Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

Красимир Иванджийски: Запомнете лятото и есента на 2016 г.

в Свят


Автор: Красимир Иванджийски
Източник: Вестник строго секретно

Запомнете добре лятото и есента на 2016 г. Именно през тези няколко месеца се решава въпросът „мир или война“ по големия фронт на Третата световна война. Тя не е зрителна измама. И е време да говорим откровено, колкото и да е неприятно.

И така, войната върви. Войната между САЩ и НАТО – от една страна, и Русия и Китай – от друга. Войната е за хегемония, която ще определи дали следващото столетие, а може би и хилядолетие, ще бъде американско или руско-китайско.

Нека никой не се заблуждава, че руските и китайските лидери наричат врага „партньори“. Разбира се, те не могат публично да ги нарекат дебили, въпреки че Сергей Лавров веднъж не издържа.

Войната върви в няколко измерения – информационна, икономическа, политическа и военна. Върви с Deja-vu, т.е. „нещо, което е било“. И отново целта е Русия, която като че ли отстъпва.

1812 година, нахлуването на Наполеон в Русия. Кутузов отспива няколко месеца. Най-напред, за да съедини армиите на Багратион и де Толли, а след това – за да се попълни армията и да започне партизанска война. Генералното сражение под Бородино не дава решителна победа и руснаците отново трябва да отстъпват, да събират сили, да продължават партизанската война.

Какво щеше да стане, ако Кутузов беше дал на Наполеон генералното сражение в началото. Щеше да бъде разбит и Наполеон щеше да превземе не само Москва, но и да стигне до Урал.

До Урал искаше да стигне и Хитлер във Втората световна война. Сталин, като Кутузов, всячески отлагаше началото на войната с Райха, въпреки че до лятото на 1941 г. войната в Европа вече вървеше от няколко години. Австрия падна в аншлюса, Чехословакия беше разпарчетосана, както и Югославия.

Можеше ли СССР да влезе във войната през 1938 г.? Можеше, но щеше да бъде разгромен за няколко дни, защото армията му не беше готова за такъв враг. И, когато Хитлер беше на 6 километра от Москва руската армия започна своята контраатака, която свърши в Берлин.

Сега войната се повтаря почти в същите пространства. Враговете и съюзниците с малки изключения са същите. Западът срещу Изтока. И отново е война на унищожение. Западът иска да унищожи веднъж завинаги Русия, да я изхвърли от историята.

Путин започна своята война с речта си в Мюнхен, когато заяви, че разпадането на СССР е най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век. На Запад разбраха добре какво им казва и започнаха Третата световна война срещу Русия – прикрито, открито, като кибервойна, като информационна война, като геополитическа война, като финансова война, като истинска война и т.н.

През последните 10 години основните противници – САЩ и Русия, постоянно вдигаха залозите и сблъсъкът им се изкачваше на по-високи равнища. САЩ разчитаха, че ще изплашат или физически елиминират Путин. Той, на пръв поглед, отстъпваше, но всяко отстъпление използваше за по-висок залог и бавно изкачваше Русия към позицията, която СССР заемаше на световната арена. Пътят е дълъг и крие неизвестности. Но това е посоката.

Сегашната обстановка е по-опасна, отколкото в най-горещите години на студената война, които помня добре.

Въпросът е какво ни готви започващата есен, в която неочаквано, но логично, фигурите на голямата дъска смениха своите позиции. Това стана в далечния китайски Ханчжоу на срещата на Голямата двадесетица Г-20, където за първи път Западът не можеше да диктува и трябваше да слуша. Г-8, след отстраняването на Русия от нея вече е погребана.

Сцената беше разтърсена, декорите разместени. Господството на САЩ и техните геостратегически императиви свърши. Отсега нататък на нея ще се разиграва друга драма: „залезът на глобалната имперска структура и изгревът на новия свят“.

Това внася още по-опасни моменти във войната на Запада срещу изтока, което се вижда от публикуваните карти за Европа.

Русия разполага с достатъчно средства за отговор. В това е и цинизмът на САЩ и НАТО, които изнасят ядрения си потенциал и ПРО на периферията /която за нас съвсем не е периферия/, знаейки добре, че всички тези системи, ракети и прочие железа от военна гледна точка са фикция, която ще бъде унищожена за секунди и, че една от началните цели на руските ударни средства в случай на атака на САЩ срещу Русия ще бъде да превърне в ядрена пепел базите на ПРО в Румъния, Полша и Турция.

С една дума, тези държави ще почувстват как се живее в страни, към които са насочени руските ядрени и крилати ракети. Онова, което САЩ им противопоставят, е чиста провокация. Но именно това е целта.

От техническа гледна точка нещата са много прости. Най-вероятно вече е разработен план за съответните ракети за поразяване на целите на САЩ и НАТО в Полша, Румъния и България, т.е. къде трябва да полетят бойните им глави. По-нататък тази полетна задача при необходимост влиза в компютърните системи на ракетите. Това са секунди. Ракетата е готова да унищожи радари, кораби, шахти, бази или държави като цяло.

Във всяка армия има закон – ако съществува място, което заплашва националната сигурност, то се взима на прицел – авиобази на носители на ядрено оръжие, складове, системи на ПРО, пристанища за атомни подводници. Така постъпва всяка страна. Русия не е изключение.

САЩ ще отслабват, пикът на техните възможности за противопоставяне беше отминат. Ще укрепват позициите на Китай, Русия и БРИКС. Това ражда надежда в малките и средни страни, че ще се появят и други полюси, които ще им дадат възможност да се развиват независимо и равноправно.

Евразия е най-големият континент на Земята и е основен хребет в геополитически смисъл. Държавата, доминираща в Евразия ще контролира два от трите най-напреднали и най-производителни региона на планетата.

Около 75 процента то населението на света живее в Евразия. Там се намира и по-голямата част от световното физическо богатство. Като промишлен и природен ресурс Евразия дава 65 на сто от световния брутен продукт и три четвърти от известните енергоресурси – уникален за историята икономически гигант, който вече не може да бъде спрян.

От Запад обаче въздухът продължава да мирише на война – Обама, си отива, но успя да предупреди американците да се готвят за извънредни ситуации. Може би имаше предвид изригване на Йелоустоун или разцепване на разлома Сан Андреас. Но най-вероятно визира наближаващата голяма война.

Последва го и Меркел, която препоръча на германците да правят запаси от продоволствие за 10 и от вода за 5 дни, в разчет по два литра дневно на човек. Интересно защо са изчислили 10 и 5 дни.

Заради това погледнете отново картите, които показват фронта на войната в Европа и буферните държави между Русия и САЩ. D?j?-vu – нали ви казах.

Несъмнено живеем в исторически времена. Или по-точно в тяхното повторение.

Ключът е на „старт“.

Автор: Красимир Иванджийски
Източник: Вестник строго секретно


loading...

Последни от Свят

Отиди Горе