Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

КЕВОРК КЕВОРКЯН: НОВИТЕ ЕНИЧАРИ

в България


КРИСТАЛИНА

Къде са сега бакалите-социолози да направят едно допитване, как оценяват българите позорното бягство на Кристалина Георгиева от Еврокомисията – и какво доверие имат в нея? Когато трябваше да я изтикат към ООН, веднага сервираха очевидно фалшивите резултати, според които тя се ползвала с най-голямо доверие измежду българските политици. Тя, която няма никакво отношение към българската рая – колкото имаше и комисарката по потреблението Кунева. Сложиха я на първо място, дори преди Падишаха. Сега си траят обаче. Всичко е забравено, гледайте си работата, тъпанари.

2014 г. Джордж Сорос връчва на еврокомисар Кристалина Георгиева наградата „Отворено общество“
2014 г. Джордж Сорос връчва на еврокомисар Кристалина Георгиева наградата „Отворено общество“

Няколко дни чоплиха дреболиите около тази афера – например, каква компенсация щяла да получи Кристалина. Така стават нещата в цивилизования свят: тръшваш вратата в сурата на страната, която те е направила еврокомисар – и получаваш милион и нещо. Може би защото си била наказана да представляваш дива България.

Бойко, като всички други, очевидно също беше изненадан. След първоначалното объркване се опита да каже, че едва ли не предателството е станало с негово участие – знаел за бартера на Кристалина, говорил с някой си, имал цяла сюрия кандидати за нейното място – все от този род. Макар че, всъщност, най-големият потърпевш е той самият. Но не можа да намери някакъв остроумен лаф за бягството на комисарката, която се посрами със заверата срещу Бокова, а, всъщност, срещу България. Държавата, която се държа като Овца Клета, за да угоди на игрите на Вълците.

Но не това е най-важното. Пак остана скрито онова, което е нашата Прокоба: България задкулисно да се управлява от еничари. В случая, просто наблюдавахме поредното разместване на един от тях. Премиерът, който и да е той, има сладката роля на кукла – насочвана, понякога и шантажирана от еничарите.

Недодяланият приватизационен спекулант Прокопиев бил нагласил неколцина министри в кабинета на Бойко. А кой му подхвърли външните министри Николай Младенов и Даниел Митов, за втория той едва ли беше дори чувал? Някакво спънато момче, подходящо за комедиен филм, подобен на „Полицейска академия“ – и, ето го, външен министър. Еничаринът Младенов пък отначало му го навряха на Бойко за военен министър, но се засрамиха и бързо го разкараха от там, понеже дори не беше служил войник – и го пратиха във Външно министерство. Ами еничаринът Дянков? Той пък се оказа направо наемател на същия Прокопиев. Еничарите си ходят с етикета на „цивилизатори“, но не се притесняват от тия неща.

Изброените герои са за витрината – и те винаги получават най-щедрата компенсация. Знаете, как Младенов се грижи за мира в Близкия Изток. Митов още от сега е спазарен за важен пост. Витринните еничари не са най-коварните. Те, все пак, трябва да спазват някакво приличие. Но другите – скритите политически диджеи са най-отровни, такива като Иван Кръстев и останалите. И тяхната мръсна игра се точи от десетилетия.

Генерал Гудман от ЦРУ разказваше във „Всяка неделя“, как аферата с „Българската следа“ в покушението срещу Папата е подкокоросвана от българин – не само от одиозния Дими Паница, имало и друг. И той бил толкова настойчив, че от ЦРУ се отвратили и го отпратили. И сега има подобни клеветници.

Новото еничарство трябва специално да се изследва. Ако навремето турците не са подбирали особено – важното било детето да е здраво, сегашните български еничари обезателно трябва да са от здраво охранени комунистически фамилии. Това трябва да са пансексуални типове – нещо повече, да са готови да правят секс дори със себе си.

Еничарите винаги са презирали и ще презират Бойко. Например – одумват го, че не знае езици, това най-малкото. Сега се правят, че презират и Живков, въпреки че са от семейства на негови храненици. Живков знаеше криво-ляво само руски, но успяваше дълго време да баламосва старците от Кремъл. И да строи – толкова, колкото сега и за сто години няма да успеем. Цитирам Бойко – той го е казал, не аз.

Преди време Кръстев, който се изживява като Модератор на световните проблеми, уж се тюхкаше, че „десните“ най-сетне трябва да приемат по някакъв начин Бойко. А после той самият го вкара в най-подлия капан – позора в ООН. Такива са тия типове, но Бойко така и не събра кураж да избяга от тях. Те са коварни майстори – надсмиват му се зад гърба и му поставят капани.

Плевнелиев, нашият астролог-богатир от германските „паркинзи“, по-късно прилази в това котило, но пък прояви завидно ускорение в усвояването на еничарските номера. И той носи като родилно петно печата на „правата вяра“ – макар че сигурно вече го е покрил с татуировка на „Статуята на Свободата“.

Тия дни от „Дойче Веле“ казали, че Плевнелиев бил „харизматичен президент“. Така говорят за българските ни работи от чужбина – с пълно презрение към истината. Плевнелиев е точно толкова харизматичен, колкото един слънчоглед.

Трябва да си пълен идиот, за да кажеш подобно нещо. Това е подигравка с българската публика. А „Дойче Веле“ минава за сериозна медия. Какъв „харизматик“ е този комичен човек, който се гърчи неистово, дори когато трябва да напише думата „оважаеми“.

И продължава упорито да повтаря, че бил първият президент, който сам се отказал от втори мандат. Не е ли налудно подобно твърдение? Никой не го иска, като се почне от бившия му Опекун Бойко – кой тогава ще го направи президент? Прокопиев ли? Може – ако изборите са нещо като бандитската приватизация на Костов. Но чак такъв грабеж дори българските избори не могат да понесат.

Заради тези особености на Плевнелиев, Цецка сега изглежда много удобна за Бойко. Доста необичайна бе появата му, заедно с нея, по телевизията /Би Ти Ви, при Светослав Иванов/. А Бойко не обича да дели предаването, в което участва, дори с неговия водещ. Външно преценено, намерението му беше да отреже един дебел резен от собствената си „харизма“ и да нахрани с него Цецка. Дали обаче това върши вече работа – и то за Цецка? Не е сигурно. Защо го направи тогава?

Това не е да миросаш публично един анонимник като Плевнелиев – „една магарица“, както се изрази наскоро Бойко, когато твърдеше, че и това клето животно да посочи, пак ще го изберат. Разбира се, въпросната магарица вече твърди, че всичко е постигнал сам-самичък – но това е въпрос на психическа кондиция.

Сега обаче случаят е съвсем различен – Цецка всички я знаят. И нещо, особено важно: публичността й, познатостта й в никакъв случай не може да компенсира нейната обикновеност. Много подходящи за нея са думите на Валери Трирвайлер за бившия й приятел президента Франсоа Оланд: „Ненормално обикновен“.

Може много да му е симпатична на Бойко – на него всички Цецки са му симпатични – въпросът обаче е, има ли възможност вътре в тази обикновеност тя да се справи с ролята на „държавен глава“. Цецка била страхотно реализирана – според Бойко и Цветанов, понеже е два пъти председател на Парламента. Сякаш и двамата са забравили, че тя е влязла там на инвалидна количка, тикана от Бойко – и от там са я метнали в председателския стол. Но как ще се справи със съдбовните български проблеми? Лекомислието, с което се отнасят към този въпрос, е направо стряскащо.

И най-важното: дали и тя ще бъде поредната жертва на еничарите? Този път Бойко сякаш си прави по-добре сметката, отколкото с Плевнелиев. Защото зад Цецка практически не стои никой, освен мъжа й и ръководството на Въздушното движение, което не е лошо – ако тя влезе в някоя далавера, то ще е с въздуха. Това не означава, че Бойко може да е напълно сигурен в Цецка – но, все пак, тя изглежда доста обикновена, кротка и дори наивна. Няма скрити опекуни – извън Бойко. Засега кротува.

В същото интервю Бойко споделил: „Цецка Цачева е най-независимият човек в ГЕРБ. Хем сме били заедно, но никога не се е налагало да й давам указания, да й казвам какво да прави“. После пък казал, че „Г-жа Цачева е над него и никога не се е обаждала да пита за дневен ред, за закони“. Цецка сигурно го е гледала като обезумяла. Но по-добре да запомни тия думи, те трябва да са нейната Библия, ако я изберат – и, разбира се, да прави тъкмо обратното.

От известно време Бойко е влязъл в режим на системно майтапчийство и не е съвсем ясно, какво ни казва. Но подхвърля по някоя троха – и изведнъж стана ясно, че „приятното, ненатрапчиво момче“ Плевнелиев е егоист. После казва, че Плевнелиев бил добър президент, а сетне се поправя, че бил дърдоран, който обърква отношенията ни с Русия. Кое е вярното? И, между другото, ако бяхме сериозна държава, публиката вече щеше да е наясно, кой провали „Южен поток“. Това някаква геополитическа драма ли беше – или по-скоро резултат от лезенето на нашите тъпаци, с главен озвучител Плевнелиев?

Тия хора, извън всичко останало, са неграмотни и безкнижни, те не знаят нищичко за руския политически манталитет, не знаят до какви крайности може да стигне той, до каква отмъстителност, ако е предизвикан. Две несмислени думи срещу Путин от някаква воняща нашенска уста могат да зачеркнат цял един проект. Бойко остави пет години Плевнелиев да упражнява провинциалното си русофобство и не се намеси. Почти сигурно е, че Цецка няма да се изхвърля така – все пак, нагледала се е достатъчно на Панорамата в Плевен, посветена на руско-турската война.

Бойко търпеше политическото халтураджийство на Плевнелиев, а накрая и той се зарази от тази болест: почти е щастлив, че е разговарял по телефона с Путин – а сетне иска да се продължат санкциите срещу Русия. Поведението на Плевнелиев сякаш, извън всичко друго, бе и прилепчиво.

Бойко не е нечий еничарин – освен на самия себе си. Но когато се завря между коварни типове, и той започна да се държи като тях – но за чия сметка?

Тъй или иначе, остави Плевнелиев да си се налигави. А никой не направи една проста сметка, какво загуби, например, туризмът ни от това. Няма и да направи, защото и кебапчиите ни са дупедавци, не смеят една дума да кажат на криво. Ще се разорят, но ще мълчат – и ще надписват сметките на българите. И затова нашите хора избягаха в Гърция – защо да се оставят да ги лъжат нашите кебапчии. Те винаги са били такива плъхове – готови са на всичко, само и само чекмеджето да ги удря в корема.

Посрещнахме поредният Ден на Будителите с поредния позор – демонстрация на учените от БАН. Властта трябва да потъне в земята от срам, заради униженията, на които подлага тези достойни хора. Плевнелиев-харизматикът обаче спокойно наблюдава геноцида над БАН.

Интересно, според „Дойче Веле“, колко лъжа трябва да има в една доза харизматичност? Защото първата лъжа на харизматикът Плевнелиев, веднага след избирането/Посочването му, беше, че ще осигури допълнително 14 милиона лева за БАН. Не осигури и 14 стотинки. Всичките му приказки бяха такива. За този позор с БАН непрекъснато трябва да се говори – но политиците ни газят спокойно в него.

Плевнелиев беше кулминацията не само на Случайното, но и на Фантазното изживяване на политиката. Как ще ваксинират Цецка срещу това?

Преди време пак Плевнелиев беше се изпъчил, че не само ще хванем атентаторите от Сарафово и техните вдъхновители, но и ще ги посочим в ООН. Тази дивотия не струва и 14 стотинки. От БАН до ООН има грамадно разстояние – но все една и съща глупост се търкаля натам. Харизматична.

Текст към фотосите:
Преданост и веселие край Него;
Кристалина и Сорос – зад тях наднича Апостола, доволен: С чистата и свята република всичко е наред.

kevorkianКеворк Кеворкян, facebook

loading...

Последни от България

Отиди Горе