Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

Как Маркс обслужи интересите на финансовия капитал

в Любопитно


Идеологът на комунизма скрил от обществото факта, че има и друго производство – печатането на пари, и то е привилегия на евреите.

Карл Маркс смятал за свой гений Ротшилд, боготворил клана.

Думите на Хайнрих Хайне: „Парите са бог в нашето време и Ротшилд е неговият пророк” не са загубили актуалността си и днес.

Маркс – Мозес Мордехай Леви, бил внук на равин и живеел в града на клана Ротшилд, който го издържал като многодетен баща чрез подставено лице. Ротшилд плащал на Маркс, за да отклони вниманието на обществото от печатането на парите и да го насочи към второстепенните средства за производство и потреблението. Той скрил истината, че освен производството на стоки (за които разсъждавал основно), съществува и особен вид производство – производството на пари и ценни книжа, че освен производствен капитал, получаван с труда на работниците, съществува и по-ефективен капитал – финансовият, спекулативният, който се получава от въздуха, чрез обикновеното печатане на хартия, с производството на хартиени парични знаци; т.е. съществуват капиталисти банкери, които печатат пари, и други, които не са съвсем капиталисти, защото вземат заеми от капиталистите банкери, които във всяка страна се занимават с главното производство – производството на пари.

Днес един банкер може да се обади по телефона, за да му напечатат поредния милиард долара.

Идеологът на комунизма К. Маркс скрил също, че производството на парите контролират евреите и целият капитал затова е еврейски.

Маркс развил тази икономическа теория в социалната област, като наблегнал на „класовата борба”, която засягала обаче само „гоите” (т.е. неевреите), затова получил бонус, който някои изследователи наричат обикновена еврейска хитрост и коварство.

Маркс демонизирал буржоазията като „капиталисти”, като по този начин отвличал вниманието от реалния капиталист-банкер.

Маркс ни внушава ужасната картина на капитализма: мазен и дебел капиталист с цигара в ръка, който изхвърля работника и семейството му на улицата.

Но дали е така всъщност?!

По времето на Карл Маркс философите мълчат, когато става дума за паричния въпрос.

Паричният въпрос не предизвиквал у Маркс някакви противоречия, дори за него парите не съществували.

Колосалният икономически факт на струпването на огромен капитал в ръцете на клана Ротшилд, преминал незабелязано край Маркс.

Нима Маркс и Енгелс не забелязват, че финансите управляват всичко, включително и капиталистическото производство?!

Така е било винаги, още преди тях: финансите са първият инструмент на еврейската революция и Коминтернът бил тяхна играчка.

Но двамата философи и учени не посочват този факт и не го обясняват, а обратното, използват таланта си, за да скрият от масите истината за интересите на еврейската революция. Те не виждат как банкерите са хванали за гърлото не само работниците, но и предприемачите и в крайна сметка отнемат вече построените и готовите предприятия.

Заводите Форд, компаниите Сони, Тойота, Мерцедес и Дженерал Мотърс, независимо кой и кога ги е основал, се превръщат в крайна сметка собственост на банкери.

Днес всяко предприятие в капиталистическия свят става собственост на банкери.

В днешния свят всичко принадлежи на банките, всичко е банкова собственост.

Идеите на Карл Маркс не са съвсем оригинални; някои от тях е заимствал от Мойсей Хес.

Днес човечеството е наясно, че който печата парите, той владее света.

Маркс бил приятел и ученик на Мойсей Хес, който оказал огромно влияние върху всичките събития с няколко века напред. Той създал трите идеологически движения в ХХ век: комунизма, националсоциализма и ционизма.

Комунизмът и националсоциализмът вече изживяха времето си и позволиха на третия да процъфти.

Мозес Хес (Моше, Мориц или Мойсей) живял 62 години (1812-1875 г.). Той е един от първите немски социалисти, оказали влияние върху Карл Маркс и Фридрих Енгелс, един от основателите на вулгарния комунизъм. Той е немски еврейски философ, младохегелианец, автор на термина „отчуждение”, един от ранните предвестници на ционизма, по-точно на неговото социалистическо направление.

Мозес Хес е роден в Бон; родителите му в интерес на бизнеса се преместили в Кьолн и до 14 години Хес живял у дядо си търговец, който познавал Тората и го възпитал в духа на ортодоксалните еврейски традиции. По-късно, реагирайки на бурно развиващия се антисемитизъм в Европа, Хес изразявал състрадание към събратята си.

В книгата си „Рим и Йерусалим” Хес застъпва идеята, че първоначалната движеща сила в историята на човечеството е расовата борба, а класовата е вторична; двете „световни исторически раси” – арийците и семитите, с обединените си усилия в областта на културата създали съвременното общество: първите – със стремежа си да обяснят и украсят живота, вторите – като го превръщат в свещен и внасят в него моралното начало.

Различието между расите не означава, че се делят на висши и нисши.

Следователно няма оправдание някоя от тях да бъде дискриминирана и потисната.

Трудовете на Хес и неговата личност били оценени, когато разцъфтял ционизмът.

Идеите му дали отражение на ционистките лидери Ахад Ха Ам и Теодор Херцел.

В последно време във връзка с икономическата криза се засили интересът към марксизма, защото Маркс е единственият икономист, който създал цялостна, непротиворечаща на здравия смисъл, глобална теория за икономическия живот.

Капитализмът с неговата свободна конкуренция завършил около 1870 г. Смени го империализмът със срастването на държавата с монополите и войните за преразпределяне на света. Войните се превърнаха в основен метод за решаването на икономическите проблеми (Хитлер води войните си в епохата на империализма). Империализмът завърши преди 50 години. Той беше сменен от някаква нова формация, която още не е изучена.

Маркс имаше една глобална грешка. В историческия процес стана ясно, че държавата, по-точно държавната бюрокрация, е по-лошият експлоататор от буржоазията, защото държи монопола в наемането на работната сила, която може единствено да разчита на държавата. Това Маркс не го е знаел, затова виждал спасението в социализма. В трудовете му капиталът расте за сметка на експлоатацията на малцинството над болшинството, чрез присвояването на средствата за производство и печалбата, произведена от пролетариата. Това са изводите от всичките революции през ХХ век.

Но на управниците това не им харесва. Оттук идват опитите да се създаде непротиворечива икономическа теория, в която нищо да не се говори за експлоатацията, а капиталът да се увеличава от само себе си; то това му е и работата – да се трупа.

Управниците плащат за такива глобални теории, за тях дават и Нобелова награда за икономика.

Сега търсят нов гений като Маркс, който да напише нова велика теория, за да промива мозъците на хората с новата доктрина, която да защитава интересите им.

Затова днес има платежоспособно търсене на критици на Маркс. Но той е труден за четене и малко хора го четат. Той е учен, а не е пропагандист. Любознателните читатели не са чели трудовете му, а неговите популяризатори, които често използват Маркс за обслужване на своите политически и икономически интереси, с което дискредитират трудовете му.

източник: списание Командос

loading...

Последни от Любопитно

Отиди Горе