Кеворкян: От 27 години новите идиоти се натрапват по всякакъв повод – тъй както по начало са изникнали от нищото

в България


Тия дни написах дописката „Хоризонти пред Миризливеца“ – за перипетиите около „Златният Скункс“. И едва тогава си дадох сметка, че отдавна не съм срещал/чувал думата „хоризонт“. Сякаш е заточена в някой лагер за неприятни думи. Щом сме в НАТО и ЕС – и техният корсет ни пристяга здраво – няма нужда да говорим за хоризонти. Дори не е прилично да се взираме по-далеч от носа си. Свели сме поглед – и вървим нанякъде. Отгоре на всичко ни казват, че не е нужно да поглеждаме назад. Дори е забранено.

Новите пунгаши от 27 години воюват с Миналото. Гледат да го изтърбушат, да го превърнат в някакъв парцал. Причините са ясни. Колкото и да се стараят обаче въпросните типове, днешният ден очевидно се срамува от Миналото. Дотам сме я докарали. А аз все се питам:
Дали вече не сме бежанци от собствената си памет?
Или по-скоро – в собствената си пустош?

Пунгашите получиха отпор от най-неочакваното място – от телевизионните реклами. В тях все повече се прокрадва една носталгия по миналото – понеже рекламистите са усетили, какви са нагласите на публиката. Заради това предлагат „супер вкус от онова време“, или покрай популярна марка сладолед рисуват прелестни пасторални картини. За бирите да не говорим – тяхното качество винаги е гарантирано от щемпела на Миналото.  Така рекламите продават – търсейки милост от отминалите времена.

Има и изключения, разбира се. Всички сте гледали рекламата за „Господин и Госпожа Герасимови“. Те били над три десетилетия заедно – и едва напоследък схванали, че днес живеят по-добре. Понеже някакъв мобилен оператор им предоставил „четири джи“.  Социалната ни политика е пробита отвсякъде – обаче имаме „четири джи.  И тази реклама е пробита отвсякъде.

По-долу ви предлагам няколко Кеворкизми за Миналото.
Не ги четете – ако не искате допълнително да се натъжите.

Иначе, всичко е наред. Сега пък върлуват – с думи – за оградата край турската граница: били крали, докато я строили. Напълно безсмислено занятие. То е ясно – кой ще строи, без да краде, в страна, в която думата „хоризонт“ е изчезнала. Оградата е напълно ненужна: тя не спира набезите на подбрани групи нашествениците, между които все има по някой Мини-Бин Ладен. И ще се окаже бутафорна, ако турците подгонят насам някоя многохилядна орда. Тя е ритуално съоръжение – нищо повече. Ордите могат да бъдат спрени само от жива сила, наша – имаме ли я?

Да мислим за Оградите, които построихме помежду си, както и между днешната Хавра и Миналото.

Един натрапчив страх у мен: хората, които имат минало, си отиват. Идват напълно анонимни и безлични особи.

Интересният човек е опасен, човекът с истинска биография е нетърпим. Тъпаците смятат, че Миналото е за мъртвите, че не бива да се вглеждаме в него. Забрави го, събери една тлъста храчка и плюй – твоята мама.

Новите подлоги са безцеремонни хора. Иронизират непрекъснато Миналото, но нямат нищо против да си откраднат нещо от него.

Миналото е изоставен труп, това е. Трябва да свикваме с тази идея.

Липсва уважението към Българската Участ – затова покриват Миналото с планини от боклуци. А без връзка с Миналото нищо не можеш да постигнеш.

От 27 години новите идиоти се натрапват по всякакъв повод – тъй както по начало са изникнали от нищото.
Те са ампутирани от най-важното – усета за стойностите на изминалото време. Не искат да имат вземане-даване с него, понеже това ще ги наскърби, ще се видят в действителния си нищожен ръст.
Малчовците на днешния ни живот.

Много ми харесва да мисля за Историята като за най-горния камък, с който завършва един строеж.
Но това изглежда все по-невъзможно.
Понеже непрекъснато воюваме с миналото си.

Онези, които най-много скачат срещу Миналото, знаят отлично – и това не им дава мира – че няма да оставят нищо след себе си.
Няма кой да събаря паметниците им. Няма да има такива.

Миналото – разръфаните краища на един сън, който току-що е отлетял…

Кеворк Кеворкян, Фейсбук

loading...

Последни от България

Отиди Горе