Когато ни санират – ни наводняват. Когато ни водоснабдяват – ни облъчват с уран! Какво ще бъде отмъщението!?

в България

След срещата си с френския президент, Бойко каза, че той е „слънчев човек“, тоест – лъчезарен човек.  Като нищо можеше да каже, че е лъчезарно момче, както го беше гушнал на входа на Елисейския дворец.  Той нарече навремето и Плевнелиев „приятно, ненатоварващо момче“ – и то тогава, когато онзи вече пет пари не даваше за Опекуна си.  Но това – между другото.

Тия дни Лъчезарността извираше отвсякъде – особено в Манчестър.  Публиката на тамошния концерт се друсаше, все едно, че нищо не е било: „Не ни е страх – друс, друс – ние бяхме шарлита, сега пък сме Манчестър, ние сме Лондон…“. Друсат се и повтарят като папагали, че са „силни и обединени“.  Тази мизерна фраза, която е допинг за всеки мини-Осама.  Да се притурим лъчезарно и ние, и да кажем: „Ние пък сме бежанци“ – като ония десет души, които бяха изтрепани на магистрала „Тракия“.

Можем да кажем, че сме и чистачки – след като някакъв швед просна с ритник една клета женица в Слънчев бряг.  Нашият циганин го направи в метрото на Берлин – а тук ни настигна шведската евросолидарност.  Случи се тъкмо в деня, когато в Министерския съвет имаше заседание за сигурността на курортите ни – макар че то лъчезарно се изроди: държавата щяла да предприеме „мерки за ограничаване на прекомерния шум от заведенията по морето“.  За сигурността ще се мисли друг път – макар че никаква сигурност не може да има в курорти, чието главно предназначение е да продават колкото се може повече алкохол – фалшив, но евтин.

Изобщо, отвсякъде се излива лъчезарност.  Обречени сме да бъдем лъчезарни – като идиоти.  Каквото и да се случи, където и да се случи – ние все сме „шарлита“.  Скоро никой няма да знае, какво, всъщност, сме самите ние.  Избягваме да надникнем в себе си – от страх да не видим, какво се крие там.  Всичко е объркано, дори в простия живот.  Когато ни санират – ни наводняват.  Когато ни водоснабдяват – ни облъчват с уран, може би и затова сме толкова лъчезарни.  Доведените деца на Франкенщайн/Прехода.

Имаше един кадър от Лондон, който казва всичко.  Полицията претърсваше квартала, от който са „терористите от Лондон Бридж“.  Някакъв миниатюрен Осама навираше брадата си в лицето на един полицай и му крещеше нещо.  „Те“ ще крещят, няма да се спотайват – защото вече са преминали през онзи мост, който свързва „лъчезарния“ ни свят с единствената книга, която са чели и в която вярват.  Мрачната им книга, която ги обвързва завинаги.

Както във Виетнам виетконгците привързвали невръстни деца – сами, поотделно – по дърветата, откъдето да стрелят по американските патрули.  Привързвали ги с тел и им давали само по един патрон.  Някои автори смятат, че това е било част от някаква стратегия да се накарат американските войници да стрелят по виетнамски деца – и така да ги дехуманизират, че те да станат безполезни като дисциплинирани войници.  А пък децата – поне ония, които оцелявали – да навлязат в юношеството си без никаква представа, какъв тип личност са и какви са нормалните предели, в които да се вместват човешките инстинкти /Ж. Норис/.
Това се сетих, когато гледах въпросния кадър от Лондон.

Ние пък сме привързани към неукротимата си наивност.  Тя не ни оставя никакъв шанс да прозрем опасностите, които ни грозят. Ако Бойко, примерно, иска да го запомнят „слънчевите човеци“ от Брюксел, които по-скоро изглеждат като слънчасали – трябва да откаже Председателството на ЕС.  Така ще го запомни и Историята.  Така ще принуди и Брюксел да погледне сериозно на нас, а не само лъчезарно-бравурно.  Велика Англия не може да опази „Лондон Бридж“ – ами ние, дето сме само патетично-наивни, как ще опазим „Малкия Брюксел“, в който ще се превърне София по време на Председателството? Но нашите първенци ще предпочетат фукнята пред прагматизма.  Както в морските ни курорти важна е тишината – а не сигурността.

Още когато направиха Кунева еврокомисар по потреблението, стана ясно, че ЕС пет пари не дава за нас.  Това беше един ироничен намек, може би не докрай осъзнат – но пък сам по себе си нахален, дори нагъл.  Комисар по потреблението от страна, в която, с малки изключения, нищо не е съвместимо с 21-и век.  Самата Кунева така и докрай не схвана, каква гигантска несъвместимост има не само в потреблението, а дори и във вдишването на една обикновена глътка въздух – тук – и там – в Европа.

А сега – покрай Председателството – искат с нови фасони да замажат тази несъвместимост.  С някакви бързотечни ремонти, които ще бъдат само прелюдия към нови ремонти.  Декорации в стил Граф Потемкин.
Далеч по-честно би било да покажем на Европа, какво представляваме.  Тогава „Лъчезарните“ от Брюксел дори може и да ни харесат – макар на нас искрено състрадание ни е нужно, повече от всичко друго.  Бъдете гърци, по дяволите, поне от време на време.

Питате ли се понякога, какво стана с анти-стрес топките, за които от Европа ни платиха милиони?  Стискайте ги, стискайте ги, ако все още са оцелели, и бъдете лъчезарни – Бурята наближава.

Макиавели казва, че хората трябва да бъдат или обласкавани, или смазвани – защото те си отмъщават за дребните неправди, но за тежките не могат.  Следователно трябва да причиняваш някому такава вреда, че да не се опасяваш от отмъщение. Понякога се питам, какво ще бъде Отмъщението на обикновените хора?

 

Кеворк Кеворкян, Фейсбук

Последни от България

Отиди Горе