Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

Имигрантското нашествие и необходимостта от нов европейски проект

в България/Свят


Имигрантското нашествие, т.е. вълната от нелегални имигранти, заляла Стария континент, промени коренно и завинаги т.нар. „европейски проект“. Последният изначално беше замислен като утопична федерация, като наддържава: Пан-Европа или свръх-Европа.

Този „проект“ предполага, или поне предполагаше, все по-голяма политическа, икономическа и военна интеграция на всички нива, включително евентуалното превръщане на ЕС в единен политически субект. Днес това вече не изглежда възможно.

Крахът на идеята за „Съединените европейски щати“

Идеята за тази федерация, както и наименованието ѝ, са формулирани от Уинстън Чърчил в речта му от 1946 в Цюрих, в която той се обявява за „един вид Съединени европейски щати“. Изграждането на европейската свръхдържава преминава през различни етапи и на различни скорости: от първоначалния ентусиазъм на бързото обединение, предполагащ сливане на националните структури в една вертикална наддържавна общоевропейска структура, до днешната ситуация, когато дори споменаването на отегчителното клише „повече Европа“ основателно предизвиква бурен гняв от Царево до Хелзинки и от Виена до Варшава.

Вече повече от две десетилетия Европейският съюз се движи по инерция. В инерцията на неизказаната, на тихата, на сенчестата и на документалната федерализация. Тези две десетилетия след падането на Желязната завеса спокойно могат да бъдат определени като време на застоя и евробюрократите. Време загубено в безкрайни и нескончаеми диалози, триалози и „унификация“ на текстове, директиви и регламенти. Част от тях са тежко безмислени и нелепи, като например споровете за формата на кабината на камиона или печално известните дебати за това, колко да са криви краставицата и банана. Зад тези оруеловски абсурди обаче, течеше и времето на лобизма, на прокарването и „прекарването“ на решения, резолюции и директиви, които пряко облагодетелстваха с милиони евро всевъзможни лобисти и заинтересовани корпорации.

Ето само два конкретни случая на тежък лобизъм (втория успешен, а първият – не): дълго обсъжданите промени на формата на бутилката за зехтин, инициирани под натиска на производителите на такива „нови бутилки“, и налагането на пазара на запалки, които уж са направени така, че да не могат да ги ползват деца. Всъщност, истината е, че по-често въпросните запалки не могат да се ползват от възрастните, докато децата нямат никакъв проблем с тях, но това е друга тема. Това са два съвсем конкретни примера на агресивен лобизъм и правене на европейско законодателство, което превръща определени предприемачи в милионери буквално за нощ.

В тази връзка, нека си припомним няколко „големи европейски имена“:

Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия (ЕК), дълбоко замесен в скандала „Люкслийкс“, във връзка със стотиците милиарди опростени данъци на транснационални корпорации в Люксембург през 90-те години, когато сегашният председател на Комисията е бил премиер на страната.

Жозе Барозу, бивш председател на ЕК, пенсионер с европейска пенсия, понастоящем директор в лондонския клон на американската инвестиционна банка „Голдман Сакс“, съветник по „Брекзит“-та, тоест по дезинтеграцията на ЕС. На практика, Барозу ще използва информацията и опита си от най-високата длъжност в ЕС за да съветва американските и британски банкери, как най-успешно да осъществят неговата дезинтеграция.

Нели Крус, бивш еврокомисар, пропуснала да отбележи в задължителната за комисарите декларация на интереси директорския си пост в офшорна фирма на Бахамите по време на първия от двата си петгодишни мандата в комисиите на Барозу.

Кони Хедегор, еврокомисар по климата във втората Комисия на Барозу, съвсем наскоро се оказа в екипа съветници на „Фолксваген“ – германският автомобилен концерн, обвинен, че е фалшифицирал данните за газовите емисиите на автомобилите си.

Мигел Ариас Канете, сегашен комисар по климата и енергетиката, за когото има основателни подозрения, че семейството му е свързано с петролната индустрия.

Чарли Маккрийви, член на първата Комисия на Барозу, понастоящем на висок пост в най-голямата нискотарифна авиокомпания в света „Райън Еър“.

Ето това е истинското лице на „федералния“ Европейски съюз. Образец за лицемерие, лъжа и финансови злоупотреби. Това са трубадурите, това са флагманите на „европейските ценности“, това са хората, които от сутрин до вечер говорят за „повече Европа“, призовават ни да кажем „Да на Европа“ и гръмко декларират, че се борят се с „популизма и ксенофобията“. Показателно е, че хората, заемали най-високите, най-скъпо платените чиновнически длъжности, с най-много привилегии, немислими и недостъпни за останалите европейски граждани, всъщност прикриват финансови злоупотреби за милиони, откровено лъжат и открито служат на големи наднационални финансови спекуланти, отговорни за (или организирали) финансови кризи, предизвикали масово обедняване и ощетили и оставили без дом и работа милиони европейци.

Как реагира на това Европейският парламент? Ще цитирам сегашния еврокомисар по икономическите и финансови въпроси, данъчното облагане и митническия съюз Пиер Московиси, според който: „когато дойдат тези становища на етичната комисия, ние ще ги обсъдим и ще предприемем съответните действия“. Кратко, ясно и точно!

Прочее, европейските граждани дадоха на няколко пъти ясни знаци, ясни жълти картони на тази сгрешена политика. На два пъти бе отхвърлян проектът за федерална европейска конституция, но уви, тези жълти картони не бяха разпознати и не стреснаха Брюксел.

Фаталната стъпка на канцлера Меркел

На фона на тази стресираща ситуация в Европейския съюз, германският канцлер Меркел се реши на изключително хазартен ход. Вероятно мотивирана от германската индустрия и предприемачество, които изпитват недостиг на работна ръка, тя покани нелегалните имигранти от Северна Африка, от Близкия и Средния Изток в Европа, произнасяйки ключовото и знаково изречение „Ще се справим“. Резултатът е видим и той е несъмнен и знаков провал.

Така наречената „обща политика по миграцията и бежанците“ е един от най-ярките и най-видими провали на „федералистите“. Тази политика е нормативно разписана в десетки, дори стотици регламенти, документи, заседания, ноти и прочее… Основните са Шенгенското и Дъблинското споразумения. Както е известно, първото е подписано на 14 юни 1985 на борда на кораба „Принцеса Мария-Астрид”, в Шенген (град в Люксембург на река Мозел) от пет от тогавашните десет страни-членки на Европейската общност: Белгия, Западна Германия, Люксембург, Нидерландия и Франция. Тъй наречената Дъблинска конвенция пък е подписана в ирландската столица на 15 юни 1990 и влиза в сила от 1 септември 1997. Колебливите, хаотични и непоследователни действия на Еворопейската комисия по отношение на кризата с нелегалните имигранти, както и агресивната турска външна политика, използваща имигрантите като свой инструмент, обрекоха тези споразумения на пълен провал.

Убеден съм, че предложенията за „квотно разпределение на нелегалните имигранти“, лансирани от канцлера Меркел през май и септември 2015, следва категорично да бъдат отхвърлени . Както и предложението страни, които откажат т.нар. „релокация“ или принудително преместване и заселване на нелегални имигранти, да бъдат глобявани с парични суми. Това е нередно, несправедливо и неразумно, да не говорим, че е грубо и тежко нарушение на националния суверенитет. Съвсем основателно и Полша, и Чехия, и Унгария, и Словакия (т.е. държавите от т.нар. „Вишеградска група“) отказаха да провеждат подобна политика.

Застрашената сигурност на държавите от Южна Европа

Тези регламенти, тези предложения, тези сгрешени политики застрашават националния интерес и националната сигурност на държавите от Южна Европа, между които е и България. Това е свързано както с географското ни положение, така и с факта, че правителствата на Република България стриктно спазваха общностното право, за разлика от някои нейни съседи членове на ЕС. От 2010 до края на 2015 броят на потърсилите и получили бежански или хуманитарен статут у нас е 33 269 души, а издадените решения са 28 300.

В тази връзка смятам за задължителна редакцията или премахването на членове 23, 24, 25 и 29 от Дъблинския регламент, където са посочени условията, при които нелегалният имигрант може и трябва да бъде върнат в държавата на първоначална регистрация.

Връщането на вече регистрирани имигранти и навлизането на нови на българска територия ще доведе до колапс на социалната, здравната и образователната ни системи, както и до тежка криза в сигурността. Вече видяхме първите симптоми на надвисващата катастрофа в пренаселения с имигранти граничен град Харманли.

Тъкмо това всъщност е прословутият „шлюз“ на канцлера Меркел. Така ще се извърши селекцията на нелегалните имигранти. Така ще бъдат подбрани онези от тях, които имат подходящата квалификация, образование и възможности, за да допринасят за германския брутен вътрешен продукт. Те вече са в Германия. Останалите десетки (или по-скоро стотици) хиляди следва да бъдат върнати в държавата на първа регистрация, съгласно регламентите. Така Южна Европа, в това число и България, ще се превърнат в своеобразен „утаител“, в имигрантски център (или, ако искате, „буфер“), където да бъдат връщани нелегалните имигранти от цяла Европа, поканени тук, но вече нежелани от германския канцлер.

Какво следва да предприеме България

За да не допуснем подобно развитие, всички имигрантски центрове и лагери, разположени на територията на населени места из Европа, както и в Република България, като тези в Харманли, столичните квартали „Враждебна“, „Овча Купел“, „Военна рампа“ и прочее, трябва да бъдат закрити и изнесени непосредствено до граничната бразда, т.е. на външните граници на Европейския съюз, а икономическите имигранти да бъдат екстрадирани в Турция. И това следва да стане в максимално кратки срокове, т.е. веднага.

Истинското и работещото решение, което набира все повече привърженици, е тези центрове за съсредоточаване и проверка на нелегални имигранти да бъдат създадени извън границите на държавите членки на ЕС. Възможности много, нужно е обаче политическо решение, както и воля то да бъде реализирано на практика.

Безусловно е необходимо незабавното завършване и разширяване на преградното гранично съоръжение и плътното прикриване на държавната ни граница, която е външна за Европейския съюз, от въоръжените сили на Република България, с цел недопускане на незаконното и преминаване. В тази връзка ще напомня, че днес българските граничари пазят не само Харманли и Елхово, а и Виена и Брюксел.

За да защитим националния си интерес, трябва да използваме всички инструменти, включително правото си на вето в рамките на ЕС. България не носи отговорност за кризата в Сирия, в Близкия Изток и в държавите в Северна Африка, нито пък е обременена от имперско колониално минало, подобно на редица западноевропейски държави, като Великобритания, Франция, Холандия, Белгия, Испания, Португалия или Германия (по-скоро обратното, в течение на цели пет века страната ни е жертва на един варварски неевропейски имперски проект), ето защо не бива да допускаме да бъдем принесени в жертва на сбърканата политика на канцлера Меркел.

За това обаче се иска и малко по-ясна и по-честна обща европейска политика по този въпрос, основана на осъзнатия национален интерес на държавите, които членуват в ЕС. Както и да се прекрати самоубийствената криворазбрана политика на псевдотолерантност и налудничаво политически-коректно празнословие на европейско ниво.

Колкото и да не се харесва на някои, изграждането на Нова Европа започва с нейното „ограждане“ и защитата на границите и.

От Ангел ДЖАМБАЗКИ, депутат в Европейския парламент, член на Групата на европейските консерватори и реформисти, цялата статия можете да прочетете в бр.6/2016 на „Геополитика“

 
loading...

Последни от България

Отиди Горе