Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

Лакеи Forever

в България


Фактът, че Съединените щати с президент Доналд Тръмп направиха това, което Съединените щати с президент Барак Обама не направиха, а именно започнаха да бомбят Сирия, едва ли е изненада за някого. Първо, Тръмп не се слави с особено голямо разбиране на световните тенденции и, второ, той трябваше да направи нещо, което да изглежда като ярка конфронтация с Русия. В противен случай обвиненията, че е марионетка на Кремъл щяха да се засилват, а обединеният фронт от военнолюбиви републиканци и демократи, плюс влиятелни лица в армията и тайните служби, плюс всезнайковците от Холивуд, които докато си купуват поредния замък във Франция, защитават поредната високохуманна кауза, щеше все по-обсесивно да повтаря думата импийчмънт. Толкова за мотивацията на Тръмп, защото около казуса „Съединените щати налагат с бомби демокрация в Сирия“ има един по-важен, специално за нас българите, момент. Имам предвид официалната позиция на нашето Министерство на външните работи по случая. Първата ми мисъл, когато я чух, беше, че във Външно се е върнал или Николай Младенов, или Даниел Митов. Звучеше наистина така все едно начело на министерството не стои българин, а задвижвана с дистанционно кукла от намиращия се във Вашингтон Национален демократичен институт. Да, ако външен министър все още беше Даниел Митов, а пък президент – Росен Плевнелиев, със сигурност освен правоверен американизъм в позицията щеше да има и няколко русофобски вметки. Но дори без тях позицията на външното ни министерство звучи неприлично угоднически по адрес на задокеанския Голям брат. На всичкото отгоре изглежда и като писана от човек, който е доста скаран с логиката. Най-напред казваме, че подкрепяме американските удари, а после настояваме разследването да разкрие виновниците за химическата атака. Доста по-логично изглежда обратното – първо разследването да покаже кои са виновниците и едва след това да има удари. Явно обаче във Външно се движат по правила, които нямат нищо общо с нормалната човешка мисъл. За сметка на това пък правилата им имат много общо с ненормалното подлизурство. И май няма никакво значение дали правителството е служебно или редовно. Лакейският нагон в общуването с великите сили си остава. Как пък за толкова години от избухването на демокрацията не проявихме поне капчица себеуважение. Приветствахме американските бомбардировки над Сърбия, включихме се в ръководената от Съединените щати „Коалиция на желаещите“, която нахлу в Ирак под фалшивия предлог за разработени от Саддам Хюсеин оръжия за масово поразяване, радвахме се на западните удари  в Либия, които, на практика, унищожиха тази държава, поихме и хранихме представители на „умерената“ сирийска опозиция. Колкото и различни да бяха правителствата, които вършеха тези работи, имаше едно обединително нещо за всички тях – желанието да получат благосклонна усмивка от господарите на света и абсолютният отказ от каквото и да било самостоятелно мислене. Всъщност колкото по-малко мислиш, толкова по-голям е шансът да се издигнеш в българската политика.

Петър Волгин,
А-specto.bg

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto

loading...

Последни от България

Отиди Горе