Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

Foreign Policy: Кристалина Георгиева е човек на „Мултигруп“, доносничела е на ДС (пълният текст)

в България


На заседанието на Съвета за сигурност на ООН в началото на октомври 2016 г. инициативата в последния момент на българския премиер Бойко Борисов успя да наложи еврокомисаря Кристалина Георгиева като кандидат за поста генерален секретар на ООН. Въпреки че загуби при гласуването, г-жа Георгиева продължава да бъде заместник-председател на Европейската комисия, където отговаря за бюджета на ЕС и неговото бюро за борба с корупцията. И все пак продължават да се повдигат важни въпроси за нейното минало в България в съветския период, както и за сегашните й семейни връзки с бизнес конгломерат, който американските дипломати в София описват като „някогашен дойаен на българската организирана престъпност“. Тези основания за загриженост са подсилени от резултатите на продължило месец журналистическо разследване, дело на автора и представено по-долу.

Въпросите около Георгиева говорят за един по-голям проблем – твърде често и в ООН, и в Европейския съюз на ръководни лидерски постове се назначават хора без сериозна проверка, да не говорим за процес на обществен контрол. Във времената на глобална криза доверието в тези международни организации зависи от реформите в процеса на издигане и избор на кандидатите, които да включват и мерки за усърдие и прозрачност. Единствено по този начин народите, които тези кандидати представляват, биха получили увереност в моралната си почтеност и като следствие – в почтеността на институциите, които ръководят.

Накрая се падна на руския посланик в ООН Виталий Чуркин, застанал сред останалите си 14 колеги – дипломати в Съвета за сигурност, да съобщи онова, което в светските среди е най-близо до сакралната фраза Habemus Papam (имаме папа) – избора на новия генерален секретар на ООН.

Излизайки от проведеното при закрити врата заседание на Съвета на 6 октомври, Чуркин съобщи на групата присъстващи кореспонденти, че след месец обсъждания и необвързващи гласувания за намереният, бившият португалски премиер Антонио Гутериш ще бъде препоръчан на Общото събрание за поста на първия дипломат в света.

Проявата на единство, засилена от радостната американска представителка в ООН Саманта Пауър, която бе рамо до рамо с Чуркин, докато в същия този момент двете страни са ангажирани с дипломатическа война относно Сирия в същата тази зала, изглеждаше впечатляваща, както изглеждаха и високите оценки от всички страни за Гутериш – калиброван политик и бивш върховен комисар за бежанците.

Онова, което придаде допълнителен драматизъм, бе, че само два дни преди това ООН формализира поставянето сред гласуваните кандидатури на еврокомисаря, българката Кристалина Георгиева. Предната седмица премиерът Бойко Борисов съобщи, че г-жа Георгиева ще бъде издигната като официалния български кандидат, оттегляйки подкрепата си от кандидата, който бе посочил през февруари – генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова.

Закъснялато съобщение имаше своя резонанс в света. През 70-те г. след създаването на ООН само една страна – Норвегия, е имала двама кандидати за висшия пост в организацията. Тогава окончателният избор беше за Бутрос-Бутрос Гали. Процесът 25 г. по-късно обаче беше много по-различен и обвит в тайнственост. Към това се прибави и умелата медийна кампания на г-жа Георгиева, както вече бе посочено от сп. „Форбс“, с подкрепата на висшия ешелон на Европейската комисия и на европейската партийна коалиция, известна като ЕНП. Всичко това убеди голяма част от международните медии, че тя влиза в битката убедена в подкрепата на „големите сили“.

В крайна сметка, г-жа Георгиева получи изключително разочароващ резултат – тя се оказа девета от десет кандидати и получи два гласа на вето от постоянните членки. Нейният провален гамбит обаче замаскира големия проблем при избора на шеф на ООН – пълната липса на формална процедура за проверка на кандидатите.

За разлика от г-жа Георгиева останалите кандидати в надпреварата бяха подложени на публичен контрол от международната общност в месеците от тяхната официална номинация в началото на тази година, всеки бе изслушан от Общото събрание през април и участваха в дебат тип „среща с избирателите в общината“, предаван пряко от английската версия на „Ал Джазира“ през юли.

При липсата на формална процедура по проучване за надеждност от Съвета за сигурнос, достатъчно дългото присъствието на кандидатите в прожектора на обществения интерес е единствената съществуваща предпазна мярка, която би осигурила всичко важно и релевантно на поста на генералния секретар в тяхната кариера да излезе на светло.

Изборът на човека, който ще ръководи ООН през най-малко пет от следващите години (и по-вероятно десет години, ако отчетем прецедентите), има огромни последици. Ето защо е наложително Съветът за сигурност на ООН да въведе ефективен и безпристрастен механизъм на проверка на всички кандидати за висшия пост. Някои могат и да кажат, че като заместник-председател на Европейската комисия, г-жа Георгиева би следвало със сигурност да е била подложена на задълбочена проверка преди да бъде утвърдена на заемания от нея пост. За съжаление случаят съвсем не е такъв, тъй като Европейската комисия също няма процедура за проверка за своите висши длъжности.

Подходът на Комисията да неглижира проверките отново попадна във фокуса на обществения интерес миналия месец, когато се появиха документи, показващи, че Нели Крус, която ръководеше мощния отдел за защита на конкуренцията и беше също заместник-председател на Комисията, е била директор на офшорна компания на Бахамите, според материал на „Асошиейтед Прес“. Г-жа Крус беше откровен поддръжник на кандидатурата на г-жа Георгиева за шеф на ООН. Когато избухна скандалът с офшорната компания на заместник-председателя на Европейската комисия, висш представител на „Трансперънси Интернешънъл“ („Прозрачност без граници“ – бел. ред.) каза пред репортери: “Европейската комисия прави съвсем ограничен контрол или проверки на представените от еврокомисарите лични декрарации, когато те встъпят в длъжност”.

В случая с г-жа Георгиева сериозни обвинения за нейното минало и настояще бяха излезли на повърхността далеч преди настоящата надпревара. Тези обвинения попадат в две категории – нейното минало при комунистическия режим и нейните сегашни връзки с една българска бизнес групировка, за която се счита, че е във връзка с организираната престъпност.

Велизар Енчев, депутат в парламента в София, твърди в статия, публикувана в българския седмичник „Галерия“ от август 2015 г., че г-жа Георгиева е била вербувана от печално известната Държавна сигурност от времето на съветското минало на страната, преди да бъде изпратена в Лондон през 1987 г. като докторант. Самият г-н Енчев, бивш посланик и журналист с докторат по международно право и международни отношения, е бил „сътрудник“ на Държавна сигурност преди падането на комунизма.

Г-жа Георгиева бе цитирана широко от българските медии по онова време, че е заявила, че ще съди медията за публикацията, но не са придприети никакви правни действия в тази посока и подобни материали се появиха и в други български медии.

Въпреки че г-жа Георгиева се провали в своя опит да стане следващия генерален секретар, тя остава основен силов играч в своята страна и на континента. Като заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за бюджета и човешките ресурси, тя не само управлява годишен европейски бюджет от около 145 млрд. евро [1], но също така контролира европейския офис за борба с корупцията, който има мандат да разследва корупцията сред служителите в институциите на ЕС и да развива политики и законодателство за борба с корупцията. Въпреки важността на сегашния й пост и на поста, на който се надяваше, твърденията за нейното минало и настояще не са напълно разследвани. Институционализирането на подобен контрол би допринесло много за наместването на сериозно дефектиралия процес на избор на заемащите висшите постове в двете най-мощни наднационални организации в света.

Тази статия е част от продължило месец разследване на тези обвинения, осъществено по времето, когато Георгиева е заместник-председател на Европейската комисия по бюджетните въпроси и преди издигането на нейната кандидатура за поста генерален секретар на ООН. Изследването се базира на интервюта със служители на бившата българска Държавна сигурност, с бивши български лидери и политици и с други граждани на страната, които са имали достъп до съответната информация, както и на разследване на архивен материал и открити източници. Бяха консултирани и няколко признати експерти в различни европейски страни, които познават начина на действие на секретните служби в Източна Европа от времето на съветския блок, особено такива за България.

Съображения, свързани с миналото на Георгиева по времето на комунистическия режим

Четвърт век след падането на комунизма България остана в много отношения затворено общество. В получилата голяма известност своя книга „Тази машина убива тайните“ (This Machine Kills Secrets) журналистът от „Форбс“ Алън Грийнберг дава много примери за това как смъртоносни опасности и преследване заплашват всеки, който посмее да разкрие или разследва тайните на миналото. Правителствените агенции, създадени, за да се борят с организираната престъпност, рутинно се ангажират с масово подслушване на журналисти и правителствени служители според книгата. Грийнберг отбелязва, че през 2010 г. българското правителство е дало разрешение за 15 хил. случая на подслушване, което е 200 пъти повече от броя на подслушванията на глава от населението, отчетени в САЩ през същата година. Масовото подслушване и тактиката на сплашване, характерни за комунистическата Държавна сигурност (ДС), са все още живи и процъфтяващи според автора. Ситуацията е дори по-комплицирана за бившите офицери от ДС: според действащия в България закон те могат да бъдат разследвани и хвърлени в затвора за разкриването на информация от времето на комунизма.[2]

Разбираемо е следователно, че нашите основни източници в България поискаха анонимност, докато ни предоставяха пълна информация и документи за собственото си минало – за заеманите от тях постове, които са им давали достъп до чувствителна информация по случая.

За да разследвам публикуваните досега материали в българските медии за предполагаемото сътрудничесто на еврокомисар Георгиева с „политическата полиция“ на България от времето на съветския режим, аз проведох в присъствието на австрийски експерт по службите за сигурност на Балканите шестчасово интервю със съответния запис с бивш висш офицер от ДС – печално известния Комитет за държавна сигурност.

В твърде подробното си изложение бившият офицер, който тук ще бъде представен с псевдонима Андрей Войнов, твърди, че г-жа Георгиева, преподавател тогава по политикономия във Висшия икономически институт „Карл Маркс“, е била вербувана като информатор, преди да бъде изпратена да продължи образованието си като докторант в Лондонския икономически институт през 1987 г. Той настина предостави обилна информация за собствената си личност, включително документи, направени публично достояние от назначената от правителството комисия след падането на комунизма, които показват пълното му име, псевдоними, чин и заемана длъжност; датите и офицерите, отговарящи за неговата вербовка, както и друга информация в Шесто управление на ДС, известно повече като политическата полиция, отговаряща основно за вътрешната сигурност.

Свидетелствата на Войнов бяха допълнени от бивш професор и научен ръководител на Кристалина Георгиева във ВИИ „Карл Маркс“ (името на учебното заведение бе променено след 1989 г. на Университет за национално и световно стопанство), който спомена, че е работил с още двама млади изследователи от същата катедра, и двамата колеги на г-жа Георгиева – Румен Гечев и Стати Статев. От 25-имата студенти и изследователи в групата, сред които трима ще станат премиери (Ренета Инджова, Стефан Софиянски и Иван Костов), а други двама вицепремиери (Димитър Луджев и Иван Пушкаров) в посткомунистическа България, само Гечев, Статев и Георгиева имат шанса да бъдат посочени за продължаване на обучението в западни университети през 1987 г.: Гечев в Университета на Илинойс, Статев – в Бостън, а Георгиева – в Лондонския икономически институт.

Българският журналист Ангел Петров, пишейки за предполагаемите връзки на г-жа Георгиева с политическата полиция в родината си от времето на съветския режим, отбелязва, че „след завършването на Университета за национално и световно стопанство в София тя (г-жа Георгиева) има възможността да изкара докторантура и да учи в Лондонския икономически институт, което ще й прокара пътя до Световната банка, където започва работа през 1993 г. Нейните качества не могат да бъдат отречени, но трябва да се отбележи, че много талантливи и способни млади хора, които искаха да изградят кариера в годините преди демокрацията, никога не получиха тази възможност“.

Един от примерите за тези „талантливи и способни“ млади хора, цитирани от Петров, е този с колегата от универститета на г-жа Георгиева Иван Костов: „Не бива да се забравя, че един от „най-твърдите премиери антикомунисти“, Иван Костов, е бил преподавател през 80-те г. и че той, опитвайки се да тласне напред кариерата си, не е успял да стане доцент по онова време просто защото молбата му за членство в Българската комунистическа партия е била отхвърлена“.

Гечев и Статев бяха по-късно осветлени като информатори на тайната полиция. Псевдонимът на Гечев е бил „Екимов“, а този на Статев – „Стойновски“. Статев в момента е ректор на УНСС, Алма матер и на тримата. Румен Гечев е професор в същия университет и бивш депутат, който до август 2014 г. беше председател на парламентарната група за сътрудничество „България-САЩ“.

Преподавателят, вече в пенсия, говори при условието на анонимност – той каза, че се страхува от отмъщение срещу него и семейството му от мощните съюзници на Георгиева в страната. Неговата самоличност и висша позиция във ВИИ „Карл Маркс“ по времето на 16-те години присъствие на г-жа Георгиева в институцията е верифицирана. Бившият български премиер Ренета Инджова, която е била състудентка на г-жа Георгиева и от нейната група в института, също потвърди пред мен позицията на професора, който по онова време е бил научен ръководител на г-жа Георгиева. Професорът заяви, че ДС е използвала съучастието на брата на г-жа Георгиева Стефан Иванов Георгиев в престъпна дейност, за да я накарат да сътрудничи. „Случаят с нейния брат дълбоко я притесняваше и дестабилизираше – каза той. – Това беше добре известно в катедрата“.

Важно е да се отбележи, че според официалната биография на г-жа Георгиева преди нейната номинация за еврокомисар през февруари 2010 г. тя е имала през целия си 33-годишен професионален живот само двама работодатели – най-напред е асистент и по-късно доцент в УНСС в София (ВИИ „Карл Маркс“ до 1989 г.) от 1977 до 1993 г., а след това служител на Световната банка от 1993 до 2010 г.

Според свидетелствата на бившия офицер от тайните служби по времето на нейната вербовка във ВИИ „Карл Маркс“ начело на Шесто управление на ДС е Иван Дянков, който вече е покойник. Ресорният офицер, директно отговорен за вербовката на информантите от средите на талантливите студенти, е Румен Йорданов, печално известният резидент на българската комунистическа тайна полиция, който след падането на комунистическия режим стана изпълнителен директор на компанията, ръководена от бизнесмена Васил Божков. Божков ми каза в телефонно интервю, че г-н Йорданов в момента се лекува в напреднала фаза на рак в германска болница и състоянието не му позволява да дава интервюта.

Г-жа Георгиева има всичките необходими качества, за да влезе в полезрението на талантливия вербовчик Румен Йорданов според г-н Войнов. Тя е интелигентна, работлива и произхожда от „подходящо семейство“: баща й е строителен инженер, не е бил известен член на Политбюро и не е „комунистически принц“, но е лоялен апаратчик, който се включва в нелегалното комунистическо движение като член на тайна група в царската армия през 1944 г. По-късно той става ръководител на Управлението за строеж на пътищата. Семейството получава апартамент в шикозна кооперация, чиито „капиталистически“ собственици са били изхвърлени от жилищата им след комунистическия преврат. Преименувана на кооперация „Болшевик“, сградата е отредена за „активните борци против фашизма и капитализма“, известни с българския си акроним АБПФК.

Според г-н Войнов, който е бил близък сътрудник на г-н Йорданов в Шесто управление, г-жа Георгиева е работила за службите под ръководството на г-н Йорданов с цел да проникне в академичните среди на западните университети. В случая с господата Статев и Гечев тази информация излезе на бял свят. Но г-жа Георгиева никога не е била осветлена от официалните български институции като бивш агент. Добре известен факт е, че досиетата на комунистическите тайни служби са били унищожени преди падането на стария режим, личното убеждение на г-н Войнов е, че обещаващата кариера на г-жа Георгиева в Световната банка е убедила ръководителите на посткомунистическите тайни служби да оставят миналото й скрито.

Информаторите и агентите са били много в управляваната от комунистите Източна Европа и България не е изключение. През април т.г. г-жа Георгиева отрече информацията в българската преса, че е била информатор на ДС. „Никога не съм имала връзки с Държавна сигурност,“ каза тя пред Българската телеграфна агенция (БТА). „Никога не съм била вербувана от Държавна сигурност или от когото и да е било. Това е лъжа“.

За да защити тезата си, г-жа Георгиева заяви пред интервюиращия я: “Бях поканена да се върна в България като кандидат за еврокомисар през 2010 г. и знаейки колко е чувствителна темата за обществеността, аз поисках да бъда проверена. ГЕРБ [3] направи това тогава и поиска от Комисията за досиетата (Комисията за разкриването на документите и обяваването на принадлежността на българските граждани към Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската народна армия) да ме провери. Резултатът беше такъв, какъвто го очаквах – никога не съм била свързана с Държавна сигурност“.

Георги Готев обаче, който е базиран в Брюксел български журналист и редактор на Euractive, показа, че отговорът на г-жа Георгиева е доста по-различен от онова, което твърди г-жа Георгиева. Г-н Готев публикува писмото до него от Евтим Костадинов, председателят на Комисията по досиетата, както е известна тя в България, в отговор на питането на г-н Готев за данните, разкирити от комисията, за българи, работещи в международни или мултилатерални организации и по-специално – на г-жа Георгиева.

Г-н Костадинов твърди в писмото си, че неговата институция все още не е публикувала списъка на всички българи, работещи в международни организации с връзки с бившия Комитет за държавна сигурност, тъй като „всички институции наследници не са осигурили необходимата информация, а някои от тях поискаха допълнително време“. Г-н Костадинов отбелязва с главни букви в заключението на писмото, че „НЕ Е НАПРАВЕНА НЕОБХОДИМАТА ПРОВЕРКА“ в случая с г-жа Георгиева. Комисията е задължена по закон да направи автоматични задължителни проверки на български граждани, които са избрани или назначени на висши длъжности в страната, но случаят с г-жа Георгиева съвсем не е такъв, която никога не е заемала по-висока позиция от тази на асистент в България.

Г-н Костадинов потвърди, че искането за проверка по отношение на г-жа Георгиева в момента, когато тя е била номинирана през 2010 г. за еврокомисар, наистина е било получено в комисията от нейната политическа партия, а не от Министерския съвет, който я е номинирал. Г-н Готев отбелязва, че официално искане от правителството би задействал механизма за „задължителна“ проверка от комисията, изискваща пълно и задълбочено разследване.

Председателят на комисията отбелязва също, че самата г-жа Георгиева, като частно лице, е поискала проверка на 9 февруари 2016 г. Любопитно съвпадение – това е един ден след като премиерът Борисов посочи г-жа Бокова като кандидат на страната за върховния пост в ООН. Защо г-жа Георгиева ще поиска проверка за себе си? Според данни от българската преса, преди да съобщи за номинацията на г-жа Бокова, премиерът Борисов е казал пред група висши политици от своята партия, че причината да действа противно на своето желание и да номинира г-жа Бокова вместо собствения си съюзник Кристалина Георгиева, е била, че тя има „досие“ – познат термин в България, отнасящ се до информаторите от времето на комунизма или до сътрудниците на тайната полиция. Г-жа Георгиева, която е знаела от опита си при първия такъв случай с комисията през 2010 г., че „незадължинелната“ проверка няма да даде нищо срещу нея, е използвала случая, за да противодейства на решението на министър-председателя Борисов.

Притесненията около предполагаемите връзки на семейството на Георгиева с „Мултигруп“

Пред 2010 г. г-жа Георгиева е извадена в последния момент, за да замени първоначалната номинация на премиера Бойко Борисов за еврокомисар – тогавашния външен министър Румяна Желева. Последната трябваше да подаде оставка и да изтегли номинацията си, след като германският „Ди Велт“ публикува твърдения за корупция, включващи нейния съпруг и неговите връзки с мрежите на престъпността в България. Г-жа Желева подаде оставка въпреки силното отхвърляне на твърденията от нейна страна и безрезервната подкрепа на г-н Борисов. Нейната оставка създаде прецедент – личните семейни връзки с организираната престъпност да бъдат фактор, който пречи за издигането в кариерата в ЕС.

Този стандарт осигури достатъчно причини да се проучат дългогодишните твърдения, че самата г-жа Георгиева е в обкръжението на близки роднини, които са ангажирани с „Мултигруп“ – бизнес групировка в България, за която се счита, че има връзки с организираната престъпност.

През годините много източници, чиято достоверност никой не оспорва, твърдят за връзките на „Мултигруп“ с организираната престъпност. Дипломатическа грама от тогавашния американски посланик в София Джеймс Пардю с дата 7 юли 2005 г., публикувана през 2011 г. от „Уикилийкс“, е един от тези източници. Имащ гриф „поверително“, докладът на Пардю описва групите на организираната престъпност (ОП) като „вероятно най-сериозния проблем в България днес“. Той отбелязва, че действията на тези престъпни групировки „подчертават корупцията и неефективността на правната система в България и това възпрепятства икономическото развитие. Българската ОП е специално обвързана с международното пране на пари, трафик на наркотици и фалшифицирането на пари. Групите на ОП включват диапазона от местните улични бандити, упражняващи рекет до изискани международни трафиканти на дрога и перачи на пари“.

Пардю описва „Мултигруп“ като „някога най-голямата група на организираната престъпност в България“. Неговото „Кой кой е в българската организирана престъпност“ започва с „Мултигруп“. Името на групировката е изписано в началото като „Мултигруп“ и след това е съкратено на MG. Според тогавашния посланик на САЩ: „МГ активно се опитва да трансформира част от своята дейтост в легитимна бизнес групировка, фокусирала се в управлението на огромните авоари, натрупани в нейния апогей“.

Кампанията на Хилъри Клинтън за поста сенатор от Ню Йорк през 1999 г. върна чек с дарение от Дарина Павлова, натурализирана гражданка на САЩ, която се омъжва за основателя на „Мултигруп“ Илия Павлов, тъй като според говорителя на кампанията на г-жа Клинтън по онова време, парите са „свързани с бизнес, който е възможно да има връзки с организираната престъпност в България“. Павлов беше застрелян в София през март 2003 г. Зет на шеф на българските комунистически тайни служби, Павлов създаде през 1988 г. „Мултиарт“ – предшественика на „Мултигруп“, още преди падането на комунизма. Смъртта му нанесе удар върху състояните на групировката, която все още е активен играч в българската икономика.

Според информация в документ, написан от бивш офицер от ДС, деверът на г-жа Георгиева и неговият син са дългогодишни сътрудници в „Мултигруп“ и са получавали облаги от ръководителите на групировката. Според документа деверът Васил Дюлев Кинов, който почина през 2011 г., е бил близък приятел и сътрудник на Стоян Денчев – вицепрезидента на „Мултигруп“. Денчев помогнал на сина на Васил – Виктор, инструктор по физическо възпитание, да си намери работа в полицията. През юли 2012 г. Виктор бе арестуван за рекет над бизнесмени в София.

Дъщерята на г-жа Георгиева – Десислава Кинова, е дългогодишен служител в компании на „Мултигруп“. Тя е високопоставен служител на „Болкан турист дивелъпмънт сървисиз“ (BTDS) – клон на „Мултигруп“, определящ себе си като едно от най-големите фирми за управление на финансови авоари, специализирала се в мениджмънта на хотели, курорти, туроператори и агенции, както и в недвижима собственост и инфраструктура според уебсайта на компанията. Компанията игра основна роля в организирането на редица големи събития като състезанието за европейската купа на Международната ски федерация през февруари 2014 г. и в тях името на г-жа Десислава Кинова фигура като един от шефовете на BTDS.

Един от основните спонсори на състезанието в Боровец беше Първа инвестиционна банка (ПИБ). Официалният адрес на седалището на BTDS – ул. „Енос“ № 2 в София, е официалното седалище и на ПИБ – друго разклонение на „Мултигруп“. Според „Уикилийкс“ в друга грама от Посолството на САЩ в София от 11 декември 2006 г. се споменават връзките на ПИБ с организираната престъпност. Според доклада ПИБ е „създадена през 1993 г. от Цеко Минев и Ивайло Мутафчийски със средства със съмнителен произход“. „За ПИБ се смята, че в момента е стъпила с единия си крак в легитимния свят на финансовите операции на дребно (тя е известна като една от най-агресивните и „шлифовани“ банки), а другият й крак е стъпил в царството на неяснотата и престъпността“, се твърди в допълнение в доклада на американското посолство.

Дъщерята на г-жа Георгиева е също директор по маркетинга на Гранд хотел „България“, притежание на групировката. През януари 2016 г. българският сайт за разследваща журналистика „Бивол“ разкри документи, показващи, че г-жа Георгиева и дъщеря й Десислава са пратили кеш през октомври 2012 г. за закупуването на луксозен имот в София на стойност 606 хил. лв. (почти 350 хил. долара). Този имот не е посочен в имуществената декларация на г-жа Георгиева от 14 септември 2014 г.

В отговор на въпросите на разследващите журналисти офисът на г-жа Георгиева в Брюксел призна за покупката, но посочи, че в съответствие с новите правила на ЕК „не се изисква от комисарите да декларират имоти, в които живеят техни роднини“.

„Бивол“ разкри също, че Десислава Кинова е съсобственик на имот на черноморското крайбрежие в близост до село Варвара, където неин съсед е медийният барон и олигарх Иво Прокопиев. Връзката между дъщерята на г-жа Георгиева и г-н Прокопиев е интересна, защото според материал на „Хъфтингтън Пост“ именно вестниците на тази медийна група са започнали негативната кампания срещу Ирина Бокова в продължение на доста месеци, като част от координирата кампания за дискредитирането на шефа на ЮНЕСКО и за да се окаже натиск върху премиера Борисов да я замени с г-жа Георгиева.

Следователно според стандартите, предявени към предшествениците на Георгиева като еврокомисари, има достатъчно основания да се повдигнат въпроси за връзките на нейното семейство с организираната престъпност – част от тази информация даже не е новина и моето собствено разследване показва, че има още много, което може да се разкрие.

Заключение

Макар че обхватът на това разследване и наличните данни, достъпни на журналистите да се направят крайни изводи за предполагаемото вербуване на г-жа Георгиева от българските тайни служби по времето на съветския режим, сме изправени пред убедителен казус – и по отношение на твърденията за тайната полиция, и по отношение на предполагаемите връзки на нейното семейство с бизнес дела, свързани с организираната престъпност, който да изисква съответното подходящо разследване от съответните власти, за да се установи истината. Това трябва да бъде основание за загриженост и важност от страните, членки на Европейския съюз.

В допълнение, този случай ясно илюстрира нуждата от формални процедури за проверка за заемането на всеки ръководен пост – в ООН или в Европейския съюз. Петнайсетте посланици около масата на Съвета за сигурност би следвало да имат пълен достъп до подобна информация за всеки кандидат преди да гласуват по толкова важни въпроси. Що се отнася до ЕС, един по-открит, прозрачен и демократичен процес на номинация за ръководните постове в Комисията и другите важни органи би помогнал на ЕС да изгради отново доверието на обществото и да подсигури подкрепата за себе си в толкова критична за бъдещето на Съюза точка.

1] По данни за 2015 г. – около 160 млрд. дол.
[2] Според текста на закона на български език
[3] Управляваща в България коалиция, ръководена от премиера Борисов, към която г-жа Георгиева принадлежи.

Авторът, швейцарският журналист Ив Кугелман, е главен редактор на швейцарския еврейски седмичник „Тачлъс“. Преди това е работил за спрялото да излиза нюйоркско списание „Ауфбау“. Той е един от издателите на годишника на Цюрихския университет „Качество на швейцарските медии“.

Превод за „Гласове“: Костадин Грозев

Заглавието е на „Гласове

loading...

Последни от България

Отиди Горе