Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

Фигаро: Русия и Ватикана в стратегически съюз за запазването на християнските ценности

в Свят


Москва и Светият престол действат общо в международните инстанции, когато това засяга нравствените ценности и източноправославните християни. Само че сближаването между тях има своите граници.

За какво сближаване става дума?

Най-добрият приятел на Русия в ОССЕ съвсем не е този, за който бихте могли да си помислите. Разбира се, традиционните съюзници от рода на Беларус и Азербайджан винаги са до нея, когато е нужно, само че има една страна, която не е разочаровала нито един път: Ватикана. Последната им съвместна инициатива беше насочена срещу документа за равенство между половете. „Ангажирани сме с насърчаването на равенството между мъжете и жените, по-специално в Централна Азия“, обяснява френски дипломат. „В същото време на Русия и Ватикана не се хареса използваното от нас определение „пол“ Признаването на правата на ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални – бел. ред.) на Запад породи истинска психоза в Русия и Светия престол. С прехвърлянето на човешките права от човешкото достойнство към правата на категории ние посяхме семената на културна война“. След разпадането на СССР възстановяването на католическите църкви в постсъветското пространство, и в частност в Украйна, повлече след себе си напрежение в отношенията между Рим и Москва. Каквито и да са били, но техните отношения значително се засилиха след разговор между Владимир Путин и папата през ноември 2013 г. (така постъпваха повечето от лидерите на страната след Горбачов през 1989 г.) и историческата среща на Франциск с патриарх Кирил в Хавана през февруари 2016 г. (първата от времената на разкола между Рим и Константинопол през 1054 г.). В международните организации това сближаване се проявява преди всичко по въпросите за малцинствата и нравствените ценности.

Папа Франциск даже написа на Владимир Путин в началото на септември 2013 г. призив да убеди участниците в срещата на Г-20 в Санкт Петербург да се откажат от възможността за военно решение в Сирия.

Председателят на отдела за външни църковни връзки на Московския патриарх митрополит Иларион говори за стратегически съюз с католическата църква за съвместна защита на „традиционните християнски ценности“. Москва би искала да привлече Рим в борбата с европейския атеизъм, а също така с „ненормалния и безотговорен начин на живот“, който, както отбеляза патриарх Кирил, символизират „опасните“ и „апокалиптични“ еднополови бракове. Освен това лидерите на двете църкви призовават към защита на източните християни. В съвместно заявление в Хавана те призоваха международната общност към взимане на мерки за спиране на тяхното преселение. Съюзът се разпростира и на изток: когато ставаше дума за Крим и Украйна, папа Франциск се ограничаваше само до съжаление във връзка с „войната между християните“.

Какви са целите на Русия?

Сближаването на Рим и Москва дава на Кремъл основите на морала, който помага да се заличи споменът за войната в Украйна и улеснява нормализирането на отношенията с международната общност. Между Владимир Путин и Кирил се създадоха тесни връзки. Президентът възроди Света Русия. Що се отнася до патриарха, „той поддържа националистическата реторика на антизападната путинова пропаганда и насърчаването на понятието „Руски свят „, казва един експерт. Връзките със Светия престол се преплитат с основната задача във външната политика на Путин: възстановяване статута на велика държава. „С оглед на развитието на либералното протестантството, Московският патриарх смята, че за да отстоява своето място в света, той не може да има други съюзници сред християнски деноминации освен католическата църква“, смята експертът по Русия Ив Аман. „Положението в Близкия изток позволява на Путин да подчертае ролята на Русия на международната сцена и да се представи като защитник на източните християни в духа на Екатерина II „. Именно в такава перспектива на защита на християнското наследство в Европа следва да бъде възприемано строителството на православен храм в Париж, който ще бъде открит през октомври в присъствието на руския лидер. „Владимир Путин иска да стане морален авторитет на два фронта“, е мнението на философа Мишел Елчаниноф. „Първият – това е християнството и религията в дехристианизирания западен свят.“

Вторият фронт се отнася до конфликта между източноправославните християни и католиците от времето на разкола през 1054 г.: Путин иска да се покаже като голям помирител, като този, който възстановява исторически връзки“. Накрая, в резултат на срещата в Куба Кирил придоби статут на привилегирован партньор на папата в православния свят, изпращайки в сянка вселенския патриарх Вартоломей. В навечерието на юнския православен събор подобни потвърждения на доминиращата роля на Московската патриаршия играе в полза на лидерството в православния свят.

В какво е интересът на Ватикана?

С приключването на Студената война Ватикана неизменно проявява желание да води диалог с Москва. „Русия е един от центровете на новия многополюсен свят“, пише специалистът по Ватикана Констанс Колона-Сезари. „Това е империя в процес на изграждане, на която трябва да бъде подадена ръка.“

Енергийна и военна сила, която възстановява състоянието на света, и все повече и повече се ориентира на изток и се придържа към православните ценности – с Русия трябва да се изгражда взаимно разбиране. В сближаването с Москва има и дипломатически причини: възможностите да се действа в Сирия поради привилегированите отношения на Владимир Путин с Дамаск. Русия с правото си на вето в съвета за сигурност на ООН е смятана за най-добрия инструмент за оказване на натиск в сирийската криза. Говорейки за сближаване по арабските конфликти, Франциск подчерта през февруари 2016 г., че „Русия може да направи много“ за мира в целия свят. Както Кремъл, така и Ватикана постави преселението на източните християни сред приоритетните проблеми. В Рим и Москва са на мнение, че баасистките режими на Саддам Хюсеин и Хафез Асад винаги са предоставяли политически гаранции за християнските малцинства и са по-малкото зло в сравнение с ислямистите, които могат да дойдат на тяхно място. „Демокрацията означава по-малко реална политика, опираща се на християнската демография“, казва Констанс Колона-Сезари.

6 милиона католици в Украйна или 100 милиона православни в Русия? Ватикана направи своя избор. Франциск не само не осъди руската агресия, но и не защити сродните с Рим гръко-католици. „Виждаме завръщане на източната политика: със съюзник като Русия Ватикана може да разшири влиянието си до Япония“, допуска Антоан Аржаковски от Колеж дьо Бернарден. От страна на Рим сближаването с Москва е насочено и към укрепване на съюза между католици и източноправославни на фона на възхода на ислямизма в Близкия изток в периода, наричан от Франциск „Трета световна война на парче“. Москва се превръща в значим съюзник за Ватикана и по въпроса за теорията за половете. Накрая, както и неговите предшественици, Франциск мечтае да отиде на официално посещение в Москва. Йоан-Павел II се стремеше към това след разпадането на СССР, но източноправославното духовенство се възпротиви на неговата инициатива. Но такова пътуване все още е в списъка от дипломатически проекти на Светия престол.

Има ли сближаването предел?

Тук не всичко е еднозначно. Сближаването между Рим и Москва се подчинява на две ясно определени логики. Първата – това е руската. Без натиска от страна на Путин върху православната църква срещата на патриарх Кирил с папа Франциск в Хавана просто нямаше да се състои. Синодът беше против. Разговорът беше организиран, тъй като това беше необходимо на руските власти. Настоява се за сближаване и поради жалкото нравствено и социално състояние на съвременна Русия. Сурогатното майчинство там не само не е незаконно, но е истински пазар и струва по 12 500 евро. „На Ватикана е присъща определена наивност, там е създаден особен образ на Русия“, отбелязва високопоставен представител на католическата църква. „Нейните величие и сила внушават уважение. При това понякога до такава степен, че не е лесно да се оформи обективно мнение за тази велика страна.“ Съществува и риск от манипулации. Светият отец неотдавна се убеди в това от собствен опит, когато руски депутат-комунист закичи расото му с Георгиевска лентичка. Тя трябва да служи като напомняне за победата на СССР над нацизма, само че се превърна и в символ на проруските активисти в Украйна. Във Ватикана не крият, че отношенията с Москва са чувствителен въпрос.

В стремежа да бъдат избягвани капаните, там се придържат към две линии. Първата има религиозен характер: от 1965 г. католическата църква се стреми към помирение с всички други християнски църкви, протестанти и източноправославни. Отношенията се подобриха с всички, с изключение на Руската православна църква (РПЦ), която за разлика от патриарха на Константинопол се отнася към Ватикана с предишната хладина. В частност заради Украйна: Московската патриаршия обвинява Рим за насаждане на своята вяра чрез гръко-католиците. „В Русия католицизмът се смята за нетрадиционна, а привнесена отвън религия“, напомня Мишел Елчаниноф. Според Рим истинско потвърждение на помирението би било съгласие за визита на папата в Москва.

Втората линия на Ватикана засяга морала и политиката. След падането на Берлинската стена Русия и Ватикана бързо установиха отношения. Заинтересовани от това бяха и двете страни. Сближаването започна при Йоан-Павел II, беше подхванато от Бенедикт XVI и още по-ускорено при Франциск. Освен това както в Рим, така и в Москва не се градят илюзии за неговите измерения. Кремъл никога няма да пожертва РПЦ. „В това, че Путин иска да излезе от изолация, няма нищо странно“, обяснява френски дипломат. “Но се съмнявам, че Ватикана е готов да отиде по-нататък. Да не забравяме, че сегашният папа е наследник на Йоан-Павел II, който има принос за свалянето на комунизма. По същество Франциск и Путин са две противоположности. В края на краищата хуманизмът е антипод на цинизма“. /БГНЕС

loading...

Последни от Свят

Отиди Горе