Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

Как банкстерите разрушават държави

в Свят


Излязлата в САЩ книга ,,Война с други средства“ има подзаглавие ,,Геоикономика и държавност“. Авторите Р. Блеквил и Дж. Харис изхождат от това, че геополитическите войни в наше време се водят с икономически средства. ,,Геоикономическата война“ иска ,,нов подход към държавността“, по-точно – към стратегии за нейното разрушение.
Ярък пример – Венецуела. Започвайки от 2014г. Саудитска Арабия изнесе на пазара евтин нефт.
Публицистът К. Мопен в статията ,,Възглавляемата от САЩ икономическа война, а не социализмът, разкъсва Венецуела на части“ отбелязва, че сривът на цените е дело не на КСА, а на САЩ. Последствията за Венецуела са драматични. Опустошението на хазната доведе до съкращение на соцпрограмите, което удари по населението. Агропредприятията, съществуващи на дотации на държавата се лишиха от поддръжка и спряха продукцията си. Частните хранителни компании и фирмите-импортери на продоволствие надуха цените. Това накуп с американските санкции провокира криза. Подобна ситуация възниква и в Бразилия след изкуственото сриване на нефтени цени.
По данни на СМИ, свалянето на президента Д. Русефф е организирано от ЦРУ в кооперация с банкстерите от Уол-стрийт, представляващи финансовата олигархия.
 
Заявената в Националната военна стратегия борба ,,за международно лидерство““ като цел на ВС на САЩ всъщност е операция на глобокрацията под лъжливо знаме, а Пентагонът винаги стои на стража интересите на най-големите корпорации.
Институт за благородни диктатори
Обзорникът от ,,Ню Йорк таймс“ Т. Фридман навремето забеляза: ,,Скритата ръка на пазара никога не действа без скрит юмрук“. ,,Макдоналс“ не може да процъвтява без ,,МакДонъл Дъглас“.
За армията на САЩ това означава унищожение на всяка държава, която заплашва интересите на глобалните корпорации или представлява за тях интерес. Целта се достига с различни способи – от открито военно вмешателство (Югославия, Афганистан, Ирак, Либия, Сирия) до провеждане на тайни операции (Украина, страните от Латинска Америка и АТР).
Поддръжката на глобалната икономическа власт изисква повсеместно военно присъствие, което се осигурява от обединената армия на Пентагона, наречена от Буш-младши ,,нашата тотална сила“.
В нея влизат регулярни части, преди всичко спецназ, общо около 70 хиляди щика, действащи в над 80 страни. Още един компонент от тоталната сила – армия от наемници, ЧВК. По данни на американското списание ,,Форин полиси“, в Афганистан за Пентагона работят почти 29 хиляди контрактници от частни военни компании, в Ирак такива са около осем хиляди. Те извършват престъпления, за които Пентагонът не носи никаква отговорност.
Трета съставна на тоталната сила станаха боеви ирегулярни формирования, които Пентагонът създава, обучава и въоръжава – ислямисти (съкрушили Либия и воюващи в Сирия), фашисти (движещи сила на преврата в Украйна), контрабандисти, агенти на влияние, в това число от ангажираните НПО.
Американската стратегия за захват на планетарно лидерство се реализира чрез провокиране на революции и преврати в глобален мащаб. Неудивително, че към путча в Турция се оказа причастен Петангона.
Превратите в страните от Латинска Америка се организират с помощта на агенти на влияние, сред които немалко випускници от Училища Америка – център, скриващ се под завесата ,,Институт на Западното полушарие по сътрудничество в сферата на безопасност“. Той се издържа на пари от правителството на САЩ и е подготвил повече диктатори, отколкото всяко друго учебно заведение в света.
Джо Блеър, ръководител на подготовката в училището през периода 1986-89г., така описва същността на обучението:
,,Доктрината, която се преподаваше там се заключаваше в следното – ако ти е нужна информация, използвай физическо насилие, незаконно задържане, заплахи към членовете на семейството и убийство. Ако не можеш да получиш информацията, която ти е нужна, ако не можеш да заставиш човека да замлъкне или да забраниш да прави това с което се занимава, убий го с помощта на един от твоите ескадрони на смъртта“.
 
Независимо че по настояване на обществеността ликвидацията на Института на Западното полушарие е включена в избирателната платформа на Демократическата партия, едва ли може да чакаме, че това ще се случи. Курсът на бившата ръководителка на Държдепа Хилари Клинтън на твърда милитаризация на външната политика не оставя никакви илюзии по този повод.
 
Тя поддържаше войната в Ирак, бе един от главните организатори на ,,арабската пролет“, кървавата смяна на режима в Либия, войната в Сирия и преврата в Хондурас.
През 2013-а Клинтън излезе с твърда критика на решението да не се бомби Сирия след операцията под лъжлив флаг – организираната провокация с химическа атака в предградие на Дамаск.
Сигурен път към бедност
Кубинският икономист и журналист М. Йеп пише: ,,Венецуела и Бразилия са сцени на нова форма на държавен преврат, който обръща назад политическият календар на континента. А това време в Аржентина твърдата ликвидация на демокрацията се насажда от континенталните олигархии и хегемонистки сили на американският империализъм, които искат да налагат техният модел на региона“.
 
В какво се състои тя? В кланово-мафиозен капитализъм, основан на подчинение на ръководството на страните на волята на корпорациите. Неин идеологически фундамент – неолиберализмът.
 
Важни съставни на този модел американските експерти наричат глобалната пазарна икономика, дерегулиране, приватизация и свободна търговия. Държавата планомерно се изключва от икономиката, стремят се неговият отход от изпълнение на социалните задължения.
 
Лишеното от поддръжка национално стопанство става плячка на корпорациите, на свободната търговия на които пречат границите, собствеността и законите. Затова се прави всичко, за да се разруши държавността в глобален мащаб.
Попътно глобократите подчиняват ресурсите и поставят под твърд контрол финансите, здравеопазването, образованието, СМИ и други значими сфери на живот.
Неприемането на неолибералният икономически модел от ръководството на някоя страна и неговият курс към суверенитет и социална защита означава противодействие на волята на глобократите.
На волнодумците организират държавен преврат и довеждат във властта неолиберали-пазарници.
 
Ще напомним, преврата в Аржентина започна да се готви след като ръководството на страната се отказа от неолиберализма в икономиката и новият курс даде резултати: страната в икономическото си развитие стана трета на континента.
Но такова усилване на държавата не устройваше корпорациите. Затова на власт доведоха яростният поборник за либерализация Маурисио Макри, който по данни на портала WikiLeaks, още през 2007 год е предложил своите услуги на американското посолство в Буенос-Айрес. Той активно поддържал крупният бизнес, и корпорациите направиха ставка на идеалният разрушител на държавата. След избирането му (,,избиране“ да се постави в кавички).
Макри заяви, че ще върне Аржентина ,,в света“, тоест под гнета на САЩ, в оковите на неолибералната икономика.
През 1974г. международният банкер, член на Тристранната комисия и Съветът по международни отношения Ричард Гарднер във фундаменталната статия ,,Твърдият път към световен порядък“, публикувана в списание ,,Foreign Affairs“, описа всеоемащата стратегия за установяване на новият световен порядък.
,,Кратко казано, зданието… ще се строи отдолу нагоре повече, отколкото отгоре надолу. Всичко това ще изглежда като голяма бъркотия, но лъжливата маневра около държавният суверенитет, разрушаем част след част, ще завърши делото много по-ефективно, отколкото остарялата челна атака“, – заяви той.
Неолибералният модел на икономическа политика, наложена на цял свят от Вашингтонският консенсус, разработен от Минфин на САЩ и МВФ, се състоеше в провеждане на пазарни реформи, приватизация, дерегулиране и отстраняване на държавата от икономиката с последващо унищожение.
Всичко това напълно отговаряше на интересите на корпорациите и работеше за плановете за създаване на тоталитарно световно устройство под тяхна власт.
Известният американски икономист Дж. Стиглиц така описва резултатите от внедряване за този модел на постсъветското пространство:
,,Гръмогласно провъзгласеният с обещания за безпрецедентно процъвтяване преход на бившите комунистически страни към пазарна икономика се обърна на практика в безпрецедентна бедност. В Русия БВП се снижи с 40 процента, и бедността нарастна десет пъти“.
Британският ,,Гардиан“ публикува статия за развала на държавността чрез приватизация на държавната собственост чрез привличане на чуждестранни инвеститори.
Това също е форма на икономическа война, която водят ТНБ и ТНК против националните държави. В подзаглавието се казва: ,,Преди 50 години бе създадена международна правова система с цел защита правата на чуждестранните инвеститори. Сега, когато чуждестранните компании спечелиха милиарди от държавите като компенсация на загубите, специалистите твърдят, че тази система е излязла от контрол, което има опасни последствия“.
 
Журналистите се позовават на мнението на един от водещите юристи в света, специализиращи на защита на интересите на националните държави от искове на транснационалните корпорации Л. Парейда.
От 2000-те години ТНК предявиха искове на властите на множество страни, искайки компенсация от действията на правителствата, които по тяхно мнение заплашвали печалбите.
,,Главният въпрос е в това, ще може ли чуждестранният инвеститор да застави със сила правителството на държавата да измени законодателството в интересите на инвеститора“ – подчерта юристът.
Инвеститорите използват системата на международното право, не само за да получат в съда компенсация за възможна експроприация на земи и предприятия, но още и за мерки, насочени на изпълнение на социални и екологически задължения. При това, ТНК искат компенсации не само в размера сумата на инвестиции, но и за недополучено в бъдеще.
На езика на правоти това звучи като ,,очаквани печалби“, и размерът им определят самите корпорации. Исканите суми са толкова огромни, че инвестфондовете разглеждат исковете на корпорациите към държавите като активи.
По мнение на Парейда, системата съдебни разбирателства по повод претенции на инвеститора към държавата на практика е станала абсолютно мошеничество. С разглеждане на делата се занимава намиращият се във Вашингтон Център на Световната банка, марионетъчна структура на ТНК и ТНБ. Така че решенията се предопределени. И ако държавата не е в състояние да заплати, то неговите активи подлежат на конфискация. Това е разорение. Изтръгването от матрицата отношения корпорация – държава е практически невъзможно, тъй като тя предвижда срок на действие на задълженията още в течение на 10-20 години след прекратяване на договорите.
През 2010г. президентът на Боливия Ево Моралес национализира най-голямата енергетическа компания в страната – ,,Empresa Electrica Guaracachi“. Британският инвеститор – компанията ,,Rurelec“, която е завладяла дял равен на 50,001 процента, поиска в съда 100 милиона долара компенсация.
Победената икономика
Страните от Запада и сами попаднаха в капана на пазара. Нали глобална империя под властта на свръхкорпорации може да се построи само унищожавайки всички граници и всички държави чрез съкрушение на устоите и икономиката.
На дебатите в Лас Вегас бившият кандидат за президент на САЩ от демократите Б. Сандерс обвини финансовите корпорации в развала на американската икономика в резултат на нейното дерегулиране:
,,Алчност, безотговорност и противозаконно поведение от Уол-стрийт, където мошеничеството е бизнес-модел, помогна да се разруши нашата икономика и живота на милиони американци. През 90-те години, когато републиканското ръководство и Уол-стрийт похарчиха милиарди за лобиране, когато ръководителят на ФРС Алан Гринспен каза, каква чудесна идея е да се разреши на тези гигантски банки да се обединят, аз застанах против тях и помогнах да се възглави опозиция на дерегулирането“.
Транснационалните банки започнаха да представляват заплаха, искайки от правителствата мощна финансова помощ на това основание, че разоряването им ще завлече света в криза.
 
Във връзка с това Сандерс през май 2015г. предложи:
,,Нито един финансов институт не трябва да има активи толкова значителни, че неговият крах да е способен да извика световна криза. Ако такъв институт е твърде голям, за да му се позволи да се разори, тогава той е твърде голям, за да му се позволи да съществува. Сега само шест финансови института имат активи около 10 трилиона долара, което се равнява примерно на 60 процента БВП… Необходимо ни е да съставим списък финансови институти и други гигантски компании, чийто крах ще бъде катастрофически риск за американската икономика без изплащане на помощи за сметка на данъкоплатците. Този списък трябва да включи в това число ,,Дж. П. Морган Чейз“, ,,Банк оф Америка“, Ситигруп“, ,,Голдман Сакс“, ,,Уелс Фарго“ и ,,Морган Стенли“. В течение на година от министъра на финансите следва да се изиска да наложи запрет на тези институции, за да не могат те повече да бъдат причина за финансова криза“.
 
(Е как могат човек с такива възгледи да пропуснат като кандидат от ,,демократите“? – Никак) Забележително е, че бившият глава на Разузнавателното управление към Министерство на отбраната на САЩ генерал М. Флин в юнско интервю за MSNBC заяви: ,,Икономиката на САЩ е сега най-голямата заплаха за нашата страна и ако говоря честно, то и за цял свят“.
 
Глобалните корпорации победиха Запада в икономическата война. На тях им се удаде да приватизират държавите и да поставят под контрол правителствата.
 
Френското списание ,,Le Monde diplomatique“ в статията ,,Гърция е предадена и разпродадена“ пише: ,,Последните изследвания за последствията от приватизацията на промишлеността в Европа свидетелстват, че няма никакви доказателства за това, че приватизираните компании за по-ефективни. Напротив, приватизацията подрива основите на заплащането на труда, влошава условията за работа и увеличава разликата в доходите“. Гърцие тук е христоматиен пример.
В криза кредиторите заставиха страната да продаде или даде под наем максимално количество държавни и полудържавни компании с единствена цел – да заплати държавният дълг. Тази разпродажба на държавни активи, както се казва в статията – е най-абсурдната част от наложената от ЕС ,,програма за спасение“, която за седем години стисна Атина в менгемето на рецесия.
На свое време академик Евгений Примаков казваше, че го безпокои не толкова създаването на държавни корпорации, колкото тяхната последваща приватизация от определени хора. Ако вземем например хипотетическа приватизация на Росатом, тя може да служи като алтернатива на разоръжаващ глобален удар по Русия.
Икономистът Валентин Катасонов веднъж каза: ,,Ако компаниите се купят от чуждестранни инвеститори, то ще видим изчезването на Русия като суверенна държава“.
Говорят, че право на приватизация ще имат скоро руски предприемачи, а контролните пакети ще останат в ръцете на държавата. Но има много способи да се заобиколят тези пречки. Както твърдят експерти, примери, когато родни предприятия са номинално наши, а фактически принадлежат на чуждестранни собственици има много.
По заявление на Стиглиц: ,,Европа се движи към катаклизъм, който може да доведе до колапс в еврото и край на европейският проект“.
 
Но нали е известно, че финансовите кризи са ръкотворни и се организират от световните банкери. Провокираният от тях катаклизъм и като следствие – желанието на европейските страни да се спасят могат да ги подбудят да прибегнат към крайно средство: в съюз със САЩ да започнат война против Русия.
В тези условия е много важно да не се допусне в преддверието на въоръжен конфликт глобалният агресор чрез своите агенти – икономическата ,,пета колона“ да подрине отвътре нашата държавност и да дестабилизира икономиката. / СССР-2
loading...

Последни от Свят

Отиди Горе