Лицемерие без граници

в България

България от години има сервилна политика спрямо Турция и никаква спрямо нашата диаспора. Скандалът около въвеждането на уседналост за изборите трябваше да скрие този факт – за да можем да я караме, както си я караме.

Вместо публично обсъждане на промени около Закона за българското гражданство, се състоя огромна публична олелия. В продължение на седмица на българското общество последователно беше внушавано, че:

  • Сегашната власт в лицето на президент и служебно правителство (на което, впрочем, оставали само две седмици) се опитва да прокара скандални антиконституционни поправки. 
     
  • Eдин „умен и красив” чиновник изпълни дълга си и разконспирира заговора.
     
  • Министерство на правосъдието гузно свали проекта от сайта си.
     
  • Президентът прескочи Народното събрание и едва ли не суспендира основния закон.
     
  • Румен Радев се опитва да наложи президентска република, на което здравите политически сили ще дадат отпор!

Изобщо, събитията около предвижданите промени се поднасяха в такъв ракурс, че всяка прогресивна медия да може (при нужда) да възкликне в ударно заглавие: „Нещо страшно става в държавата!”

Нека сме наясно отсега. Да се приеме условието за уседналост за всички видове избори или, не дай Боже, да се отмени двойното гражданство, ще бъде огромна грешка. Причината е в катастрофалната политика от последните 27 години, която принуди милиони българи да си потърсят по-добра държава. Българската диаспора нараства, а българската държава няма никаква политика към гражданите си зад граница. Подчертавам –никаква! Няколко сравнения ще ви убедят в това.

  • Виктор Орбан даде възможност на стотици хиляди представители на унгарската диаспора да придобият първо гражданство, после – избирателни права. 300 000 живеещи в Румъния получиха унгарски паспорти.
  • В Румъния усвояват пари от еврофондовете за завръщане на младите румънци в страната. Очевидно за северната ни съседка това е приоритет, а не строежът на стадиони в пустеещи населени места.
  • Турската държава дава пенсии и на тези свои граждани, които нямат и ден осигурителен стаж в родината си и независимо от факта, че ще вземат германски пенсии, ако са работили в Германия.

Вместо да предложи последователна политика към българите зад граница нашата парламентарна република изпраща към сънародниците ни точно обратните послания. ГЕРБ, която най-силно освирка президента заради предлаганите поправки сега, в предишния парламент прие текст, който предвиждаше зад граница да се гласува само в посолства и консулства. После го поправи и разреши до 35 секции в една държава, уж заради надвисналото вето на президента Плевнелиев. Истината обаче е друга: по същото време от Западна Европа се беше надигнала огромна вълна на недоволство, започнала с т. нар. Лондонска среща.

И това не е всичко. Светът познава различни начини за упражняване на избирателни права: електронно, по пощата или ранно гласуване, което върви сега за референдума в Турция. Подобни промени в изборното законодателство в България са табу, въпреки че биха улеснили гласуването на българите зад граница и биха дали ясен знак, че страната има нужда от тяхната съпричастност и от връзката с тях, а не само от парите, които изпращат на по-бедните си роднини…

Защо подобни нововъведения обаче са немислими тук? Познахте. Заради сънародниците ни в Турция, особено на фона на растящите неоосманистки амбиции и ислямизация на страната в последните години.

С поправки в Изборния кодекс българският парламент се опитва да реши следното уравнение: как да отрежем гласовете от Турция без да засегнем тези от сънародниците ни другаде? Така съставено, то няма решение. За да се лишим от близо 100 000 дирижирани гласоподаватели, бихме могли да загубим около милион български граждани.

Решението спрямо Турция е България и нейните институции да реагират при всеки опит за намеса във вътрешните работи на страната. Както по време на последната предизборна кампания. Да припомним събитията:

– Вследствие на откритата агитация за ДОСТ на турския социален министър в Истанбул във Външно министерство бе извикан посланик Сюлейман Гьокче (7 март), на когото ясно бе заявено, че подобни стъпки са директна намеса във вътрешните работи на България и които считаме за напълно неприемливи.

– На 16 март българският посланик Надежда Нейнски бе извикана за консултации в МВнР в София. Силен жест в дипломацията! На Анкара бе даден ясен знак, че България вече няма да бездейства.

– На 17 март ДАНС и МВР предприеха мерки срещу трима турски граждани – отнемане на право на пребиваване, забрана за влизане в страната, експулсиране. Причините: заплаха за националната сигурност, създаване на антибългарски настроения в смесените региони, насочени срещу териториалната цялост и единството на нацията. На 22 март още двама бяха обявени за нежелани в страната.

– На 23 март президентът Радев категорично заяви по адрес на Анкара: „България не дава, но и не приема уроци по демокрация, особено от държави, които не спазват върховенството на закона.”

На подобни политически реакции българското общество не е ставало свидетел в последните години, въпреки многократните вмешателства от страна на Турция, накърняването на суверенитета на страната ни, споделените „сърдечни трепети” на Ердоган към Варна и Кърджали. Президентът Росен Плевнелиев и външният министър Даниел Митов снизходително подминаваха подобни жестове.

Промените, бързо-бързо свалени от сайта на правосъдното министерство, бяха продължение на политиката от последния месец за прекъсване на влиянието на Анкара. Чрез скандала с уседналостта вниманието умишлено бе отклонено. Поправките предвиждаха да се сложи край на финансирането на мюсюлманското вероизповедение от организации и лица от чужбина, от политически партии и от анонимни дарители, ако сумата е над 1000 лв. Предвиждаха партиите да не получават пари от чужди граждани и да бъдат заличавани от регистрите, ако агитират на език, различен от конституционно установения. С други думи, ако правилата действаха при последната кампания, ДОСТ можеше да бъде елиминирана от състезанието. А ходжите да не агитират свободно сред българските мюсюлмани в полза на любимците на Анкара.

Очевидно е, че огромният шум около уседналостта пресече всякаква обществена дискусия по важните за страната въпроси: как Турция използва демографията като оръжие, защо България водеше години наред унизително сервилна политика спрямо Анкара и какви са намеренията на бъдещата власт, която намери време да прекъсне преговорите за съставяне на правителство, за да се включи в кампанията срещу президента.

Да, твърдя, че кампания имаше, защото публикуването на законопроект за обществено обсъждане не е равно на преврат. След конституирането си 44-ият парламент можеше или да приеме някои от предложенията, или да ги отхвърли, и за всички отхвърлени трябваше да обясни защо.

Е, суматохата попречи. За да можем и занапред да я караме така, както я карахме досега. С услужливо поведение спрямо Турция, Берлин или Вашингтон, без политика спрямо диаспората, с концесиите, „калинките”, СЕТА…

А дойдат ли избори, патриотите ще изтупат арсенала от жестове за еднократна употреба: ще размахат байрака, ще облекат народни носии, ще затварят КПП-тата и ще дърпат бабичките на браздата. Като няма политика, да живее България!

Впрочем, добър вариант би било, ако условието за уседналост или забраната за двойно гражданство не важи за страни от Европейския съюз. С други, където диаспората е голяма, биха могли да се сключат двустранни споразумения. Неизвестно защо „умният и красив” младеж пропусна да добави изключението в публикуваните текстове.

Таня Джоева,
А-specto.bg

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto

Последни от България

Отиди Горе