Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

ЕС ни пробутва храни второ качество, пак добре, че все още не ни подхвърлят кучешки храни

в България


ПРЕОПАКОВАНЕ

Вече взеха да се упражняват с Радев и се опитват да го преопаковат, като му търсят всевъзможни кусури – а в същото време надуват Плевнелиев, което си е направо налудно.  Кантарът ни сякаш вече съвсем е дефектирал – особено за действителните стойности.  Най-вече този на медиите – и оттам често идват направо глупашки внушения.

Спомнете си, например, колко нещо се изписа за новата „първа дама“ – и колко психоаналитички се извъдиха да й дават акъл.  Те ми напомниха за възрастните дами, които след първото ми интервю със Симеон /1990 година/ твърдяха, че са ушили юрганчето му, когато се родил.  Броих ги до двайсет юрганджийките на Симеончо – и се отказах.

Това сме ние – шием юргани, вместо знамена.  То пък и какво знаме трябваше да се ушие на Симеон – мадридският трендафор, както го нарекох веднъж, когато взе два пъти едни гори, които – отгоре на всичко – се оказа, че изобщо не се негови.  И какво трябваше тогава да пише на неговото знаме?  Това също е проблем: дори да ушием някакво знаме, вече не знаем какво да напишем на него.

Втурнаха се да помагат на Радева, която, общо взето, се държи нормално – все пак, все още не е протестирала срещу мъжа си.  Вместо да се замислят, какво наследство е получила от досегашната „първа дама“.  Писах веднъж за Плевнелиева, че намирам поведението й за възхитително, заради нежеланието й да седне на първия ред на Времето и да ни се натрапва оттам – амбиция, която у мнозина в наши дни е взела болестни размери.  А тази жена правеше точно обратното – усилено криеше образа си и не желаеше никаква публичност, в никаква степен. Само че, по-късно същата дама тръгна по протести – мъжът й президент някакъв, а тя протестира по софийските улици.  По-добре да беше хвърляла чаши у дома по него.

Що се отнася до самия Плевнелиев, някой трябва специално да изследва причините за късната подлизурщина по негов адрес.  Тя пък върви ръчичка за ръчичка със забравата: на някои сякаш им е трансплантиран специален мозък – без онзи дял, който формира паметта. А казват, че това е най-важната му част – сърцето на мозъка, ако ми позволите да се изразя така.

Медийният кантар често е направо фалшив.  И затова не може да има разумност и балансираност в оценките дори за онова, което буквално до вчера е било под носа ни. Особено се проявяват в това отношение телевизиите.  Покажат нещо, което е наистина важно – например онова, което се случва в Елин Пелин – и вместо трезво да го изследват, решават да го „балансират“.  И заснемат някакъв жалък „контрамитинг“ в полза на сирийското семейство там, „протест“ от цели шест човека – и за капак някаква чужденка, която храбро мачка българския език.  Дошли от някъде в Елин Пелин да се покажат – и веднага ги снимат.  Имитацията на протести направо е отвратителна, още по-нетърпима е фалшивата съпричастност. Тия неща отблъскват обикновените хора, енергията им се пресича още в зародиш.

Наскоро стреляха по един бус с нашественици и раниха един от тях – отгоре на всичко, шофьорът-трафикант се оказа пиян.  История, направо за Костурица. Показаха тази история, и я „балансираха“ с репортаж от процеса срещу Перата: него пък го съдеха, защото „лишил от свобода“ няколко нашественика, като им сложил „свински опашки“.  Помните, каква олелия се вдигна около тия пластмасови белезници – сякаш бяха опекли прасе в софийската джамия.

А кокошките от „правозащитните“ организации веднага закудкудякаха, че – О, Боже, прости ни! – не можели да помогнат, понеже ония със „свинските опашки“ били в неизвестност.  Каква драма – те вече пият бира в Мюнхен и закачат местните момичета, а пък Перата го правят на Филип Тотю, понеже отнел свободата им.  Наказателният кодекс трябва спешно да го редактират: нарушителите на държавната ни граници да са предварително амнистирани, ако носят в джобовете си „свински опашки“.

Телевизиите уж „балансират“ – а, всъщност, се юркат от едната в другата крайност, в зависимост от това, какво са сънували репортерките. Наскоро „Панорама“ на Би Би Си излъчи разследване за градчето Слау – то се намира на 35 километра от Лондон.  Там човешкият пейзаж през последните години напълно е променен.
Безработицата е едва 1,4 процента, средната седмична заплата е 558 паунда – на трето място във Великобритания; в града се говорят 150 езика.  Белите британци вече са малцинство – 34 процента от населението.  И нещо се мъти.  Бомбата цъка.  Гледайте такава телевизия – и тогава правете репортажите си.

Тия дни стана ясно, че сме в челото на още една срамна класация: били сме на второ място по замърсеност на въздуха.  Имаме и друг напредък – той пък свързан с гробищната практика. До скоро във фамилен гроб можеше да се направи ново погребение, едва след като минат 7 години от предишното.  Сега увеличили този срок на 10 години. Обяснението: труповете на погребаните, Бог да ги прости, се разпадали все по-бавно. А това, според някои специалисти, се дължало на консумацията на храни с консерванти. Това за консервантите със сигурност е вярно – нали тия дни стана ясно, че някои членки на Европейския съюз се движат към Светлия Разпад направо с вагони за животни – страните от първия вагон им пробутвали храни второ качество.  Пак добре, че все още не ни подхвърлят кучешки храни.

А Вяра Деянова /Би Ти Ви/ намерила в Лондон Брад Пит, който се представяше за финансов министър в София.  Той пък твърдеше пред нея, че Цветан Василев бил причината да го подгонят – Дянков беше почти непрекъснато в несвяст, докато беше в България, и изглежда още не е излязъл от това блажено състояние. Иначе няма да твърди, че въпросният банкер има влияние над прокуратурата.  Това е същият Дянков, който нямаше да плати нито лев на руснаците по договора за ядрения реактор и дори щеше да ги наплеска по дупето.  Наплеска ги, в смисъл, че им платихме един милиард и двеста милиона – и с това се похвали Бойко на една среща в Пазарджик.  Но поне успял да спаси 90 милиона от лихвите – молел се като дете – той го каза – на Путин, и накрая онзи кандисал.  Такива са великите ни български работи – един пляска по дупето, друг спасява дупето си, а руснаците ни се хилят.

Същата Деянова, която има предостатъчно качества, но си е сладко-доверчива, ни съобщи – пак от Лондон, че „принц“ Кирил дошъл с колело за интервюто с нея.  Не гледах интервюто, щом разбрах, че велосипедистът щял да говори за корупцията в България.  Нали правителството на татко му направи някои от най-скандалните сделки – не с юрганчета, ами с БТК, примерно, та сигурно щяхме да чуем истината.  Продадоха телекома за едни мижави пари, а само година и нещо по-късно той беше препродаден пет пъти по-скъпо.  А вие се заплесвайте по бициклетистите.

Навремето и Симеон предизвикваше интерес с това, че караше в Мадрид някакъв малък автомобил.  Но това не му се отрази на апетита като премиер.  Малкият автомобил може би беше причината покойният Желю Желев да го нарече „дребен комерсант“ – много се беше ядосал от интервюто ми със Симеон и измъкна от някъде този русизъм.  А пък тия дни акад. Сендов каза, че след унгарските събития /1956/ Желев, като комсомолски активист, настоявал „врагове на народа“ като Сендов да не бъдат допускани в Университета. Но и това мина и замина – все едно, че не е било, обаче така кантарът съвсем се разхлопва.  Важното е, че Кирил върти педалите из Лондон.

На онази среща в Пазарджик Бойко говореше като Живков – забавляваше аудиторията с шегички, хората уж се смееха – както при Живков, а той се радваше.  Леко подмина магистралите и основната му теза беше, че младите трябва да се образоват – макар и с принуда.  Но нито веднъж не спомена циганите.  Фиксирал се беше в Нинова, което е приятно занимание – доста по-безопасно от циганския въпрос.  Обаче беше сигурен, че се движим на първа скорост – което е невъзможно, при положение, че ни хранят с всякакви боклуци, не само хранителни.

Кеворк Кеворкян, Фейсбук

loading...

Последни от България

Така се прави!

По-малко от 48 часа му бяха нужни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО)
Отиди Горе