Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

Кой създаде ислямския тероризъм ? Отговорът е Тук

в Любопитно


ПОКАЗАНИЯТА НА СЕКРЕТНАТА ЖЕНА

Бившата служителка на ФБР Сибила Едмъндс разкри информация за тайната роля на САЩ в подготовката и провеждането на терористични актове на територията на Русия.

Докато се занимавахме с изследване на възможната роля на чеченската Ал-Кайда и мафиотско-политическата организация „Фаруест“ в терористичните актове от 11 септември 2001 г., нашата международна редакция наскоро се запозна с 4-часово интервю на бившата служителка във ФБР Сибила Едмъндс, което тя даде на Джеймс Корбет – собственик и водещ на популярното интернет-предаване на американските алтернативисти „Корбет рипорт“. Това интервю се публикуваше на 4 части през февруари, ние го открихме едва в края на май, когато работата по втората част на нашето изследване вече приключваше и беше на етапа на литературно изложение. Нашата основна хипотеза за случилото се на 11 септември 2001 г. се състоеше в това, че терористични актове от такъв мащаб и сложност може да бъдат замислени и организирани само от тайни структури с голям опит в подобни операции.

Единствената такава известна структура беше нелегалната мрежа на НАТО, позната под условното название „Гладио“ („гладиус“, ист. – късият меч, използван от римските легионери; б. пр.). Във всеки случаи, поне в Италия тази мрежа беше наричана така, и сега това наименование е общоприето по адрес на натовската мрежа като цяло с щаб-квартира в Брюксел.

Американското и британското разузнаване създават „Гладио“ в края на 1940-те години с помощта на организацията на Гелен, състояща се от бивши офицери на абвера и други специални служби на хитлеристка Германия (Райнхард Гелен – генерал-майор от абвера /военното разузнаване на нацистка Германия/).) Отначало в „Гладио“ влизат бивши нацистки кадри и техните европейски колаборационисти. После биват включени неонацистите и крайно десни групи.

Официалната задача на „Гладио“ била да организира партизанска война, ако Съветската армия превземе страните от Западна Европа. Но още през 50-те години направлението на дейността постепенно започва да се променя – „Гладио“ е задействан против „вътрешните врагове“: комунисти, социалисти и техни симпатизанти. Режимът на секретност е такъв, че за съществуването на „Гладио“ не знаят дори много държавни глави на европейски страни и дори техните министри на вътрешните работи. Сега вече е доказано, в това число чрез показания на бивши агенти на ЦРУ и други специални служби, че най-големите терористични актове през 70-те и 80-те години на ХХ в. в Европа, като, например, взривяването на гарата в Болоня или убийството на министър-председателя на Италия Алдо Моро, са организирани и извършени от терористичните клетки на НАТО във формата на т. нар. „операции под чужд флаг“. За целта с помощта на „Гладио“ НАТО създава подставени „комунистически“ и „леви“ организации от рода на „Червените бригади“.

Целта на тези операции е да се осигури подкрепата на общественото мнение на Запад за завиване вдясно на неговата политическа парадигма, към онова, което от средата на 1980-те години започва да се нарича „консервативна революция“ и се свързва с имената на Рейгън и Татчър.

Отчитайки тези факти, ние смятахме, че структурата на „Гладио“ е най-вероятният (хипотетичен) организатор на терористичните актове от 11 септември 2001 г. В тази посока сочеше и друго обстоятелство. В състава на „Американския комитет за мир в Чечня“, чието значение в тайната война против Русия подценявахме, влизаха редица лица, чиито дейности позволяваха да се предположи тяхната политическа или оперативна връзка с „Гладио“. В качеството на пример ще назовем такава фигура като ветеранът на ЦРУ Пол Хенци, който започва кариерата си на разузнавач-терорист в Мюнхен през 1952 г. – там сред пост-нацистките организации, привлечени от ЦРУ и НАТО за борба против СССР, е и организацията на мюсюлманските легионери в СС от средно-азиатските и кавказките региони на СССР, групирани около Ислямския център на джамията в Мюнхен.

Организирана със съвместните усилия на ЦРУ, на сътрудници от Организацията „Гелен“ – специалисти-тюрколози от Министерството на външните работи на нацистка Германия, и ръководители на египетското „Мюсюлманско братство“, прогонени от Гамал Абдел Насър, джамията в Мюнхен става люлка на политическия ислямизъм в Европа. През 70-те години Хенци оглавява резидентурата на ЦРУ в Турция, където подготвя военния преврат на генерал Кенан Еврен през 1980 г. Еврен е командир на турския клон на „Гладио“ още от момента на основаването му. Превратът полага началото на терора в Турция, когато Еврен пуска от затвора терористите на пантюркистката организация „Сивите вълци“. Един от тях – Мехмед Али Агджа, явно член на специално подразделение към турския „Гладио“, година по-късно е използван за атентата срещу папа Йоан-Павел ІІ в Рим. Явно се е разчитало убийството на папата-поляк да предизвика рязко изостряне на ситуацията в Полша и да помогне на „Солидарност“ да дойде на власт.

ЦРУ, НАТО и лично Хенци полагат огромни усилия, за да представят тази операция на „Гладио“ като организирана от българите и Москва. Хенци даже написва книга по въпроса. После от Турция той се премества във Вашингтон и става помощник на Бжежински в администрацията на Картър.

Да напомним, че Бжежински е основател и съпредседател на Чеченския комитет. Едновременно Хенци оглавява секретната междуведомствена „Група по националностите“. Тази група, в която освен висши офицери от ЦРУ и военното разузнаване влизат водещи представители на западното изтокознание и фигури като Ричард Пайпс, разработва стратегията и тактиката за подкопаване на СССР чрез неговите мюсюлмански народи.
Предполагаме, че именно тази група е идеен предщественик на стратегическия завой, който беше извършен вътре в НАТО към края на 1990-те.

След разгрома на СССР Хенци получава възможност да оперира вече на неговата бивша територия. През 1992 г. той работи в Чечня под прикритието на „международната група наблюдатели“ в качеството на неин ръководител. И именно през 1992 г. Осама бин Ладен за пръв път идва в Грозни, както свидетелства Абу Бакар (Ясир Бешар) – агент на ЦРУ, на турските специални служби и помощник на терориста генерал Дудаев. Освен това, виждаме неуморимия ЦРУ-пенсионер Хенци сред членовете на Чеченския комитет на Бжежински и генерал Хейг още от момента на основаването му през 1999 г. Самият Хейг е бил главнокомандващ на НАТО през 1974-79 гг., тоест, в самия разгар на дейността на подчинената му организация „Гладио“ в Европа и по цял свят. Така Хейг, Хенци и още членове на Чеченския комитет пряко свързват комитета с новия етап от войната на „Гладио“ срещу пост-съветска Русия и средно-азиатските републики на бившия СССР.

Така разсъждавахме, преди да чуем 4-часовото интервю на Корбет със Сибила Едмъндс. Тя не само потвърди нашата хипотеза. Но и за пръв път определи пряко американското правителство като ръководен център на терористичната война против Русия. Подчертаваме: не Саудитска Арабия, не Пакистан, не Турция – а САЩ. И това ръководство се извършва не „косвено и гъвкаво“, както убеждаваше руската общественост генералът от руския Генерален щаб, покойният Антон Суриков – а съвсем пряко.

Тук обаче ще говорим за най-последните откровения на Сибила Едмъндс след публикуването на нейната книга „Секретната жена“ (2012 г.). Тя издаде тази книга, намирайки се под забрана на Генералната прокуратура на САЩ да разгласява каквато и да било информация, отнасяща се за нейната кратка служба във ФБР, и без да представи ръкописа във ФБР за цензуриране.

От страна на властите не последваха санкции и явно Едмъндс е решила да върви нататък. В интервюто си за Корбет тя говори за промяната на отношението на властите към разобличенията за тяхната незаконна дейност. Докато в началото на 2000-те години те енергично реагираха на такива разобличения, като заплашваха и използваха репресивно законодателство, то в последните години, виждайки равнодушието на населението по този въпрос и, нещо повече, широко одобрение за действията си, правителството стана напълно равнодушно към дисидентите и търсачите на истината.

– Аз мисля, – казва Едмъндс, – че ако бях представила своите разобличения не преди 10 години, а днес, властите няма да си помръднат и пръста, за да ми запушат устата.

Очевидно, именно това, както и желанието да увеличи популярността на своя интернет-портал boilingfrogspost.co, който може би е най-радикалният и смел ресурс сред алтернативната журналистика на Запада, е подтикнало Едмъндс към сегашните й сензационни разобличения за тайната политика на НАТО и американското правителство.

И така: какво разказа Едмъндс в своето интервю за Корбет
Главната операционна база на „Гладио“ винаги е била Турция, а не Италия, както често се твърди в историческата литература. Оттук са извършвани операциите срещу СССР и по целия свят, без да говорим за самата Турция, където терорът на „Гладио“ многократно надхвърля всичко, което е извършвано в Европа.
Турският „Гладио“ се крепи на 2 групи. Към първата спадат ултра-националистически настроени кадрови военни, служители на разузнаването и полицията. Към втората – полувоенни формирования от престъпния свят под ръководството на „бабас“ – „кръстниците“ на организираните престъпни групи, специализирани в трафика на хероин и други международни престъпления. Този елит на престъпния свят в Турция преминава специална подготовка в САЩ, Англия и Белгия. Процесът се ръководи от специален отдел на „Гладио“ в щаб-квартирата на НАТО в Брюксел. Сделката е взаимоизгодна.

«Бабас“ извършваха физическото ликвидиране на леви активисти в Турция, както и терористични операции „под чужд флаг“ на комунистите и кюрдите, също и в чужбина. В замяна получаваха от НАТО „чадър“ за наркотрафика и други престъпления. Например, Сибила Едмъндс разказва историята на един такъв „баба“ – Абдула Чатлъ, който стана известен в хода на „сусурлукското дело“ от 1996 г. Чатлъ беше една от ключовите фигури в турското „Гладио“ и свободно се придвижваше по цял свят, независимо, че бе в първата десятка на най-търсените от Интерпол престъпници. Неуязвимостта му се обясняваше с „чадъра“ от НАТО. Този кадър беше толкова ценен, че натовците извършиха операция за освобождаването му от швейцарски затвор с помощта на свой вертолет.

През 1993 г. Чатлъ ръководеше неуспешната операция за ликвидирането на президента на Азърбайджан Гейдар Алиев.

Натовците нямаха доверие на Алиев, защото го смятаха за прекалено обвързан с Русия. Беше взето решение да бъде заменен с по-лоялна фигура. Азърбайджан заемаше приоритетно място в плановете на НАТО. При това успоредно с плана за ликвидирането на Алиев, натовците проведоха операция за шантажиране на семейството и близкото му обкръжение. В такива неща турските „бабас“ нямат равни на себе си. Използвайки отворената граница към Азърбайджан, те откриха в Баку няколко казина за елитна публика и хванаха в многомилионни дългови мрежи влиятелни членове от семейството на Алиев – след което мафията започна да ги заплашва със смърт, ако не върнат парите. Резултатът беше, че Алиев разбра „тънките намеци“ и започна бързо да променя ориентацията на страната от Русия към НАТО.

А Чатлъ се завърна в своята база в Чикаго и оттам продължи да ръководи операции на „Гладио“ по цял свят, по-специално в Уйгурския автономен район на Китай.
Така се развиваха нещата до 1996 г.
Тази година има важно значение в показанията на Сибила Едмъндс, защото основното разследване на ФБР, по което тя сетне работи като преводач от турски, е започнало именно през 1996-та. Разследването касае дейността на турски агенти във висшите ешелони на политическата власт и военно-промишления комплекс на САЩ.

През 2001 г., когато след 11 септември Сибила, от патриотични подбуди, предлага услугите си на ФБР, там работи само една преводачка от турски – на всичко отгоре се оказва турски агент. Ето защо през Сибила Едмъндс започнал да преминава огромен поток информация, прехваната от ФБР, а нейната задача било да определя кое има смисъл да се превежда и кое – не. Именно затова информацията, за която тя може да гарантира, че е вярна, се отнася за документите по „турското дело“, разработвано от ФБР от 1996-та до май 2002 г., когато е уволнена заради своите рапорти за корупция и шпионаж вътре в самото ФБР.

Според нея, в периода 1994-96 гг. в сенчестата власт на Запада се води дискусия за коренно преориентиране на тайната геополитическа война, която дотогава се е опирала на нео-фашистките кръгове и течения. НАТО решава, че опитът от Афганистан, СССР и Югославия показва как най-перспективно направление е използването на ислямизма; още повече, че главно направление на удара са вече Русия с нейното мюсюлманско население, Средна Азия и Уйгурският автономен район в Китай.

Ефективността, силата, масовостта и играта на едро на политическия ислям хвърлят във възторг и направо спират дъха на натовските анализатори. Старият европейски нео-фашизъм и неговите турски последователи вече са изживели своята полезност. Те са джуджета в сравнение с надигащия се Ислям.

Ето защо след 1996 г. започва реорганизация на старото „Гладио“. Закриват се (ликвидират се физически?) или се консервират неговите стари европейски клетки на ултра-десните нацоналисти. (Тук обаче ние не сме съгласни със Сибила Едмъндс, защото виждаме, че старата форма на „Гладио“ има своята нова роля в Европа, един от актовете на която стана делото на Брейвик).

Колкото до „Гладио“ в Турция, НАТО го преформатира радикално с помощта на „сусурлукския скандла“ – когато през ноември 1996 г. в местността Сусурлук, недалеч от Истанбул, става автокатастрофа със смъртен изход. Загиват пътуващите в една кола кръстник и шеф на „Сивите вълци“ Абдула Чатлъ – издирван по цял свят от Интерпол за поръчкови убийства, заместник-началникът на полицията на Истанбул и един влиятелен член на парламента от кюрдски етнически произход. Трудно може да си представи човек по-нагледно доказателство за съучастието на турската държава в нарко-трафика и терора. Представителите на централното „Гладио“ в Турция (Марк Гросман), в Казахстан и Туркменистан (майор Дъглас Дикерсън) незабавно биват отзовани в САЩ или Брюксел.

По-далеч от скандала, в САЩ, бива изпратен и шефът на турското „Гладио“ („контра-терористичните сили“). Катастрофата при Сусурлук полага началото на „тих преврат“ в Турция, в резултат на който бива разгромена секуларната (светската – б. пр.) нео-фашистка върхушка на военните, разузнаването и полицията, която е гръбнакът на турското „Гладио“. На нейно място идват „умерените“ ислямисти. А центърът за разработване на подривните операции е пренесен върху култовата организация на турския ислямист Фетхулах Гюлен с щаб в щата Пенсилвания, САЩ. ЦРУ изкарва Гюлен от Турция със свой самолет, като го спасява от арест и сигурен затвор за агитация против светския характер на турската държава. В САЩ финансите на организацията на Гюлен набъбват и сега достигат 50 милиарда долара. Стотици медресета (ислямски училища) и джамии, построени от тази организация в Средна Азия и Русия, стават развъдници на салафизъм и прикритие за агентите на ЦРУ.

Интересен момент в тази част от разказа на Сибила Едмъндс е бягството в Русия на редица високопоставени турски военни, замесени в разследването на сусурлукския скандал. Изправени пред заплахата от дълги срокове затвор и решение от Вашингтон да бъдат убити, старите врагове на Русия хукнаха към нея да се спасяват. Предполагаме, че сензационните разкрития на Абу Бакар (Ясир Бешар) по руската телевизия за тайната война на НАТО в Чечня (Планът „Кавказ“) са част от отплатата за убежището, което Русия даде на турските военни, водили тази война.

Операция „Гладио“: План „Б“
Така служителите от ФБР, работили със Сибила Едмъндс, наричат новото, преформатирано „Гладио“, което окончателно се оформя след войната за господството на НАТО върху Балканите. Една от централните фигури в План „Б“ е Айман Зауахири, приемникът на Осама бин Ладен, който е смятан за идеолога на терористичните актове от 11 септември 2001 г.

Също както и Чатлъ, Зауахири се наслаждава на изнендаваща свобода на придвижване, включително пътувания в САЩ, и на някаква вълшебна неуязвимост в света на всевиждащата и всечуваща система за американско глобално проследяване. От средата на 1990-те години Зауахири постоянно присъства в докладите на ФБР. Подвизава се в Турция, България, Азърбайджан. В България той контактува както с турските представители на „Гладио“, така и със служители от централния апарат на НАТО. В Баку неведнъж се среща с американския военен аташе, с турски и американски представители от НАТО. На една от тези срещи присъстват високопоставени саудитци от посолството на Саудитска Арабия във Вашингтон – но Сибила Едмъндс засега не се решава да произнесе имената им.

Тя специално подчертава, че отношенията между Зауахири и НАТО са вътрешно-служебни. Дори определя условния офицерски чин на Зауахири като „подполковник“. Става дума не за някакво временно съвпадане на интересите на НАТО и джихадистите, нито за взаимоизгоден съюз и партньорски отношения – а за Зауахири и кръга му като части от натовска служба. Зауахири е пряко подчинен на „определени фракции“ в правителството на САЩ и в НАТО. Това е „специално подразделение на НАТО, което включва Турция и, колкото и да не ви се вярва – Румъния“.

Сибила Едмъндс привежда интересни данни за афганистанския наркотрафик. Според нея, движението „Талибан“, противоположно на общоприетото мнение, никога не е прекратявало производството на хероин в тази страна. Но количествата са били неколкократно по-малки, отколкото сега. При това 80% от афганистанския хероинов оборот е бил контролиран от Русия – Едмъндс посочва като участници в този процес руската мафия, военни и специалните служби. Това съвпада и с нашите сведения за ролята на Министерството на отбраната на Русия в производството и превоза на афганистански хероин за продажба в Европа и отчасти в Русия. Според нас, това е било част от отплатата на Елцин към някои генерали за подкрепата им в неговия преврат през 1993 г. и за лоялността им след него.

Наркотрафикът на Министерството на отбраната, представляващ около 100 тона чист хероин годишно (вж. Статистиката по наркотрафика на „Фаруест“) е бил юридически защитен чрез секретен указ на Елцин.

Но терористичните актове в САЩ на 11 септември 2001 г. слагат края и на тези облаги за руските генерали и техните кремълски покровители. Според Сибила Едмъндс, след навлизането на САЩ в Афганистан главен контрольор на афганистанския хероин става НАТО, а делът на руснаците спада почти до нула. При това, с американска деловитост и ефективност, производството на афганистански хероин се увеличава стотици пъти (по други източници – 40 пъти; б. пр.), превръщайки се както във фактор на геополитическата борба, така и в средство за спасяване на западната икономика и на банковата система. Ако наистина терористичните актове през 2001 г., обозначавани с „9-11“, са дело на „Гладио“, явно това е най-ефективната възвръщаемост на „операция под чужд флаг“, която можем да си представим.
И накрая, главното.
Няколко пъти в интервюто и в следващи свои изказвания Сибила Едмъндс повтаря една и съща фраза, като подчертава всяка дума: „Зад всеки голям терористичен акт в Русия от 1996 г. до май 2002 г. стои правителството на САЩ“.

Да напомним: тя ограничава американския терор против Русия до месец май 2002 г. само, защото смята, че има право да говори единствено въз основа на документите, до които е имала достъп преди своето уволнение през май 2002. Но може ли да направим извод, че след тази дата американското правителство изведнъж е решило да прекрати тази си практика, и че няма отношение към най-големите терористични актове в Русия – в театъра на „Дубровка“ и в град Беслан?
В своите интервюта Сибила Едмъндс изразява учудване, че руснаците, които разполагат с маса доказателства за ръководната роля на НАТО и САЩ в терористичната война против Русия, продължават да си мълчат и отказват да обнародват тази информация.

Тя също така изказва надежда, че нейните интервюта ще станат известни в Русия и там ще разберат, че в САЩ има журналисти, които са готови да публикуват тази информация. /  Любомир Чолаков 

Как ЦРУ създаде Ал Кайда и Ислямска Държава и защо ? (ВИДЕО)

 

loading...

Последни от Любопитно

Отиди Горе