Интервю на “The Bulgarian Times“ с кандидата за президент публициста д-р Пламен Пасков (втора част – продължение)

в България


Представяме Ви продължение на ексклузивното интервю с кандидата за президент публициста д-р Пламен Пасков


Пасков

Господин Пасков…да продължим?

Да продължим…

Като кандидат за кмет в отминалите избори изобщо не присъствахте в медиите. Активен бяхте само във Фейсбук. Защо така, д-р Пасков? Не вярвате на средствата за масова информация или не искахте да харчите пари?

За мен тогава беше важно да спазя принципната позиция – нулев бюджет (от партии), т. е. нулеви зависимости, всичко да е чисто. Чисто от финансови стероиди, и анаболи. С пари всеки знае. Това означава, че цялата кампания беше изцяло с мои лични средства… И понеже хората много се интересуват от парите на другите и най-вече от парите на «политиците», мога даже да кажа, колко и за какво точно бяха похарчени моите: 290 лв. за 2000 флаера, които приятели трябваше да разнесат по пощенските кутии, 50 лв. за гориво, 15 лв. за фотографии, 25 лв. за теста на Менса България (тест за интелигентност), и $50 долара за фейсбук реклама за 10 дни. Между 450-500 лв., всичко. Тестът за интелигентност беше обявен като безплатен за кандидат-кметовете, но аз предпочетох да си го платя, трудът трябва да се уважава. Нито аз ще стана по-беден с 25 лв., нито момчетата от Менса ще забогатеят с тях. Но въпросът за уважението към човешкия труд наистина е важен. Резултатът е публикуван, нищо не крия.
От всичко това следва, че даже и да бях похарчил 2-3 пъти повече или дори пълния обем от разрешения от закона бюджет от до 10,000 лв, и да бях попаднал в медийната зона на видимост, това нямаше да реши нито една от главните задачи за подобна надпревара, и нямаше да умножи шансовете ми пропорционално на сумата. Щях да взема 3-5 пъти повече гласове, което щеше да е приятно, но нямаше дори да ме изведе до границата на балотажа. Не всичко е пари. Най-важни са хората, екипа. Аз имах малък екип от хора, които много ми помогнаха, но в случая, за победа трябваше не взвод, а полк, образно казано.
Сега е същото. Имаме нужда от обучена армия, а разполагаме с рота от ентусиасти-доброволци, които могат да нараснат до батальон.

Вярвахте ли тогава изобщо, че бихте могли да спечелите? Вярвате ли сега?

Вярва се в Бог, в църквата, джамията, синагогата, и други подобни неща. Останалото се проверява. Тогава, за местните избори, аз проверих. При равни други условия шансовете ми биха били доста добри, да. Но равни други условия означава:

  • Равен бюджет: в рамките на позволения от закона за местните: до 10,000 лв.;
  • Равен по време достъп до медиите (равна чуваемост, и видимост);
  • Равнопоставен публичен дебат, какъвто нямаше.

Последното е най-важното. Защото това решава какво ще се прави, как ще се живее през следващите, критични всички нас години.
Хората трябваше да имат възможност да направят информиран избор. Да има какво да сравняват, какво да избират и кого да питат. Всъщност, на местните избори, както обикновено, бяха заставени да избират не решения и програми за възраждането на града ни, а по лични симпатии, партийни зависимости и по платен вот.
Сега, на президентските, има избор, какъвто е нямало никога преди това: почти половината са извънпарламентарни, а част от тях са и антисистемни. Но забележете – всички медии в своите анкети питат не за целия списък, а за 5-10, максимум 12 от кандидатите. И задължително пропускат антисистемните. Това е част от играта – внушават, кои ще са истинските играчи. Всъщност, тези играчи нямаха да имат никакъв шанс, ако зад тях не стояха партийните корпорации. Ако всички бяха с равен бюджет, равен достъп до медиите, равно време, и пряк дебат, щеше да стане ясно, че целият корпоративен и партиен капитал, който стои зад тях, изтича в канализацията, и от 21 остават 2-3. Не тези, които се сочат сега.

В крайна сметка на местните избори ви се довериха 1,55% от избирателите. Как възприемате резултата?

Чудеса не се случват. Всичко е закономерно. Нулев бюджет няма как да означава фантазии за пълна и безусловна победа. Бюджетът в случая определя достъпа до медиите, което е равно на чуваемост и видимост. Да те чуят, видят и разпознаят. Да се замислят над предложенията ти. Без тези две предварителни условия хората даже не знаят, че съществуваш като кандидат. Без бюджет и отново без достъпа до събития и медии, няма как да си изложиш и защитиш програмата. Няма как да се срещнеш с хората, читалищата и залите също не са безплатни. Даже не говоря за веселбите, почерпките и всичко останало, което традиционно вече съпровожда «изборите» като такива. 1.55% при почти нулева видимост, чуваемост и с нулев дебат не е никак зле.
Във всички общества по света водещите, мислещите, хората, двигатели на всички процеси, са между 1-3%, без разлика от народността и цивилизационните условия, в които живеят. Иска ми се да вярвам, че поне половината от тях са гласували за мен. Шегувам се, разбира се.
Програмата минимум е изпълнена. Минах през месомелачката, видях как работи системата, придобих опит и знания. Направих си видеообръщенията, отговорите на важни въпроси, които трябва да предизвикат обществено обсъждане, при който и да е градоначалник, за спасението и възраждането на града и общината.

Да завършим с изминалите местни избори. Последен въпрос, след което ще се върнем на сегашните: Каква политика предлагахте, като градоначалник?

Политиката я изложих подробно в отговорите на 20 въпроса на наш съгражданин: Георги Георгиев. Политиката, която имах намерение да водя, съм я описал подробно именно там: за работните места, за децата, пенсионерите, младите хора, за бизнеса, крайните квартали, за останалите населени места, здравеопазването, спорта, паркингите… всичко не ми се изрежда, ще стане наистина дълго… Но има нещо, което наистина задължително трябва да разкажа по-подробно, защото е архиважно. Просто няма нищо по-важно от него. То е в началото, и всичко останало е следствие само от него – поминъкът, работните места, доходите на населението. Всичко останало е следствие на това задължително първо условие. Без поминък и градът, и общината, и селата, и бъдещето на децата ни са обречени.
Моето виждане беше следното: За да има град, села, община, и да останат хората да живеят в тях, те трябва да имат гарантиран доход. Доход, който да им гарантира максимум независимост, и за дълго.
Сега внимавайте, защото предложението е универсално – може да се приложи от всеки кмет, на всеки град в България, стига да иска.
За целта, според мен, кметът на общината трябва да направи една общинска търговска фирма «Корпорация Димитровград, (Свиленград, Тополовград, който и да е град)» да го наречем условно «Задруга Нашият град». Продукцията на тази фирма се прави от 350-500 малки фирми, от 3-9 човека, от 1-2 семейства. 51% от дяловия капитал е на общинската фирма, и 49% на производителите. Срещу тези 51% общинската фирма осигурява начален капитал, бизнес-проект и гаранции за изкупуването и продажбата на тази продукция.
Цял един етаж на сградата на общината трябва да стане външнотърговски отдел, който на 5-7 езика да продава тази продукция зад граница. Друг един етаж да стане рекламен отдел, също многоезичен, за същата тази продукция. В общината (Димитровград) има 26 населени места. С другите градове в България ситуацията е подобна. Минимум 70-80% от жителите на «Нашият град» имат все още имот на село, къща, поне 1-2.5 декара двор. В момента повечето от тях не работят земята, защото няма къде да продадат продукцията за добра цена.
Ако днес някой си набере 10-15 кг домати в градината, утре трябва цял ден да изгуби на пазара, да се опита да я продаде. И ако не успее, тази продукция е за изхвърляне, разваля се.
Да я предаде на монополните търговски вериги, като БИЛЛА, Кауфланд, или другите? Всички знаят – изцеждане за цена, бавене със сроковете… Накратко, те демотивират хората да се занимават с тази дейност. Общинската фирма трябва да стане гарант за тази селскостопанска хранителна продукция!
Как? Като построи 3 предприятия:
Модерен консервен завод, мандра за преработка на мляко и месопреработвателен цех.
Консервеният завод изпълнява няколко функции: дава работа на хора от града, добавя принадена стойност и защитава продукцията откъм трайност, която може да се складира и когато бъде намерена добра цена и добър пазар, тогава да се продаде.
Мандрата прави същото с млечната продукция. Общинската фирма може да пусне 3 стада: крави, овце, и кози, защо не и биволи, които да се гледат от жители на община «нашият град», и цялата млечна продукция да се преработва в истинско сирене, истински кашкавал, сметана, катък, извара, и истинско кисело мляко в стъклени буркани. Излишъците се продават зад граница, за валута. Само за сравнение ще ви кажа, че лошо сирене, уж българско, без да е по БДС, в Москва го купувам на 24 лв. за килограм.
Месопреработвателният цех прави същото: Произвежда луксозни и деликатесни традиционни български меса, луканки, саздърма, пастърма, пуски и други подобни. Също създава работни места, принадена стойност, стабилен доход.
Всички производители получават веднъж една пазарна цена за продукта си като суровина и втори път – дивидент до своите 49%, след реализацията на външни пазари. «Заплати» под 1000 лв. няма да има още след края на първата година. Крайната цел е цялата тази хранителна продукция да се продаде не във вид на суровина и даже не във вид на еднократно преработен продукт, с еднократна принадена стойност, а направо до краен клиент.
Обяснявам: Имаме производител – продукт – търговец на едро – търговец на дребно – клиент (ресторант) – клиент на ресторанта. Принадените стойности между тези звена се увеличават непрекъснато, на всеки етап. Съответно, не е изгодно и икономически оправдано да продаваш суровина. Изгодно е да продаваш на последното звено. Такова може да бъде направено от общинската «Задруга нашият град».
Например, в руските мегаполиси Москва, Санкт Петербург, общината може да направи 3-5-10-15, даже 25 заведения за обществено хранене, които да са нещо средно между евтин ресторант и стол. В тези заведения за обществено хранене ще храним ежедневно (във всяко от тях) от 15-700 човека, в зависимост от площта, с българска национална кухня. Като всичко ще е наше, продуктите, готвачите, работниците, пълен затворен цикъл. Общините «нашият град» са около 20,000-80,000 човека. Това са 2-3 микрорайона, 20-30 по-големи блока в Москва. Градът даже няма да забележи, че сме на този пазар, а ще можем да осигурим работа и поминък само в един от руските градове за няколко общини, и даже ще имаме недостиг на кадри и продукция. И това не е фантастика.

Това не е ли много трудно сега?

Да, няма да е лесно. Нищо не е лесно на този свят. Всичко ще е много трудно. Но това е пътят към създаването на гарантиран поминък, на гарантирани доходи, при които няма да зависим от местната политическа конюнктура.
Могат например да се направят няколко малки ВЕЦ по мостовете на Марица (даже и само в област Хасково), които да ни донесат частична електрическа независимост.
Могат да се направят рибарници покрай Марица, или другите реки за скъпа риба, например, есетрови (чига), и/или змиорки, отново за същите цели.
Могат да се направят и оранжерии за цветя в повечето общини в България. Годишният оборот на Холандия с Русия, само за цветята, е 2.8 млрд евро. Само 1% от този пазар да вземем, сами можете да го изчислите. Как мислите, дали слънцегреенето в България е по-лошо от това в Холандия? Или скъпи цветя се гледат по-трудно, отколкото оранжерийните зеленчуци?
Имах още много производни на тези идеи, мащабни, които да гарантират голямо количество работни места, защитени от голямата ни структура – «задруга Нашият град», но не искам да злоупотребявам с търпението на читателите. Сега темата ни е за президентските избори.

Според вас искат ли хората силна еднопартийна власт?

Интересен въпрос… Хората искат поминък. Искат да имат работа, доходи, сигурност. Каква ще е идеологическата форма или надписа на етикета, слабо ги вълнува. Искат да имат смисъл на живота си – децата им да остават в родните места, както това са правили стотици поколения от предците ни, без значение дали е ставало дума за време на войни, бедност, суша, мор, или благоденствие. Искат държава, която да е гарант за държавността и за интереса на данъкоплатеца. Неотдавна чух един млад програмист, с много добри доходи, международно ценен човек, да казва: «Ако ще вече, и диктатор да идва, само да е с акъла си». Бих добавил – и да обича народа си, и Родината си. Само човек с такива две качества може да изведе страната и народа от пропастта за този срок, който физически ни е отреден от историческите обстоятелства, преди точката на необратимост.

Какво мислите за партиите? Вие се сблъскахте с тях на местните избори, ще се сблъскате и сега. Вярвате ли, че е възможно чрез партия да успеете да направите това, което говорите?

За съжаление, не. За кмета на Димитровград, а и за почти всички други вероятно могат да се кажат много хубави неща, като за хора. Но всички те са в партиен формат, който няма как да им даде възможности да направи нещо самостоятелно и мащабно в интерес на града. Те са подчинена низова част на конструкцията ГЕРБ, или другите партии. От тях получават проекти, на тях ще трябва да се отчитат. Правото им да вземат независими решения за благото на града и общината, са крайно малки.
В този, сегашния формат, нищо хубаво, нищо по-различно няма как да се случи. Ще има европроекти на парче, от които да могат да направят някой лев от комисиони много малко хора, както в града и общината, така и в България. «На парче» е ключовата дума. Ще има показни ремонти или ненужни декоративни проекти, които ще са усвояване на пари, но работни места, още повече, за постоянна работа за хората няма да се разкриват. Местните фирми най-често не получават поръчките. Няма решение за най-важния въпрос – този с поминъка.
Да се разчита на чуждестранни инвеститори… Господи, ако те можеха да донесат нещо добро на България, досега за тези 26 години щяхме да живеем в рая! Защо тогава сме толкова близо до ада? Къде е ПЕК-а, например, в моя роден Димитровград? Над 3000 човека работеха там! Нали чуждестранен инвеститор го «купи»? Със същите обещания за развитие на бизнеса.
Къде е циментовият завод «Вулкан»? 8000 човека работеха там! Нали и него чуждестранен инвеститор го купи?!
Къде са хилядите други бивши производствени предприятия, из цяла България? Нали и тях все такива «инвеститори» ги «купуваха»? Колко още трябва да пием вода от морето, за да разберем, че е солена?
Всички приказки и обещания за заводи са демагогия. Нали направиха «Шише-джам» в Търговищко? Българи там на работа приемат ли? Само с турски език. В България! Ако ще строят завод турски инвеститори, не е ли близо до ума – кои всъщност най-напред ще бъдат трудоустроени там? Няма да са българите от Димитровград. Никога за последните 26 години не е било. И никъде в Турция или в турска фирма не е възможно да получиш работа, не с предимство пред турчин, а даже наравно с него. Властта по време на тройната коалиция, когато ДПС показа истинската си същност и турските «инвеститори» изкупуваха България, българска земя, и правеха фирми в България, ясно показа какъв е цивилизационният и бизнес-модел на тези хора, дойдат ли в «Булгаристан».

Значи, проблемът е етнически, и религиозен?

Не. Народност и религия са на втори-трети план ако не и по-назад. Всъщност, тук въпросът изобщо не е до народността на тези хора. Става дума за нещо много по-важно: за запазването на държавността, на суверенитета, за който говорихме и в предишното интервю. Защото ние сме колония, а Турция не е.
Разберете – нито една колония няма правото на развития на собствена национална индустрия! До края на XIX век в Британската империя е било забранено в колониите да се развиват технологични зони: заводи, цехове, преработка, които носят технологическо развитие, и принадена стойност! В колониите се добива само суровина, и всички преработки и технологии са били на Британските острови! Сега е същото! Третират ни по същия начин! Не защото сме българи, или защото е България, а защото такъв им е цивилизационният колонизаторски модел от столетия!
А днешна Турция, повтарям, не е колония! Запазила е голяма част от суверенитета си. И затова може да инвестира, и да завладява предприятия, земи, и ресурси от България! Ние сме им обещани, буквално, още в началото на 90-те години!

От кого?

От «новия голям брат»! От англосаксонския колонизатор, на който победеният през 1990  година СССР ни предаде целокупно. Разберете, IV световна война вече е в ход (ако броим за III световна «Студената война»). Целият свят е настръхнал срещу банкокрациятана световните банкстери.

Това каква връзка има с България сега?

Пряка. Цялата индустрия е 100% зависима от банкокрацията. От лихвите, от финансирането, и даже от самата банкова система като технология, която е монополна собственост на Федералната резервна система, засега. Всичко това ще се сменя, ще се руши, ще се преобразува в близките години. И това ще става «без упойка». Никой няма да мисли за социалната защита на хората. Всички индустриални предприятия зависят силно от много неща: от банкирането, от лихвения процент, от състоянието на фирмата-майка. Колкото по-голяма е една структура, толкова по-тромава и уязвима е тя в тези времена на глобална несигурност. Счупването на един винт или болт в тази голяма корпоративна машина води до изгаряне и затваряне на цели сектори. И, забележете, щом фирмата в България е турска, а произвежда кабели, фарове, или други джаджи за европейски марки автомобили, значи, ще зависи пряко от състоянието на европейските корпорации. Спомнете си само «шашмата Фолксваген», която още не е отминала, как засегна десетки хиляди малки фирми и предприятия по цяла Европа, свързани с концерна.
Разберете, на нас ни трябва наш, местен, от типа «задруга нашия град» корпоративен бизнес проект. Проект, който дава работа на хиляди, но по принципа на фиданката: 350-500 малки фирми, от 3-9 човека всяка, от 1-2 семейства. Така че, даже и 10-15% от тях «да дадат фира», останалите ще се закрепят като гора. Ще останат стабилни, дори във времена, когато индустриални предприятия се рушат, затварят, загиват. И това е напълно възможно! Но само през борба, и през централна политическа воля. Един от изразителите, на която воля би могъл да бъде Президентът.

Искате да върнете времето преди 1989?

На тази тема преди време написах един материал: «26 години по-късно: будна кома, или клинична смърт за българите». Просто ми гореше душата от тази равносметка и не можех да не седна и да не го споделя с хората.
Отговаряйки на въпроса ви – онова време не може да се върне. Но може да се напише, може да се сподели истината за времето преди 1989 г., което е много важно. Защото, ако не се знае истината за времето преди 1989 г., не може да бъде разбрано какво стана на 10 ноември 1989 г., за милиони българи.

Защо е толкова важно това?

Казах ви – ако не може да бъде разбран механизмът и движещите сили на международните процеси, които доведоха до българската дата 10 ноември, не може да бъде разбрано не само какво стана тогава, но и какво, и защо става през последните 26 години. Ако не бъде разбрана логиката на процесите, хората ще бъркат местата на причина и следствие, на важно и маловажно и ще продължават да живеят в царството на кривите огледала.
Всъщност, има два варианта на отговор на този ваш въпрос: кратък: тук, сега, чисто декларативно, и пълен, подробен. Краткият е, на 10 ноември 1989 г. беше осъществена смяната на властта в България: от «ограничен», но подчинен суверенитет към СССР – към победителите в III световна война, т. нар. «Студена война» – САЩ и съюзниците им.
СССР беше победен, разгромен, ограбен, смачкан, подчинен. В това число и България. Тя беше възприемана и с нас действаха по същия начин – като с военно-победена страна. Като страна, която заслужава само статута на колония и даже на подмандатна територия Страна, която от субект в международното право, беше превърната в обект. От скачащ рогат елен бяхме превърнати в парче мръвка. Това парче мръвка го ядат бавно, систематично, методично, по план. И тази мръвка трябва да бъде приготвена за предаване като награда за службата, верността и важността на Турция, която е със статут на съюзник на САЩ. Това са параметрите, това става с нас. Всичко останало е само следствие на именно този процес.

А ние защо се съгласяваме? Защо го приемаме?

Защото никой не ни пита, така е решено. И защото все още не см его осъзнали, и не сме се самоорганизирали. Какво казва, или иска българското общество, е без значение както за англосаксонския господар. Също така маловажно за него е и какво искат, и казват българоезичните марионетни назначени, които народът по навик погрешно нарича «нашите български политици». Те не са «наши». Всички са техни, на колонизатора. Работят за него, и се отчитат на него.

Изборите ще отминат. Ако загубите, как виждате себе си в близкото бъдеще? Политик или активен гражданин, като сега?

Според възможностите. Имам си бизнес, в който съм вложил 25 години от живота си, и почти 15 години в странство. Не искам да го загубя – той ме храни, той ми помага в издръжката на семейството, той ми дава тази независимост, която ми е много ценна и скъпа. Той ми дава доходи, които мога да определя като… не съм богат, но и не съм от бедните. Мога да си позволя сносен живот, за мен и децата ми.
Но, както много пъти съм казвал… аз наистина го мисля: Никой нормален човек не може да е щастлив в обществото на нещастни хора. Няма как аз да съм добре материално, а в същото време роднини, приятели, хора, с които съм израснал, които са част от моя живот, да живеят в ужаса на мизерията и аз да съм си щастлив. Просто няма как.
Няма как и децата ми, за никакви пари, да имат това щастливо детство, което имахме ние, съвсем безплатно, без никакви милиони, без значение от положението на родителите ни в обществото. Просто няма как.
Аз съм вече на 51 години, офицер от запаса. Имам доста сериозни познания и разбиране за това как се движат големите процеси и в света, и в страната. Може да е нескромно да го казвам, но е вярно и доказуемо. Виждам и знам, че ако в близките 1-3 години не преобърнем нещата, сме свършени и като държава, и като народ. Физически, буквално, в пълния смисъл на думата.

Не е ли твърде черногледо?

Вижте, не е страшно да влезеш в сражение, което знаеш, че ще загубиш. Не е страшно да те бият. Страшно е да се уплашиш и да те счупят. Не е страшно да паднеш, страшно е да не смееш да се изправиш след това. Не е страшно да не можеш да станеш. Страшно е да не искаш да станеш. Едно загубено първо сражение не е страшно. Особено, ако това е необходимият входен билет, за да стигнеш до края на войната, за да победиш именно там, и именно тогава – накрая. Ставаш, без да хленчиш, отупваш праха от униформата и продължаваш напред. Ставаш по-силен, по-опитен, по-боеспособен.

Защо тогава влизате в тази битка? Вие нямате ресурсите на партиите корпорации?

За мен войната е за оцеляването и пребъдването на България и на българите като държавнотворчески, като държавоконституиращ народ. Война за бъдещето на децата ни, на моите, на вашите, родени и неродени деца в това число. Тази война сме длъжни да я спечелим, защото иначе нас като държава няма да ни има за по-малко от 5 години, а като народ – за по-малко от 10. Много искам да греша.

Можем ли да я спечелим тази война? И как, ако «да»?

Можем да спечелим тази война, само, ако умно, премерено, и мъдро потърсим, намерим, и се договорим с естествените геополитически съюзници и на държавата България, и на народа българи. И тези съюзници трябва да са много, поне 5-7, не един. Преговарящи с такива съюзници на днешен ден от официална българска страна обаче няма. А един български Президент би трябвало именно за това да се бори. Няма държава, има подмандатна територия с марионетно управление. Сега, през тези 26 години, ние сме военно-победена страна, с нас се отнасят именно по този начин.

Разбрах. Затова повтарям въпроса си: как?

За да оцелеем, трябва това, което е трябвало на всички народи, във всички времена на историята, по цялата земя, които са се сблъсквали с тази колониална машина през вековете. Трябва това, което поне едно време се учеше в учебниците по история, като народоосвободително движение. Това движение винаги започва с просвета. Като Паисий, като помашката дружба «Родина», от началото до средата на 20 век. Точно така, както са го направили нашите възрожденци, Будителите, хората на Духа, Словото и Мисълта. Те са били 15-20 човека и са работили години наред, за да създадат тази информационна среда, която да направи възможно идването на хората на Делото: Апостолите – Левски, после и априлци. Образно казано, не е необходимо да даваш калашници в ръцете на хората, достатъчно е да дадеш на хората знанието, разбирането, осъзнаването за какво именно му трябва оръжие. Тогава неговата ръка сама ще се протегне и сама ще го намери. Повтарям – образно казано! Да не бъда разбран превратно или буквално.

И това е единственият изход?

Иначе сме свършени. И ние, и което е най-страшното – децата ни. Покрай местните избори видях такава бездна от отчаяние, от сломени, предали се хора в безпътица, безизходица… Хора, смачкани във всяко значение на тази дума. Самоходни мъртъвци, които просто нямат смелост да се самоубият и си чакат края на дните, примирено, като добиче на заколение. Гледах ги тези отчаяни лица на българи по време на срещите с избиратели, тези последни строители на съвременна България, на Малката ми Родина, и ми ставаше страшно.
Питам ги: «Добре, разбирам, че вие себе си вече сте прежалили, предали сте се. Но за децата ви, за внуците ви не ви ли е жал, бе, хора? Не сте ли готови да се преборите за последен път? Да ги задържим, да ги върнем, да им осигурим поминък? Ще легнете болни да умирате, няма да има кой една чаша вода да ви донесе! Вие разбирате ли, че този живот е борба, битка и с лежане, оплакване, мрънкане никой не е победил, никой не е оцелял, никой не го е спасил, никой не го е осиновил?»
Говоря им, гледам им празните лица и пустите очи и разбирам, че голяма част от нашия народ е изгубена. Те наистина са се предали. Напълно.
Но нямаме друг народ. Нямаме друга България, друга Родина. Добри, лоши, нямаме други хора. Ще трябва да се преборим за тези, които искат да живеят, искат да ги има и да оставят на децата си домовете, България, поне такива, каквито са ни я завещали предците ни и нашите родители. Длъжни сме!

Благодаря ви за този разговор! Успех.

Крум Фильовски 
11.10. 2016 г.
The Bulgarian Times


Първата част от интервюто с кандидата за президент публициста д-р Пламен Пасков може да прочетете, Тук


Пасков



loading...

Последни от България

Мъка!

Днешната цена на електроенергията, за утрешния ден, постигната на Българска (не)зависима енергийна
Отиди Горе