Как се обеднява Африка ?

в Свят

Едва ли бих могъл да покрия темата толкова обширно, както ми се иска с няколко реда, но все пак е нещо от значение заради някои теми, които са навързани помежду си.

Смята се, че Африка внася почти 83% от своята храна. Това е нелепо, както и да го гледам. Въпреки това вярвам, че някои от африканските власти търсят начини да изхранват своите народи и да станат участници в глобалната икономика. Най-малкото поради икономическата им лична позиция, от която биха се облагодетелствали и други африканци, но …

Във второто издание на „Новата реколта: Земеделски иновации в Африка“, Калестъс Джума твърди, че Африка може да се изхранва сама, както и много други, но въпреки това приетите политики от търговските партньори от Евросъюза не го позволяват. Има поне 3 пътеки, по които евро-политиките засягат африканските способности да работят по развитието на своите земеделски и други хранителни проекти: покачването на тарифите, технологичните иновации и износа.

Някои африканските власти биха желали да се измъкнат от колониалният капан, който ги прави износители на много неестествено евтини суровини, но опитите да добавят стойност на изкопаемите си продължават да бъдат постоянни разочарования от съществуващите политики на ЕС. Да вземем на пример кафето. През 2014 г., Африка спечели почти 2,4 милиарда долара от тази реколта, а Германия спечели около 3,8 милиарда от реекспорта на същото кафе. Проблемът не е в това, че Германия има полза от преработката на кафето, а че Африка е наказвана за това с бариери слагани от ЕС. Примерно, необработеното зелено кафе е оставено без данъци, докато печеното кафе има 7,5%, в резултат на това по-голямата част от износа към ЕС е на зелено кафе.

Таксата за какаото е още по-омаломощаваща. Съобщава се, че таксите на ЕС са 30 на сто за преработените какаови продукти като шоколад или какао на прах, както и 60 на сто за някои други рафинирани продукти, съдържащи какао. Въздействието на подобни такси са доста повече от загубените възможности за благоприятен износ, те потискат технологичните иновации и развитието на промишлеността сред африканските страни. Тези практики отричат правото на африканците да придобиват съвременни технологии, които са използвани в хранително вкусовата промишленост днес. Това обяснява до известна степен и защо се инвестира толкова малко в тази индустрия. Натрупаните средства от обработката на продукцията можеше да бъде приета за използване в развитието на други сектори, което от своя страна щеше да помогне за стимулирането на промишленото развитие и създаването на работни места, което пък би намалило износа на африкански мигранти към ЕС. Тези политики подкопават не само селското стопанство, но и цялата икономика.

Представете си го по друг начин, да погледнем към България. САЩ е наложила визов режим за българите желаещи да се възползват от трудовия пазар там, което ако не беше така би улеснило български компании и частни лица да вкарват доход в държавата ни. От друга страна България е отворила територията си свободно за граждани (разбирайте и компании) на САЩ, като дори правителствени органи пускат на техния си пазар възможности за износ на капитал от страната ни. Подобно е и положението със „шенген“ и ЕС. Равноправни европейски граждани? Помислете пак!

Другият пример е свързан с ГМО, като ЕС изпълнява правото си да не се култивира по-мащабно на своя територия, но пък може да внася ГМО под формата на фуражи и хранителни съставки. Тези политики се отразяват отрицателно на Африка, защото отглеждат на своята територия посеви с ГМО, което се изнася за ЕС без да се отразява положително на африканските икономики. Приемането на тези рестриктивни политики в цяла Африка е била прокарана под лицемерния предлог за защита на околната среда и човешкото здраве.

Молецът „maruca vitrata” унищожава реколта на круши за 300 милиона долара в Нигерия, това принуждава властите в страната да внасят пестициди струващи 500 милиона годишно. Нелогични изчисления и загуби налагани на най-богатия на ресурси континент в света. Опитите да се излезе от това положение са равни на сценария с Либия и Кадафи.

Колониализма в Африка се базира на извличането на суровини, но от тях също произведените продукти се връщат на завишени цени. Друг начин за натиск е да се дават заеми на африкански страни, които дори след изплащането на 120% от стойностите продължават да са длъжници заради лихвите. Когато Световната банка и Международния валутен фонд започнаха да дават заеми на бедните страни, те бяха насилени да дадат на приватизация своите икономики, позволявайки на западните корпорации свободен достъп до суровини и пазари. Познато, нали?

Бедността и капанът на дълговете докара до това, че бедните страни се усетиха прекалено късно за това, което вече беше причинено и загубено. Заради приватизацията в страни като Замбия, която е на трето място в света по залежи на меден метал, 64% от населението живее с по-малко от 3,50 лв на ден.

Корупцията е тази, която е най-обвиняваната в Африка, но проучвания на шведската международна агенция за развитие „Forum Syd“ показват, че бедността се дължи основно на това, че мултинационалните компании се изплъзват от плащането на данъци. Тази измама, чрез която се краде от континента причинява годишни загуби от по 160 милиарда долара, сума която надвишава почти 2 пъти изпращаните помощи от развития свят.

Северно африканските води са считани за едни от най-богатите места за риболов в света, а именно там международни компании ловят 50 пъти повече отколкото африканците.

Незаконната сеч, подкрепена от малки сенчести споразумения причинява загуби за около 10,5 милиарда през 2011 г., нелегална дървесина изнесена за ЕС.

Както знаем това е започнало с някогашния вид колонизация, когато са се подбирали най-здравите физически сред африканското население и са се пращали в развитите страни да работят като роби. Европейски страни като Британия започват да забогатяват чрез експлоатацията на минерали и агрикултура от колонизираните от нея страни, и съответно са предоставяли пазар за компаниите си, които закупуват продукцията на занижени цени и използват евтина работна местна ръка. На същия принцип днес се експлоатира с имигрантите от източната част на ЕС, както и по същия се точат ресурси, и се предоставя пазар на чуждите компании.

Западното изнудване на Африка продължава също и под формата на войни в рамките на континента, често под формата на доставка на оръжие и финансиране на бунтовнически организации с цел да се доберат по най-евтиния начин до жизненоважни суровини. Клането в Дарфур (Западен Судан) в началото на 21 в. се дължeше частично или принципиално на това.

Естествено западните сили също непрекъснато контролират тези, които са на власт в Африка. Най-добре документираните сценарии са убийствата на избрани африкански водачи като Патрис Лумумба в Конго, убит със съучастието на правителствата на Белгия и САЩ през 1961 г. Лумумба беше пан-африканист вярващ в необходимостта от освобождението на Африка от европейската икономическа доминация. САЩ се включиха в отстраняването поради интереса им към диамантите, медта, петрола, уранът и др. суровини, както и заради параноята им от това, че Съветския съюз може да повлияе на Африка. Така поставиха на власт корумпирания диктатор Мубуту, който властваше до 1997 г., власт която играеше по свирката на САЩ дори и в други околни страни.

Формите на експлоатация са да ги наречем „климатични промени“, причинени главно заради Запада, и в които влизат завишаването на цените на хранителните продукти. Това прави така, че местното производство струва повече от внасяното. Да ви звучи познато? Не? Ще бъде!

Ако към всичко това включим и трафика на плът, на деца и жени, на органи дори, подкрепата на бунтовнически радикални формирования и т.н., тогава ми става жал за това, което са консуматорските човешки маси в ЕС, САЩ и другите от Запада. Един ден обаче всичко ще се обърне, това е в рамките на естественият кръговрат на планетата. Тогава неизчерпаемата алчност ще се превърне в кошмар за тези, които са били незаинтересовани от помията, която чука на вратата им. / 

Честит Рожден Ден Мандела – Нищо не е забравено! Нищо не е простено!.

 

Последни от Свят

Отиди Горе