Има поръчка отвън да се работи за съсипването на институционалността в България

в България


Не е реалистично да очакваме свикване на ВНС. Огромният проблем е в това, че очевидно има поръчка отвън да се работи за съсипването на институционалността в България. Това напълно устройва тези, които стоят зад т. нар. неолиберален политически модел

Таня Джоева, Епицентър.бг

 

 

– Проф. Палашев, на 14 юни се организира поредния „Марш за правосъдие“. Очаквате ли това да покачи протестния градус в страната и евентуално да вдигне интереса към правосъдната реформа, за която настояват председателят на ВКС Лозан Панов, „Да, България“ и неправителствени организации?

– Този протест, ако въобще успеят да го организират, така че да направи впечатление, няма за цел реално да повдигне въпроса за правосъдната реформа. Целта не е да се постигне това правосъдната ни система да работи в полза на хората, а е за това да се легитимират определени политически тези. Дебатът за правосъдната реформа само привидно има общо с правосъдието. Дебатът е политически.
Зад този дебат, който се представя като нещо много демократично, стоят амбициите на хора и структури, методически направлявани, а може би и подпомагани от организации, финансирани от чужбина. И в този смисъл си мисля, че обществото ни, след като веднъж се подлъга през 2013 година няма да го направи втори път. Защото е очевидно, че развиваните тези за правосъдната реформа от господа като Лозан Панов, Христо Иванов и подобни са несъстоятелни от гледна точка на съществуващото законодателство и установен обществен ред. В Конституцията е записано ясно при какви условия може да се свика ВНС, но никога досега, когато е ставало дума за това, не се е стигало до свикването му. Така че, не очаквам т. нар. „Марш за правосъдие“ да направи нещо повече от това, освен да покаже, че някои неправителствени и политически организации все още мърдат на политическата сцена.

– Датата не е избрана случайно. Търси се римейк на протестите от 2013-а и 2014-а. По какво си приличат и по какво се различават събитията тогава и сега?

– Да, действително се търси ефектът на римейка, но това няма как да се случи в същия мащаб, защото повечето хора от протестите през 2013 година бяха привърженици на ГЕРБ, а не на реформаторите, благодарение на които Бойко Борисов направи поредния си кабинет. Мащабите са други, времето е друго, а освен това Реформаторският блок получи червен картон от избирателите и бе оставен извън НС. Разбира се, възможно е този протест да подейства като катализатор за едно евентуално обединение вдясно, но и това няма как да стане само на основата на съдебната реформа, защото тази тема, представена така, както и досега, вълнува много малко хора… Съдебните реформатори не са способни да говорят по начин, че да увлекат със себе си достатъчно количество хора, които да ги вкарат в НС. За да стане реформата по техния тертип трябва да имат политическо представителство, но те не са кадърни за нещо повече от това да възпроизведат няколко медийни крясъка. И поради това се опитват да използват площада като платформа, гарантираща образа им на демократи. Само че площадът вместо да ги извиси ще ги маргинализира.

– Лозан Панов имаше срещи с Цецка Цачева и Екатерина Захариева, с президента Радев. Иска се свикване на ВНС, което зависи от депутатите. На практика всички институции са въвлечени в спора около съдебната система – изпълнителна власт, президентство, парламент. Реалистично ли е да очакваме свикване на ВНС, което да промени мястото на прокуратурата в съдебната власт?

– Както казах вече, за мен не е реалистично да очакваме свикване на ВНС. Огромният проблем е в това, че очевидно има поръчка отвън да се работи за съсипването на институционалността в България. Това напълно устройва тези, които стоят зад т. нар. неолиберален политически модел в световен мащаб. Слабата национална институционалност предполага диктат на световния банков капитал и транснационалните компании. Може да звучи конспиративно, но нека да погледнем фактите, които пряко се отнасят до нашия политически живот. За всяко едно решение, отнасящо се до обществения живот в страната, се ходи на спявка в Брюксел или в САЩ, като това го наричат партньорство. Така че, дали ще става въпрос за оградата на границата, за армията, за съдебната реформа, за енергийните връзки или нещо друго, не можем да очакваме действителна защита на националните интереси. Всъщност у нас днес няма нито автентична политическа мисъл, нито действителна политическа воля. И още нещо, не по-малко важно… Защо когато десните имаха всички лостове за промяна, а именно мнозинство в НС, цялата изпълнителна и съдебна власт, визирам 90-те години, не промениха законите, както настояват днес? Защо нямаше шествия по паважа, когато главен прокурор беше Борис Велчев? Нима по времето на Татарчев, Филчев или Велчев прокуратурата бе добра, а изведнъж сега е по съветски модел… Извинете, господа, но обществото все още има малко повече памет… И още нещо, от гледна точка на пропагандата им – защо през същите тези 90-те години не решиха веднъж завинаги въпроса с комунизма и комунистите? Аз ще ви кажа защо… За да могат днес да използват някакви измислени червени призраци и така до края на света… Защото в противен случай те няма да могат да намерят оправдание за съществуването си.

– Очевидно е все пак, че България трябва да обърне внимание на правосъдната система, както и на борбата с корупцията. И двете се поставят като условие за Шенген. Кои са според вас необходимите стъпки в тази посока?

– Разбира се, че правосъдната ни система не е перфектна. Но е такава, не защото ние нямаме сравнително добри закони и добре подготвени юристи, а защото именно наложеният политически модел на неолиберализма предполага това съдебната система да се отказва от защита на обществения интерес за сметка на тесни корпоративни и политически интереси. Колкото до корупцията, вероятно тя съществува от момента, в който човекът е разбил първия кокосов орех с остър камък… Абсолютно глупаво е да си въобразяваме, че корупцията може да изчезне… Но е реалистично да се мисли по посока на това тя да бъде ограничена до степен, която няма да генерира деструкции по отношение на ценностите и интересите на обществото. Само че за тази цел първото и най-важно условие е обществото да е богато, хората да не са поставени на екзистенц минимум на съществуване, а политиците да не отиват в политиката за собствено облагодетелстване, а за да свършат работа. Но как да стане това, когато от 2007-а на практика българската икономика е дотирана икономика. Когато колкото и да са инициативни българите, те са потискани и ограничавани от всякакви условия, които се декларират като демократични. Имам предвид квотите, налаги от ЕС, санкциите срещу Русия, налагани от ЕС, политиките с Турция, водени от ЕС… Е, как да стане така, че обществото да няма интерес от корупция, за да може все пак да оцелява. Няма как да стане, каквито и закони да се измислят и гласуват в НС. Колкото до Шенген, не е лошо да отпадне…А най-добре е колкото може по-скоро да започне предоговаряне на сегашния командно-административен модел на ЕС от гледна точка на отделните национални интереси на базата на тяхното договаряне и съвместяване.

– Специално внимание обаче трябва да обърнем и на проблема „корупция по високите етажи на властта”. Президентът Радев посочи, че за тази цел трябва независим специализиран орган. Ще бъде ли чут?

– Президентът Радев няма как да не вземе отношение по въпроса именно по този начин. Нека да не забравяме какви бяха предизборните му обещания и това, че той ще направи всичко възможно да не абдикира от позициите си като кандидат за президент – ако не за друго, то поне заради честта си на офицер. Но честно казано не вярвам, че някакъв специален орган, примерно като румънския вариант, ще може да оправи нещата. Пак ще повторя, че проблемът е в наложения неолиберален модел, под знака на който ще се опорочи какъвто и да е специализиран орган. И в този смисъл, наистина няма кой да чуе президента.

– В геополитическите си предпочитания България заложи твърдо на Берлин, на който разчитаме и за еврозоната, и за инвестиции. Одобрявате ли този ход?

– В ЕС се заговори за „две скорости“, а от друга страна имаме факти като Брекзит, засилващи се тенденции на завръщане на суверенитета на националните държави, визирам Унгария, Чехия, Полша, както и очертаването на Русия като един от трите фактора в света, наред със САЩ и Китай… При тези условия мога да кажа, че България отново залага на куц кон. В момента ЕС е система пред провал. И не само от гледна точка на социална система, политическа система и сигурност, но и икономически. Да не забравяме, че предстоят тежки преговори с Великобритания. В този смисъл България, имам предвид политическото ръководство на държавата, доброволно се отказа да използва геополитическото място на страната. Разбира се, пропагандата на неолибералистите продължава да насажда тезата, че политическото поведение на България било цивилизационен избор. Прощавайте, ама какъв цивилизационен избор може да е този, който поставя българина в Западна Европа по-ниско от индиеца, идващ от бивша колония. Нали разбирате колко грозна е лъжата… А обективно погледнато, както твърдят уважавани от мен икономисти, влизането в еврозоната ще доведе и до устойчив скок на цените в България. Това означава, че хората ще претърпят за пореден път обедняване, а пък държавата ще бъде принудена да качи данъците. При това положение за какви инвеститори можем да говорим? И всичко това, както и да го погледнем, е поредната измама на т. нар. преход.

– Като наблюдавате събитията в света, смятате ли, че неолиберализмът си връща изгубените след Тръмп и Брекзит позиции?

– Неолиберализмът няма как да върне позициите си, които имаше в последните 20 години. Опитът този политически модел да бъде реанимиран чрез проекти като „Макрон“ или в български вариант „Да, България“ според мен е обречен на провал, защото е  поставен на гнила ценностна основа.

Епицентър.бг

loading...

Последни от България

Отиди Горе