Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

Магистрала „Струма“ всеки момент ще е пешеходна зона за 100 хил. мигранти

в България


Интервю на Таня Джоева с д-р Калоян Методиев за Епицентър.бг

(д-р Калоян Методиев е завършил Политология в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализира външна политика и национална сигурност. Доктор по политически науки. Университетски преподавател)

 Г-н Методиев, атентатите в Париж пренаредиха дневния ред на държавите и обществата. Унгария оспори квотите, Македония и Сърбия спряха да приемат бежанци, заговори се за мини-Шенген. Къде е България в тази нова ситуация?

В геополитическото нищо. Ние сме много самотни, много объркани, много хаотични. Страната ни се лута, което точно сега не е добър знак. В момента има нужда от голяма доза стабилност. Правителството изпраща прекалено разнопосочни сигнали – от влизаме в Шенген до Шенген на практика не съществува;  от може да участваме в сухопътна операция в Сирия до няма да участваме в никакви операции. С други думи основният дефицит е този на лидерство. Всичко останало е следствие.

Крие ли риск за нас затварянето на македонската граница?

Огромен. Това може да пренасочи потоците по пътя на най-малкото съпротивление, което означава магистрала „Струма“. Границата ни с Гърция е пешеходна зона. Предполагам, че козите пътеки из Родопите от седмици се използват активно. Трафикантските мрежи са много гъвкави, населението – бедно, служителите – податливи на корупция. Патриотизмът е изоставен, цинизмът проникна навсякъде. Това е мечтана ситуацията за всеки престъпник. Влизането на едни 100 хиляди души вече може да изправи пред срив държавността у нас. Не е тайна, че страната ни е в тежко състояние. Която и сфера да вземете е пълна с нерешени проблеми и функционира зле.

Как ще коментирате готовността на военния министър да участваме в сухопътна операция, ако Франция поиска помощ? Като самодейност, от която министърът впоследствие се отказа?

Той не го каза съвсем в прав текст, но го вкара в контекст, който предизвика двусмислие. Желание явно има. Реалностите обаче са други –  нито сме подготвени, нито имаме ресурси. Освен това, ако мога да попитам, когато започнат да пристигат ковчезите на летището, кой от правителството точно ще ги посреща?

Кой е полезният геополитически ход за България?

Трябват ни съюзници в рамките на ЕС и региона. Сами не можем да оцелеем в този турбулентен момент. Трябват спешни разговори с Вишеградската четворка, Румъния и Сърбия. На Западна Европа и Турция не можем да повлияем. Гърция умишлено вкара един милион души в Европа. На Ципрас не може да се има доверие. Правителствата преди него охраняваха границите на южната ни съседка, потапяха лодки, вдигнаха ограда по сухопътната граница с Турция, държаха мигрантите в лагери. Новият политик услужливо ги посреща и транспортира до границата с Македония. Няма да се учудя, ако следващите в списъка му сме ние. Хървати, словенци, унгарци вече предупредиха, че гърците потапят в хаос Европа. Ситуацията прилича на византийските сметки при османското нашествие. Тогава всички до Виена платихме висока цена. Този път ще е до Дъблин.

Европа в лицето на своите институциите пропиля твърде много време, докато бежанският наплив ескалираше и всяка държава започна сама да търси решение. Кои са незабавните мерки, които България трябва да предприеме след 13 ноември?

Незабавно опъване на телена мрежа. Охрана от армия и полиция по метода човек до човек. Искане на помощ от Румъния и Сърбия с жива сила, техника и финанси. Предполагам, че и Вишеградската група ще откликне. Трябва да продължи изграждане на втори вал с висока ограда и без пестене на средства. Това са незабавните мерки. Сектор „Сигурност“ вече ще трябва да работи в нов режим.

Какво включва този режим?

Профилактика на трите рискови групи – помагачите, трафикантите и самите нелегални. Извеждане на незаконно проникналите от страната. Спирането на гетоизацията на София.  Влизане в махали и радикални общности. И ред други мерки, но те ще дойдат в следващ момент. Сега трябва да се очертае периметъра на държавата.

Трагедията в Париж и военните действия по улиците на Брюксел илюстрират провала на политиката на мултикултурализъм. Адекватни ли са реакциите на западноевропейските политици, въпреки този очевиден провал? И как си обяснявате, че май за пореден път си затварят очите?

Не са адекватни. В Европарламента посрещнаха Кончита Вурст като национален герой. Харчеха се огромни пари за промотирането му/й. Тогава на мнозина в Европа стана ясно, че нещо не е наред с управляващите западноевропейски елити. Не смятам за адекватни и реакциите на европейските политици след поредните атентати. Подчертавам поредните, докато въпросните политици са си същите. Тероризмът да се бори с толерантност звучи много сладко, но ако го сложите в по-широк контекст, може да си зададете въпроса: тези хора ли ще отговарят за моя живот и този на близките ми? Кончита Вурст ли ще се бори с Ислямска държава?

Вътрешният министър Румяна Бъчварова анонсира Стратегия за противодействие на радикализацията и екстремизма. Какво означава това и крие ли опасност за свободния обмен на мнения, позиции, критики?

Румяна Бъчварова не се ползва с обществено доверие. Оставането й на поста е рисково за България. Тя разбута системата, докато трябваше спешно да я укрепи. Може да е много ценна за Борисов, но в момента го влече към дъното. Да припомня, че само преди месец тя обяви, че трябва да мислим как ще живеем в ситуацията на една мултикултурна общност. Трябва да си сляп, за да не виждаш как живеят в Западна Европа по тази линия. Тоест г-жа Бъчварова няма стабилната основа, националното възприятие да стои начело на този сектор. Това, което се опитва да направи, е да наложи политически коректна цензура по западноевропейски модел, маскирана като борба с екстремизма. На Запад обаче преследваха не когото трябваше и резултатът го видяхме – стрелба по улици, кафенета, концерни зали. Бъчварова не може да излезе от тази либерална рамка. Оставката й е на дневен ред.

Унгарският посланик в София г-н Андраш Клейн постави въпроса за ценностите, които се превръщат в догма. Той имаше предвид така наречената политическа коректност, едно само по себе си демократично правило. Кое е по-опасно според вас: засилването на крайно десни формации в Европа или догматичното мислене, което излага европейските граждани на непосредствената заплаха от терористични действия?

Унгарският посланик ми става все по-симпатичен. Той уравновеси много от активните посланици в България, които гледахме досега. Дори бих казал, че ги засенчи – по наистина елегантен и дипломатичен начин, а не с брутална намеса и унизително отношение на други негови колеги, с което сякаш сме се примирили.

Политическата коректност означава либерална цензура, казана по политически коректен начин. Унгарците го изпитаха на гърба си. Охулиха ги, но те издържаха. Сега са морални победители. Всъщност, това не са крайно десни, а автентично десни, консервативни формации, които искат силна държава, традиционно семейство, християнски ценности, национални икономики, силни институции, човек в центъра на политиката. Всичко това се определя като „крайно“ от либералната парадигма. Крайните всъщност са тези, които викат крайни. Аналогията с крадеца на пазара е неизбежна.

Колкото е голяма заплахата от терористите с пушки и бомби, толкова и от тези мрежи от неправителствени организации, помагачи и политици, които създадоха условия екстремизмът да се вихри. С тях диалог не може да се води. И с двете групи. Вторите ми напомнят на бабата, която носела съчки на кладата на Ян Хус.

*Интервюто е публикувано със заглавие „Борисов да действа бързо, Бъчварова го влече към дъното“ в Епицентър.бг

Източник: Memoria de futuro – Памет за бъдещето

 

 

loading...

Последни от България

И така всичко е ясно?

Помните ли? Преди изборите за президент НС скалъпи нова „Временна анкетна комисия
Отиди Горе