Как се става олигарх ?

в Свят


БАНКОВАТА И ИКОНОМИЧЕСКАТА
СИСТЕМИ
НА ВСЯКА КОЛОНИЯ
СА ПОДЧИНЕНИ
НА ВЪНШНИ РЕГУЛАЦИИ

Сигурно много от вас искат да станат богати?

И сигурно много от вас са слушали за приказно богатите (без)родни, или още по-богатите руски олигарси?

Добре, ще ви разкажа една приказка – как се става олигарх в Русия. Дали вие ще намерите след това някакви общи черти с българските олигарси, ваша си работа.

Да започваме…

Да речем, че вие сте едно момче с много добро образование, и имате идея. Да речем, че се казвате Михаил, както е често срещано в Русия. Може и фамилията ви да е Прохоров, ако толкова силно настоявате, но не е задължително.

Вие искате да се занимавате с производство. Да направите, или да възглавите предприятие, където работят 5,000-10,000, даже 20,000 души!

Например, да произвеждате и продавате никел, който е един рядък и скъп метал.

Какво е нужно за целта?

Правилно! Образованите съвременни младежи напират, вдигат ръце, и вече подвикват: „Бизнес план!“

Добре, така да е, бизнес-план наистина трябва. Колкото по-добър, толкова по-добре.

Правите го. Или ви го правят. Но в крайна сметка вече го имате.

След това, какво ви трябва?

Пак правилно: инвестиционен капитал. Трябва вибанков кредит.

Какво прави младият Михаил (не задължително Прохоров) в този случай?

Правилно – отива в първата срещната руска банка. Иска кредит. Иска много пари, защото предприятие за хиляди хора не се прави, и управлява с хиляди, а с милиони. С много милиони.

Кредитният инспектор в руската банка му разглежда бизнес-плана, и му казва:

– Да, наистина много добър план. Мисля, че ще можем да ви дадем кредит. Годишната ви лихва ще е 15%, а може би с капитализациите и обслужванията ще достигне и до18%.

–  Но моята чиста печалба по моят бизнес план, където са изцедени всички възможности, възлиза на 4-5%! Максимумът, който мога да постигна, ако орежа всички разходи до червено, ще е между 7-9%! Вашата лихва праща моят бизнес-план в канализацията!

– Съжалявам, г-н Михаил (но не задължително Прохоров), но нашата банка няма как да ви отпусне кредит с по-малка лихва. Ние разбираме, че процентите на чистата печалба в бизнес с производство, особенно голямо, не надвишава посочените от вас цифри, но не ние определяме лихвената политика на нашата банка. Всъщност, даже и нашият топ-мениджмънт не определя, и не може да промени лихвената политика за цялата банкова система на Русия.

Младият Михаил (може би не Прохоров) си взима бизнес-плана, и отива в други руски банки. Пропускайки ненужните подробности, разговорът и положението се повтарят.

Тогава, за да не изхвърли този бизнес план, младият и напорист кандидат-олигарх започва да търси банкови кредити където и да е, по цялата земя, стига да е в рамките на изпълнимото за неговия бизнес план.

И в търсенето си открива интересни подробности: в САЩ лихвата е 0.25%, в Япония: 0.6%, в Германия – 2.25-2.5%, във Великобритания почти като в САЩ.

Младият кандидат-олигарх превежда бизнес-плана си на английски, взима го под мишница, и понеже полетът от Москва до Лондон е 120-200 евро понякога, и е само 2.5-3 часа, лети за Обединеното кралство.

Там отново сяда пред кредитния инспектор, който вече е разгледал неговият бизнес план.

– Г-н Михаил (но не задължително Прохоров), ние изучихме много внимателно вашия бизнес план. Смятаме, че е съвсем реалистичен, и с нашата банкова политика и лихвен процент вие ще можете успешно да развиете вашата бизнес-идея. Но има един проблем. Всъщност, нерешим проблем…

– Какъв? – със свито сърце пита кандидат-олигарха.

– Ами…вие сте руснак, нали? Руски гражданин…Така. Предприятието ви е в Русия, нали? Така…И фирмата ви е руска, руско юридическо лице, нали? Ами, както виждате, вие сте извън нашата юрисдикция. Ние нямаме никаква защита, никакви средства за въздействие над вас, и нашите капитали…

– Тогава?

– Всъщност, мисля, че за вас може да се намери решение…Можете да направите вашата компания тук, в Обединеното кралство, или даже в офшор, например: остров Ман, или в Гибралтар…Тогава вече спокойно ще можем да инвестираме във вашия проект.

Младият Михаил отива, и си прави фирма в Гибралтар. Бързо, евтино, оперативно, всичко в интересите на бизнеса. Кредитът е получен, бизнесът тръгва.

Младият кандидат-олигарх прави своя първи $ милион, своите първи $10 млн, своите първи $100 млн…става наистина олигарх.

Има една малка дребна особеност, че след достигането до определена капитализация по силата на юрисдикцията е длъжен да изведе фирмата си на борсата, в свободен достъп за купуването на акциите и дяловете и, даже и да не иска, но…това са подробности…

В един прекрасен ден при младият Михаил (не задължително Прохоров) идват едни такива добре облечени госпожи и/или господа от американското посолство. Сядат в луксозния му кабинет в дълбоките кресла срещу него, от другата страна на махагоновото му бюро, и казват:

– Г-н Михаил (не, не Прохоров, но както и да е), скоро ще има един митинг срещу Владимир Путин, на Болотная площадь, в Москва, а може би и в други градове. От вас искаме да осигурите поне 15,000 човека в качеството им на количество, на напълнител.

При вас ще дойдат за интервю, за участие в предаванията от следните медиите: До///дь, Эхо МосквыСвобода, и от още няколко. Очакваме от вас да заемете добре обоснована позиция срещу политиката и личността на Владимир Путин.

В няколко вестника ще излезнат добре подготвени материали, някои във вид на интервю с вас, искаме вие да потвърдите вашето авторство, и да потвърдите тази позиция.

– Господа, на мен лично, и на моя бизнес Владимир Путин нищо не ми е направил. Бизнесът ми си върви добре, процъфтява си, развива се, печалбите ми растат, производството се увеличава, откриваме нови клонове и офиси. Нямам никаква причина да направя за вас това, което искате, срещу Путин!

– Г-н Михаил (не задължително Прохоров), ще трябва да ви напомним, че: вашата компания е под наша юрисдикция, ЦРУ има достатъчно големи правомощия за това; вашите сметки са в наши банки. Ние можем да ги „замразим“. А „замразим“ означава да ги вземем, защото размразени сметки няма. ЦРУ, и държавата ни има достатъчно правомощия, и ресурси и за това.

Освен това – вие имате къща в Швейцария, вила във Флорида, и апартамент в Лондон, и във Виена. Тях също ще ви ги поставим под запор.

Освен това, г-н Михаил (но не задължително…) ние знаем и вашите малки мръсни тайни – знаем за любовниците ви (документирано), знаем за оргиите, знаем и за някои специфични сексуални пристрастия.

Децата ви, г-н Михаил, учат в наши ВУЗ-ове, на наша територия, под наша юрисдикция. С тях може да се случат толкова много неприятни, и даже опасни неща, които няма да ви харесат…

Можем да ви вкараме и в списъка Магнитски, в списъка за санкции, можем твърде много неща, които няма да ви харесат. И вие, и вашата компания, е изцяло в нашите ръце, и под нашата юрисдикция, въпреки, че вие сте руски гражданин, намирате се в Русия, и компанията ви е от руснаци, които работят също в Русия.

За нас това изобщо не е проблем. Имаме си закони, които са приети в Руската Дума през 90-те години на 20 век. Тези закони са разработвани от нас, но за Русия, за да можем ние днес да водим такива разговори с такива като вас, и да получим единственно правилния отговор на това предложение за сътрудничество.

Вие казахте, че бизнесът ви се развива добре, нали? Искате ли да продължи да се развива? Нима това, което искаме от вас, си струва да загубите всичко това?

Олигархът Михаил…се замисля. Да му бъдат замразени сметките означава не само да загуби пари. Защото ако на днешен ден той има капитализация от $2 млрд, това означава, че дължи отложени плащания на доставчиците на суровини и услуги поне $0.35-0.5 млрд сборно, дължи и фонд работна заплата, комунални и режийни не по-малко от още $0.75-0.85 млрд. Има и раздадена стока на отложено плащане, за която очаква 0.5-0.65 млрд, но при замразени сметки тези постъпления чисто технически не могат да бъдат направени.

Замразяването на сметките не само означава обедняване, а праща олигарха в дъното на дълбокия минус, прави го длъжен със стотици милиони, за които убиват за броени седмици, или даже дни.

Какво решение, и какъв отговор е дал нашият олигарх, вероятно се досещате. Единствено правилният.

И тук неговите лични пристрастия, неговият патриотизъм, или неговото лично отношение, и даже симпатия, или приятелство с Путин нямат никакво значение. Защото са безсилни пред тези „непреодолими обстоятелства“.


Това беше просто приказка. Изобщо не е задължително да е вярна. Но не е изключено и да е, нали?

А сега се замислете – дали доста олигарси в Русия не са в това положение?

Всъщност – да сменим въпроса – дали изобщо има истински богати хора в Русия, които да не са взели и дали единственно правилното решение, и съгласие? Има ли изобщо голям национален бизнес в Русия, включително и Лукойл, и Газпром, който да не е в аналогично положение?

А сега, внимание – а дали в България е различно?

Ами не е.

В Русия, в България, и в другите колонии е забранено да има национално-отговорен, и държавно контролируем голям бизнес. Забранено е юридически, от монетарната система, от всички регулации. Забранено е даже и само по най-простия начин: лихвения процент: по силата на наложеното колониално законодателство колонията няма право на собствено монетосечене.

Няма (отнето е, ако сте забравили) право на самостоятелна банкова политика.

Няма (отнето е, пак напомням, в средата на 90-те) право на собствена политика за размера на лихвата: минималният процент е твърдо зададен от метрополията.

Банковата система на Русия е подчинена на външни регулации.

А в България как е? Имаме ли български банки?

Икономическата система на Русия също е подчинена навъншни регулации.

Тези регулации, тези закони са написани в САЩ, и са внедрени, приети, гласувани от руската държавна Дума, по времето на вечно пияния Боре Елцин. Общия брой на никога не обсъжданите, а само гласуваните закони е над 4700. Изработени са от агенцията на г-н Хугървест, в щата Делауер, където се занимават с външното управление на Русия.

А в България как беше?

За целта цели етажи в КГБ/ФСБ на Лубянка през 90-те години бяха заети от американски консултанти (надзорници), които пряко ръководиха дейността на това ведомство. Аналогично беше положението в Съвета на Федерацията, на самата руска Дума, и на другите големи институции.

А в България нямаше ли закрепени „икономически консултанти“ към всеки областен управител на голям град в началото на 90-те? Забравихте ли? Или не знаехте, че са офицери от ЦРУ? Да сте знаели!

Но това не е достатъчно.

За да бъде една колония подчинена, и да може ограбването и да върви гладко, безпроблемно, без съпротива, се създават цели допълнителни спомагателни институти.Например – института на грантолапачите.

В Москва например са 20,000, а за България са ми казвали цифрата от 13,000. Тези грантолапачи се занимават с изпълнението на много, и разнообразни задачи. Всички те изглеждат и звучат много благовидно. На пръв поглед, разбира се.

И с тази благовидност над 600 учебника в Русия са написани за грантове. Как мислите, каква идеологическа линия е заложена в тези учебници?

А в България как е? Не е ли така?

Освен този институт се прави и института на НПО/NGO/ГМО организациите, които дублират държавните институции, за да ги ерозират, и нарочно законодателно се поставят паралелно, а понякога – и над официалните държавни институции. Например полицията не може да използва сила, когато види „неинтегрируем индо-европеец“ да извършва престъпление. И предпочита да избяга, даже и неинтегрируемите да ги секат, бият, убиват, и гонят. Имаше и такива случаи, ако сте забравили.

Вината за това обаче не е на неинтегрируемите, и даже не на (анти)БХК, и аналогични античовешки и антибългарски организации. Вината, или, по-скоро, причината е в колониалния статут, който се управлява от голямата бяла сграда в Южния парк, на улица Козяк.

В Русия това шило в торба, дето му викат Владимир Путин, просто застави тези НПО и прочее тинк-танковеда си направят прозрачно финансирането, и да го правят не в кеш (както даже и Николай Младенов е правил към белградския офис на ГМО организации, по негово собствено признание). Заради това, че ги накараха да заработят прозрачно, поне от финансова гледна точка, НПО грантомотивираните ревнаха до бога, и обвиниха Путин, и „режима“ му във всички смъртни грехове.

А в България как е? Колко години не бяха правили ревизия на финансите на (анти)БХК?

Те не ореваха ли също орталъка?

Метрополията контролира и медиите. Прави ги от средства за масово осведомяване (СМИ) на СМРАД* – средства за масова реклама, агитация, и дезинформация. Те стават от т.н. 4 власт на 1-2 власт. Чрез тях се свалят и качват колониални марионетки, които представят за туземците като техни управляващи.

В Русия национално-ориентирани медии няма. Всички работят за системата на американската агентура. Всички по един или друг начин, като система, работят против курса на Путин, и част от обкръжението му. Въпреки, че отделни журналисти рискуват живота си, и правят чудеса от човешка и професионална храброст, това не променя системната картина. Защото медиите са бизнес. И в този бизнес нещата се движат от рейтинги, и от пари за реклами, а не от обществения, или държавен интерес. А големите пари за реклами, и позиционирането на рейтингите е също в ситемата за управление на генерал-губернатурата.

А в България как е?

Аналогично е положението и с политическата система.

Тя е замислена и създадена да работи по управляем и назначаем от колониалната генерал-губернатура начин. Защото т.н. „пропорционална система“ за избори изключва възможността за избор като такава.

Избор е да избереш между ябълка, круша, и праскова. Но когато те заставят да „избереш“ между едно кравешко, едно кучешко, и едно свинско … «биологично произведение», това не е избор, това са избори по пропорционалната система.

Тази система е измислена да работи като черна кутия, въпреки, че за да е избор, и да е честна, трябва да е прозрачна като аквариум.

Всеки гласуващ вижда само входа на системата – момента на гласоподаването си (ако изобщо има за кой), но не и какво става вътре, а още по-малко – какво и как става на финала. И, забележете – на финала на тази система винаги резултатите се обявяват от много малко, много посветени, и много…зависими, и контролируеми хора. Милионите зависят от тези няколко „жреци“, а жреците и статута им на жреци зависи от генерал-губернатурата. Пряко, или чрез посредници, въпросът е чисто технически, и без значение.

В Русия, както казах, има вече една „системна грешка“, нарочно пробутана като последно отмъщение, като опит за изкупление на греховете от Борис Елцин, разбиращ, че Русия се руши пред очите му, и нищо не може да направи, и промени. Този Путин се оказа не само системна грешка, и даже не трън в петата, а направо шиш в сърцето за англосаксите от метрополията.

Системата го гази, чука, изопачава, мачка, и от 10 негови заповеди рядко се изпълнява даже и 1-2, но засега оцелява, и води, даже извежда Русия от колониалната яма. От колония -3-4 подземно ниво я изведе на -1-2, и дава заявка за суверинитет. Въпреки бизнеса (олигарсите), въпреки СМРАД, НПО/ГМО, тинк-танкове, въпреки банковата система, въпреки цялата политичиеска система. От него се иска само едно – да оцелее, и да не даде да го победят, или свалят до края на следващата година. Даже и това ще е равно вече на голямата загуба, на сгромолясването на англосаксонската система, на Pax Americana, New World Order, на еднополярния англосаксонски свят, към който се стремят.

Добре, победена, умираща, смачкана, ограбена, и унизена през 90-те години на 20 век Русия излъчи някак си един Владимир Путин, който я издърпва „с малко помощ от моите приятели“ от блатото. Прави го и заради себе си – животът му е заложен там.

А кой ще е обединителната фигура, която да извади България от същата, ако не и по-страшната яма, в която се намираме?

Има ли? Иде ли?

Пак питам – има ли?

пасковАвтор: Пламен Пасков

loading...

Последни от Свят

Отиди Горе