Кеворк Кеворкян: България вече окончателно ще затъне в най-голямото изпитание в новата си история, несравнимо с нищо друго! България остава буфер пред Ордите…

в България


ИЗБОРЪТ НА БОЙКО
ПОРТРЕТ НА ТЕРЗАНИЯТА МУ

Бойко, по всяка вероятност, ще направи най-грубата грешка в досегашната си политическа кариера.  Тя ще го вкара в цайтнот/дефицит от време, след който трудно ще се съвземе. Той трябваше да предизвика извънредни парламентарни избори – и в зависимост от техния резултат, да реши да участва или не в президентската надпревара.  Но не го направи, а се задоволи да заплашва коалиционните си партньори. На него тази роля му допада, обича да дава ултиматуми, макар че отдавна никой не се плаши от тях.  Девизът на партньорите му е „Трай си в мътилката“ – защото нищо не е ясно в идващото време.  И те си траят, Бойко ги плаши, а ония се хилят и злословят по негов адрес.  А простолюдието – кучетата го яли.

Тази изначално разбутана компания не може да оцелее още дълго. Бойко обаче се надява на друго – и затова не вижда ползата от собственото си участие в президентските избори.  Той по начало не е перфиден играч, по-скоро е силовак, който разчита предимно на собственото си влияние над публиката.  За него харизмата е нещо като сопа, ако не е твърде грубо това сравнение. На него не му харесва дори намекът, че и най-атрактивната харизма има някакъв срок на годност.  Той смята, че неговата е вечна.  Това е политическо късогледство, което е необичайно за човек, който печели всичките си политически битки досега – като се включи дори и бягството му от властта в началото на 2013 година.  Тогава, след малко шумотевица – той веднага се дръпна настрана.  Това беше ефектен ход, особено като се има предвид, колко несмислен противник бе Станишев.  Той пък вече беше направил всичко по силиците си, за да погребе партията си, а сетне да компрометира и кабинета на Орешарски.  Един срещу друг бяха Победителят и Загубенякът, който колекционираше за партията си единствено загуби. Нито една друга партия, освен БСП, не би съществувала след такава поредица от разгромни поражения.  ГЕРБ няма да оцелее дълго, след първото си поражение. Сега тази партия е в режим на казармена мундщровка, непозната в такива мащаби у нас. Цветанов може да е майстор в тичането по села и паланки – но това ще трае, докато Бойко командори от премиерския кабинет. Там той се държи с министрите си като с някакъв сбириток. Диктува решенията на кабинета, дава втори или трети шанс на този или онзи, не се тревожи особено, когато някой като Москов затъва в някаква афера. Глупостите на коалиционните му министри дори го радват, те са прекрасен повод да играе любимата си роля на Арбитър.

Сега обаче Бойко има срещу себе си много свиреп противник – Времето. И вероятно вътрешно се терзае, какво решение да вземе за себе си. Той не е като „десните“ идиоти, които веднага решиха, че Времето е тяхно. И сетне бързо разбраха, че то е ничие. Бойко се е встрастил в ролята си на Арбитър – но сега трябва да направи най-трудния арбитраж: между себе си и себе си.

Колкото и да го заблуждават личните му ласкатели, едва ли отровата им е повредила разума му. Той обаче казва, че ще се яви на следващите президентски избори – тези през 2021 година. Такова провиждане във Времето, през цели 5 години, не е достъпно дори за феноменалните български магове/шарлатани. А ако ГЕРБ се свие още повече след парламентарните избори през 2018-а – което е много вероятно? Тогава само с усилията на някой ловък посредник като Кисинджър Бойко би могъл да засити апетита на поредните си коалиционни партньори – и отново да се домогне до премиерския пост.

Междувременно, България вече окончателно ще е затънала в най-голямото изпитание в новата си история, несравнимо с нищо друго; и ще бъде изоставена от европейските си „партньори“, които не се държат много по-различно от редовите български политически измамници. Преди дни, поредният „приятел“ на Бойко – унгарският премиер Орбан вече ни удари ножа: никакъв Шенген за България, тя да си остава буфер пред Ордите. Тия хора си знаят цената – все пак, будапещенските постановки по мюзикълите на Андрю Лойд Уебър са по-добри дори от лондонските. Дори само това да вземем. А ние сме я докарали до там, да разчитаме на хайдутина Динко.

Бойко е свикнал да се изживява като Стопанин – независимо, че у нас често се строи, за да се ремонтира след това построеното; като Победител – обаче срещу местната политическа цаца. Но какво ще каже на столичани, когато първите няколко хиляди нашественици/мародери се настанят на булевард „Витоша“? Как ще се справим с тях? Тия дни МВР охотно предостави на телевизиите възможност да наблюдават „терористичен“ акт в пловдивското летище.  Разбира се, това беше учение – но дори и то ни изпълни със страх.  Не от „терористите“, а от ония, които ги обезвредиха, уж.  Изобщо не сме готови за чудовищните изпитания, които ни предстоят, но все се кокошиним.  Никой не иска да чуе бившият военен министър Бойко Ноев, който препоръча специални военни поделения незабавно да бъдат формирани и разположени край границата – една абсолютно разумна идея. Предпочитат да слушат и да се забавляват с министър Ненчев – вярно е, че той се държи като шут, вози се с ремонтиран МиГ, сега пък се готвел да скача с парашут. Шутовщини – вместо разумност.

Ако Бойко продължава да подхранва манталитета си на Победител, трябва да е наясно, каква непосилна битка го очаква с Ордите.  Той ще бъде изоставен от брюкселските си „съюзници“, както, впрочем, е изоставен и сега – но приема техните ласкателства като искрени.  В коридорите на Брюксел сигурно се намират хора, които му нашепват, че той е някаква „прима“, но не бива да има никакво доверие на тамошните лъжци.  Меркел? О, тя е готова да зареже всичко, дори и Европейския съюз – всичко, което е тежест за Германия.  Като гледам, как се колебае, неизбежно се сещам за казаното от един писател:  „Единствената война, спечелена от Германия, е върху писалището на Гьоте“.

Възможно ли е, Бойко да си въобразява, че може да спечели войната с Ордите – защото това ще си бъде истинска война, нищо по-малко. Питайте хората, които живеят край улица „Симеон“ или в „Овча купел“ – тя вече е започнала, бандитите от авангарда на нашествениците правят каквото им скимне. Българинът е търпелив до безобразие, укротява в себе си горчилката, обаче и това има предел. И вече сме виждали, какво се случва понякога: заради закъснелите сметки на ЧЕЗ, примерно, си отива българското правителство – само заради това. Как този гняв може да бъде успокоен – и от кого? Много е съмнително Бойко да се вижда в тази роля.

Бягай на „Дондуков“ 1. Със сигурност инстинктът му нашепва това, ако е останал непокътнат от безкрайните славословия. Но той е предан техен консуматор, апетитът му за хвалби е непокътнат. Хитреците са наясно и се възползват от тази негова слабост. Тия дни се появи „социологическо допитване“, което издиша от всякъде. Обаче 50% процента от българите казали, че президентът ще бъде от ГЕРБ. Защо? – това не става ясно. Защото Плевнелиев беше „прекрасен президент“, както го наричаше Бойко? А не наивен провинциалист, който се злепоставяше с всичко, с което се захванеше? Като искате да лъснете ботушите на Бойко, поне питайте хората, защо кандидатът на ГЕРБ ще победи, защо – това е коректният въпрос.

Пак същата анкета твърди, че Кристалина Георгиева била вторият най-одобряван политик у нас, изпреварила дори Бойко. Защо, по дяволите – защото участва в интриги срещу Бокова? Или, защото „социолозите“ трябваше да подготвят решението на кабинета да се отметне от кандидатурата на Бокова. Тия хора ви правят на идиоти, те с това се препитават.

Разбира се, възможно е Бойко да е наясно с всички перипетии, които го очакват като премиер, но да иска да спечели и битката с Бурята.  Може наистина да вярва, че жертва личният си интерес в полза на публичния. Апетитът за реална власт – срещу изкушението да се киприш като главен церемониалмайстор на държавата. Това е дилемата му. И заради това бавеше решението си за кандидат-президента на ГЕРБ.

Междувременно, опозицията направи всичко възможно да му постеле пътя с рози.  Нинова се държи като Станишев, което си е направо невероятно постижение.  Измъкна от някъде Радев, само и само да попречи на Мая Манолова, скара се с Първанов – и през цялото време уж се дере срещу Бойко.  Понякога имам усещането, че той управлява едновременно и ГЕРБ, и БСП. Има основания за една конспиративна теория, която изглежда направо прелестно: твърди се, че петдесетината гласа, с които Нинова надделя над Миков, са били осигурени от Г. Гергов.  Ами, ако „благодетелят“ е бил Бойко?  Като нищо – спомнете си само, как набързо разфасова групата на Бареков. Тия игри са много сладки и сигурно му харесват, това не е някакъв висш политически пилотаж, но все пак е забавно.  И това ще му липсва, ако се премести на „Дондуков“ 1.

Тъй или иначе, утре-вдругиден трябва да ни съобщи решението си – и да сложи край на съспенса ала Хичкок, който ГЕРБ си въобразява, че върти от месеци покрай фамозния си таен кандидат. Макар че, накрая „съспенсът“ може да се окаже най-банално театро, особено ако на изборите цъфне някоя от самодивите на Бойко. Героят галантно се оттегля, а една от самодивите му влиза в президентството. Въпросът, който терзае Бойко, е дали 2 е повече от 5. Ако реши, че това е така по собствената му аритметика, ще го чакат тежки изпитания. Двете години до края на този негов мандат ще бъдат буреносни, със сигурност.

Но сега народецът, колкото и да е зомбиран от харизмата му, все пак очаква нещо смислено от президентските избори. Простото повторение на предишната комбинация с Плевнелиев този път ще е направо отблъскваща. А и Плевнелиев опропасти представата ни за държавен глава – след него и един мукавен манекен ще върши същата работа. „Загадката“ с кандидата на ГЕРБ, протакането на обявяването му има и друга цел: публиката да не чуе никакви дебати. Това също ще разочарова част от „охаризмените“.

Мукавеният манекен-президент ме подсеща и за друго: Бойко да сложи един манекен, направен по негов образ и подобие в президентството – и така едновременно да изпълнява ролите на премиер и президент. Манекенът трябва само да се мести от „Дондуков“ 1 на „Дондуков“ 2 – и обратно.

Ако Бойко не се яви на тия избори, ще започне да подяжда времето си във властта. А баламурникът, настанен от него в президентството, ще му гледа сеира. Поне да е някой от ония, на които той дължи нещо – примерно, Симеон Брокера или пък Цветанов. Но няма да го направи. Тъй или иначе, той иска да спечели и тези избори. Но с подставено лице. Самият Бойко обаче също с времето ще се превърне в подставено лице на коалиционния дребосък край себе си, който ще го осмуква все по-настървено. Някои от дребосъците и сега са се впили в него като вендузи, но той не ги усеща и си ходи с тях. В спорта вендузите са нова мода, обаче помагат на спринтьорите, не на маратонците.

Маратонът на Бойко може да има неочакван край. Няма да се яви на тия избори – това ще му изглежда като бягство, като срамна драскотина върху самочувствието му. Но и това е за предпочитане пред безкрайните унизителни пазарлъци, които му предстоят – и то пред жадната паст на Ордите. Ако предпочете президентската канцелария, Бойко ще получи още един бонус: ще го сравняват с Плевнелиев, а това наистина е разкошен късмет. По всичко личи, че му е време да се пребори за „Дондуков“ 1. В момента това ще изглежда напълно естествено. Има вече достатъчно победи/скалпове на пояса си, с които може да се опита да омилостиви вечно недоверчивата История. След две години – две? – я камилата, я камиларят.

Кеворк Кеворкян , Фейсбук

loading...

Последни от България

Отиди Горе