Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

Кеворк Кеворкян: Цецка да отговори на най-важните въпроси: Какво мисли за Циганското Надигане? Какво мисли за Бежанските Орди? Какво мисли за калния поток, който завлича Обикновения Български Живот? Какво провижда за Българската Съдба?

в България


КАК НАДУВАТ ЦЕЦКА

Отначало ще я надуват – вече започнаха. След това ще започнат да фалшифицират, докато променят представата й за самата себе си. Накрая направо ще я подменят.

Ето – дребната подробност с дипломата й. Но и тогава се държат нелепо. Никой не казва, че Цецка няма диплома – за да я размахват сега. А дали е кадър на Рабфак. Това е въпросът – но се правят, че не разбират.

Попаднах на предизборен дебат, тъкмо когато Станимир Илчев казваше, че Цецка ще бъде президент на лизинг. Артистично определение – обаче по-вярно е да се каже, че отново се повторя ритуалът с Посочването. Бойко предпочита да възлага, отколкото да продава, най-малко пък на лизинг. В българската политика Лизингът – както и Посочването, са много рисковани: Лизингополучателят/Посоченият рано или късно навирва гребена, престава да си плаща вноските за лоялност и пр.

В началото на годината Бойко все още наричаше Плевнелиев „прекрасен президент“. При номинирането на Цецка обаче му изтегли ухото. Но защо отлепи етикета „прекрасен“ – това така и не стана ясно.

По същият начин, години наред се подмяташе репликата на Петър Стоянов „Кажи си, Иване/Костов“ – но не се знаеше, какво точно се крие зад нея. Една миналата година Стоянов се осмели да бъде по-откровен – и то, когато политическият акробат Агов го упрекна, че искал да свали от власт Костов – нещо немислимо, разбира се, предвид страхливостта на Стоянов. Но, все пак, това го принуди да каже нещо конкретно: загубил доверие в Костов, когато той дал „Нефтохим“ на противните руснаци. Защо обаче изтресе онази реплика – пак не стана ясно. Но това не бива да ни изненадва – нашите политици са царе на недомлъвките и двуличието.

Бойко също никога няма да каже цялата истина за Плевнелиев. Ако беше по-обстоятелствен, поне Цецка щеше да има някаква полза.

А медиите очаквано започнаха да й пришиват ангелски криле. Няма как да е иначе, след като самият Бойко я произведе в „Майка на Нацията“. Вече бяха представени на публиката музикалните й пристрастия – но сами трябва да се досетим, какво се крие, примерно, зад страстта й да слуша изпълнения на тромпет.

С трепетно вълнение споделиха също, че Цецка се оприличавала на „дива къпина“ – по стих от чудесната едноименна сбирка на Маргарита Петкова.

Ето как се вижда Цецка: „Като дива къпина съм – ни хубост у мен, ни сладост./ Стипчива съм, но мога да утоля някому глада и жаждата./ Крехки ми са уж корените, а за скалата здраво се вкопчват./ Не мога да вирея върху изискана паркетна почва./ Като дива къпина съм – предупреждавам./Когато нехайно посягат към мене – умея до кръв да ранявам…“. Умея до кръв да ранявам? Брей, опасна е тази Цецка, изтръпваме ние – и няма как да е иначе, след като скалата й е Бойко.

Една от любимите й книги била „Горещото лято на 68-а“ на покойния президент Желев – с негов автограф; тя споменава единствено нея. Плевнелиев и до края не ни съобщи, какво е чел изобщо.

Някои наблюдатели дори твърдяха, че навремето /2009/ Цецка е спечелила мажоритарни избори срещу самия Румен Петков в Плевен. Този кьорфишек може да разсърди Бойко – защото това е толкова вярно, колкото и фантазията, че сега Цецка сама ще спечели президентските избори, ако това се случи, разбира се. Истината е, че самият Бойко отива на избори и се надява сам да ги спечели. Цачева, хикс, игрек или зет са му нужни за параван, ако това не стане.

Цветанов пък за последно беше казал, че „Кандидатът на ГЕРБ е разпознаваем и обществено добре стоящ“, което не е много ласкателно. А то ставало въпрос за Цецка. Така Цветанов й подсказа да не подхвърча много нависоко. Излиза и друго: всичко, което е постигнала досега Цецка, е да бъде „разпознаваема“.

Засега самата Цецка се пази от изхвърляния. Все още не е разказала, как и тя, като Плевнелиев, е демонстрирала с тапет срещу режима на Живков. Но не възразява, когато я наричат „голям юрист“ – макар че по този начин едва ли ще я разпознаят. Но пък по времето на соца, дори и рабфаковците в Юридическия факултет получаваха солидно образование.

Големият въпрос е, дали Цецка познава в достатъчна степен себе си; дали вече не си е въобразила, че да си шпикер на един калпав парламент, е Бог знае какво.

Цецка винаги ще бъде сравнявана с Плевнелиев, това е неизбежно. Защото и тя е посочена. Плевнелиев е изгоден фон за нея, но не е сигурно дали тя ще се възползва от това. Или ще остави да я надуват.

В началото на тази година, Плевнелиев съобщи пред телевизия Блумбърг, че на изборите през 2011-а сам си бил докарал 700 хиляди гласа. Сам. Добре е да си припомним тази лъжа, защото тя е съвсем подходящ финал на неговото квартируване на „Дондуков“ 1, изпълнено със словесни изстъпления. Веднъж се принудих да го нарека „Ламя на несмисленото дрънкане, която сякаш и от трите си ноздри едновременно изпуска пушеци, за да не кажем нелепости“. Една обективна хроника на това квартируване би трябвало да бъде днес най-важното четиво за Цецка.

Тогава тя неизбежно ще си спомни, например, невероятната глупост, която Плевнелиев сътвори при срещата си с Далай Лама – когато тържествено го покани да посети за първи път България, след като той вече беше у нас преди почти четвърт век?! Сякаш специално за Плевнелиев Далай Лама беше казал навремето, че „При липсата на истинско себепознание, ние се самонараняваме посредством погрешни, преувеличени представи за индивидуалната си същност, за другите, за външните събития и за физическите явления“. Въпросната констатация е важна за всеки следващ обитател на президентската канцелария – стига да има куража да схване нейният смисъл.

Цачева, или който и да е друг, трябва внимателно да анализира странностите на Плевнелиев, на които всички бяхме свидетели. Дали, всъщност, те не бяха причинени от непосилната за него тежест на властта?

Случаят с Далай Лама подсказа и за проблем, в който може да се препъне и всеки друг след Плевнелиев. Веднъж вече писах за него и го определих като скъсяване, ограничаване на времето, в което се бе разположил той. Времето функционира, съществува пълноценно единствено в негово присъствие, то е Негово Време. Само възприето по този то има значение. Тъкмо това скъсяване на Времето го прави значим в собствените му очи. Далай Лама не е идвал в България, когато Плевнелиев не го знаеше никой – следователно изобщо не е идвал. Самият Далай Лама също може би не е съществувал извън неговото лично – президентско – време. Така, стеснявайки периметъра на Времето, Плевнелиев израства – поне така си мисли – превръща се в един великан, който ще бъде домакин дори на Далай Лама. Тези игри с Времето бяха много показателни. Те говореха, че президентът няма достатъчно добро себепознание и трудно се вижда такъв, какъвто е.

Но само гледайте, какви ще ги говори Плевнелиев след време, как ще преиначава истината за квартируването си в президентството. Вероятно ще остави куп измислици за Историята, а и неговият личен историк Мартин Иванов сигурно усърдно ще шари с молива си по истината. И така ще приключи всичко: никакви хора съчиняват лъжлива история…

Бойко заплаши в зала „Армеец“ актива си от петнайсетина хиляди души, че ще си подаде оставката, ако те не осигурят ГЕРБ да спечели първия тур на президентските избори. Те! Какви са тия хора, с какви властови и пр. лостове разполагат, за да обезпечат победата? Сега остава Бойко да заплаши с оставка журналистите, ако не спечели първия тур – само те още не са ставали обект на заплахите му. Той може да си го позволи, защото повечето от тия, дето се мотат на екрана, примерно, са негови хора – така, че ще се постараят. Те и вече започнаха да се стараят – като гледаме какви мазни интервюта правят с Цецка.

Цецка със сигурност ще се остави на течението – на топло в утробата на ГЕРБ – и нищо няма да разберем за намеренията й, доколкото ги има. Ще говори общи приказки и ще чака Бойко и Цветанов да й свършат работата. Тя ще се пази панически от един съвсем резонен въпрос: какво мисли за мандата на Плевнелиев?  Всички други въпроси към нея са второстепенни, те ще предизвикат само едно словесно ръкоделие.

Цецка практически няма никакъв политически опит, това е очевидно. Да удряш звънеца в Парламента и да гониш от трибуната Волен или някой друг, не е политика. Плевнелиев бе дълго време достатъчно удобен и достатъчно безобиден за Опекуна си. Но накрая, все пак, му се озъби. Беше и достатъчно коварен с Историята, която се опитваше да ревизира нахално. Той направи всичко възможно да се произведе в маршал на фриволността и измишльотините. Ако Цецка не осмисли това, ще започне евентуалния си мандат с една заблуда. А конкурентите й ще говорят за провалите на Плевнелиев – изобщо за провала на философията на Посочването.

Бойко се интересува единствено от поредната победа – независимо, какво има зад нея. Дори нищо да не носи тя, това сякаш изобщо няма да го притесни. Той започна да практикува едно политическо катеначо – италиански футболен стил, създаден от знаменитият Хеленио Херера, целта на който е единствено да не се загуби мача. Идея, която жертва накрая и смисъла на състезанието.

Нашият Херера каза, че слушал внимателно в зала „Армеец“ Цецка и бил съгласен с думите й. Ако Опекунът окончателно е направил избора си след това слово, със сигурност ще го очакват нови разочарования – не веднага, разбира се, но неизбежно. Цецка пък каза, че ще бъде президент и на ония, които са разочаровани от политиката. Голям лаф – за едно напълно неизпълнимо намерение. Каза и друго: „Целостта на нацията ще бъде запазена“ – това пък направо е фраза-захарен памук. Но така ще говори всеки, който наднича от джоба на Бойко.

Цецо ще развежда Цецка като мечка из страната – ще сметнат, че това й е достатъчно. Няма да я оставят да отговори на най-важните въпроси: Какво мисли за Циганското Надигане? Какво мисли за Бежанските Орди? Какво мисли за Несръчността Българска – например, за позора в ООН? Какво мисли за мандата на Плевнелиев? Какво мисли за калния поток, който завлича Обикновения Български Живот? Какво провижда за Българската Съдба? И как гледа на Ритуала на Посочването?

Един психографски портрет на Цецка, ако е достатъчно проницателен, и сега ще ни подскаже, че тя е достатъчно упорита, достатъчно си е повярвала – и с голямо ускорение ще стигне до фазата на самонадценяването. А и нали умее до кръв да наранява.

Надеждата ни е, поне Далай Лама да не го покани за първи път.

Кеворк Кеворкян, Фейсбук

loading...

Последни от България

СБОГУВАНЕ С ЕВРОПА

Има един афоризъм, който гласи: „Демографията – това е съдба“ Ако той
Отиди Горе