Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

Красимир Иванджийски за 11 септември

в Свят


Източник: Вестник строго секретно
Автор: Красимир Иванджийски

11 септември: Преврат или контрапреврат и кой го направи

Досега формулирахме някой от най-важните въпроси и отговори за 11 септември. Те обиколиха, по един или друг начин, света. Важно е, че все повече хора разбират какво наистина се случи в Ню Йорк и Вашингтон.

Кой има толкова огромна власт, че свободно може да влиза във всяка разузнавателна агенция по света? Кой може да се обади на всеки лидер и да му дава заповеди? Кой има достъп до всичко, навсякъде? Кой има контраагенти в ЦРУ, военните, въздушната агенция на САЩ – FAA, Агенцията за извънредни положения – FEMA, противовъздушната отбрана – NORAD, във всяка друга агенция, за която можете да се сетите.

Коя е тази хидра?

Отговорът е един. Това е световната супервърхушка. Олигарсите на планетата. Наричани са “световна мафия”, “Нов световен ред”, “световно правителство в сянка” и т.н.

Това са хората зад кулисите, контролиращи американските правителства, британската монархия, Федералния резерв, Световната банка, Международния валутен фонд, ООН, НАТО, Европейския съюз…

Онези, които си мислят, че хидрата няма достъп до всичко и всеки, живеят в нереален свят.

Това беше единствената група в света, която имаше достъп и контролираше всичко, което беше необходимо за осъществяването на Операция 11 септември.

За тях нямаше значение кой е президент на САЩ. Решиха, че Буш ще бъде по-удобен от Гор и го вкараха в Белия дом с огромни машинации.

Вероятно определиха на Буш ролята на герой от класическа трагедия – сляп и манипулиран. Дали Буш е знаел или не за 11 септември, дали е участвал или не в 11 септември, няма значение. Обградиха го със свои хора, които го тласкат към поредния акт от трагедията – войната с Ирак.

Това беше основната цел на израелската политика спрямо САЩ след 1996 г. Не успяха при Клинтън. Сега правят това с Буш.

Ще припомним, че на 8 юли 1996 г. Ричърд Пърл (сега председател на Комитета по отбранителната политика, която е прикрепена към заместник-министъра на отбраната Пол Волфовиц) представи анализ на тогавашния премиер на Израел – Бенямин Нетаняху, в който се сочеше, че Израел трябва да отхвърли договора от Осло и концепцията “мир срещу земя”, да анексира целия Западен бряг и Газа, да елиминира Саддам Хюсеин и дестабилизира Сирия, Ливан, Саудитска Арабия и Иран. Два дни по-късно Нетаняху прочете тези основни израелски цели пред американския конгрес.

От февруари 1998 г. правителството на Англия, начело с Тони Блеър, в съюз с Нетаняху, започна атака срещу Клинтън да го убеди или принуди да започне война срещу Ирак под претекста, че Багдад “притежава оръжия за масово унищожение”. (Сред тогавашните автори на споменатия анализ бяха и актуалните висши членове на администрацията на Буш: Елиот Абрамс -Националния съвет за сигурност, Ричард Армитиж – Държавния департамент, Джон Болтън – Държавния департамент, Даг Фейт – Департамента на отбраната, Залмай Хализад – Белия дом, Питър Родман – Департамента на отбраната, Доналд Ръмсфелд – Секретар на отбраната, Пол Фолфовиц – Департамента на отбраната, Дейвид Урмсер – Държавния департамент и т.н.)

През февруари 1998 г. Клинтън обаче отхвърли техните искания и отпрати Нетаняху и Блеър.

Тогава Нетаняху направи грешка. Въобрази си, че може да свали или да се отърве от Клинтън и да постави на негово място друг президент, който да е по-благосклонен към Израел.

Задвижиха се каналите на Моссад в Белия дом, на Клинтън пробутаха стажантката Моника Левински. Но и оралният скандал не беше достатъчен. Тогава Нетаняху постави ултиматум – Клинтън да пусне от американския затвор Джонатан Полард – американският евреин, който беше осъден за шпионаж в полза на Израел. Нетаняху искаше Клинтън да го помилва и да го качи за Израел в премиерския самолет. Но американската разузнавателна общност не се съгласи. Шефът на ЦРУ Джордж Тенет заплаши с оставка. Може би избърза. След това “изтече” информация, че Клинтън май е искал наистина да качи Полард на самолета на Нетаняху, който да бъде свален “по грешка” от тествани морски ракети.

Клинтън обаче не можа да направи това и реши да отстрани Нетаняху иначе. Намери подходящ кандидат – Ехуд Барак, и го направи нов премиер на Израел. Нетаняху отпадна от политиката. Срещу него бяха повдигнати криминални обвинения и може да влезе в затвора.

За помощта си за Барак, Клинтън вероятно поиска реципрочност. Израелска специална група взриви самолета на Джон Кенеди-младши и той беше елиминиран като съперник на Хилари Клинтън за сенатското място от Ню Йорк. Но най-вероятно синът на Джон Кенеди щеше да се кандидатира направо за президентските избори през 2000 г. А той имаше твърде много да връща за убийството на баща си, както на актуалната върхушка, така и на Израел. Отгоре на всичко имаше май и благословията на Ватикана. Такова нещо не можеше да бъде допуснато.

Клинтън получи заповед “отгоре” да саботира кампанията на своя вицепрезидент Ал Гор, така че да бъде избран Джордж Буш-младши. За “световното правителство” нямаше значение дали бъдещият президент ще е демократ или републиканец. Те бяха избрали Буш за ново златно момче.

Хората, които искат да контролират света, не са демократи. Те не са и републиканци. Те са “новосветовен елит”, който контролира кандидатите на всяка партия.

През 1996 г. Новият световен ред избра възможно най-лошият републикански кандидат, защото искаха Клинтън да остане на власт. По-рано, през 1984 г. те избраха възможно най-лошия кандидат на демократите, тъй като искаха републиканецът Рейгън да остане на власт.

През 1988 г. те избраха най-лошия кандидат на демократите, за да може Джордж Буш-старши да стане президент. След избора на Буш-младши освобождаването на Джонатан Полард стана невъзможно. Ако не стана при Клинтън, въобще не може да стане при Буш. Защото Полард знае твърде много за мръсните скандали като Иран – Контра и “Октомврийска изненада” в които бяха замесени ЦРУ, Моссад и Буш-старши. Той знае до каква степен САЩ и Израел използваха софтуерната програма Promis, за да шпионират както тогавашните си съюзници, така и враговете – СССР и Китай.

Но най-важното е, че Полард вероятно беше разбрал за плановете на “световното правителство” на следващия етап да се стигне и до унищожаването и на Израел.

Преди това обаче трябва да има война с Ирак. За да се стигне до нея трябваше да има 11 септември. Само минути след атаката на 11 септември същите кръгове, които определяха политиката на Нетаняху заявиха, че Буш трябва да тръгне на война срещу Ирак.

На 22 септември 2001 г. същият Пол Волфовиц направи трескава реч пред Буш и кабинета му в Кемп Дейвид и призова към война срещу Ирак. Волфовиц беше вкаран във вътрешния кръг на Буш през 1999 г. от бившия държавен секретар Джордж Шулц. През същата година Волфовиц и Кондолиза Райс започнаха подготовката на външната политика на Буш и съставянето на групата за национална сигурност. Волфовиц вкара в нея и агента за влияние на Израел Ричард Пърл, който на 10 юли 2002 г., призова към незабавна война срещу Ирак и окупиране на нефтените полета на Саудитска Арабия.

11 септември създаде напълно нов контекст на “войната срещу тероризма” и постави въпросите за истинските автори на Операция 11 септември.

Сред тях например е и въпросът дали Израел имаше достъп до сателитите на американската NASA, които, както стана известно, са били изключени няколко часа преди атаката срещу Световния търговски център. Друг въпрос е дали Израел има достъп до лазерно оръжие, което може да е било използвано за унищожаването на двете кули на Световния търговски център.

От всички страни Буш е в незавидна ситуация. Направо трагична. Той не може да се измъкне от манипулацията. Неслучайно през последните дни започна да се промъква информация за негов хомосексуализъм по време на следването в университета Иейл и приемането му в секретното окултно общество Skull and Bones, придружавано от хомосексуални практики.

Най-опасният момент обаче може да са плановете на “световното правителство” за унищожаването на Израел, за да се предизвика Армагедон и се придвижи напред със своите цели. Никой не може да гарантира, че арабите няма да нападнат Израел. За това е необходима само една ракета с ядрена глава, която може да бъде изстреляна не само от араби.

И така, какво стана на 11 септември и какво ще става през следващите години? Световен преврат или глобален контрапреврат?

И в двата случая последиците могат да бъдат трагични. Заради шепа безумци…

11 септември беше изцяло вътрешна работа на САЩ
Осама бин Ладен и Саддам Хюсеин – най-великата лъжа на ХХI век

Какво наистина се случи на 11 септември 2001 г.? Кои бяха основните играчи и какви бяха причините за тази операция?

Онези, които имат историческа памет, си спомнят, че операцията 11 септември беше осъществена според плана, разработен преди … 20 години. Това беше планът Америка да тръгне към изграждането на световна империя и глобална доминация.

Бяхме сред първите, които през октомври 2001 г. започнаха да анализират водовъртежа от събития, хора, мотиви и пропаганда, появил се в този важен момент на историята. За да стигнем до извода – „не си правете никаква илюзия, 11 септември беше изцяло вътрешна работа на САЩ“.

Тогава предположихме, че най-вероятно става дума за хората на Джордж Буш-старши – Дик Чейни, Доналд Ръмсфелд, Пол Вулфовиц, Джеб Буш, Левис Либи, висши служители от ЦРУ, ФБР и Пентагона, които съчиниха един от най-невероятните сценарии в историята на човечеството – атаката срещу Ню Йорк и Вашингтон, в сравнение с която операцията Пърл Харбър беше приказка за недоразвити деца. Той трябваше да послужи и като сигнал за ограничаване правата и свободите на американците, за „войната срещу тероризма“ в Афганистан, Ирак и т.н., за завладяване на световния нефт, към което се стреми американското лоби „нефт – оръжие – политика“.

Но най-важната цел беше покоряването на Евразия. Три четвърти от световното население и ресурси се намират на евразиатския континентален масив.

Това беше целта на всички американски администрации, откакто преди 20 години Збигнев Бжежински определи, че основният американски императив е „за да оцелеем трябва да завоюваме“. Проблемът, според Бжежински, обаче беше, че повечето американци нямат вкус към глобални кръстоносни походи. Освен ако не се появи някакво ужасяващо събитие.

Това беше 11 септември 2001 г. За супертайни операции като тази не се пишат мемоари. Но те все пак оставят следи. Става дума за „отбора“ от частни ексразузнавателни и ексвоенни служители в рамките на структурата, създадена под прекия контрол на групата на Буш. Всички те се стремят да консолидират властта в ръцете на Джордж Буш-младши.

Тази глобална психологическа операция се състои в 70 на сто от човешки и капиталов ресурс, от правителствена и корпоративна подкрепа за търсената геополитическа цел, и само в 30 на сто – от бомби и куршуми.

Въпреки перфектния сценарий, в тази картина имаше нещо много лошо, което даваше възможност на опитното око да забележи, че става дума за „вътрешна работа.

Може да се предполага, че този щурм към глобално доминиране е в началния си стадий и че ще последват нови атаки с още по-голям политически и психологически резултат.

Всъщност глобалистите знаеха от доста време, че свободният пазарен подход вече не работи за тях, че работи само силата, че икономиката и ресурсите са нулеви фактори, че техният последен скок към глобално доминиране може да стане само с механизма на огромна терористична атака. И всеки път, когато някой се опитва да разкрие това, започва поредица от самоубийства, ракове, катастрофи, убийства, самолетни инциденти, граждански войни, нефтени войни, вълнения, геноциди и т.н.

А това изисква да се върнем към по-далечното минало и да започнем с историята на една вечеря, която трябваше да стане на 31 март 1981 г., денят, в който беше направен опитът за покушение срещу тогавашния президент Роналд Рейгън. Джордж Буш-старши, амбициозният бивш шеф на ЦРУ, идващ от Тексас, беше негов вицепрезидент. Онова, което правеше тази вечеря странна, бяха нейните двама участници. Тя беше в дома на Нийл Буш (един от синовете на вицепрезидента). Гост на вечерята беше Скот Хинкли, братът на Джон Хинкли, който същият следобед беше стрелял няколко пъти по Рейгън, като куршумът, който щеше да прати Джордж Буш-старши в Белия дом, се размина на 1 сантиметър от сърцето на Рейгън.

Още един момент, за да схванете за какво става дума. Имаме синът на тогавашния вицепрезидент, свързан с брата на Джон Хинкли, който се опита да убие президента Роналд Рейгън. Какъв беше отговорът на Буш-старши? Той се барикадира зад най-големите PR-фирми в САЩ, и заяви: „Това ужасно съвпадение беше унищожително за семейството ми. Надяваме се, да го забравим колкото се може по-бързо.“

Ако вие бяхте вицепрезидент на САЩ, който подготвя убийството на президента, и вие щяхте да направите всичко възможно да забравите това колкото се може по-бързо.

„Отборът“ на Буш реши да потули цялата история като „лошо съвпадение“. През последвалите дни стана най-голямото пране на новини в историята на САЩ преди 11 септември. Зад кулисите се сключваха нови споразумения. Постепенно тази вечеря изчезна от челните, задните и средните страници на големите американски вестници. Защото още от 1970 г. Джордж Буш-старши и Джон Хинкли-старши (бащата на атентатора и на неговия брат на вечерята) бяха приятели и партньори в нефтения бизнес в Тексас и Колорадо. И Хинкли беше дал доста пари за кампанията на Буш.

И това ли беше „лошо съвпадение“?

Но имаше още. През 1978 г. Нийл Буш живееше в Лубок (Тексас) и ръководеше кампанията на своя брат Джордж Буш-младши за влизане в Конгреса. Отгатнете кой живееше в Лубок по онова време – Джон Хинкли-младши.

Започвате ли да схващате? Толкова много лоши съвпадения в нормално функционираща демокрация би трябвало да се анализират широко, да влезнат в Конгреса, да се направи комисия и т.н.

Имаше един конгресмен, който постави тези въпроси. Това беше Лари Макдоналд. Но отгатнете какво се случи? Самолетът, с който летеше, катастрофира. Според официалната версия, той беше свален от съветите. Става дума за прословутия южнокорейски полет KAL-007, който беше свален от съветски изтребител над Сахалин.

По-късно, на една пресконференция, на въпрос дали са имали някакви по-тесни връзки с Хинкли в Лубок, Нийл Буш отказа, а Джордж Буш-младши отговори „не мога да си спомня“.

Знаете ли какво означава това? Това означава, че те със сигурност са се срещали, но предполагат, че може да има хора, които ще потвърдят това, заради което Джордж отговори, че „не може да си спомни“, за всеки случай, ако му се наложи да си спомни.

Онези, които години по-късно се опитаха да намерят в архивите следи от този период в Лубок (от 1981 до 1990 г.) бяха разочаровани. Нищо. Всичко беше изтрито, изчезнало, никакви данни в щатските или федералните архиви. Именно това правеше Буш-старши, когато най-напред беше вицепрезидент, а след това и президент на САЩ. Най-напред заличи завинаги срамните петна за баща си – Прескот Буш, и неговото сътрудничество с нацистите в Германия, след това изтри своите криминални кокаинови и оръжейни сделки от различните периоди.

Буш-младши е научил уроците от баща си и сега изтрива и пренаписва историята.

Това се нарича public relations в полза на такива играчи в най-тежката катогория като Bechtel Group, Wackenhut или Carlyle group. Специалността на Wackenhut са затворите. Имат и своя частна армия за Bechtel.

От своя страна, Carlyle е в супертежката категория на политическите инсайдери (на вътрешните хора), които купуват на едро държавните чиновници, раздаващи контрактите за военно-промишления комплекс. Това означава, че тези структури се проникват взаимно с правителството, Пентагона, специалните служби. Кой е в борда на Carlyle? Джордж Буш-старши, Джеймс Бейкър, Джон Мейджър. Председател на борда е Франк Карлучи, бивш секретар на отбраната, състудент на сегашния секретар Доналд Ръмсфелд.

Това са хората, които знаят, че престъпленията не са престъпления докато не бъдат разкрити, а онези, които имат неблагоразумието да направят това, изчезват завинаги.

Те не оставят нищо на случайността. Купуват всички водещи журналисти във всички водещи медии. Това разкри бившият шеф на ЦРУ Уилям Колби, който заяви: „ЦРУ притежава всеки във всяка по-важна медия“. Преди няколко години Колби беше ликвидиран. Официалната версия беше, че се е удавил със своето кану.

Купуването на журналистите и политици е нещо напълно нормално. Това означава, че ако бяхте в ЦРУ и участвахте в атаките на 11 септември и ако започваше да изтича информация, че ЦРУ има пръст в тази мръсотия, веднага ще задвижите своите агенти в най важните медии, които ще започнат да обработват мозъците на обикновените хора.

По принцип повечето служители в ЦРУ са добри хора. Въобще американците, в огромното си мнозинство са добри и щастливи хора, грижещи се за семейството си и за работата. Но те са единственото общество в развитите държави, които са толкова наивни и лесни за манипулиране. Готови да лапнат всяка глупост, опакована в стила на Холивуд.

„Отборът“ на Буш знае всичко това и пробута на американците по най-елементарния начин най-титаничната лъжа – за унищожението на двете кули в Ню Йорк и за „войната срещу тероризма“. Нашите семиотични анализи на Джордж Буш-младши – очите, челото, речите, гласовият стрес, жестикулирането, езикът на тялото – дават само един извод: че той укрива участието на баща си или своето лично участие в атаката срещу Световния търговски център.

Хиляди невинни хора бяха убити хладнокръвно на 11 септември. Още няколко хиляди са били подложени на смъртни дози радиация и ще умрат през следващите месеци и години без да си дават сметка, че това се дължи на 11 септември. По-ниските чинове в ЦРУ и ФБР бяха включени постепенно в операцията, за да „открият“ предварително подготвените „доказателства“, които пък трябваше да подготвят общественото мнение, че най-големите престъпници са Осама и Саддам. Това е стара тактика. През 1961 г. обединените щабове планираха да убият американци и да обвинят Куба като претекст за нахлуването. С един „Миг“ американски пилоти трябваше да свалят американски граждански самолет. Планът стигна до Джон Кенеди, който го отхвърли. Тогава тези момчета убиха Кенеди, вместо да чакат да ги изхвърли всичките. В това убийство беше забъркан и Джордж Буш-старши. „Отборът“ на Буш и неговата група от манипулатори има един modus operandi. Те са брокери, продават кръвта на младите американци срещу кръвта на милиони нещастни хора по света. Кланът Буш не е водил нито една война срещу друго население, освен на най-бедните страни в света – Никарагуа, Салвадор, Виетнам, Куба, Гватемала, Камбоджа. Афганистан е страната с най-ниски военни разходи в света на човек от населението след Камбоджа. Каква смелост?

Опитното око разпознава същия почерк зад 11 септември. Целта на атаката е да се консолидира цялата власт – военна, полицейска, разузнавателна и политическа, в ръцете на Буш-младши, като междувременно се направят няколко войни, които ще им напълнят джобовете от оръжието и нефта. Друга цел на 11 септември беше да се пречупи неприятелски настроения електорат чрез опасността от тероризма, олицетворяван от Осама, заврян в някаква пещера в Афганистан.

В херметично затворените системи, шпионажът и тероризмът са структурирани почти по еднакъв начин. Същото преди се отнасяше за ЦРУ и КГБ, които реално бяха една структура, т.е. двете страни на една и съща монета.

Шпионажът и тероризмът са идентични по отношение на йерархията си и секретността на мрежите си. Всички знаят играта. Ключът е, че спецслужбите на САЩ подготвят ислямските екстремисти, насочват ги в „правилната“ посока, дават им бомбите в ръцете, оставят „вратата“ отворена, показват им коя врата е отворена, подготвят всички доказателства предварително и директно ги финансират. Много шум се вдигна за 230-те милиона долара на Осама, намерени в западните банки. Глупост. Няма нищо освен парите, дадени му от неговите манипулатори. Осама, ако не е нарицателно име, измислено от ЦРУ или Моссад за заблуда на наивните и да прикрива техни операции, отдавна може да не е жив, а плашилото му стърчи на нивата на световния тероризъм. Ако има такъв човек и ако е жив, той е в такава ситуация, че не може да направи нищо. Не може да се покаже, защото е най-търсеният терорист, не може да каже, че е слуга на американците, защото арабите ще го ликвидират. Всичко това дава възможност на Буш да стовари върху Осама най-голямото масово убийство в историята на САЩ – 11 септември.

Да не забравяме, че Осама върши и друга работа – оправдава геополитическото нахлуване на САЩ в Централна Азия, Афганистан, Туркменистан и Узбекистан.

Истинската сила зад световния тероризъм са САЩ и най-високите равнища на силовия им елит. Те са кукловодите. Обърнете внимание – даже и сега за Осама има оставена „отворена врата“. Същото се отнася и за Саддам. Нищо не е казано окончателно, всичко е възможно, ако не сега, то след 10-15 години.

Ако се вгледате по-внимателно в ставащото в Америка, ще видите, че то отговаря на тезата, че сме свидетели на последните гигантски спазми на умиращата индустриална парадигма – нефтът и тежката промишленост в близко време ще бъдат изчезващите динозаври на тази планета, която, чисто и просто, се изчерпва от нефт и газ. Това са конвулсиите на последния отчаян опит да заграбят цялата власт по единствения начин, който им е останал – да удрят със самолетите някакви кули в Ню Йорк. (Дали предстои пускането на атомна бомба в САЩ или в Западна Европа?)

Дипломацията и политиката вече не вършат работа. Остава пряката сила. Това е тероризмът. Осама е палячо, висящ на някакъв конец, платен провокатор на американските геостратези, които го използват в своята атака срещу Евразия.

Къде са истинските извършители на 11 септември? Едното място, където може да започне търсенето е забравеният факт, че адмирал Стенсфилд Търнър през 1977 г., по заповед на президента Джими Картър, уволни няколко хиляди агенти на ЦРУ. Те отидоха при своя шеф Джордж Буш-старши, и го запитаха „какво да правим, бос“. Той им каза да станат „свободни агенти“, т.е. да не се отчитат пред никого и никой да не знае къде се намират и с какво се занимават. Но те можеха да правят всичко, за което им плащаха. По този начин излязоха от системата, но останаха на лично подчинение на Джордж Буш-старши, който чрез посредници изгради цяла мрежа от частни агенти. Заплатите на тази частна армия идваха от нефтените и енергийни гиганти. Срещу определени услуги.

Това е същата група, която и сега използва тактиката на „отворената врата“ спрямо Осама и Саддам. Този път обаче е много по-сложно и трябваше да се включи целият регистър от дезинформация и манипулиране. Защото въпросите са наистина тежки:

  • по какъв начин цялата разузнавателна американска общност знаеше предварително за атаките от 11 септември, че ще бъдат използвани пътнически самолети като бомби, приблизителните дати и евентуалните цели на ударите
  • защо американските ВВС бяха приземени сутринта на 11 септември, вместо да извършат рутинните мерки, за да предотвратят атаките
  • защо преди 11 септември не попречиха на мнимите 19 терористи да влезнат в САЩ. На 15 от 19-те визите би трябвало безусловно да бъдат отказани, тъй като молбите са били непълни или некоректни, а повечето са били млади, неженени и безработни мъже, което означава, че са класически случаи за отказ на визи от консулските служби на САЩ по целия свят. Но не, те са им дали визи
  • защо в момента, когато цялата американска разузнавателна общност вече беше в пълна готовност за предстояща атака на Ал Кайда, администрацията на Буш въведе визови улеснения за посетителите от Саудитска Арабия, които влизаха в САЩ много лесно в рамките на така наречената US Visa Express, въведена 4 месеца преди 11 септември, въпреки че американците вече обвиняваха Саудитска Арабия във финансиране на тероризма
  • защо на някои служители на ФБР преди 11 септември беше заповядано да спрат разработката на Осама и неговото семейство
  • защо Осама беше обвинен в атаката в рамките на период, в който и шпионската служба на извънземните не би била в състояние да събере толкова бързо данни, освен ако преди това не са разполагали с информацията
  • защо Осама не беше заловен преди 11 септември и защо не е заловен и до днес, въпреки че имаше много възможности за това
  • защо определени хора бяха предупредени да не летят този ден, защо на 10 септември висши служители от Пентагона са анулирали плановете си да летят следващата сутрин…

Защото, тероризмът работи сто на сто. Това е най-добрият метод за контрол, навсякъде и по всяко време.

Защото целият този Осама бин Ладен беше произведен от ЦРУ, за да се навлезе в Централна Азия и Персийския залив, които са фокусът на властовия елит в САЩ. Осама беше планиран да поеме вината за тероризма и да стане оправданието за него.

Често се прави грешка, като се твърди, че 11 септември е дело на ционистките среди в САЩ и Израел. Не е така. Те са само част от триадата на Буш „нефт – оръжие – политика“ или са контролирани силово в неговия сценарий.

Целта е да се стигне до единно управление на света (някои го наричат единно правителство), което ще въведе суперкапитализма (някои го наричат нов световен ред), под техния тотален контрол (някои го наричат световна конспирация).

Всичко това е вярно.

Свободата на цялото човечество е под атака.

Съпротивата срещу тази атака не е клуб, не е организация или конспирация. Тя е активността на всеки човек, който избира сам своите крачки, който иска сам да прави плановете си, който иска да има мисия в този живот. Тази съпротива е техният най-кошмарен сън, защото не може да бъде обезглавена, затворена, заглушена.

Защото съпротивата е преди всичко състояние на духа.

Добре дошли в Съпротивата!

Каква беше ролята на Израел в атаките на 11 септември

„Всички истини преминават през три етапа. Първият е тяхното осмиване, вторият е тяхното отричане, а третият е възприемането им като напълно очевидни“.

Артур Шопенхауер

Кой извърши атаката на 11 септември 2001 г.? Този въпрос ще бъде задаван още десетки години. Дали Буш беше пряк участник или само знаеше, че те ще бъдат осъществени, дали това беше съвместна акция на спецслужбите на САЩ и Израел, или самостоятелна операция на израелците.

За последната теза има много основания…

На 11 септември 2001 г. единствените хора, които танцуваха и се радваха от атаката срещу Световния търговски център в Ню Йорк бяха петима израелци, арестувани от ФБР, след като няколко очевидци се обадиха, че са ги видели да се радват и да снимат трагедията от другата страна на реката, в Ню Джърси.

Когато направените от тях снимки бяха проявени, наистина се показаха петимата танцуващи и смеещи се израелци. При обиска, в колата им бяха намерени ножове за рязане на мокети, европейски паспорти и 4700 долара, скрити в чорапите им.

Защо се радваха тези израелски агенти от ужасната трагедия, разиграваща се пред очите им? Какъв зъл дух се беше вселил в тези хора, които би трябвало да са най-големите съюзници на САЩ и които получават всяка година милиарди долари помощ от американските данъкоплатци, докато по същото време хиляди умираха в 110-етажните кули?

Едва ли е параноична тезата, че 11 септември беше дело на елементи в правителството на Израел и в световното ционистко движение, които имат зад гърба си дълга история на атаки и шантаж не само срещу арабите, но и срещу САЩ. Международният ционизъм е с богат опит в тази област…

Ционизмът се появи през втората половина на 19-ти век като политическо движение, като целта му беше създаването на еврейска държава в Палестина. Днес терминът „ционизъм“ се използва повече за онези евреи, които искат да разширят границите, които бяха установени за сметка на палестинците и тяхната земя.

В по-общ смисъл „ционизъм“ се използва за описанието на един елемент от еврейската общност (не всички от тях), които вярват в „еврейското превъзходство“.

Характерно е, че най-голямата атака срещу ционизма и „еврейското превъзходство“ идва от самите евреи, като се започне от Маркс и мине през Джон Сак, Алфред Лилентал, Ноам Чомски, Израел Шахак, Бенджамин Фридмън, Виктор Островски. Има даже еврейска религиозна група, наречена „Евреите срещу ционизма“, които са обект на груби атаки от основните ционистки организации като Лигата срещу клеветите – Anti Deflamation League (ADL).

През 19-ти век обаче ционистите имаха проблем с реализацията на схемата за превземането на арабска Палестина, която по онова време беше в рамките на Отоманската империя и арабите нямаха никакво намерение да си дават земята на ционистите от Европа. Самите евреи, живеещи в Палестина бяха твърде малко и не са я контролирали никога от времето на Римската империя.

Това унищожава мнението, че арабите и евреите воюват за тази земя „от векове“. Нищо подобно. Движението за откъсването на Палестина от Отоманската империя дойде от европейските ционисти, които бяха постигнали силно влияние в няколко европейски държави.

През 1914 г. започна „голямата война“, която сблъска трите сили – Германия, Австро-Унгария и Отоманската империя с другите три сили – Англия, Франция и Русия.

На фона на анализа на причините за 11 септември 2001 г. ще припомним, че тогава ционистите изиграха важна роля за въвличането на САЩ в кървавата европейска война, в която САЩ нямаха никакви жизнени интереси.

Каква беше ситуацията? През 1916 г. немците, австрийците и турците вече печелеха войната. Русия беше в хаос, Франция имаше огромни загуби, Англия беше под блокадата на немските подводници. Тогава Германия предложи на Англия да приключи войната при удобни за Лондон условия. Но англичаните и международните ционисти имаха още една карта. Британското правителство и лидерите на ционизма сключиха договор. Ционистите се ръководеха от Хаим Вайцман, човекът, който по-късно стана президент на Израел. Идеята беше ционистите да използват силното си влияние в САЩ и да ги въвлекат във войната на страната на Англия срещу Германия и Турция. В замяна, ционистите щяха да получат като награда Палестина от победената Отоманска империя.

В началото, англичаните искаха да дадат на ционистите еврейска държава в Африка. Но те искаха Палестина, към която европейските евреи би трябвало да започнат да имигрират в големи количества.

Ционистите в САЩ като Бернар Барух, Луис Бръндейс, Пол Варбург, Яков Ших започнаха обработка на президента Удру Уилсън, а ционистката преса превърна немския кайзер в „кръвожадно куче“, което ще унищожи „цялата цивилизация“.

През 1916 г., след инсценирането на потопяването на кораба „Лузитания“, САЩ се включиха във войната на страната на Англия под смешния предлог „да превърнат света в по-сигурен за демокрацията“.

Този трик се използва и до днес.

Междувременно в Германия, където ционистите също имаха огромно влияние в печата и промишлеността, започнаха стачки, организирани от ционистите и марксистките работнически движения. По този начин вече не беше трудна победата над Германия, Австро-Унгария и Отоманската империя, която завърши с безславния договор от Версай от 1918 г., където ционистите също имаха делегация, водена от Вайцман.

Англия издаде Балфорската декларация през ноември 1917 г., в същия месец, в който Германия капитулира. Но декларацията беше подготвена 20 месеца по-рано, през март 1916 г. под диктовката на Вайцман. Тя предвиждаше масова еврейска имиграция в Палестина. Това беше първата стъпка към онова, което 20 години по-късно щеше да стане държавата Израел.

Години след войната, от ционисткото движение се отцепи американския ционистки милионер Бенджамин Фридман, който беше така разочарован от своите събратя и ги нарече „ционистка мафия“.

Именно той разкри, че президентът Уилсън е бил шантажиран от американската еврейска върхушка заради „стари грехове в университета Принстън“.

Самата Балфорска декларация беше писмо, подготвено през 1916 г. от английския външен секретар Артур Балфор, в което се изразяваше одобрението на Англия за създаването в Палестина на национален дом на еврейския народ, за което британското правителство трябваше да положи всички усилия.

Да отидем по-напред в историята – към началото на 30-те години. Германия беше унижена не само от поражението в Първата световна война, но и от огромните репарации, които й бяха наложени от ционистките банкери във Версай. Тогава се появи Адолф Хитлер като канцлер и лидер на Нацистката партия. Почти веднага ционистите по света започнаха да зоват за поредна акция срещу Германия. САЩ и Англия наложиха бойкот на немските стоки. На 24 март 1933 г. Daily Express в Англия излезе със заглавието: „Юдея обявява война на Германия. Евреи от целия свят, обединете се в акция“.

На следващата година ционисткият лидер Владимир Жаботински написа, че „интересите на евреите се нуждаят от пълно унищожение на Германия“.

Няколко години по-късно лорд Бивърброк – английски вестникарски магнат, предупреди срещу ционисткото влияние в английския печат: „Има около 20 000 немски евреи, които дойдоха в Англия. Тяхното политическо влияние ни тласка към война с Германия“.

През 1939 г. Германия нападна Полша заради територия, отнета й във Версай. Англия и Франция веднага обявиха война на Берлин. В САЩ ционистката върхушка отново заработи. Имената бяха различни. Сега беше ред на президента Франклин Рузвелт да въвлече САЩ в новата европейска война. Патриотичните американци като пилота Чарлз Линдберг написаха „Не атакуваме евреите, но предупреждаваме, че заради техните интереси искат да въвлекат САЩ във войната“.

Заради силната обществена съпротива Рузвелт и ционистите имаха сериозни проблеми. Тогава се случи атаката срещу Пърл Харбър през 1941 г. Япония и Германия имаха договор за отбрана, което означаваше, че война с Япония ще е война и с Германия. Рузвелт наложи ембарго на нефтените доставки за Япония, с което създаде предлога за нейната атака срещу Пърл Харбър. След това беше доказано, че Рузвелт знаеше за предстоящата атака, но не направи нищо.

Както в Първата, така и във Втората световна война, Германия отново беше победена. На 30 април 1945 г. Хитлер написа своето политическо завещание. В него той стовари отговорността за войната върху „ционистката мафия“, или както я наричаше „международната еврейщина и техните наемници“.

Няколко години след войната ционисткият план за установяване на държавата Израел в Палестина вече беше реализиран. Преди това обаче английските протектори в Палестина бяха изпъдени с терористични акции. Една от най-силните ционистки терористични групи беше Иргун, чийто лидер беше сетнешният премиер на Израел Менахем Бегин.

Сутринта на 22 юли 1946 г. около 20-тина терористи от Иргун, преоблечени като араби, нахлуха в хотела „Крал Давид“ в Йерусалим и взривиха 225 килограма експлозиви. В хотела бяха секретариатът на правителството на Палестина и щаб-квартирата на английските сили. Убити бяха 91 души.

През 1948 г. с активното ционистко лобиране, ООН, САЩ и Англия признаха държавата Израел. Една от първите мерки на израелското правителство беше да прокара „закона за връщането“, който даваше правото на всеки евреин по света да се засели в Израел и да получи гражданство. Арабите не бяха доволни от това и последваха няколко войни. Но израелците, с помощта на САЩ, не дадоха възможност на арабите да си върнат земята.

Иронията на „закона за връщането“ беше, че повечето днешни евреи нямат никаква връзка с евреите от Стария завет. Повечето са наследници на хазарите, народ, чиито вождове са приели юдеизма през 8-ми век. Хазарите никога не са стъпвали в Палестина.

След Втората световна война стана ясно, че основните глобални сили ще бъдат САЩ и СССР. Сталин разбра истината и започна своите антиционистки процеси, които доведоха до неговото елиминиране през 1953 г. Сталин беше убит. Но и следващите ръководства в Москва не позволяваха на руските евреи да се заселват в Израел. Това стана чак при Горбачов и Елцин.

Заради това най-важният съюзник на ционистите станаха САЩ, които трябваше безусловно да застанат зад евреите в техните войни срещу арабите.

Средството се криеше в мотото на израелското разузнаване Моссад „чрез измама, към война“.

Първата такава операция беше през 1955 г., когато израелски агенти, преоблечени като араби бяха заловени да взривяват американски инсталации в Египет. Разобличаването предизвика такъв шум, че правителството в Тел Авив падна.

Последва 1967 г., когато израелски канонерки и изтребители потопиха американския невъоръжен комуникационен кораб Liberty. 35 американски моряци бяха убити, 170 ранени. Намерението на Израел беше да убият всички американци и да обвинят Египет. Израел отрече атаката, но оцелелите го разобличиха. И до днес американският Конгрес не е разследвал атаката срещу Liberty.

През 1986 г. израелците отново въвлякоха американците в скалъпена от тях провокация срещу арабите. Бившият служител на Моссад – Виктор Островски, който се разочарова от своите събратя, се опита да предупреди американците. Той разкри как в Израел са съчинили провокацията, заради която след това беше обвинена Либия за взривяването на нощния клуб в Германия, в който загинаха американски войници. Това беше претекстът, с който Роналд Рейгън започна бомбардировките на Либия, в които загина и 4-годишната дъщеря на Муамар Кадафи. Тогава Франция не позволи на американските бомбардировачи да прелетят над нейна територия, тъй като френското разузнаване знаеше, че истинският терорист в Берлин бяха израелците.

Островски разбра, че Моссад често използва арабски агенти за свои мисии, че израелски агенти се представят като араби, че Моссад още тогава имаше план да насочи американското обществено мнение срещу Ирак, че богатите ционисти в САЩ са включвани в различни мисии и операции на Моссад.

През 2001 г. във Washington Times се появи статия за 68-страничния анализ на Армейското училище за напреднали военни проучвания (SAMS), който беше направен от 60 американски офицери, опитвайки се да предвидят възможните последици от изпращането на американски части за поддържането на мира между Израел и Палестина.

Ето извадки от този анализ: „Израелската военна машина е като 500-килограмова горила. Добре въоръжена и обучена. Действа както в Газа, така и на Западния бряг. Известно е, че не спазва никакви международни закони при изпълнение на мисиите си. Моссад е черна карта. Безмилостен и подъл. Има възможност да удари американски сили и да го представи като акция на палестинските араби“.

11 септември 2001 г. тепърва предстоеше…

Източник: Вестник строго секретно
Автор: Красимир Иванджийски

loading...

Последни от Свят

Отиди Горе