Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

Има нещо гнило в Прокуратурата…

в България


Мощната вълна за промяна на статуквото потопи кабинета „Борисов – 2”, а наравно със суетенето около насрочването на дата за нови избори, прави впечатление и активността на Прокуратурата. Нейното шетане около министрите в оставка се набива на очи поради едно конкретно обстоятелство – че се случва съвсем скоро след падането на правителството, а не преди това. Оправданията на прокурорите, че са изчаквали да минат президентските избори, за да не повлияят на вота, кънтят на кухо.

Първо, не е много ясно как обвиненията срещу министри от кабинета и техни заместници влияят на изборите за президент, тъй като изборите за държавен глава са мажоритарни. Второ, ако основният довод на наблюдаващите прокурори е бил този, то е повече от ясно, че те са повлияли на вота и с това, че не са повдигнали тези обвинения… Нещо повече – като се има предвид, че всички доказателства срещу здравния министър Петър Москов са събрани още в края на септември, то това означава, че Прокуратурата си е мълчала за неговите нарушения във връзка със скандала с ваксините близо два месеца. Любопитна подробност е това, че Прокуратурата е сезирана за този казус още през миналата година, но едва сега тя предприема действия срещу уверения в правотата на действията си Москов.

Ясно е, че Борисов не може да преглътне факта, че сам се свали от власт. С лекомислено хвърленото в пространството обещание, че ще подаде оставка, ако кандидатът на ГЕРБ Цецка Цачева не спечели изборите, той просто побутна леко първата плочка, а ефектът на доминото (протестният вот) свърши останалото. На Борисов никак не му се искаше да пуска юздите на властта, но беше дал мъжка дума. Разкрачен между това да бъде министър-председател в оставка и възможността никога повече да не бъде премиер на страната, неговата защитна реакция бе да нападне „политическите дезертьори”, които влизали във властта с голяма охота, но когато дойдело време за управление, бягали като дявол от тамян, не можели да носят отговорност. „На приказки всички са големи герои, но сега някак си не им отърва в този тежък в международен план свят”, категоричен е Борисов.

Видно е, че премиерът в оставка трудно ще преглътне и евентуална загуба на следващите парламентарни избори. Именно поради тази причина скоростните действия на Прокуратурата след неговата оставка изглеждат меко казано съмнителни. Явно е, че някой трябва да плати цената за погрома, който претърпя Борисов, а вината за управленския му провал да бъде хвърлена върху други. Още повече, че все пак трябва някой да изпере кирливите ризи преди изборите. Точно затова думите на говорителя на главния прокурор Румяна Арнаудова, че тази акция няма политически отпечатък, останаха да висят във въздуха. Трудно можем да повярваме на твърдението, че „никой не е изчислявал дали някой ще си подаде оставката след кандидат-президентската кампания”.

Основните министри, които бяха взети на мушка, са от Реформаторския блок – Петър Москов и Николай Ненчев. Заместникът на здравния министър Адам Персенски също беше привлечен като обвиняем. По-любопитно обаче е това, че сладкодумецът Москов доскоро се ползваше с пълната подкрепа на премиера Борисов, макар че всички негови опити за реформиране на здравната система завършиха в съда. С такива протекции не се е ползвал нито един от здравните министри в първия кабинет на премиера в оставка. Дори при най-малкия трус в системата, от ресорното ведомство изхвърчаше по някой я некадърен, я кадърен кадър. Това неминуемо навежда на мисълта, че за да остане толкова дълго на поста си, Москов е удобен и полезен на някого, но очевидно не с това, че прави „реформи”. Ако все пак приемем, че акцията срещу него има политически привкус, то привикването на Москов в прокуратурата може да означава две неща – или Борисов е разжалвал Москов заради сериозния отпор, който получиха идеите му, или се разиграва бутафорен театър, който няма да доведе до никакви реални последствия за галеника на премиера в оставка.

Едно от обвиненията към Москов е, че повереното му министерство е платило ДДС върху 200 000 ваксини „Пентаксим” и „Еувакс”, макар че те са били дарение от Турция. Друго обвинение към здравния министър е свързано с износа на БЦЖ ваксини към Турция, като според държавното обвинение това е ощетило държавата с 413 370 лева. Москов е издал заповед за производство на 5 милиона дози от ваксината против туберкулоза, но държавната фирма „Бул Био” така и не си е получила парите. Третото обвинение срещу Москов е за безстопанственост и е свързано с незаконно произведените от въпросната фирма ваксини за 110 302 лева, за които вече беше обвинен директорът на производствения отдел в дружеството Росен Алексиев. Според прокурорите здравният министър не е упражнил достатъчен контрол над Алексиев.

Междувременно на военния министър в оставка Николай Ненчев, когото наричат „министъра на обещанията”, бяха повдигнати две обвинения. Първото бе заради договора с Полша за ремонт на шест двигателя за военните самолети МиГ-29. Второто обвинение е за престъпление по служба заради обществена поръчка за доставка на военни облекла за близо 4 000 000 лв. Той разпоредил тя да бъде спечелена от ведомствената фирма „Интендантско обслужване”, вместо от дружество, което предложило по-ниска цена, и така ведомството било ощетено с близо 260 000 лв.

Изгодата на министър Ненчев е да изпълни политическото си обещание, което е дал пред работниците на „Интендантско обслужване”, че ще направи всичко възможно те да получат поръчката. Очевидно е решил, че това може да се случи и с цената на престъпление”, коментира говорителят на главния прокурор. Самият Ненчев обаче смята, че обвинението срещу него е повдигнато, защото е накърнил икономически интереси и сега главният прокурор изпълнява поръчка. „Очевидно има политически елемент, но тук се цели да се създаде впечатление, усещане, че някой е решил да предприеме конкретни действия, тоест това са знаци към обществото”, смята Ненчев.

Струва ми се, че реформаторите са специален обект за прокуратурата в момента”,забеляза и Найден Зеленогорски от Реформаторския блок. Той обаче не е съвсем прав. Само няколко дни след като Борисов депозира оставката на кабинета, бившият министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров от БСП беше привлечен обвиняем за АЕЦ „Белене”, и то броени дни преди да изтече десетгодишната давност от извършване на предполагаемото престъпление. Бившият министър на енергетиката в кабинета „Борисов-1” Делян Добрев също беше обвинен и ще трябва да отговаря за умишлена безстопанственост, заради която НЕК е била ощетена с над 4,5 милиона евро. Първо обвинение беше повдигнато на ексминистъра на Тройната коалиция Петър Димитров заради неизгодната продажба на стария реактор на „Белене” през 2007 г., с което НЕК е била ощетена с над 77 млн. евро.

Във всички тези ходове на Прокуратурата обаче беше разчетен опит да се замаскира фактът, че тя не е независима. Бившият правосъден министър Христо Иванов определи разпитите на министри като пошъл пиар, който Прокуратурата се опитва да си прави. Той застъпи тезата, че разпитите на министри са демонстрация на политическо влияние над хора, които вече са в оставка. „Има такива, които има за какво да бъдат викани, но не са викани”, подчерта той.

Има нещо гнило в Прокуратурата… Не че няма за какво да обвиняваме министрите и от двата кабинета на Борисов, както и представители от други партии, участвали в управлението. Но по всичко личи, че се организира политически лов на вещици, който има за цел да измие ръцете на премиера в оставка, за да излезе чист пред хората преди следващите парламентарни избори. Въпрос на време е да видим дали тази акция на прокурорите е само прах в очите и дали задкулисните договорки ще продължат, или ще бъдем свидетели на реални наказания за реални злоупотреби.

От Десислава Пътева в a-specto

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto

loading...

Последни от България

И така всичко е ясно?

Помните ли? Преди изборите за президент НС скалъпи нова „Временна анкетна комисия
Отиди Горе