Красимир Янков: Само в авторитарни държави, „Военна полиция“ може да подслушва и следи граждани – Следят се хиляди граждани, а телефонните измамници остават неразкрити

в България


Красина Кръстева

-Има ли България ресурс да се справи едновременно с бежанската криза и увеличаващия се наплив от мигранти, битовата престъпност и организираната престъпност, след като МВР харчи 95% от бюджета си за заплати, г-н Янков?

– При гласуването на Бюджет 2016 поставих въпроса за необходимостта да бъдат отчетени новите реалности. Настоявах за проблема с бежанците да бъде заделен адекватен ресурс, който да покрива не само планираните, но и форсмажорни параметри. Сега премиреът Бойко Борисов се опитва да отчете личен принос за отпуснатите 108 млн.евро. Той обаче е министър – председател и отговорността му е да решава проблемите не като разчита на благорарзположението на Европейския съюз, а със стабилни мерки и държавническо поведение. По отношение на дейността на МВР относно опазването на националната сигурност кадровият ресурс е по-важен от финансовия. Заради условията на работа, несигурността от постоянно променящия се закон, регламентиращ дейността и структурата на ведомството, напускат най-ценните кадри. А това са хора, работили повече от 10 години в системата на МВР. Като добавим и недоокомплектоването на щатовете, се налага изводът, че ръководството на вътрешното министерство не си дава сметка колко отговорна и важна за държавата е работата на полицията и службите заради тежката криминална обстановка и бежанската инвазия.

-Министър Бъчварова казва, че с промените ще се стабилизира системата? Вие разбрахте ли как точно ще стане това и в какво ще се изразява тази стабилизация?

-Нищо от това, което е заложено в закона, не може да подобри работата на МВР. Нещо повече – промените няма да доведат до функционална оптимизация на работата на отделните звена. Обществото не получава повече сигурност и по-добро административно обслужване. И двата управленски мандата на ГЕРБ стартираха с внасяне на нов закон за МВР. Този на Румяна Бъчварова е в пъти по-неадекватен от предходния. Каква стабилизация? Напротив – още преди внасянето на нормативния документ синдикати и служители единодушно скочиха на протест. Това доведе до дълги преговори, обещания и частични промени. Запазването на част от социалните права на служителите бе отвоювано, но структурната реорганизация остана във вид, будещ подозрения за неефективност и за създаване на възможност за последваща приватизация на дейности, които са вменени на МВР като част от функциите на държавата.

– Само с промени в обхвата на „Военна полиция“ ли ще се изразява стабилизацията? Ще имат ли нови правомощия тези полицаи и какви?

– Промените в правомощията на тази структура на МО са озадачаващи. Няма никакво оправдание трансформацията на това вътрешно ведомствено звено в служба с граждански обхват, капацитет и дейности съчетаващи това, за което са предназначени МВР и ДАНС взети заедно. “Военна полиция” ще има своя агентура, ще прилага СРС, ще събира данни за граждани, юридически лица, ще задържа и ще провежда свои разследвания. В една нормална, демократична държава това е недопустимо. Военни структури ползват такива правомощия само в държави управлявани от авторитарни или военни режими.

-А със създаването на държавно предприятие, в което ще бъдат съсредоточени дейности като издаване на документи за самоличност, няма ли вместо да изпишат вежди, да избодат очи? Защото тези промени са насочени към съкращаване на средства и орязване на привилегиите при пенсиониране, каквито тези служителите сега имат.

-Такава промяна не може да бъде обоснована с оптимизацията на разходите на МВР и намаляване на работещите при специални условия. Характерът на работата им изисква те да имат такъв статут. Извън безспорното значение за националната сигурност на издаването на документи за самоличност поради това, че е свързано с набирането и съхраняването на личните данни на всеки български гражданин, тези документи имат цена, която всеки един от нас заплаща. Приходите постъпват в националния бюджет. Държавата регулира стойността им, така че да е възможно всеки български гражданин да ги придобие. Със заложената промяна, отпада надеждността за съхранение на личните данни, но и се създава предпоставка, стойността на услугата да се формира на пазарен принцип. Някои от съставните дейности могат да бъдат приватизирани под формата на “фирми подизпълнители”.

-До какво според вас ще доведат разширените правомощия на ГДБОП, свързани с компютърни престъпления? Ще намалеят ли измамниците, специализирани в източване на банкови карти, например, чрез пазаруване по интернет?

– Разширените правомощия на ГДБОП са в унисон с криминална обстановка, формирана от все по разгърнати трансдържавни и мултнационални формирования, включващи както чисто криминални структури, така и такива, обезпечаващи съществуването на терористични организации. Затова и нашето виждане за ГДБОП беше да е част от Държавната агенция „Национална сигурност“.

Връщането на ГДБОП в МВР би следвало да насочи работата на службата върху родната организирана престъпност. Летните криминални пърформанси на Слънчев бряг показаха, че специализираната служба не е информирана и няма адекватни реакции за процесите, протичащи в криминалния контингент. Колкото до източването на банковите карти и други електронни операции представляващи финансови измами, нямам точни данни за успеваемостта, но за тези престъпления параметрите на локацията не са ограничени. Те могат да се извършват от всяка точка на света, и това се случва от държави, където не е достатъчна строгостта на закона и заниженият контрол го допуска. Затова, като представител на законодателната власт смятам, че нашите служби трябва да са въоръжени с нормативна уредбата, която да им дава възможност да защитават сигурността и имуществото на обществото и на всеки гражданин.

-Драконовските мерки за сигурност правят ли живота ни по-защитен? Антитерористичното законодателство в САЩ, т. нар. Пейтриът акт, приет след атентатите на 11 септември 2001 г., беше отменен заради неефективност. Експерти посочват, че са били подслушвани хиляди мирни граждани, но нито един терорист. Защо ние тепърва повтаряме чужди грешки?
– В демократичните общества всяка извънредна мярка, продиктувана от определени обстоятелства има ограничен времеви характер до предприемане на адекватни действия, които да не нарушават спокойствието и правата на гражданите. Случилото се на 11 септември 2001 г. беляза начало на една нова епоха на глобална несигурност – заплахата от тероризъм е възможна във всяка точка на света. Огромните щети и многобройните жертви на тероризма не постигнаха най-важната си цел. Не успяха да всеят паническият страх, който да доведе до сриване ценностите на съвременната цивилизация. Атентатите в Париж и Брюксел, както и последвалите въоръжени атаки създадоха усещане за постоянната заплаха. Именно службите за сигурност трябва да дадат увереност на обществото, че са в състояние да обезпечат сигурността му. Това има своята цена. Губим част от правата си. Тук е и ролята на контрола върху службите от институциите, излъчени от гражданското общество.

-На кръгла маса за свободата и сигурността експертът проф. Николай Радулов посочи, че антитерористичното законодателство ще се окаже ялова коза, защото не е ефективно. Как може да се повиши ефективността на мерките срещу тероризма?

– Няма система или методика, която да елиминира опасността от терористичен акт. Какъвто и закон да бъде сътворен, ако нямаме подготвени и екипирани служби, противодействията на заплахите няма да са ефикктивни. Съществено в борбата срещу терористичните мрежи е взаимодействието на службите на страните от ЕС и останалите партньорски служби. Борбата срещу тероризма е част от необявена война, далеч от териториите на същинските бойни действия. В тази война всеки е потенциален участник, затова трябва да проявяваме бдителност.

-Преди няколко месеца с промени в закона за електронните съобщения бе узаконено правото на властта да рови в електронната ни кореспонденция и да подслушва телефоните ни. Това не спира телефонните измамници, но постепенно не превръща ли България в полицейска държава.

– Отговорът ми на този въпрос е производен на предходните два. Всеки иска да се презастрахова. Службите искат повече правомощия, а гражданите ще се борят за запазване на правата си. Няма как да оправдаем неразкриване на престъпления като телефонните измами, за които техническите средства дават възможност за установяване на извършителя за броени часове. А с контрола на същите тези технически средства да се прилага надзор върху хиляди граждани, безконтролно или на формално основание. / Епицентър.бг

 

loading...

Последни от България

Отиди Горе