Кой инвестира в нашите деца?

в България


Налице е мащабна кампания на чужда държава,
която открито се намесва в работата
на българската образователна система

Функционирането на образователната система в интерес на гражданите и държавността е национален приоритет според българското законодателство. Всеки, който има дори минимален достъп до системата, е наясно, че в момента належащите проблеми в нея са изключително много. Очевидна е необходимостта от много сериозна експертна работа и широк обществен консенсус, за да се проведат реформи, които биха я направили адекватна на съвременността. Отдавна са налице редица тежки тенденции, които няма да изброявам тук, тъй като основната тема на текста е малко по-различна.

Оказва се, че докато българските управници дълги години неглижират проблемите на образованието или просто буксуват в своята некомпетентност, други управници, в друга държава, явно са взели нещата присърце. Констатацията, която смятам да направя, е плод на комбинацията от официални факти и тяхното тълкуване, с което не ангажирам никого. На базата на леснодостъпни и съвсем официални данни може да се твърди с голяма доза сигурност, че едно чуждо правителство, подпомогнато с огромни суми от различни корпорации, е решило да играе сериозна роля в образователния процес и бъдещата реализация на днешните български ученици. Става дума за реална намеса в ключoвата за всяка нациoнална държава просветна сфера, а особено внимание заслужава фактът, че това се случва с пълната подкрепа на МОН. В ход е международна операция с неограничен финансов ресурс и трогателна медийна визия, която подготвя кадри по образец на финансиращите я структури и моделира умове според техните нужди.

Ако читателят има навика лесно да неглижира крайно притеснителни факти, като прибързано ги окачествява като конспирация, то този негов рефлекс вероятно би се активирал в следващите редове.

 

Предистория

През 1961 г. е създадена Американската агенция за международно развитие(USAID), която в качеството си на независима федерална агенция трябва да администрира невоенната помощ, предоставяна от САЩ на нуждаещи се страни. Дейността си тя координира с президента, държавния секретар и Съвета за национална сигурност. Според официалните документи основните цели на организацията са разпространение на демокрацията и свободния пазар, борба с бедността и неравенството, сигурност и просперитет. Всеки сам може да прецени дали дадена световна суперсила предприема подобни скъпи начинания от любов към човешкия род и демократичните ценности, или на първо място преследва свои конкретни цели. Като човек, който се занимава с хуманитарни науки, засега не съм се запознал със случай от световната история, който да подкрепя първия вариант. През годините критиките към USAID за намеса във вътрешната политика на суверенни държави са безброй, но емблематичен пример от наши дни е натоварването на агенцията със задачата за изграждане на демократични институции и укрепване на сигурността в съсипания от войната Ирак, където все още продължаваше търсенето на оръжия за масово поразяване. Доколко пък е успяла USAID в своята конструктивна иракска мисия, може би трябва да попитаме лидера на Ислямска държава Абу Бакр ал Багдади, който по стечение на обстоятелствата в момента владее голяма част от тези територии.

Но да се върнем към България, защото ако за американската външна политика ние сме сред второстепенните и не особено скъпоструващи обекти, то за нас, българските граждани, същата политика има пряко отражение както в така наречения преход и настоящето, така и в бъдещето.

След краха на социалистическите режими в СССР и гравитиращите около него страни за USAID се отваря ново широко поле за действие. Очевидно подготвени за ситуацията федералните власти още през 1989 г. приемат Закон за подпомагане на демокрацията в Източна Европа, по силата на който в Чикаго, от Конгреса на САЩ, е създадена „корпорация с нестопанска цел” на име Българо-Американски Инвестиционен Фонд (БАИФ). Началният капитал на този фонд е над 50 млн. долара, а нестопанската му ориентация не се оказва пречка за основаването на Българо-американска кредитна банка през 1996 г. в София. За своя основна цел БАИФ обявява ускореното развитие на българския частен сектор в условията на пазарна икономика.

Днес на интернет страницата на фонда откриваме кратко съобщение, което съдържа едно особено любопитно изречение: „Фондът осъществи своята цел и към настоящия момент постепенно намалява операциите си, като прехвърля активите си към наследяващата го Фондация „Америка за България.” Интересно ми е кога точно от ръководството на Фонда са преценили, че българският частен сектор е достатъчно добре развит. Може би когато напусналите страната в търсене на по-добър живот надхвърлиха 2 000 000 души или някъде около епидемията от самозапалвания. Последното ми предположение е за годината, в която се изравнихме със Саудитска Арабия в Индекса за човешко развитие на ООН. Саудитска Арабия, между другото, е абстолютна монархия, в която 75% от населението са ултраконсервативни ислямисти.

Извън иронията, трябва да се отбележи, че БАИФ отчита незавършения характер на „прехода към правово общество и масов икономически просперитет”. Нещо повече – в началото на 2008 г., със същата както 17 години по-рано правителствена подкрепа, е създадена споменатата Фондация „Америка за България”. Тук критическата мисъл може да ни насочи, че чрез създаването на фондация, американските власти удобно заобикалят множество юридически спънки, които би имала БАИФ, решавайки да разшири обхвата на своята пазарно ориентирана и прогресивно-демократична дейност в нашата граждански незряла татковина. И по-конкретно – законът, който определея дейността на фондациите у нас, позволява те да „подпомагат” образованието.

 

Филантропия

Заявеният начален капитал на Фондацията е 400 млн. щатски долара. Основните работни направления са разделени в шест области, чиито обхват е повече от впечатляващ, но тази, на която ще обърнем конкретно внимание, е наречена „Образование и библиотеки”.

За седем години „Америка за България” отпуска повече от сто гранта за българското книжовно-просветно дело, голяма част от които са в размер от 20 000 до 200 000 лв. В тази графа попадат безспорно полезни начинания, като подобряване на материалната база в училищата и стимулиране на млади таланти в различните науки.

На отчетливо по-голямо внимание се радва Американски университет в България, който редовно получава грантове, чиито размер достига близо 20 млн. щатски долара. Акцентът е върху привличането на най-добрите български студенти, които могат да се ползват от редица привилегии в модерния кампус и биха били потенциален обект на съответната „правилна” идеологическа обработка.

В подобни размери са отделените от Фондацията средства за програмата „Младите лидери на България”. Бъдещи водачи на родната развита демокрация се обучават в различни сфери, но общото е, че те винаги преминават „курс по предприемачество” и минимум едногодишно академично обучение в САЩ. Възпитаник на подобна лидерска програма е бившият външен министър Кристиян Вигенин. Неговият наследник Даниел Митов пък години наред директно е работил за щатския Национален демократически институт – организация, чиято дейност също заслужава специално внимание.

Да се подготвят бъдещи лидери на България, изпращайки ги зад океана, не е непременно начинание достойно за възхвала. Видно е, че абдикиралата българска държава няма нищо против някой по-състоятелен да се занимава с обучението на нейните деца. Възниква въпросът, докога ще продължаваме да вярваме на увлекателни приказки, които противоречат на всякаква здрава логика, да не говорим за някаква историческа култура или съвременни геополитически реалности?

 

Будителите от Фондацията

За да се опитаме да отговорим някак на този въпрос, трябва да стигнем и до най-крупния грант за сферата на образованието. През 2013 г. „Америка за България” отпуска над 22 млн. долара на друга фондация – „Заедно в час”. Стартът на програмата е доста шумен и пленява аудиторията с жадуваното послание за навлизане на млади учители в системата и равен достъп до образование за децата от т.нар. рискови групи. Акцентира се върху „мотивиращо обучение” и „възпитание на лидерски качества”. Някак между другото остава информацията, че „програмата също развива мрежа от успешни учители, училищни общности и обществени лидери, които дългосрочно работят за реализиране на нови структурни и системни решения в българското образование”. И ако перифразираме – организация, пряко финансирана от чуждо правителство, открито заявява, че развива собствена „мрежа” от служители в българското образование, чрез които ще реализира нови системни решения!

Няма място за изненада, тъй като „Заедно в час” е пълно копие на американската “Teach for America”(TFA) и фактически е част от нейния наследник „Teach for all”. Методите за подготовка и внедряване на кадри са абсолютно същите, които са изработени за условията в САЩ. По този начин напълно се игнорират културните особености на нашата държава, но за сметка на това със сигурност се задоволяват очакванията на спонсорите, за които ще стане дума по-нататък. Чрез петседмично лятно обучение се подготвят бъдещи учители, които не е задължително да имат педагогическа правоспособност. Програмата ще им помогне да се квалифицират. По този начин се набират кадри, които по принцип не са били привлечени от учителската професия или поне не са били съгласни да работят при условията в държавните училища. Учителстването се представя като забавна и вълнуваща временна авантюра, най-често в друго населено място, по времето на която ще си по-добре платен от обикновените учители и ще бъдеш „млад будител”.

Впрочем TFA от години е в открита война с учителските синдикати в САЩ и търпи от тях сериозни обвинения, включително за създаване на паралелна образователна структура на ръба на закона, която е алтернатива на държавната и често лансира за отговорната професия хора без никакъв опит и дори без педагогическа подготовка. Показателно е, че един от най-големите синдикати на учащи и работници в Щатите United Students Against Sweatshops*(USAS), който има представителства в над 150 университета, води дълга борба с TFA, като публикува открити писма и дори през 2014 г. организира серия от събития в американските кампуси под мотото “Teach for America truth tour”, което в превод означава “Тур за истината за TFA”. Най-симптоматичното обвинение, което обединява противниците на организацията е, че тя буквално се опитва да приватизира образователната система. Също така се призовава за адекватно обучение на бъдещите учители, което не е възможно да се случи в рамките на пет седмици. Сериозни критики се отправят и към получаването на финанси от корпортивни гиганти като Exxon Mobil и JP Morgan Chase, което е в пряк конфликт с призивите на TFA за социална справедливост.

На 17 юли 2013 г. един от флагманите на американската журналистика “Washington post” публикува обширно интервю с Уенди Хелър Шовник, която е прекарала няколко години като мениджър в екипа на TFA. В него тя описва част от фактите, които са я накарали да напусне организацията. Като най-сериозно нейно обвинение се откроява твърдението, че само малка част от огромните правителствени и корпоративни капитали, които се наливат в TFA, отиват по предназначение.

Очевидно от българското образователно министерство не са намерили подобни факти за притеснителни. А и навярно там нямат нищо против част от милионите да не отидат за образователни инициативи…

Преди няколко години възниква и новата организация “Teach for all”, която използва същите крайно дискусионни методи, но е доста по-амбициозна и за кратко разгръща дейност в близо 40 страни. Ако сте впечатлени от това светкавично развитие, всичко си има логично обяснение. Оказва се, че “Teach for all” e любима организация на едрия задокеански капитал. Официално фондацията е финансирана от Oracle Corporation, софтуерен гигант, който в много класации отстъпва единствено на Microsoft. Друг съмишленик и дарител на просветителите е McKinsey & Company, която минава за най-голямата консултантска компания в света с годишни печалби от порядъка на 10 млрд. долара.

Можем да направим извод, че не само официалната власт в САЩ е на будителска вълна, а „Заедно в час” има съвсем пряка връзка с някои от истинските световни финансови гиганти. Мегакорпорации, които имат неизчерпаеми ресурси и основателното самочувствие, че могат да участват във формирането на ценностите и компетенциите на бъдещите поколения на световно ниво.

И за хората, които не са имали пряк контакт с екипа на „Заедно в час” – съвсем малко конкретика. От там споделят, че вече работят в около една трета от областите в България и се надяват през тази година да добавят поне още две области. Говорейки за бъдещите си намерения споменават съвсем сериозно 2030 г., когато трябва да са ликвидирали функционалната неграмотност на подрастващите(!?), а, забележете, БВП на България да се е вдигнал с над 1%. Брутният вътрешен продукт, да припомним, е показател, който отчита единствено произведените стоки и услуги в дадена страна. Когато става дума за грамотност и образователни показатели, едва ли БВП е в състояние да свидетелства за тяхното развитие. Накратко – самите служители на програмата открито заявяват, че целта и е дългосрочна, а разрастването на териториалния обхват – планирано.

Подбраните досега кандидати са масово възпитаници на чужди университети. Назначават се най-много учители по чужди езици, както и по точни науки. Доколко адекватни за работата са самите кадри в педагогическо и интелектуално отношение не се наемам да коментирам, тъй като всеки може да направи тази проверка.

В момента текат срещи из страната, чрез които се популяризира програмата. Там се говори за неграмотност, но се показват примери за грешно изписани думи на немски или английски. Организират се няколкоминутни дискусии на групи, а предложенията в тях най-често се определят от водещите като „много яки, креативни, иновативни, постижими” и т. н. Българският език и хуманитарните науки са теми табу. От речника на „будителите” са напълно отстранени думи като нация, държава, традиция, идентичност(освен ако не става дума за идентичност на малцинство).Те не са важни. Но пък постоянно се говори за бизнеса, за НПО сектора, за толерантност и предприемачество. Впечатленията ми са съвсем пресни и съветвам всеки, който се съмнява в истинността им, да отиде на следващата организирана среща и да се увери сам. Ще бъдете изумени какво се случва с официалната подкрепа на МОН. И съвсем между другото, една нашумяла компания, „Дънди Прешъс Металс” ЕООД, гордо се кипри като спонсор на програмата.

 

Качествена подмяна

От изнесените факти се избистря картина, върху която си струва да се замислим. „Америка за България” и други будителски настроени американски организации работят върху качествения състав на бъдещото българско население в активна възраст по две направления.

Първо – чрез стипендии и различни програми се цели привличането на възможно най-голяма част от каймака на българската младеж. Децата, които бъдат успешно въведени в тази матрица, ще виждат страхотни материални условия, ще получават стипендии и ще бъдат възпитавани в съвременна корпоративна етика, чужди езици, технологии, предприемачество и т .н. Нещата, които ще бъдат съвсем случайно пропускани в тяхното обучение, ще водят до липса на национално самосъзнание, патриотични чувства, солидарност с проблемите на общността. Ще се превръщат в хора с ниска обща култура и слабо развита критическа мисъл, които са тесни специалисти, убедени в месианската роля на неолибералния модел и непогрешимостта на невидимата ръка на пазара. Иначе казано – идеалните корпоративни служители. Със сигурност няма да бъдат насърчавани да останат в България, но дори да го направят, те ще бъдат неспособни да работят за националните интереси. Това напомня ли ви за някого?

Второ – програмата „Заедно в час” неслучайно работи основно с малцинствените групи и децата в крайна бедност. Това са хората, които ще съставляват голяма част от работната ръка тук в близко бъдеще. Просто такива са демографските тенденции. Тези хора ще бъдат подготвени да изиграят ролята на необходимата биомаса, която да компенсира отсъствието на милионите евакуирали се млади българи. В момента те вече биват обучавани по споменатия развит за американската реалност модел на “Teach for America”. Постоянно им се повтарят думички като компания, корпорация, реализация, както и изрази като „да си вземеш хляба в ръцете” или „да бъдеш успешен в конкурентна обстановка”. Но не се прави нищо, за да се научат да пишат правилно на български език. За програмата е по-важно да се владеят чужди езици, тъй като българската нация е крайно застаряваща и преживяваща демографски и цивилизационен колапс, следователно и българският език постепенно по естествен път ще поеме към небитието.

Финасовият ресурс зад тези процеси е толкова сериозен, че е напълно невъзможно да му се противодейства, ако опасностите не бъдат ясно осъзнати от българското общество. Налице е целенасочена кампания, която би могла да подкопае останките от суверенитета и националното ни единство, използвайки най-скъпото – нашите деца и техните умове. В системата на държавното образование се формира алтернативно формирование напомпано с чужди капитали, което е допуснато по собствено желание от МОН. Изложените по-горе данни за размерите на финфансиране се намират на официалните сайтове на споменатите организации. Федералното правителство и свързаните с него мегакорпорации работят за собствените си интереси, където ние сме просто парченце от имперския пъзел. Няма нищо лично. Местното население някак преживя експериментите на МВФ и Световната банка през 90-те, но е в изключително тежка икономическа ситуация и повсеместна културно-цивилизационна криза. Съвсем логично е да се поставят старателно обучени „правилни” кадри за управници на територията и да се подготви колкото се може повече нископлатен персонал за работа в местните подразделения на големите компании. А когато парите са налице, останалото е въпрос на изпълнение.

*sweatshop – място, където хората работят дълги часове при лоши условия и ниско заплащане.

Автор: Даниел Проданов

(Даниел Проданов е учител по история и магистър по Културна антропология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“)

П.П. „Войните се печелят и губят зад училищните чинове!“
Бисмарк

loading...

Последни от България

Мъка!

Днешната цена на електроенергията, за утрешния ден, постигната на Българска (не)зависима енергийна
Отиди Горе