ФАШИЗОИДИ ЛИ СА ОПИТОМЕНИТЕ ПАТРИОТИ?

в България


Политическата лудост е лечима с избори, но за съжаление лечението е през четири години. И по един порочен навик, избирателят избира едни и същи управници, надявайки се на различен резултат

ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ

България роди срамен феномен — коалицията на изгубилите от прехода, назовала се Обединени патриоти, попадна в ръцете на спечелилите от прехода, които отдавна пренаписаха силовашките си биографии и препраха мръсните милиони.

Ако Юда предаде Христос за 30 сребърника, водачите на „Атака“ НФСБ и ВМРО джиросаха своите избиратели за държавна субсидия от 30 милиона лева. Сделката си струва, едно е да скимтиш от опозиционната скамейка, съвсем друго — да раздаваш концесии за милиарди, рамо до рамо с Бойко Борисов.

Съвсем логично Обединени патриоти заслужиха новото си име Опитомени патриоти (ОП) и влязоха в „кочината на грухтящите прасета“. Така нарече политическата класа Волен Сидеров в първата си парламентарна реч през 2005-а. Ала това е далечна история, която нашият герой не обича да му припомнят.

Днес всички се питат: Фашизоиди ли са опитомените патриоти?

Понеже националната памет е къса, ще припомня: През октомври 2014-а Иво Антонов бе предложен за зам.-военен министър от Валери Симеонов и Красимир Каракачанов. Но появила се негова снимка с нацистки поздрав пред хитлеристки танк осуети назначението му. Сега се оказва, че във втория кабинет на ГЕРБ Антонов е оглавявал дирекция във военното министерство, ръководено от подсъдимия за „полската сделка“ за МИГ 29 Николай Ненчев.

Слушам оправдателната пледоария на вицепремиера по демографията и туризма и се удивявам на таланта му да прехвърля проблема от болната на здравата глава. Вместо да се разкае заради номинирането на Павел Тенев, той ни чете лекции по морал и етика. Вместо да се извини на избирателите си, 99 процента от които са антифашисти, той адвокатства на човек, пародиращ Холокоста. Но и министър Каракачанов не пада по-долу в отбраната на подчинения му Антонов — той пък бил жертва на ДПС.

Остава да повярваме, че ДПС монтирало снимката на жертвения агнец Иво Антонов пред хитлеристкия „Тигър“ и го насилило да изпъне ръка за нацистки поздрав. Когато глупакът се увенчае с власт, глупостта избива като цирей.

Не зная дали имаме вицепремиер-прикрит фашист, а и не се наемам да давам диагнози за душевното му състояние. Но видях с очите си примитивно изпълнение, което отвращава, но и плаши. На българо-турската граница бъдещ вицепремиер издевателстваше над безпомощна бабичка. Грозната сцена бе гарнирана с циничното му откровение, че жената била нагла, тъй като… си знаела правата и добре ги ползвала.

Къде по света такъв би останал в политиката след подобна физическа и вербална агресия, граничеща с фашизма? И как да забравим парламентарната му логорея за ромите, наречени „маймуноподобни“ и „примати“? Та тази отровна лексика е откровен фашизъм!

Направим ли психологически профил на вицето без ресор, от архивите ще изплуват кадри от партийната му телевизия. В тях Луков марш е обилно отразяван — с видео и гости в студиото, величаещи генерала, оглавявал лоялния на Хитлер Легион, от който се страхувал дори монархът Борис Трети.

Преди девет години предложих критичен коментар за Луков марш на опозиционния в. „Атака“, тогава громящ парламентарната „кочина с грухтящи прасета“. Главният редактор ми го върна без обяснение, но още на следващия ден го публикувах във в. „Земя“.

Впрочем обяснението бе излишно. Лидерите на атакистите симпатизираха на генерала-нацист и пропагандираха Луков марш, което днес не им пречи да размахват антифашисткото знаме на 9 май и полагат венци пред паметника на Съветската армия.

За политическите психолози тази стряскаща двойнственост на „Атака“ е идеологическа шизофрения и е неличима. Аз пък смятам, че политическата лудост е лечима с избори, но за съжаление лечението е през четири години. И по един порочен навик, избирателят избира едни и същи управници, надявайки се на различен резултат.

Loading...

Затова да не виним само фашизоидите във властта, а да ограмотим електората им, който трябва да прогледне за жестоката истина — че доброволно гласува за своите екзекутори, които ловко дърпат патриотичната струна, но имат запазено място в кочината на оялите си капиталистически прасета.

В деня, в който Корнелия Нинова поиска оставката на Валери Симеонов, Сидеров с пасторски тон успокояваше парламентарните страсти и бранеше властта — роля, неприсъща за него, но той я играе не за първи път.

През 2011-а, на втората година от управлението на ГЕРБ, горещо подрепяно от „Атака“, Сидеров превзе парламентарната трибуна и моралистично възкликна: „Водят ли се политически дебати, те трябва да се водят за идеи“. След което дръпна защитно слово за вътрешния министър Цветан Цветанов.

Когато Сидеров смирено говори за идеи или гневно размахва юмруци, здравословно е да сменим канала или напуснем площада. Сидеровата пледоария за Цветанов бе перверзна, защото на 20 май с.г. площадът пред софийската джамия се огласяше от люти атакистки клетви срещу вътрешния министър. В този ден Сидеров нарече МВР еничарски корпус, налетя срещу полицейски офицер и заплаши Цветанов с оставка. Два месеца по-късно крещящият пред джамията кротко вдигна ръка в пленарната зала и спаси главата на герберския шеф на МВР.

Ако срамният цирк пред столичната джамия бе игран от друга особа, той вече щеше да е излежал ефективна присъда в Софийския централен затвор. Но атакистът се размина с правосъдието. Защото на ГЕРБ им трябват зависими и опитомени партньори.

Адвокатското слово на Сидеров в защита на Симеонов е абсурд, който разсмива. Атакист №1 е последният човек в парламента, имащ моралното право да брани холокоста от отрицателите му. Защото в първото издание на книгата му „Бумерангът на злото“ четем за „голямата измама наречена холокост“, докато в изданието от 2002 г. Сидеров пише за „сюжетът наречен холокост“. Само тези два цитата са достатъчни, за да разберем истинската същност на автора, който по ирония на съдбата сега управлява България от Народното събрание, заедно с еднояйчния си политически близнак в правителството Валери Симеонов. Казано с адвокатски хумор, кажи кои са ти адвокатите, за да ти кажа кой си.

Мнозина смятат, че атакистката повратливост заслужава съжаление и съответно лечение. Просто нормален човек не е способен на такова библейско коварство — да печели душите на избирателите с проповеди срещу дявола, а след изборите да влиза в дяволски коалиции. Аз обаче съм убеден — въпросната персона не само е с всичкия си, но е и дяволски пресметлива. Та може ли луд човек да измисли такава гениална схема?

Нека припомня, че преди изборите през 2009-а кандидатите за депутати от „Атака“ подписват договори за поръчителство по кредити за пет офшорни компании, регистрирани на Сейшелските острови. Така един депутатски мандат струва 150 000 евро. Едноличен собственик на три от митичните офшорки е…портиерът на вестник „Атака“. Който пък съвсем случайно се оказва чичо на съпругата на атакисткия лидер.

Офшорната сага още не е финализирана в съда и скоро няма да свърши. Атакисткият адвокат на Б.Б. и Цв. Цв. повече от всякога е нужен на властта — смирен и опитомен. А мразещият циганите и тричащият кучета в Странджа вицепремиер ще бъде опитомен с някоя-друга обществена поръчка за милион или два.

Ако в началото на прехода политик бе уличен в офшорна афера, кариерата му приключваше начаса, медиите го разпъваха на кръст и народът го подгонваше с камъни. Сега времената са други, шмекерите публично се уважават и тайно се обожават. Сега измамата е престижна норма, почтеността — срамно изключение, а строителни пирамиди се преродиха в Сейшелски офшорки. Парламентът пък стана легален бардак, в който всичко се купува и всеки се продава.

Е, как да не се отвратиш от политиката, как да не мразиш политиците?

Велизар Енчев,
Вес­т­ник ЗЕМЯ

loading...

Последни от България

Отиди Горе