Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

Когато повечето Българи са в мизерия, каква е тази политическа разсипия?

в България


Над 34% от българите живеят в тежки материални лишения през 2015г., показва изследване на Националния статистически институт. Линията на бедност за страната е 325 лева, като под този праг са били над 1.5 милиона сънародници или 22 процента от населението на България, гласят данните на националната статистика за индикаторите за бедност и социално включване през миналата година. През 2015г. линията на бедност общо за страната е 325.83 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 585.8 хил, лица, или 22.0% от населението на страната.

В сравнение с 2015г. размерът на линията на бедност се увеличава с 0.6%, а относителният дял на бедното население нараства с 0.2 процентни пункта. Системата за социална защита има съществено значение за  редуциране на бедността.

Данните за 2015г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включват доходите от пенсии, но се изключват останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22.0 до 28.4% или 6.4 процентни пункта.

Ако от месечния доход на домакинството се изключват пенсиите и останалите социални трансфери, равнището на бедност нараства до 42.9%, или с 20.9 процентни пункта. Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда.

За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (53.3% за 2015г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 5.1 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени, гласят данните на националната статистика.

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че бедността е концентрирана сред възрастните едночленни домакинства, самотните родители с деца, както и домакинства с три и повече деца.

Вече 50% от семействата на първокласници поискали еднократната помощ от 250 лв.

Най-голямо нарастване на риска от бедност през 2015г. в сравнение с 2015г. се наблюдава при едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години – с 13.8 процентни пункта. Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (12.9%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (15.1%).

Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 24.6 процентни пункта по-висок отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 29.5 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.

Най-висок е относителният дял на бедните сред лицата от ромската етническа група – 67.2%. Най-нисък сред лицата от българската етническа група – 15.2%. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (49.9%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на безработните лица (43.7%).

При работещите лица най-висок е относителният дял на работещите бедни сред турската етническа група – 26.7%. При 20.8% работещи бедни от ромската етническа група и 18.9% сред българската етническа група.

Най-често хората не могат да си позволят почивка извън дома (60.3%), както и да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства (53.3%).

Успоредно с това 3.1% от лицата не могат да си позволят телефон, включително мобилен, 2.1% – цветен телевизор, 10.0% – автоматична пералня, а 36.7% посочват, че не могат да си позволят потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден.

Една трета от лицата в домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а 39.2% от лицата се ограничават при отоплението на жилището си.

През 2015 г. 34.2% от населението живее в тежки материални лишения. За всички етнически групи най-висок е процентът на лицата, които не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, като сред ромите това са 90.1%, за турската етническа група – 78.9%, и за българската етническа група – 54.8% от лицата, самоопределили се към съответния етнос.

Над 80% от ромите не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи и повече от 70% не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден.

При турската етническа група 68.3% от лицата не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи и 36.3% не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден.

През 2015 г. 25.4% от децата на възраст 0 – 17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 6.3 процентни пункта по-малко спрямо 2014 година. През 2015 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Кърджали и Пазарджик – съответно 189 и 216 лв., а най-високата – в област София (столица) (504 лв.), следвана от областите Варна (353 лв.) и Перник (352 лв.).

Най-висок е относителният дял на бедните в областите Шумен – 30.6%, Варна – 27.8%, и Пазарджик – 27.5%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Кюстендил – 11.0%, Силистра – 11.3%, и Габрово – 13.0%. Образователното равнище оказва силно влияние върху риска от бедност независимо от етническата принадлежност. И при трите основни етнически групи с нарастване на образователното ниво рискът от бедност за работещите лица намалява.

Рискът от бедност за лицата с начално и без образование е 30 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при лицата с висше образование за българската етническа група и 5 пъти по-висок за турската етническа група.

При лицата, определели се като роми – 59% с начално и без образование са бедни, докато при лицата с висше образование няма нито един беден.

Източник: Рero
loading...

Последни от България

И какво като е зима ?

Днешните резултати от борсовите търгове с електроенергия в деветте европейски страни, които
Отиди Горе