манипулации. Такова чудо не е имало – съгласете се. Този тип говори небивалици, а никой не смее да му каже в очите, че така не се говори, че народът трябва да се уважава, че думите трябва да се подбират, а изреченията да се построяват според законите на книжовния български език.

Искам, но ми е трудно да повярвам, че е възможно с български средства, т. е. с български танкове да се постигне избавлението. И не само защото вече нямаме армия, а и доколкото тя все пак съществува, танковете й не са чак толкова много и боеспособни, за да изпълни такава мисия. За съжаление обществото ни е силно покварено, разядено отвътре, разложено, за да е способно само да се пребори с болестите, които са го нападнали. Затова ще се осланяме на наши братя по кръв и вяра и ще чакаме тяхната възраждаща се сила и съзнание за историческа мисия в този свят да изпълнят дълга си.

Аз не се съмнявам, че такава сила ще премине границите ни и ще донесе важна промяна. Но за да стане това, нужно е тук да е в достатъчна степен подготвена политическата ситуация, нетърпимостта към сегашното статукво да бъде в своята крайна степен и да се е оформил зрял и подготвен за новата си роля политически субект, способен да поеме веднага властта, като извърши необходимите промени и насочи държавата и народа в нова посока. При тази разрухата няма да е достатъчно да се правят само реформи и подобрения, а ще се наложи радикална промяна на цялата обществено-политическа и икономическа система. Необходимо е най-сетне да се изпълни със съдържание и реален смисъл понятието “социална държава”, за да може да се иска от държавата ефективна намеса и контрол в разпределителните, преди всичко, механизми на икономиката.

Трябва най-сетне да се измете тази паплач от управлението на държавата, за да се възстанови морала и нравствеността във властта и се освободи народът и обществото от тиранията на посредствеността, пошлостта и простащината, които днес царуват. Те сами и доброволно няма да си отидат. Затова ще трябва насила да бъдат изметени.

Първата стъпка ще бъде направена на президентските избори, когато сегашната управляваща шайка трябва да получи стоманения удар на разгневеното и измъчено мнозинство!

Хората очакват с нетърпение “танковете да дойдат”, за да се сложи краят на униженията и срама от това, че сме българи.

Автор: Панко Анчев
Източник: Поглед.инфо

loading...

Последни от България

Кой прецака „десните“?

Два дни преди изборите любимата (дез)информационна платформа на фондация „Америка за (унищожаване
Отиди Горе