Интервю на “The Bulgarian Times“ с кандидата за президент публициста д-р Пламен Пасков (първа част)

в България


Представяме Ви
ексклузивно интервю
с кандидата за президент
публициста
д-р Пламен Пасков

Пасков

Господин Пасков, добър ден. Бих искал да ви задам няколко въпроса. Защо Президент? Пробвахте се за кмет миналата година в родния ви град, не успяхте, сега за Президент?

Защото следвам правилото: Прави, каквото трябва, и можеш, а да става, каквото си ще.
На кметските избори видях как работи кухнята на изборите като технология. Това ми беше необходимо като опит. Моето символ верую е, че една стълбичка се изкачва отдолу, не те пускат като парашутист отгоре. Отдолу в случая бяха именно тези местните избори. Оказа се, че мажоритарност всъщност има само в села от 300-700 човека население, където съселяните прекрасно познават, и знаят – кой какво може, и какво ще направи кандидатът за кмет. В условията на града обаче без пари няма видимост, няма чуваемост, няма узнаваемост. Не знаят, че си кандидат. Няма никакъв дебат. Няма борба и съревнования на идеи, програми, виждания за това, което трябва да се направи за родния град. И като краен резултат избори, които са обявени уж като мажоритарни, в крайна сметка стават партийно-олигархични. Народът си остава в блатото на безнадеждността, и безизходицата.
Тези избори сега също са формално мажоритарни. И проблемът е същият – че, както се беше изразил премиерът Бойко Борисов на предишните президентски избори: «и магаре да посоча, и него ще изберат за Президент». И горе-долу така и стана, за съжаление. В момента обаче, за първи път за тези 27 години колониално унищожение на страната ни, има цели 21 кандидатпрезидентски двойки, и почти половината от тях са извънпарламентарни, а част от тях са даже и антисистемни.

Какво означава «антисистемни»? Анархисти?

Не. Антисистемни означава тези, които са против системата.

Коя система? Изборната?

Не, колониалната система. Външното управление на страната. Ние сме страна без суверенитет. И ако трябва да сме още по-точни – страна с отрицателен суверенитет. Умишлено избягвам термина «държава».

Искате да кажете, че не сме суверенна държава?

Именно. Има 5 вида суверенитет:
Външнополитически.
Когато ти сам решаваш, каква външна политика да водиш. Страната сама решава – с кого да се съюзява, сдружава, с кого да води неутрална, или кого да разглежда като свои основни конкуренти и противници. Във всяко едно отношение. В момента този суверенитет е забранен за България. Всички решения – каква да бъде външната политика на България, се вземат в 1-2, понякога 2-3 посолства. Това унищожава възможностите ни да бъдем с естествените си геополитически съюзници, и ни е забранен достъпа до старите пазари. Те са дадени, превзети от други.
Вътрешнополитически.
Когато ти сам решаваш – коя да е най-добрата вътрешна политика вътре, в страната. Сам вземаш тези решения, като независимо управление на страната. Това означава страната сама да взема решения – по каква политическа система, с каква идеология, с какви партии, с какъв изборен процес, и с каква форма на управление да бъде: монархия, тирания, анархия, демокрация, изборни, наследствени, или назначаеми длъжности. Всяка страна си има традиции, изградени от историята и във времето. Когато обаче на теб ти е отнето правото да следваш обичайните си исторически утвърдени форми на управление, като например народовластие чрез вишегласие, а са ти наложили колониална «изборна» система без право на избор, управляема от колонизатора, цялата вътрешна политика следва не националния, държавния, обществения интерес, или интереса на данъкоплатеца, а само и единствено на колонизатора. Точно така е в момента в България.
Финансово-икономически.
Когато ти сам решаваш – кои направления от икономиката да развиваш. Каква да бъде финансовата политика, да имаш собствена държавна банка-емитент, която печата пари за нуждите на държавата, бизнеса, и данъкоплатците, на жителите на страната. Когато обаче бившата народна банка е станала филиал на чужда монетарна система (на Международния валутен фонд, който на свой ред е един от 4-те инструмента на Бретън-уудската система за световно господство на долара), цялата финансово-икономичиеска политика на страната става в полза на колонизатора. Финансово-икономическата система на колонизатора е настроена така, че да изсмуква, и ограбва ресурсите на територията. Тя не предвижда развитие, съхраняване, или процъфтяване на колонията, или на туземците там. В момента в България е чист неоколониален можел с изтрита, несъществуващ финансово-икономически суверенитет.
Военен.
Страната сама решава, в какви военни блокове и съюзи да влиза, и в какви – не. Сама решава, какъв военнопромишлен комплекс да има, каква армия, по какъв начин да се набира, обучава, финансира, и действа. В момента българската армия ходи на мисии зад граница, за да убива местни жители, които не са ни направили нищо, за да защитава интереса не на България, а а на англосаксонски корпорации. В същото време същата тази армия не е в състояние да охранява дори границата на страната. Просто я няма.
Културен.
Той е един от най-важните. И точно със загубата на културния суверенитет започна превземането, и завладяването ни. Културен суверенитет означава страната да решава сама – какви да са национално-културните приоритети, например: децата да растат с български народни приказки, да пеят български народни песни, гатанки, да носят български национални носии по празниците, а не с чуждестранните приказки на Егмонт България, Happy Birthday to you, и прочее. Същото важи за книгите, които се изучават в училище, за музиката, която звучи на обществените места, за надписите, и за цялостната защита на националния език, култура, бит, и обичаи. Когато един народ почне да чете приказките на други народи, да чете книгите на други народи, да слуша музиката на други народи, и да гледа филмите на други народи повече от своите собствени, той е със загубен културен суверенитет. И загубата на останалите суверенитети е въпрос само на време.
Всички тези суверенитети в България са липсващи, отсъстващи, забранени.

Забранени от кого?

От колониалния статут на бившата държава. България е подчинена страна с външно управление, без право да взема самостоятелно решенията по тези 5 форми на суверенитета. И в крайна сметка разрухата, обедняването, деградацията, и обезлюдяването на страната са пряко следствие именно от това външно управление.

Това да не е нещо като световния заговор срещу българите?

Не, няма такова нещо. Това си е най-обикновена обичайна колониална практика, която се прилага  от столетия от всички колонизаторски държави, най-вече от англосаксонския свят, и в момента е впримчила над 30 държави в света в нашето, по-леко, или малко по-тежко положение.

По-леко? Какво имате предвид?

Светът е разделен на 3 категории: метрополия (наистина суверенни държави), васали (на метрополиите) и колонии. До 1989 година в света имаше 4 метрополии: САЩ, СССР, Великобритания, и Китай. Днес вече метрополиите са 2: САЩ, и Китай.

А къде останаха СССР и Великобритания?

СССР загуби т.н. «студена война», през 1990, с помощта на Горбачов, и получи обичайното колониално разграбване, унижение, и унищожение. Не напълно… времето и ресурсите не стигнаха за пълно унищожение. Мащабите им са такива. А Великобритания постепенно губи част от предишния си суверенитет, също вече не е метрополия.

А ЕС? Западна Европа? Те с какъв статут са?

Западна Европа до неотдавна, буквално до преди няколко години, бяха със статут на васали, между метрополия, и колония. Но в момента ги срутват до нашия колониален статут, и ако не се съпротивляват, до броени години ще са в нашето положение.

Добре, да се върнем на България. Вие искате да станете Президент на колония, така излиза. Защо?

За да се организираме, и да се преборим заедно за суверенитетите на страната. Да възстановим статута си на страна, която сама да решава. Свободният винаги е по-богат, по-силен, и се развива. Слабият и победеният винаги го ограбват, унижава, унищожават, убиват, неговите интереси са без значение. Нашият шанс да оцелеем, е само ако осъзнаем колониалния си статут, и се преборим за връщането на държавата, и спасяването на народа ни.

Как? Как изобщо смятате да го направите това? Да обявим война на САЩ? С какво?

Не, разбира се. Това е невъзможно. В момента нямаме нито сили, нито готовност за такова нещо. Дори и на Путин му трябваха 16 години, за да се подготви за бунт, за опит за скъсване на колониалните вериги. Това е сложна и тежка борба, но се подчинява на прости правила. Нещо повече – откак има колониална система, има и противоотровата на тази система – нарича се «народоосвободително движение». Организирано народоосвободително движение.

И като Президент, как можете да направите това?

Един Президент, дори и на колония като България, може 3 неща:
1.) Той е главнокомандващ на армията. Може да стегне нещата, да защити границата, да спре инвазията с нелегални мигранти. И аз лично със сигурност това бих направил веднага, като една от най-главните задачи.
2.) Той има право на обръщения към нацията, и свободен достъп до медиите. Това означава, че може да направи образователна кампания за народа. Може да помогне на хората да разберат истинското положение на нещата. Само един осъзнат народ може да пожелае да се освободи, за да заживее по-добре.
3.) Ако се е справил със задачи (1) и (2), Президентът може да организира Референдуми. Дори и както в Швейцария: по 15-20 въпроса на Референдум. Не по 1-2, както досега, и през десетилетия. Тогава може да получи нужната обществена подкрепа, т.н. «мандат от народа», и да предприеме стъпките по възстановяване на 5-те суверенитета.

Добре тогава, няколко стандартни въпроса: За, или против Русия?

В геополитиката като наука има понятието «естествен геополитически съюзник». Русия на Путин би могла да бъде естествен геополитически съюзник на България. От това ползите биха могли да са взаимни, а за нас даже и спасителни. Но за целта трябва да се проведе сериозна дипломатическа работа по възстановяване на увредените и разрушени отношения от предишните колониални администрации.

Добре, тогава следващ въпрос: За, или Против НАТО, и ЕС?

Правилно го зададохте. НАТО и ЕС са свързани. Защото и двата са американски проекти. Единият е политически проект, а другият – военен «съюз». Всъщност, НАТО е европейският «башибозук» на САЩ. Това е чисто тяхна, европейска армия, доскоро. Преди НАТО България имаш армия, имаше военнопромишлен комплекс. Имаше голяма част от това, което се нарича «военен суверенитет». След влизането на България в НАТО, както и при подготовката ни за това, българската армия и военнопромишления ни комплекс, както управлението на армията ни бяха разрушени. Това дава отговор на въпроса: За или против НАТО. Аналогично е положението за ЕС. Преди да влезем в ЕС, България все още имаше някои недоубити свои традиционни производства, които бяха унищожени съгласно «изискванията на ЕС». И не бяха заменени с нищо подобно. Просто счупихме яйцата, заклаха ни кокошката, и няма нито омлет, нито печена кокоша за нас. След което влязохме в дългова спирала. Това е ЕС за нас. Накратко – при тези условия на ЕС и НАТО (а те други няма да станат) те са губителни за нас, следователно моята позиция е – твърдо против ЕС, и НАТО.

Тогава вероятно сте против САЩ?

САЩ са отвъд океана. Нямам нищо против – какво правят там у тях си. Това си е тяхна работа. Но със сигурност съм против начина, по който ни третират в България, против тяхното външно управление. Иначе нямаше да съм кандидат за Президент, а щях да съм на хранилка към някое от НЛО-тата им, които са част от колониалния им инструмент.

Можем ли да продължим този разговор?

Да, разбира се, когато пожелаете.

Добре, благодаря Ви за това интервю.

Следва продължение. . .

Крум Фильовски 
09.10. 2016 г.
The Bulgarian Times 


Продължението на интервюто с кандидата за президент публициста д-р Пламен Пасков може да прочетете, Тук



 

loading...

Последни от България

Отиди Горе