Йерусалим е основан от древните българи при завоюването на Египет. Сензационно за историята ни и богословието

в България


 

                  На 17.09.2016 г. по една централна телевизия беше излъчено предаване с участието на поканен богослов с тема тълкуванието на Десетте Божи заповеди. Това което се чу от екрана ме вкамени, поднесе угнетяваща картина, че както уважаемият богослов, така и цялата световна богословска общност и школа, градят своята наука върху глинени крака. Обяснявайки за християнството, той стъпи в теологическата си теза върху юдеизма и с непоколебима вяра в истиността за историята на еврейския народ. И на християнската религия предпоставя юдейската, сякаш първата произтича от втората без между тях да има антагонизъм, сякаш взаимно не се отблъскват? –  Иначе щяха да се обединят в единна религия, от каквато всъщност са произлезли, от идеята за Единобожието. И точно за това става въпрос по-нататък.

                  Това което имам в предвид, както ще се види е, че цялата манипулация на теологическата наука, водена от евреите-юдеи, следва да се обърне на 180 градуса в истина. Историята и теорията на теологията ще трябва да се пренаписват от други историци и теолози. Научните среди веднага би следвало да скочат, че какво разбира авторът от всичко това, нито е историк, нито е теолог! Не съм теолог, но твърдя, че съм се докоснал до исторически сведения в древните български летописи, укривани, фалшифицирани и унищожавани поне 2500 години. Разбира се доказването на такава теологическа теза ще изсисква докторска защита на международен институт, сложно постижимо занимание. Но това е страховито предизвикателство. Тъй като нито имаме време нито сме в цветуща авторитетна позиция като независима държава и свободен народ, като неподражаема наука на ниво, разработвана от независими българи патриоти и т.н., ще се наложи да представя тезата почти телеграфно в 10 страници и ще предоставя възможността на всички научни и университетски капацитети да ме оборят с научни аргументи. Само моля, да не започват с най-лесното, с лозунга на талмудистите – ама няма такива „проверени“ (от тях естествено, както и методично ликвидирани) данни, вашите източници са фалшификати и т.н. Ресто, не струва, както е казал известния ни поет. Източниците съдържат такава главоломна информация от събития, фактология и имена в последователна връзка, че и най-лудият талмудист не може да съчини за достоверност дори една десета от тях. Все пак се е случило така, че колкото и тези кръгове да са унищожавали и горели древните български книги, нещо някъде е останало запазено и е дошло времето да се появи на бял свят. В края на краищата истината излиза наяве.

                  Какъв е механизмът? Оказва се, че в един момент самите автори на еврейската история превръщат дадена фактология, регистрирана в египетски исторически сведения и техни древни летописи и свещени киги в митология, а после обличайки и вплитайки я в теологически митологеми и Божи заповеди като Библия, започват да си създават нова история. Обаче в тези скоби залагат към десетина века неясна датировка, мъгла, укриване на истини, факти и събития. И оттам насам си я пишат подробно, незнайно на какъв първи език, било на арамейски (древен вариант на български говор), староеврейски, на старогръцки и после на днешните си наречия. Но какво би станало, ако историята на евреите се окаже, че е фалшива, измислена, нагласена?! Тогава на какво ще се гради юдеизмът и пригласящото му в съгласие христианство? Самият еврейски патриарх на тяхната история Йосиф Флавий (І в.от н.е.) изпада в противоречие с неговия основен извор Манетон, писал два века преди него (ІІ в.пр.н.е.), което също поставя големи въпросителни за автентичността на техните сведения. Й. Флавий смята аритметично, че бъдещите евреи, египетските роби начело с Мойсей, веднага след като са били изгонени от Египет, са отишли да се молят на хиксосите в Йерусалим, да се обединят и заедно да нападнат бившите владения на хиксосите – Египет, вече 519 години след като хиксосите са се оттеглили от Египет. Кога Мойсей е обикалял 40 години из Синайската пустиня!? – никъде не се пише такова нещо, освен в свещените книги, където преобладават легендите и притчите, а не историческата истина. И ако според българските летописи, хиксосите са се изтеглили от Египет около 1580 г. пр. н.е., то събитията с явяването на Мойсей на историческата сцена следва да са някъде около 1060 г. пр.н.е., т.е. век след Троянската война, а това относно синайската екскурзия на т.н. Мойсей изобщо ще може ли да се твърди за вярно?!

                   А историята на евреите е фалшифицирана и героизирана. И то в пряка връзка и на гърба на най-древната българска история! Най-вероятно и лесно ще бъде, авторът да бъде обявен за некомпетентен, луд и т.н. и да се спре четенето по-нататък, да не бъде публикувано. Малко търпение!

                  Който се интересува от нов прочит на историята и богословието, макар да не съм специалист по второто, нека продължи да чете. Но при положение, че читателят е българин патриот! Не като стотици фарисеи, качили се на властови позиции във всякакви структури в България, в медиите, в обществените телевизии, интернет портали, които  не биха изкарали на бял свят този материал. Ще го затрият, както затриват българската история. А на тези които са чели история от учебниците ни, ще им се стори налудничава фантасмагория. Но на тях им е простено, толкова знаят.

                  Най-напред първата лудост:  Историята на българите не започва с хан Аспарух през 681 г., а 15634 години преди това. Това е дълга тема от българските летописи.

                   Втората лудост: Свещенослужителят богослов повтаря папагалски хилядолетните измислици на стотици и хиляди духовни измамници по цял свят – юдеи и християни, изкарващи прехраната си с божието слово, в чиято фарисейщина те са се потопили поне в началото, а краят му не се вижда? И той започва от историята на евреите. Оттам пък се гради тяхната юдейска религия. Сякаш те са началото на всички начала и са свята истина?! А не е така.

                   Третата: По моите езотерически разбирания, има Бог и той е един – Висшият разум, енергийно-духовна категория. Всяка религия е съчинена със стратегически замисъл като вид духовна идеология, стремяща се да извлече дивиденти за себе си в духовен план като власт над човешкия разум и душите им и в материален, като привърженици и подръжници, придобивки във вид на ритуални жертвоприношения, дарове, блага, имоти. Колкото се може повече, толкова по-добре. (Нещо като бизнес проект и бизнес?!) Но като следствие, както виждаме в световната история, религиите освен че водят до идеологически и верски противопоставяния и теологически войни, ни докарват стотици кръвопролитни войни. Юдейството, в последствие и Християнството и Ислямът са видове религии от общоподобната им идея за Единобожието. Единобожието се появява след езически религии, отрича ги и се бори срещу тях. Първите три божи заповеди според юдейството и християнството са заповеди, послания-лозунги за признаване на единния Бог и за отричане от идолите и другите кумири на езичниците.

                  Четвъртото твърдение: Но откъде и кога се явява Единобожието?! Като се абстрахираме от Изтока – Китай и Индия, то възниква от древния българско-аварски вожд Абар-Раджил, Абар или Авар-Кам, роден 2000 г. пр.н.е. Родното му име е Джиен-Ас, т.е. „Джиенският Българин“, защото е роден в Джиен, в Курган (Хиркания), някъде в Прикаспието, а „ас“ е едно от десетките названия на българите в древността.                  

                   Когато станал на 20 години, той се наел на служба при царя на Харапската държава Раджил (в арийска Индия) Набий и три години бил на служба в неговия раджилски град Балим или Булем, заради което получил прякорите Саг-Раджит, т.е. „Българ-Раджи“, Раджил, Раджи, Балъм-Ат. След като прослужил там три години и междувременно най-вероятно се е запознал  с Будизма, започнал да проповядва Единобожието и бил прогонен от Набий. Абар-Раджил се върнал в родния Курган.  

                    В Курган Абар Раджил получил видение, през време на което от името на Всевишния чрез вестителя му Кулюг-Бала му били съобщени Божиите закони и писмото, което след много години нарекли агилско (и финикийско и праславянско и гръцко) и било разпоредено да се съобщи на народа, че Бог е един и че хората са длъжни да следват божиите заповеди. Абар изпълнил това и предал на народа всичко това, написано в книгата му с Божиите заповеди „Торе“. Заради проповедите му, той бил намразен от чичо му, владетелят Алвар, и бил прогонен в Зауралието. Там неговия народ масгути (масагети) се самонарекли ег-масгути, а персийците им казвали кук-чаги или ег-сази („могъщи балгари“), които впоследствие били възприети в Египет фонетично под наименованието „хиксоси“.  

                     Под натиска на Алвар, който не дал на кук-чагите покой и в Исадун, и по решение на тогавашният император на Велики Българ или Аскъйп („Скития“) Мар-Агил, Авар-Кам („Авар-Жрецът“) се премества първоначално в Съйнджак (Дагестан), а после субата (ордата) му се преселва в областта Капдаг (Мала Азия) Джилки, разположена на юг от Българман -„Българските планини“ (Източно-Понтийските планини в днешна Турция, между днешните гр. Сивас и гр. Зиле) и през 1973 г. пр.н.е. тук образува бейлика („княжество“) Себер-Масгут или Кук-Масгут.                  

                    В Капдаг той построил за себе си град Анагар, наричан още Ангара и Анкура („Царска столица“, днешна Анкара), а неговият син Съйбаш – построил град Съйбаш (днешен Сивас). За своя син Шила Съйбаш построил северно от Съйбаш, град Шила (днешен Зиле). Реката протичаща около Шила, кук-чагите я нарекли Кук-Българ (днешна Ешил-Ермак), а планините между Шила и Съйбаш – Българтау (Български планини). Областта на град Шила започнали да наричат Масгут (Областите Масгут и Кук-Масгут Библията нарича „Гог и Магог“). А пък „Авар-Жрецът“ е „Авраам“ от Библията и „Ибрахим“от Корана.

                   Една част от българите попаднали в плен и под властта на Атрячския владетел (на древните българи от Атряч – Троя) Лекдиу (Атряч, Гуруглъ, Херакъл), толкова мощен, че го смятали за алп (полубог). Съседите наричали пленените от Лекдиу българи, кулдаи, защото кулдаите били мнозинството от тях, но самите пленени предпочитали да се самоназовават по български кети (хора). Кетите много бързо подчинили всички свои съседи, но покорените съставлявали мнозинството в техния бейлик (владение). Под влиянието на езика на покорените, името кети започнали да го произнасят във формата кади. Затова столицата на българите-кети (хети) и целият техен бейлик започнали да наричат Кадиш (днес Кадис). В последствие като хети започнали да наричат и самите кети. Кетите не се уморили да отглеждат прекрасни коне за Лекдиу и неговите алпи, които се върнали при него, а той им охранявал техния бейлик.

                   Седмо поколение след Авар-Кам управлявал пра-пра-внукът му Чул-Ат. Чул-Ат, наречен на последния прякор на алпа Чулман, имал още четирима братя – Джим-Авар, Бал-Ас, Барис и Шен-Авар, които го подържали във всичко. При него заради Лекдиу българите-авари били принудени да бягат на юг в Джир (Сирия). Тук те срещнали от джирците радушен прием, защото ги вдигнали да завоюват Мамил (Египет), който угнетявал Джир. През 1723 г.пр.н. е. Чул-Ат, който съставил план със своите братя, атакували Мамил с пет армии, всяка от които имала по две колони. Мамилската войска, още щом авангардът й бил прегазен, се предала и ег-сазите завладели Мамил. Тази година влязла в българската хронология, като „годината на Мамил“. Чул-Ат, по прякор Чулман, станал цар на Мамил. Летописецът на Египет от ІІ в.пр.н.е. Манетон пише, че при царуването на (египетския) цар Тимаос, дръзки, неизвестни хора от източните страни внезапно нападнали страната му и без сражения лесно я завладели. Техният вожд се казвал Салатис (фонетично променено от Чул-Ат). А патриарха на еврейската история Йосиф Флавий свидетелства, че на завователите на египетски им казвали „хиксоси“, което го превели на египетски като пастири, или царските пастири. Семитите живущи в Джир и Мамил наричали Авар-Кам пророк Ибрахим, а Чул-Ат Чулман – Сюлейман. Цялата страна била разделена на пет части, в четири от които губернатори станали братята на Чул-Ат. На самия Чул-Ат се паднала източната област, където той построил градовете Ас (Газа), Авар (Аварис), Саръкен (Кайро?!) и новия Ерсубулем (Йерусалим). Всички градски храмове, чиито камове (жреци) не приели Единобожието, били закрити. За биркам (върховен жрец) на Мамил Чул-Ат обявил кам Исбел, който първи от камовете признал абсолютната истина на Единобожието. Исбел обявил Чул-Ат за баринхан, т.е. император на Мамил

                   По историята на Древен Египет от тринадесетата до седемнадесетата династии включително фараоните са били излъчвани от хиксосите. Последният български-аварски владетел (на хиксосите) Маджи Суз-Таргиз от ХVІІ династия, за когото  Херодот, (кн. ІІ,102.),   пише, че е египетският владетел Сесострис (фонетично променено от Суз-Таргиз ), извършил плаване през морето Къзъл-Българ (Червено море) и Когул (Индийски океан) и подчинил голям остров, наречен от тях Саръй-Алан (Цейлон), т.е. „Райският остров“, или „Южният остров“. Поради дългото време на отсъствие от Мамил и разточителството на ресурсите си навън, той дава възможност на египтските велможи да успеят да отхвърлят властта му.

                   При първият фараон от осемнадесетата династия по историята от Манетон – Туммос (Тутмос), египтяните и хиксосите сключили договор, хиксосите (българите-авари) да напуснат мирно непревземаемата им столица Аварис в делтата на р. Тамил (Нил) заедно с целия си народ от 240 000 души и цялото имущество. Те се преместили по-насевер в Балистан („Българския стан“ – Палестина) и укрепили добре вдигнатия от тях „Свещен град“ Йерусалим (Етимологията на Ерсубулем произлиза от „Ерсу“ – „Бог“, „свещен“, едно от прозвищата и синонимните наименования на древнобългарския върховен бог, Тангра (Ас, Ерсу, Егби, Ходай, Тере и др.) и „бул“ – град, в старогръцки преминало като „полис“. Така етимологията на Йерусалим означава „Свещен град“, или „Божи град“. Името на бога на слънцето в Египетския пантеон Асар, или Осирис (Озирис) произлиза също от прозвищата на древнобългарския Бог, или „Тангра“ – „АсЕрсу“. Където „Ос“ е фонетично промененото „Ас“ – „Бог“, „свещен“, „българин“ и „Ерсу“- „Бог“, „свещен“. Така етимологията на „Осирис“  се извежда като „Свещеният Бог“, или „Българският Бог“…), където се събрал народа за да се защитава от войнствените тогава асирийци. Манетон пише: „Тези по-горе наречени царе от така назованите пастири, както и техните приемници, властвали над Египет 511 години.“ А по българските летописи този срок е по-малко от два века (каква скромност!?). Явно еврейските летописци считат, че след това българите-авари са престояли в земите на Балистан още няколко века и са дали сериозен отпечатък в развитието на историята и генофона на Източното крайбрежие на Средиземно море, Егейските острови,  Северна Африка и техен преход през Гибралтар, от Пиринеите до Великобритания, което е известно от българските летописи.

                   Чул-Ат се славил сред жените като прекрасен любовник и една арабска царица веднъж  специално дошла при него за да се убеди лично в това. Като се убедила, тя приела Единобожието и името Балгас, което на арабски означавало „Българ“. Тя била от страната Бин-Имен (Йемен). Тази страна впоследствие била управлявана от този син, заченат от срещата й с Чул-Ат. А пък арабите наричали българите барбари (бербери) и после така започнали да наричат тези араби, които започнали да развъждат коне. Арабите запомнили ег-сазите под името миджер, благодарение на джирците. Нали с Миджер аварите наричали Агаджир (Скития, Източна Европа) и на въпроса „Откъде сте дошли?“ винаги отговаряли „От Миджер“, т.е. от „Гористата земя“. Джирците обичали да разказват легендата за нападението на „миджерите“ в Мамил: „… Когато войската на миджерите се появила в Мамил на гърмящи колесници и с ловни барсове под балдахиновите сенници, то мамилците, почитащи котките, веднага се предали с думите: „Ние не можем да се бием с тези, чиито ловни котки са десет пъти по-големи от нашите!“… След оттеглянето на голямата част от българите от Мамил тяхното название „Миджер“ завинаги останало за Мамил само в арабската си форма „Мисир“ (Мисра – Египет), а при евреите като Мицра.

                   Точно в този период започва историята на еврейския народ… Манетон:  „Откакто осквернените били изпратени в каменоломни, минало доста време (част от онези 511 г. според Й. Флавий) и царят (на Египет) им дал оставеният от едно време от хиксосите град Аварис, за да си имат свое пристанище. Този град по древно предание бил посветен на Тифон (българският алп Чулман – Танъш). Като дошли тук, те се устроили и избрали за свой предводител някой си Осарсиф (Οσάρσιφος), който бил жрец в Хелиополис („Град на Слънцето“) и всички дали клетва да му се подчиняват. В своя първи закон той забранил да се покланят на боговете, да се въздържат от особено почитаните в Египет свещени животни, но да ги жертват и ядат, да не общуват с никого, освен с тези с които са свързани с клетва…(Някои от Десетте Божи заповеди). Казват че този жрец, който основал тяхната държава и им написал законите, произлизал от Хелиополис и се наричал Осарсиф, по името на тамошния бог Осирис, но като се озовал сред тях, той променил името си на „Моюсес“ (на старогръцки), на египетски означаващ „Спасен от водата“, т.е. Мойсей.

                   Тук в Мою- („μωυ“ – написано на старогръцки) ние като че ли виждаме древно изражение на българския глагол и морфема „мия“, „омивам“ запазено днес в руски (омывать, мыть, обтекать) и в български. Името „Моюсес“ произлиза от служенето му в храма на алпа на Слънцето в Хелиополис („Град на Слънцето“) Мар, Мал, и същевременно в името му е заложена морфемата „м-ар“ на български, която е „нещо свързано с водата“, омиването с вода за пречистване. В древния еврейски гласните се менят, съгласните остават. Мойсей ако е първият еврейски жрец и баща на народа, изведен от Египет, то той се превръща като ренегат и богоизменник във вероотстъпник – от жрец на слънцето в езическа религия, активна в Долен Египет, се превръща в баща на юдейската религия, като първосвещенник на Единобожието, въведено обаче няколко века преди това от българина-авар Авар-Кам и активно в Горен Египет, столицата Аварис.

                   Впоследствие, под ударите на мамилците, българите-авари били принудени да отстъпят в областта Гаил (Галилея) на границата на Бейнек (Финикия) и Джир (Сирия). Значителна част от мамилските роби, които избягали от Мамил заедно с тях, един ден предателски минали на страната на мамилците, и аварите отстъпили от Гаил в областта Кимер (Мала Азия). Оттук те продължили да нападат мамилците и своите роби изменници, които образували племето на джахудите (последователите на Йехова, юдеите талмудисти), оглавявано от миджаките (демагозите, фарисеите) – лабитци (на древен български „лабит“ – боклук, мръсник), т.е. тринадесетото коляно на евреите, левитите, определени от Мойсей за жреци в племето на евреите. От смешението на народите на българите-авари с този на изгонените от Мамил роби, основно от воините българи с робините се е получило новото племе, което възприело вече бъдещото си име от етнонима на българите авари, което произнасяли като „джавари“, от тук „евреи“.

                   За тази война свидетелства и самият Йосиф Флавий, кн.І, 26: След прогонването на Моюсес (Мойсей) и племето му от Египет от фараона Аменофис, което се случило 519 г. след излизането на хиксосите от Египет, той изпратил посолство при хиксосите в Йерусалим, да ги извика на помощ, заедно да нападнат Аварис и предишната родина и на двата народа. „А дошлите от Йерусалим хиксоси заедно с нечестивите жители на Аварис (прокажените и робите, подвластни на Мойсей, впоследствие приели етнонима евреи) се отнесли с коренното население толкова нечовешки, че тяхното владичество за всички, които им станали свидетели на светотатствата, им се сторили най-ужасните от всички злини. Те не само опожарили градовете и селата до основи и не се задоволявали с разграбването на храмовете и оскверняването на статуите на боговете, но ги употребявали за разпалване на огъня и употребявали месото на почитаните свещени животни, като принуждавали самите жреци и прорицатели първо да ги заколят и принасят в жертва, а след това като ги събличали съсем голи ги прогонвали.“

                   Свещеникът богослов говори по телевизията за исторически текст от Вавилон (където е писан първият Талмуд около ІV век) – на еврейски БЕРИТ („завет“) – договор между хората и Бог. През своето историческо развитие и постоянни гонения с преселвания, евреите са възприели доста лексика от местните езици и говори. Колкото и наивно да изглежда, но тази еврейска дума е твърде сходна фонетично и семантично с думите със същия корен в древния, употребявани и в днешния български и руски: „беречь“ (< береть), „брать обязательства“ – в руски, и „брань“, браня“ –  в български, в случая агилския език,  възникнал много преди появата на евреите?! Защо причислявам и руския? – Защото руският народ в потеклото си е родствен и произлиза от българите-масгути (масагети, а те са арии, употребяващи на някакъв етап и агилски език и български-тюрки, ), от тях водят кръвта си като барсили. А те са „урус-българите“ („храбрите българи“) – „руси“ (росомони, аорси при Херодот и т.н.). Има и още загадки…

                  Да разсъждаваме отново върху словото на богослова: „Авраам нямало да може да мине през пустинята… Бог се съобразил с Авраам и еврейския народ, обещал му че ще го води, пази и спасява, но на по-късен етап му дал божиите заповеди, когато са помъдрели и поумнели, когато са добили представа за държавността. Те са живеели в най-уредената империя в древността… Познаването на Бога е сложен въпрос, според Стария завет, затова явяването на Бог пред човек става постепенно. По-древните общества са имали тотеми и първични религиозни форми. В Стария Завет има също първични форми, тотеми. За да се случи прехода от езическите възприятия успешен, той е постепенен. Човек първоначално не е бил на такова духовно ниво за да възприеме такъв преход. Първоначално Мойсей успява да види Бог в гръб. Човекът постепенно осъществява връзката си с бога. Богът на евреите първоначално е племенен бог за да съхрани този народ. Ако е бил универсален, този народ в аврамовото поколение, много бързо е щял да се претопи в универсализма на Бога, нямало да се съхрани като народ… Не знаем как се е изговаряло божието име. То се изговярало единстевно сред посветените първосвещеници, зад дланта, като театрално или съдия… Името на бога не се е изричало пред хората. До ден днешен не се знае, как се казва наистина. В техния древен език нямало гласни. Той се крие зад завесата на храма, почива си там, или в небесата. Явява се инкогнито в каквато си иска  форма. Докато в христианството Бог излиза от анонимност, раздира завесите, явава се като бог Отец, бог на любовта. Заявява се открито пред християните. Явява се в пълнота. Христос – бог Любов. Еврейският Бог не е бог на диалога. Той е бог на богослуженето. Явява се отвреме на време чрез пророците, посредници между бога и човека. Постепенно като христиански става бог на диалога, бог на любовта, накрая се явява и става универсален, дава дъжд на лоши и добри.“

                  Както беше изложено в българските летописи, Авар-Кам е живял и бродил по света веднага след 2000 г.пр.е., но той не е минавал през пустинята, очевидно Синайската, както ни запознават с божията история. Авар-Кам е кооптиран от еврейското и христианско богословие като Авраам, от исляма като Ибрахим. Българите авари – хиксосите са завладели Египет през 1723 г. По Йосиф Флавий и Манетон, те са владели Египет 511 г. Според българските летописи те са напуснали Мамил (Египет) около 1580 г. (доста по-кратък срок), но са укрепили Йерусалим и там са престояли още 519 г. и едва тогава пред портите му се явява пратеник на Мойсей, за да предложи на българите-авари, заедно да се върнат и нападнат Египет. Това се случва веднага и те завладяват и разгромяват отново Египет, за около 13-17 години, след което окончателно са прогонени на североизток. От смешението на двата народа в земите на Балистан – Палестина и Гаил, Кунан („Ханаан“), се формира новата народност, която приема етнонима от българите-авари, като“джавари“, оттам произлиза и етнонима „евреи“. По аритметиката на тези исторически данни от съзнателните прояви на Авар-Кам в процесите на Единобожието, до проявите на Мойсей като вожд и духовен глава на новопоявилия се еврейски народ, минават около 1000 години. Т.е. за Мойсей в исторически и теологически план може да се говори след 1000 година пр.н.е.

                  При тези изводи, за какъв еврейски народ може да се говори още при Авраам, когато става въпрос за времеви луфт от около 1000 години, а хората на Авраам са били известни само като роби?! Египетските роби от Авраам са живеели в най-уредената империя на света тогава. Каква ирония, та тогава Египет, от 13-та до 17-та династия на фараоните включително, е управляван от българите-авари, хиксосите. Много силно признание! А къде Мойсей е видял Бог в гръб в Синайската пустиня според Библията, след като той директно се явява пред портите на българите авари в Йерусалим, около 1013-17 г. пр.н.е., когато са прогонени от фараона Аменофис?! И на колко ли години би бил Мойсей (Моше), ако е обикалял 40 г. из Синайската пустиня? „Богът на евреите първоначално е племенен бог за да съхрани този народ. Ако е бил универсален, този народ в аврамовото поколение, много бързо е щял да се претопи в универсализма на Бога, нямало да се съхрани като народ…“, казва богословът. Всичко казано за авраамовия народ следва да се отнася за българите на Авар-Кам. И ако е бил универсален Бог, то българо-аварския народ щял да се претопи. Но той не се е претопил още 3000 г. след това. Защото потомците на българите-авари и днес живеят от Унгария, Балканите, Централна и Източна Европа, определено всички народи на бившия СССР до Охотско море и Камчатка, всички те вече под други етноними, развили се за 3000 г.

                  В българските летописи има множество сведения с които се изобличават изявите на юдеите през хилядолетията в техните стремежи да фалшифицират историята и божието слово, придавайки му автентичен еврейски вид. Ето нещо гръмогласно:

              „…В 918 г. хакан-бекът (на Хазар, Арслан) твърдо решил да въведе сунизма (бурджигизъм) в Ак-Българ (Волжска България) и заповядал на Алмиш да подготви посолство за отправяне в Кара-Бахта (Багдат). Самият Алмиш поканил при себе си Мумин (бий на Кара Саклан) и му пожелал успех, а хакан-бекът зарадван от това, поръчал на него и на тебира му Хабдулла ибн Бащу ал-Хазари (син на Микаил Бащу, български поет, историк и дипломат) да състави историческа Справка за Хазар за амир ал-мукминина (багдатския халиф). Когато тази справка, в която била изложена историята и географията на България и особено приемането на исляма от кана на Мен-Българ (Велика България) Курбат Балан или Булан (балтаварът на Велика България, Кубрат) в 642 г., била готова, Арслан се заинтересовал от степента на готовност на Алмиш. Скоро се изяснило, че той бил смутен и не бил направил нищо. Недоволен от това хакан-бекът наредил синът на Алмиш, Хасан да заеме мястото на баща си и да изпълни разпореждането. Но и това назначение не оправило работата. Хасан също забавил подготовката на посолството и дори успял да ядоса народа със своето високомерие. Тогава Арслан дал необходимите и най-големи пълномощия на шейх Хабдулла и му заповядал да се отправи за Ак-Българ за довършване на работата. Преди тръгването си шейхът влязал при Мумин и изразил възхищението си от неговата проницателност и го попитал да му обясни причината за напрежението между хакан-бека и балтаварите на Ак-Българ. Мумин откровено казал на Хабдулла: „Аз и Самат ибн Балуан Канджалъ, баг на албанския (северно-азербъйджанския) бейлик Канджал-Българ, който е в планините Канджал-Българ на река Самат (Сумгаит) сме женени за сестри. Благодарение на това Самат много ми се доверява и ми съобщава детайли на някои събития, защото той се явява посредник на връзката на хакан-бека с амир-ал-мукминина (багдатския халиф). Неотдавна неговият син Бурат ми донесе от него следното писмо: „Амир ал-мукмининът след утвърждаването на сунизма в Ак-Българ пожелал да вкара ак-българска армия в Кара-Бахта (Багдат) за обезпечаване въвеждането на сунизма и в столицата на Света (Багдат)”. Това означава, че хакан-бекът иска да разпространи влиянието на Хазар в старото владение на българите – Самар (Шумер) и да изпъкне по-високо от всички други мюсулмански държави. Затова хакан-бекът болезнено възприема мудността на балтаварите. Ак-българските балтавари се догаждали за това и също нервничат: става неясно, как ще свърши тая работа…”

                  Хабдулла топло благодарил на Мумин за осветляването на не съвсем понятния му въпрос и тръгнал на път. Когато пристигнал в Ак-Българ, той видял, че Алмиш се опитва да поправи нещата, но се страхувал за своите синове Хасан, който бил защитник на курасанските бурджигити и за Мардан или Марджан, кащуец (шиит) и противник на бурджигизма. Хасан искал да утвърди в Ак-Българ курасанския бурджигизъм, а Марджан – кащуйството (шиитство). Шейх Хабдуллах успял да убеди и двамата да се съгласят с плана на хакан-бека с помощта на обещанията: На Хасан обещал в бъдеще да подържа неговите претенции към престола на Ак-Българ, а на Марджан помощ в задачата за постигане на кащуйския бейлик Беллак на автономия от Ак-Българ. Хабдулла изпълнил и двете неща.

                  Като узнал за това, Алмиш се окуражил и заедно с Хасан подготвил за амир ал-мукминина съответстващите писма. Хасан освен това написал писмо на емира на Курасан (Хорасан, саманидския владетел). А хакан-бек Арслан още отпреди това изпратил свое писмо и Справката на Бат Угер и Хабдулла на вазира на Кара-Бахта (главата на халифското правителство на Багдат), приятел на Хазария. Всъщност, някои заместници на вазира, подкупени от джахудите (върхушката на евреите-талмудисти), узнали за тая работа и след като се обединили с крайните каштуйци (шиити), започнали да му пречат чрез разпространение на мерзски слухове, че улу-хаканът на Хазар приел джахудството (талмудическия юдаизъм) по техните изисквания. Но шейх Хабдуллах, който занесъл писмата, съумял да докаже подлостта на джахудските слухове и да реши делото в полза на България. Част от бековете от рода Баградж (Багратидите), както иджамите (библистите), така и християните, помогнали да разобличат целите на джахудите и били щедро възнаградени от хакан-бека.  Това поражение на кара-бахтайските джахуди довело до това, че техният бек Биджак … бил принуден да се раздели с властта и да я предаде на по-ловкия бек, джахуда Сабрий.  Сабрий преди служил на Биджак и по негово нареждане разпростронявал небивалиците за своя предтеча Миджак за това, че улу-хаканите на Хазар приели джахудството, но след това се скарал със своя господар и избягал в Андалус (Испания), където се обявил за нов джахудски бек. Биджак проклел Сабрий, а на сина на Биджак му се отдало да отрови Сабрий.  

                  Но мнозинството богати джахуди преминали на страната на големия син на Сабрий, Мукен, и Биджак останал сам, умрял от скръб. При джахуда на академията на вавилонските талмудисти ,  която той ръководил, имало огромна библиотека. Синът на Биджак се опитал да се помири с иджамите (библистите), позволил на някои от тях да влизат в библиотеката и те видели там старинни иджамски книги, разказващи за древностите на българите…Обаче новият вазир на Кара-Бахта, получил от Мукен голям подкуп, позволил тази библиотека да бъде извозена в Андалус. Синът на Биджак, който се опитал да попречи на това, по заповед на вазира бил хвърлен в тъмница… Там той проумял всичката низост на джахудското лъжеучение и станал иджам. Тъй като той бил великолепен познавач на Божия Закон, иджамите го откупили от тъмницата и убедили хакан-бека Моджар или Маджарулла да му разреши да се засели в Хазар. В Хазар той започнал да се нарича Хазар Биджак и правил всичко зависещо от него, за да пречи на джахудите…

                  Той разказал на хакан-бека и приемния син на Мумин, Муса Санджар, че той самият, както и другите иджами, произхождат от българското племе егсази (хиксоси). Съгласно с иджамските книги, заедно с българите-авари, които също така били наричани кургани (хиркани) и егсази, от Мамил (Египет) в балистанския (палестинския) бейлик Кунан (оттук названието „Ханаан”) навлязло огромно количество египетски съюзници и роби на българите… Когато мамилците ги изгонили от там, те всички намерили приют в другия аварски бейлик Гайил (Галилея), т.е. „Господна земя” („гай” или „кай” означава „господен”), близо до Бейнек (Финикия) и Джир (Сирия). Там се съставил народа на иджамите (древните евреи)… Обаче по-късно някои миджаци (демагози, фарисеи), след като създали тайна организация, свалили от власт българите и обявили голяма част от тръгналия след тях мерзски и развратен народ на племето джахуди (йеховисти). Тези миджаци започнали да ги наричат лабитци („лабит” – на древен български „боклук, мръсник”). Разбира се, те оставили навсякъде българското княжеско достойнството, тъй като родени князе джахудите нямали, но повече не изпуснали властта от ръцете си. Част от непримиримите иджами, сред които бил и родът Баграт, т.е. „Българи”, Кайрат, Майрат и други, се преселили в Канджал (Хетия), Джир (Сирия), Сувар (Ирак) и Барджил (Персия), а още по-късно и в България, за да съхраняват там в чистота вярата на Абар-Кам. Неголяма част иджами останала и в Гайил и като избрала подходящо време, изгонила лабитците и техните подръжници в Кунан. Но и там лабитците успели да вземат властта в своите ръце и принудили местните бегълци-роби да признаят някои техни гнусни обичаи. Като обединили вярата на Абар-Кам с нечистите чужди обичаи, лабитците обявили тази скалъпена нова вяра на джахудите, като джахудизъм (талмудизъм). Няколко рода иджами, сътрудничещи с лабитците и изгонени от Гайил заедно с тях, по неволя станали келбири (свещеници) на джахудизма. Сред тези родове били родовете Мар, Маджар, Иджар, Каен и родът на Хазар Биджак, за което той постоянно съжалявал… Тази лъжевяра оправдавала най-ужасните и гнусни престъпления и разврат на джахудите, поради което била привлекателна за роби и простаци от всички цветове. Лабитците запазили властта в Кунан, притворно се подчинявали на своите силни съседи и не пропускали случай да разбият и разграбят заедно със силните, слабите съседи. Някъде около 500 години след това (в Х век пр.н.е.) те, след като присъединили към себе си нова тълпа от бежанци от Мамил, станали толкова нагли, че самостоятелно нападнали българския Гайил, където тогава управлявал егсазкия баг Саул („Здрав”, влезнал в джахудските писания като „Саул”)… Когато враговете начело с едноокия Галайбит („Голиат”) се приближили към града, то племенникът на Саул, младият Тайбит („Лицето на жребечето”, преиначен от джахудите като „Давид”) с първия си камък право в окото, убил главатаря на лабитците. След това аварите-иджами излезли от Гайил и завладели целия Кунан. Но след време, първоначално лямдийците (асирийците), а след това барджийците (персите) завзели Балистан (Палестина) и върнали властта на лабитците. Агаджирските и канджалските българи се опитали да помогнат на гайилските българи, но действали несъгласувано и лямдийците и барджийците окончателно унищожили бейлика Гайил (Галилея, като българско владение). Бейликът бил оплакван единствено от бейнеките (финикийците), с когото те били в постоянен съюз и жителите на два аварски града в Джиган (Югоизточна Мала Азия), основани от синовете на Суз-Атряч –  Мамил и Карил (Милет и Кария)…

                  Иджамите, като видели, че Хазар Биджак е не само образован, но  и опитен ръководител, му дали да командва четирихилядното иджамско опълчение на Баджпър (Боспора), състоящо се основно от приели иджамството българи-алани. Началникът на иджамската община на Хазар, иджам-хакана Себер Амар, често се съветвал с Биджак. Даже улу-хаканът на Хазар, Мал, приел мястото указано от Биджак за разполагането на иджам-хане (иджамското училище) и признавал, че беседите с него му доставяли огромна наслада от „неговите разкази за миналото и настоящето величие на България”…

                  Любопитно ми е някой ще се съмнява ли в написаното, след като освен от българските летописи, цитирах и това което е написано в еврейските и египетските истории. По общовъзприета презупция те нали няма как да лъжат?! Нали цял свят им вярва и им се кланя без да проверят, това истина ли е? Вярват като на Библия !?

                  Това имах предвид, че ще трябва да се пренапише световната история и постулатите в богословието и религиите! Те изглежда да са изградени върху глинени крака и фалшификати. Така цялата смехотворица на свещеника богослов, издекламирана по телевизията, ми звучи фалшиво и зазубрено от това, което 2000 години кананижат юдейските свещеници фарисеи, особено войнствените им талмудисти, превръщайки една релгия, замъгляваща съзнанието и понятията на човечеството в политическа доктрина за завоюване на света. Много точно са се изразили евреите (фарисеи болшевики) с комунистическия им постулат, че „Религията е опиум за народа!“ Защо ли? – Ами те може би са знаели добре историята на въпроса. И точно техните древни мъдреци са тези, които са окачили Иисус на кръста. Последователите апостоли на разпънатия божи син са си съставили тяхната идеология-религия Християнството, също Единобожие, където „Бог излиза от анонимност, раздира завесите, явава се като бог Отец, бог на любовта. Заявява се явно, открито пред християните. Явява се в пълнота. Христос става бог на диалога, бог на любовта… Еврейският Бог не е бог на диалога. Той е бог на богослуженето. Явява се отвреме на време чрез пророците, посредници между бога и човека“…  А през 622 г. под въздействието на юдейски свещеници в еврейските колонии в Арабския полустров в Ятриб (Медина) , крепостта Камус и други оазиси, близо до Мека, в пристъпи на епилепсия се е зародило учението на иначе неграмотния Мохаммед и пред света е илюстриран Исляма, същото Единобожие, с Коран подобен на Тората на юдеите и заемки от Стария завет на Библията.

                   Но ние всички хора, особено българите, без изобщо да осъзнаваме, виждаме как и в рамките на Единобожието Христианство са вплетени незаличимите брънки на тенгрианското езичество, на малките богчета и феи – алпите, на народните празници и обичаи. Та православните когато застанем пред иконостаса в една православна църква, да не би там да има една единствена икона на Иисус? Защо се кланяме на ред светци и светици в много други икони, по-дребни по сила и значение от тази на Христос, както е при алпите, малките божествата-духове на природните елементи и явления в древната българска религия и култа към Тангра?! И какво става в този момент с първата божа заповед „Аз съм Господ, Бог твой. Да нямаш други богове освен Мене“, с втората божа заповед „Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи.“?!

                    Добре ще да е за свещениците богослови да осъзнаят, че Тората (Петокнижието) на евреите юдеи е дубликат, копиране на законите Торе на древните българи, видоизменени, но съдържащи същия дух на забрани и заплахи за наказания и буквална кражба на заглавието й от древното българско законодателство.

Автор, Валентин Вътов 


Валентин Вътов е роден през 1953 г. Завършил класическа филология в СУ „Св. Климент Охридски“, ВСШ – Симеоново, публична администрация във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Започва работа в Дирекция „Културно-историческо наследство“ при ОСК – Пловдив, преподава старогръцки език в ПУ „П. Хилендарски“. Впоследствие преминава на работа в специалните служби, ОР в НРС, направление Гърция и Балканските страни. След пенсионирането се отдава на първоначалното си увлечение – историята на древните народи, и от патриотични подбуди събира малко познати сведения за историята и живота на българите от най-дълбока древност.

 Бележки на автора:

 

1.)По библейската генеалогия родоначалник на евреите е бил Ебер (Евер) – т.е. Абар (Авар)-Кам, а родоначалник на арабите неговият син Йоктан. Освен това Библията назовава за родоначалник на арабите Измаил, сина на Авраам. Х. Грец, „История евреев“ т.6, стр.75. Измаил е Шила по българските летописи, но там той е внук на Авар-Кам. Бел. авт.

2.)Хорасанските ортодоксални сунити; саманидските хорезмийци се придържали към ортодоксалното течение на исляма.

3.)На български – тат-хане – еврейска школа и молитвено здание.

4.) Новият завет от Библията, която иджамите признавали единствено и затова са наричани библисти.

5.)Левитите, тринадесетото коляно на еврейския народ, опредлено от Мойсей единствено да излъчва жреците.

6.)Ибрахим за мюсулманите, Авраам за евреите, бел. авт.

7.)Последният аваро-български фараон, свален от власт през ХVІ век пр.н.е.

8.)Х. Грец, „История евреев“ т.6, стр. 92. Бел. авт.

 

 

loading...

Последни от България

Maрешки е титан

“Идва времето на идеалисти, като мен и Папата“, източник “Сатанист отива при шефа
Отиди Горе