Фатални поличби и неслучайни случайности в живота на Александър Пушкин

в Свят

218 години от рождението на великия поет и писател

Големият руски поет, драматург, литературен критик, историк, публицист, белетрист и основател на руския реализъм в литературата Александър Сергеевич Пушкин е роден на 6 юни 1799 г. в Москва. Още от дете той расте и се възпитава в литературна среда, така че още тогава неговото бъдеще е предопределено. Баща му бил ценител на литературата, имал голяма библиотека, а чичо му бил известен поет. Огромно влияние върху поета оказала неговата няня Арина Родионова.

Според някои изследователи животът на Александър Пушкин бил пълен с поличби.

По времето на сватбата на Пушкин с Наталия Гончарова се случили странни неприятни събития. Без да иска, младоженецът съборил аналоя и намиращият се на него кръст паднал на пода; свещта, която горяла в ръката му, угаснала; шаферът на младоженците се уморил да държи венеца и го предал на съседа си; при размяната на пръстените между младоженците единият паднал на пода. При тези поличби бракът на Александър и Наталия не можело да се очаква да бъде щастлив.

Пушкин вниквал в същността на поличбите и това често спасявало живота му. През декември 1925 г. писателят бил на заточение в Михайловское; до него стигнали слуховете за подготвяното въстание на декабристите. Той решил да наруши забраната да посещава столицата, оседлал конете и още не успял да излезе от вратата, срещнал местния свещеник – според местните поличби тази среща не предвещавала нищо добро. В началото Пушкин смятал да пренебрегне този знак на съдбата, но изведнъж пътя му пресякъл заек и това наистина била лоша поличба. Поетът се замислил и се върнал обратно в Михайловское. След няколко дни го извикали при царя – Николай I, и от него поетът научил за случилото се с въстанието на Сенатския площад. Царят го попитал, ако се намирал в Петербург, щеше ли да участва във въстанието. Пушкин отговорил честно, че вероятно би бил сред приятелите си, които в края на краищата били екзекутирани. Така заекът, или по-точно народните поличби, спасили живота му.

В Москва Пушкин посетил известна по онова време ясновидка, която предсказала, че скоро ще му предложат да смени службата си и два пъти ще бъде изселен, уверила го, че той ще бъде много известен сред съвременниците си и потомците, но на 37 години го очакват големи неприятности заради жена. „Пазете се от бяла глава!“ – казала му ясновидката. Пушкин попитал какво означава това. Тя му казала, че ще го убие „човек с бяла глава“ и ако това не се случи, ще живее до дълбока старост; ясновидката му казала още, че като се върне вкъщи, ще намери пакет с пари.

Вкъщи Пушкин действително намерил пари – неговият приятел от лицея Корсаков му върнал дълга. След няколко дни генерал А. Ф. Орлов му преложил да смени службата си в колегията на външните работи с еполети, а през 1820 г. за антиправителствени стихотворения поетът бил интерниран от Петербург.

Що се отнася до „бялата глава“, според съвременници на Пушкин Дантес, който убива поета на дуел, имал светли къдри…

Около прочутия поет винаги имало много легенди. Загадките, тайните и съвпаденията органично се вплитат в съдбата му.

Според спомени на съвременници тригодишният Пушкин от всичките гости на баща си обръщал внимание само на Николай М. Карамзин и с отворена уста слушал разказите му. Трудно е да се каже защо не обръщал такова внимание на други московски писатели. Съвременниците на поета смятали, че Пушкин от най-ранна възраст чувствал гения у Карамзин и усещал, как самият той ще стане приемник на славата на писателя и историка.

Малко известни факти от живота на Пушкин

Пушкин помнел още на четиригодишна възраст. Той няколко пъти разказвал как веднъж, като бил на разходка, видял как се гъне зямата и треперят колоните, а последното земетресение в Москва било през 1803 г. Пушкин е роден през 1799 г.

На тази възраст се случила първата среща на поета с император Александър I – малкият Александър едва не попаднал под копитата на коня му. За щастие детето не пострадало.

През 1817 г. първият випуск на Царскоселския лицей се явил на изпити, които били 15: латински, руска, немска и френска словесност, всеобща история, право, математика, физика, география. Пушкин и другите лицеисти получили дипломи. По успеваемост поетът се оказал на 26-о място, като показал отлични успехи само по руска и френска словесност и по фехтуване.

Пушкин не бил красив, имал нисък ръст, но се харесвал на жените. Жена му – Наталия Гончарова, била с 10 сантиметра по-висока от него и се налагало по времето на баловете да стои далеч от нея, за да не акцентира вниманието на околните върху този контраст. В периода, когато ухажвал Гончарова, Пушкин казвал на приятелите си: „Аз съм възхитен и очарован, с една дума – аз съм огончарован!“

От 14-годишен поетът посещавал публични домове и като женен имал омъжени любовници.

Пушкин участвал общо в около 30 дуела; първият се състоял в лицея. По изчисления на пушкинисти, сблъсъкът с Дантес бил 21-вият дуел в биографията му.

Поетът харчел много пари за хазарт и имал сериозни дългове. Почти винаги ги плащал, но когато имало задържане, той пишел за кредиторите си остри епиграми и рисувал карикатури.

Дантес бил роднина на Пушкин; в момента на дуела той бил женен за сестрата на жената на поета – Екатерина Гончарова.

 

Узник

Александър С. Пушкин

Сижу за решеткой в темнице сырой.
Вскормленный в неволе орел молодой,
Мой грустный товарищ, махая крылом,
Кровавую пищу клюет под окном,

Клюет, и бросает, и смотрит в окно,
Как будто со мною задумал одно.
Зовет меня взглядом и криком своим
И вымолвить хочет: «Давай, улетим!

Мы вольные птицы; пора, брат, пора!
Туда, где за тучей белеет гора,
Туда, где синеют морские края,
Туда, где гуляем лишь ветер… да я!..»

1822

 

Затворник

Александър С. Пушкин

Седя зад решетка в тъмничния хлад.
Откърмен в неволя, орел горд и млад,
другар мой, изопнал криле пред беда,
с клюн кървав вън мърша кълве край зида…

Кълве и разхвърля, и в моя зандан
загледан тревожно, и цял обладан
от ярост, с див крясък, от който боли,
зове, сякаш казва: „Ще литнем, нали?”

С теб птици сме ние… О, време е, брат! –
там, дето в мъгли е планинският скат,
там, дето морето синее за нас,
там, дето кръжим само вятър…и аз!…”

1822

Издателство „Распер“

Последни от Свят

Отиди Горе