Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

Еврейската Кабала

в Свят


Според Фабр д’Оливе, Мойсей, който ,,бил обучен на всичката мъдрост на египтяните“, извлякъл от египетските мистерии част от устната традиция, която предал на водачите на израилтяните. Че такава устна традиция (предание), отличаваща се от писанията в Петокнижието, наистина произхожда от Мойсей, и че тя по-късно е била въплътена в писанията на Талмуда и Кабалата, е мнение на много еврейски писатели.
Първата форма на Талмуда, наречена Мишна, се появява някъде около II и III в. сл. Хр., а малко по-късно бива добавен коментар под името Гемара. Тези два труда съставляват т. нар. Йерусалимски Талмуд, който бива преработен през периода между III и V в. Получилото се издание бива наречено Вавилонски Талмуд и е в употреба до наши.
Изложеното в Талмуда се отнася главно до аспектите на ежедневния живот – принципите на купуване и продаване, на сключване на сделки, – но също и до външни религиозни съблюдения, върху които се дават най-педантични подробности. Както се изразява един еврейски писател:

…най-причудливите равински суетности биват сложно разработени в много томове с най-изтънчена диалектика, а най-абсурдни въпроси биват обсъждани с гигантски усилия на всичката интелектуална мощ; например, колко бели косъма може да има една червена крава, за да бъде приета въпреки всичко за червена крава; какъв вид краста изисква такова или онакова пречистване; дали въшка или бълха може да бъде убита в деня на Шабат, като първото е позволено, докато второто е смъртен грях; дали заколването на животно трябва да започне откъм главата или откъм опашката; дали свещенослужителят трябва да си облича първо ризата или пък гащите; дали ,,ябам“, сиреч братът на мъж, умрял без да има деца, на когото се налага по закон да вземе за съпруга вдовицата, следва да бъде освободен от това задължение, ако падне от покрив в локва с ,,кал“.

Но тъкмо в Кабалата – дума на иврит, означаваща ,,приемане“, което ще рече ,,устно приета доктрина“ – могат да бъдат открити философските или по-скоро теософските доктрини на Израел. Те се съдържат в две книги  – ,,Сефер Йецира“ и ,,Зохар“.
photo
 ,,Сефер Йецира“ или ,,Книга на Сътворението“ е описана от Едершайм като ,,монолог на Авраам, в който, чрез съзерцание на всичко, което го заобикаля, той най-сетне стига до заключението за единството на Бог“; но тъй като този процес се осъществява посредством една подредба на Божествените Еманации под названието ,,Десетте Сефироти“ и чрез пермутации от цифри и букви от еврейската азбука, той със сигурност не би могъл да предаде подобна идея – нито пък, навярно, каквато и да било друга – към съзнанието на човек, непосветен в кабалистичната система. В действителност ,,Сефер Йецира“ се възприема като произведение с извънредна неясност и почти сигурно със значителна древност. В своя публикуван наскоро задълбочен труд върху Кабалата мосю Пол Вюлио (Paul Vulliaud) казва, че времето на създаването й може да бъде определено като не по-рано от VI в. пр. Хр. и не по-късно от X в. сл. Хр.; а че при всички случаи тя е по-стара от Талмуда, се доказва от факта, че в самия Талмуд равините са описани как я изучават, с цел да черпят магически познания. Смята се също така, че за ,,Сефар Йецира“ се споменава и в Корана, но под името ,,Книга на Авраам“.
Обширната компилация, позната като ,,Сефер ха-Зохар“ или ,,Книга на Светлината“, е от огромна важност за изучаване на кабалистичната философия. Според самата ,,Зохар“, Бог споделил с Адам ,,Мистериите на Мъдростта“ – докато последният все още се намирал в Райската градина, – посредством книга, донесена му от ангела Разаел. От Адам книгата била предадена на Сет, после на Енох, на Ной, на Авраам и по-късно на Мойсей – един от нейните основни тълкуватели. Други еврейски писатели заявяват, че Мойсей я е получил за първи път в планината Синай и я предал на Седемдесетте мъдреци, от които тя преминала у Давид и Соломон, а сетне у Езра и Нехемия, за да стигне накрая до равините от ранната християнска епоха.
Дотогава Зохар оставала изцяло като устно предавана традиция, но, както ни се казва, вече за първи път била записана от учениците на Шимон бен Йохай. В Талмуда се казва, че равинът Шимон и синът му Елиазар се скрили за дванадесет години в една пещера, където, заровени в пясъка до шиите, медитирали върху свещения закон и често били посещавани от пророк Елиас (Илия). По този начин, както се добавя в еврейската легенда, великата книга ,,Зохар“ била съставена и записана от равинския син Елиазар и неговия секретар, равинът Абба.
За първи път ,,Зохар“ се появява официално, както вече е установено със сигурност, в края на XIII век, когато била преписана от един испански евреин на име Мозес де Леон, който – според д-р Гинсбърг – твърдял, че бил открил и възпроизвел оригиналния документ на Шимон бен Йохай, макар жена му и дъщеря му да заявили, че той я е съставил сам. Каква ли е истината? По този въпрос мненията на евреите се делят в две направления: едните поддържат схващането, че ,,Зохар“ е сравнително ново произведение на Мозес де Леон, докато другите настояват върху неговата абсолютна автентичност. Мосю Вюлио, който е съпоставил всички тези гледни точки в продължение на петдесет страници, разкрива, че макар названието ,,Зохар“ да произлиза от Мозес де Леон, въплътените в нея идеи са далеч по-стари от XIII век. Как е възможно, пита той настойчиво, равините от Средновековието да са се заблудили и да приемат за древен документ един труд, който има относително съвременен произход? Очевидно ,,Зохар“ не е произведение на Мозес де Леон, а компилация, съставена от него на базата на различни документи от далеч по-ранни времена. Още повече, както продължава нататък с обясненията мосю Вюийо, онези, които отричат нейната автентичност, са антикабалистите, оглавяващи от Грец (Graetz), чиято цел е да докажат, че Кабалата влиза в противоречие с ортодоксалния юдеизъм. Теодор Райнах отива още по-далеч, като заявява, че Кабалата е ,,бавна отрова, която навлиза във вените на юдаизма и изцяло го опустошава“; Соломон Райнах пък я нарича ,,едно от най-лошите отклонения на човешкия ум“.
Много от изучаващите Кабалата едва ли биха оборили тази гледна точка, но да се каже, че тя е чужда на юдаизма, вече е съвсем друга работа. Факт е, че основните идеи от ,,Зохар“ намират потвърждение в Талмуда. Както отбелязва ,,Еврейската енциклопедия“, ,,Кабалата в действителност не противостои на Талмуда“ и ,,много евреи-талмудисти са допринесли за обогатяването й“. Адолф Франк не се колебае да я опише като ,,сърцето и живота на юдаизма“. ,,По-голямата част от най-изтъкнатите равини от седемнадесети и осемнадесети век твърдо вярвали в свещеността на ,,Зохар“ и в непогрешимостта на нейното учение.“.
1940

Въпросът за древния произход на Кабалата, следователно, опира изцяло до някои имена. Че сред евреите е съществувала мистична традиция още от далечни времена, едва ли някой би опровергал; значи, както отбелязва мосю Вюлио, ,,всичко опира до това, да узнаем в кой точно момент еврейският мистицизъм е приел названието Кабала„. Едершайм уточнява как:

Не може да бъде отречено, че по времето на Иисус Христос вече е същестувал сбор от доктрини и схващания, които са били грижливо крити от мнозинството. Те не са били разкривани дори пред обикновени учители, от страх последните да не бъдат подтикнати към еретични идеи. Тази съвкупност носела името Кабала и от семантиката на думата (да получиш, да прехвърлиш) става ясно, че същността й е представлявала духовна традиция, пренесена от най-ранни епохи, макар и примесена в хода на времето с нечисти или чужди елементи.

Тогава, е ли Кабалата, както твърди Гружено дьо Мусийо (Gougenot des Mousseaux), по-стара от еврейската раса – едно наследство, предавано във времето още от първите прародители на човечеството? Трябва да признаем, че тази хипотеза не може да бъде доказана, но въпреки това тя намира твърде широк прием сред изучаващите окултните науки, за да бъде отхвърлена. Самата еврейска кабала я подкрепя, насочвайки ни към патриарсите – Адам, Ной, Енох и Авраам – който са живели преди евреите да се обособят като отделна раса. Елифас Леви (Eliphas Levi) приема тази генеалогия и прави връзката, че ,,Свещената Кабала“ е била традицията на децата на Сет, отведени от Халдея от Авраам, който бил ,,наследникът на тайните на Енох и баща на посвещаването в Израел.“

Според тази теория, която ни се предлага в също и от американския масон д-р Макей (Mackey), освен божествената Кабала на децата на Сет, имало и магическа Кабала на децата на Каин, която се предала по наследство на сабеите (,,звездопоклонниците) от Халдея – вещи в астрологията и некромантията. А магьосничеството, както знаем, е било практикувано от ханаанците още преди завземането на Палестина от израилтяните; Египет, Индия и Гърция също са имали своите гадатели и ясновидци. Въпреки отправеното проклятие към магьосничеството, съдържащо се в Мойсеевия закон, евреите – загърбвайки предупреждението – се поддали на изкушението и смесили свещената традиция, която били наследили, с магически идеи, отчасти заимствани от други раси и отчасти измислени от самите тях. В същото време, в умозрителен аспект, еврейската Кабала заимствала от персийските маги, от неоплатонистите и неопитагорейците. Ето защо, значи, имат известно право антикабалистите, когато казват, че това, което познаваме днес като Кабала, няма чисто еврейски произход.

Гужено дьо Мусийо, който е направил задълбочено изследване на окултизма, твърди, че съществуват, следователно, две Кабали: древната свещена традиция, предавана по линия на първите патриарси на човешката раса, и ,,лошата Кабала“, в която старата свещена традиция равините примесили с варварски суеверия и техни собствени измислици, в резултат на което тя носи техния печат. Тази гледна точка намира израз също и в забележителната творба на покръстения евреин Драш, който говори за:

…древната и истинска Кабала, която… ние различаваме от съвременната Кабала – тази осъдителна, фалшива, заклеймена работа на равините, които също така поругават и извращават традицията на Талмуда. Доктрините от Синагогата я приписват на Мойсей, но в същото време признават, че съдържащите се нея основни истини са същите, с които са били запознати чрез откровения първите патриарси на човечеството.

По-нататък Драш цитира изказването на Сикст от Сиена – друг покръстен евреин и член на Доминиканския орден, протежиран лично от папа Пий V:

Откакто с декрет на Светата Римска Инквизиция всички книги, имащо отношение към Кабалата, бяха наскоро заклеймени, трябва да се знае, че тя има двойствен характер: едната е истинска, а другата фалшива. Истинската е благочестива е онази, която.. хвърля светлина върху тайните мистерии на свещения закон, съгласно принципа на аналогията или преносното тълкуване. Тази Кабала църквата никога не би заклеймила. Но фалшивата и неблагочестива Кабала е със сигурност невярна еврейска традиция, пълна с безброй суети и измислици, и отличаваща се твърде малко от некроманията. Този вид суеверие, наричано доста неподходящо ,,Кабала“, църквата съвсем заслужено наскоро заклейми.

Съвременната еврейска Кабала се представя в два аспекта – теоретичен и практически; първият се занимава с теософски разсъждения, а вторият с приложна магия. Би било невъзможно набързо да създадем представа за кабалистичната теософия с нейните невероятни полети на въображението относно сефиротите, атрибутите и функциите на добрите и лоши ангели, с изписаните дисертации върху природата на демоните и детайлите за появяването на Бог под името ,,Най-старият от Старите“, от чиято глава 400 000 свята получават светлина. ,,Дължината на това лице от върха на главата надолу е равна на триста и седемдесет пъти по десет хиляди свята. То се нарича ,,Дългото лице“, понеже такова е и името на ,,Най-стария от Старите“. Само описанието на косата и брадата, принадлежащи на тази гигантска особа, заема огромно място в зохарския трактат, озаглавен ,,Идра Раба“.
72495cd736925b5aa1dfac6571b97d85
Според Кабалата, всяка буква в Писанията съдържа мистерия, която може да бъде разбрана само от посветените. Със средствата на тази система за тълкуване се разкрива, че отделни откъси от Стария Завет могат да крият смисъл, който да бъде съвършено неявен за обикновения читател. Така например ,,Зохар“ обяснява, че Ной бил окуцял за цял живот в резултат на ухапване от лъв, докато се намирал в ,,ковчега“, приключенията на Йона в търбуха на кита са резултат от едно твърде богато въображение, а пък прекрасната история за Елиша и шунамитската жена е изопачена по най-гротескния начин.
В практическата Кабала този метод за ,,декодиране“ е редуциран до една чародейна или магична система, в която лечението на болести играе важна роля и се осъществява чрез мистично подреждане на числа и букви, чрез произнасяне на Неизразимото Име, чрез използване на амулети и талисмани или пък чрез сложни словосъчетания, за които се смята, че съдържат определени окултни качества.
Всички тези идеи произлизат от много древни култове; дори и изкуството да се правят чудеса чрез употребата на Божието име, което, след присвояването на Кабалата от евреите, станало обичайна практика на еврейските чудотворци – то също произлиза от Халдея. По същия начин теорията за ,,Избрания народ“, която изгражда основите на всички талмудични и кабалистични писания, не може да се каже, че има чисто еврейски произход. Древните египтяни по подобен начин вярвали, че самите те са ,,особени хора, специално обичани от боговете“. Но в ръцете на евреите това вярване се превръща в претенция за изключителност и ползване с божията благосклонност. Според ,,Зохар“, ,,всички израилтяни ще имат място в бъдещия свят“ и когато дойде времето, няма да бъдат предадени както гоите (goyim – т.н. нееврейските раси) в ръцете на ангела Дума и пратени долу, в ада. Всъщност на гоите дори не им се признават човешки качества. Така ,,Зохар“ отново обяснява, че думите от Светото писание ,,Йехова Елохим направи човека“, означавал, че Той е направил Израел. Равинският трактат от XVII в. ,,Емек ха Мелек“ гласи: ,,Нашите равини с благословена памет са казали: ,,Вие, евреите, сте хора, заради душата, която ви е дадена от Върховния човек (т.е. Бог). Обаче другите нации по света не са направени хора, понеже те нямат Нешама (великата душа), дадена им от Светия и Върховен човек, а имат Нефеш (обикновена душа), получена от Адам Белиал, който е злият и непотребен човек на име Самаел, т.е. Върховния дявол“.
В съответствие с това изключително отношение към останалата част от човешката раса е и ,,идеята за месията“, която формира доминиращата тема в Кабалата и която обслужва изцяло еврейските интереси. Обаче по своя произход тази идея най-вероятно не е еврейска. Някои вярващи в едно древно тайно предание – понятно и на други раси, освен еврейската – казват, че част от това предание е свързана най-напред с някакъв отминал Златен век, когато човекът е бил освободен от грижи и злото още не е съществувало, сетне – е последвалото падение на човека и загубата на това примитивно блаженство, и накрая – с откровения, получени от Небето, които предсказали възстановяването на тази загуба и пристигането на Спасител, който ще спаси света и ще възстанови Златния век.
Според Драш:

Традицията (т.е. преданието) за Човека-Бог, който ще представи Себе си като учител и освободител на падналата човешка раса, е била постоянно предавана сред всички най-просветени нации по земята. ,,Vetus et constans opinio“, както казва Светоний. Тоест, за всички времена и всички места.

Нататък Драш продължава, цитирайки свидетелствата на Волней (Volney), който бил пътувал много из Изтока и заявил, че:

Свещените и митологическите предания от по-стари времена са разпространили из Азия вярата в един велик Посредник, който щял да пристигне, за един бъдещ Спасител, Цар, Бог, Завоевател и Законодател, който щял да възстанови Златния век на земята и да отърве човечеството от господството на злото.“

Всичко, което може да се каже с известна степен на достоверност по отношение на това вярване, е, че то наистина е съществувало сред зороастрийците в Персия, също както и сред евреите. Като цитира Абулфарадж, д’Ербело показва, че петстотин години преди Христос водачът на зороастрийците Зердащ е предсказал идването на месията, при чието раждане ще се появи звезда. Той също така учел своите послушници, че месията ще бъде роден от дева, че те първи ще научат за Него и че трябва да Му отнесат дарове.
Драш смята, че това предание е било преподавано и в древната синагога, обяснявайки по този начин думите на Св. Павел, че на евреите ,,са поверени мъдростите Божии“:

Тази устна доктрина, каквато е Кабалата, имала за свой предмет най-вездесъщите истини на вярата, които тя непрестанно връща към обещания Спасител – основата на цялата система в древното предание.

По-нататък Драш заявява, че доктрината за Троицата формира част от това предание:

Който се е запознал с онова, което са преподавали древните доктори на синагогата и най-вече онези, живели преди идването на Спасителя, знае, че съществуването на Троицата в един Бог е била истината, признавана от тях още от най-стари времеа.

Мосю Вюлио посочва, че Грец признава съществуването на тази идея в ,,Зохар“: ,,Тя дори учи на някои доктрини, които са съвсем близки и угодни на християнската догма за Троицата!“ И отново: ,,Неоспоримо е, че ,,Зухар“ използва алюзии относно вярването в Троицата и Въплъщението“. Той добавя: ,,Следователно, идеята за Троицата представлява важна част от Кабалата, щом е било възможно да се твърди, че ,,характерно за Зохар и за  нейната специфична концепция е придържането към принципа на Троицата“, а нататък цитира Едерщайм, който казва, че ,,огромна част от обясненията, дадени в писанията на кабалистите, приличат по един изненадващ начин на най-висшите истини на християнството.“ Тогава ще се окаже, че някои остатъци от древното тайното предание се е преплело в Кабалата. Вероятно съвсем неволно ,,Еврейската енциклопедия“ джиросва това мнение, понеже, иронизирайки християнските кабалисти от XVI век заради твърдението им, че Кабалата съдържа следи от християнство, тя казва, че онова, което изглежда християнско в Кабалата, е просто древна езотерична доктрина. Тогава, значи, можем да се позовем на авторитета на съвременните еврейски учени относно факта, че древното тайно предание е било в хармония с християнското учение. Обаче в учението на по-късната синагога философията на ранните мъдреци е стеснена дотам, че да обслужва изключително системата на еврейската йерархия, а древната надежда за Спасител, който ще възстанови на човека неговото състоянието на блаженство, изгубено при падението, е превърната в идея за спасение само на евреите под покровителството на един триумфиращ и дори отмъщаващ Месия. Тъкмо това е мечтата за Месията, присъстваща постоянно в съвременната Кабала, която появата на Христос на бял свят преди деветнадесет столетия доста поразклати. / Срещу системата – Новия световен ред
loading...

Последни от Свят

Отиди Горе