Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

ТУРЦИЯ

ЕДНА ТУРСКА ПРОВОКАЦИЯ | Проф. Бончо Асенов: За една неосъществена провокация срещу България

в България


РАЗУЗНАВАЧ ПО ГЛАВНОТО НАПРАВЛЕНИЕ

 За една неосъществена провокация срещу България

Известно е, че по време на „студената война” срещу Народна република България се провеждат редица провокации от западните разузнавателни централи с оглед компрометиране на България и по-конкретно на българските специални служби. За обществеността в нашата страна са по-известни два случая. Първият е обвинението, че Държавна сигурност убива през 1978 г. писателя емигрант Георги Марков, който по това време е журналист в Би Би Си – Лондон, чрез изстрелване в тялото му на сачма, напоена с отрова (от чадър). И вторият, че Държавна сигурност се опитва да убие папа Йоан-Павел Втори през 1981 г. чрез турския терорист Мехмед Али Агджа, който стреля по него на площад ”Св. Петър” в Рим.

Целите, които са преследвани с тези операции, са постигнати. България е компрометирана пред световното обществено мнение. Загубите са не само морални, но и материални. Страната ни става жертва на световния двубой между двете системи. И в двата случая, и особено по отношение на обвинението в покушение на папата, българската държава положи неимоверни усилия, за да се противопостави на тези обвинения и да изчисти името си пред световната общественост. Постигнатите резултати не са особено големи на фона на изключително мощната западна пропаганда. Факт е, че тя успя да натрапи тогава сред световната общественост убеждението за връзката на България с атентата и че Георги Марков е убит от Държавна сигурност. Факт е също, че и досега България търпи последиците от този удар по своя престиж и авторитет.

На широката общественост обаче не е известно, че преди тези две провокации има и друг сериозен опит от страна на специалните служби на САЩ, Италия и Турция да предизвикат международен скандал, обвинявайки българските специални служби, че се занимават с разузнавателно-информационна дейност в Турция и в Италия. Имало е планове да се проведе публичен съдебен процес в Турция, на който да се обвини българското разузнаване в антитурска дейност и да се разбие неговата резидентурна мрежа в Турция.

По това време резидентурната група на българското разузнаване в Турция е била най-мощната – били са 15-16 души разузнавачи, действащи под прикритие, и десетки агенти. Турското контраразузнаване работело много настървено за разкриване и пресичане на тази дейност, но без особени успехи. Тогава то решава да организира провокация съвместно със съюзническите специални служби на САЩ и Италия.

Това обаче не се осъществява благодарение на професионализма на резидента на българското разузнаване в Турция полковник Димитър Вандов. Какъв е случаят?!

През 1977 г. в България предстои да се проведе Универсиада. Тогава един агент на българското разузнаване – български емигрант, вербуван от резидентурната група в Италия, предава на водещия го офицер информация, че една от българските емигрантски организации замисля осъществяване на терористичен акт по време на Универсиадата. Според агента организатор на този терористичен акт е Страхил Кузманов, избягал от България в САЩ след 9 септември 1944 г., основател на организацията „Български революционен съюз”. Идеята на Кузманов и приближените му била да влязат по време на Универсиадата в България с микробус, идващ от Турция. Микробусът е трябвало да бъде зареден с взривно устройство и снабден с високоговорители. Щял да бъде оставен някъде на оживено място в центъра на София и по високоговорителя трябвало да се пуснат записани на касетофон призиви и прокламации, насочени срещу властта и срещу БКП. Когато бъде направен опит касетофонът да се спре, взривното устройство се задейства.

Според агента предстояло пътуване на терористите с микробуса от Италия до Турция, а самият той трябвало да пристигне в Истанбул три дни по-рано със самолет, за да подготви тяхното посрещане и изпращане в България.

Сигналът бил повече от сериозен. За него бил уведомен не само министърът на вътрешните работи, но и лично тогавашният ръководител на БКП и на държавата Тодор Живков, разбира се, с указание да не се допусне осъществяването на този терористичен акт.

От Центъра уведомяват веднага резидента на българското разузнаване полковник Димитър Вандов, който по това време действал в Турция под прикритието на консул в българското консулство в Истанбул. Било му казано кога агентът ще пристигне със самолет и кой ден и къде да се проведе срещата с него. Вандов е опитен разузнавач, имал вече 13 години стаж в резидентурната група в Турция, бил запознат много добре с възможностите и похватите на турското контраразузнаване. Още при получаването на сигнала той изпитал вътрешно съмнение относно достоверността на информацията. За всеки случай организирал външно наблюдение на агента, когато слязъл на летището. Той имал неговото описание и веднага го отделил от останалите спътници. Направило му впечатление, че след като излязъл от летището бил поет от двама души и с лека кола отишли в града. Независимо от това вътрешно съмнение, съгласно разпореждането негов оперативен работник, действащ също под прикритието на консулството, провел две срещи с агента, за да му предаде датата, часа и мястото, когато терористичната група ще влезе в България. Той повторил вече известната информация и казал, че микробусът е пристигнал в Истанбул, на какъв адрес са отседнали терористите и че вероятно след три-четири дни групата ще влезе в България. За всеки случай Вандов изпратил един от оперативните си работници на посочения от агента адрес и той се убедил, че пред къщата имало микробус с италианска регистрация. Анализът, който Вандов прави на поведението на агента обаче, засилва неговото подозрение, че е провокатор. Уведомява Центъра за това, но от там му разпореждат да продължава срещите с агента.

На 17 август 1977 г., сутринта, в 9 ч, на една от истанбулските улици се провежда нова среща на оперативния работник с агента. Вандов осигурявал неговата сигурност. Тогава агентът казал, че подготовката на групата е завършена и вечерта ще даде писмена информация кога и къде ще премине границата на България. Оперативният работник му определя среща в 21 часа в района на площад „Таксим”, на ъгъла между операта и „Мете джадеси”.

Вандов бил силно обезпокоен от това желание на агента да им предаде писмена информация. Знаел, че турското контраразузнаване има практика да залавя на място с компрометиращи данни чужди разузнавачи. Помнел също, че по подобен начин през 1955 г. бил задържан военния разузнавач Пеньо Пенев, който след това е изтезаван, осъден и лежи 9 години в турските затвори. Затова Димитър Вандов изпраща екстрена шифрограма до Центъра, в която изказва категоричното си мнение, че агентът е провокатор и предлага да не се отива на срещата, за да се избегне арестуването им. От Центъра обаче отговарят веднага с шифрограма оперативният работник да отиде на срещата и да вземе писмената информация.

Привечер оперативният работник тръгва за срещата. Вандов се движи на 7-8 крачки зад него и наблюдава внимателно обстановката. Навлизат в една улица, от която на следващото кръстовище оперативният работник трябвало да свие вдясно и там да се срещне с агента. Преди да стигне до кръстовището, Вандов забелязва в една странична улица паркиран джип. Той знае, че турското контраразузнаване ползва подобни джипове и разбира, че се готви капан и задържане на оперативния му работник при срещата с двойния агент. Бързо настига оперативния работник, хваща го под ръка и при кръстовището вместо надясно, тръгват наляво. Турското контраразузнаване обаче прехвърля бързо агента в началото на улицата, по която тръгнали, и ги пресреща. Вандов и оперативният работник тръгват да го подминат, но той ги спира и се опитва да набута в ръцете на оперативния работник написаните листове. Вандов го удря и го събаря на земята. В този момент отстрани наскочили десетина души от турското контраразузнаване. Настъпва суматоха и кратко сбиване, след което и двамата са задържани. Вандов обяснява, че е дипломат, че придружаващият го оперативен работник е негов подчинен в консулството, че се разхождат из центъра на Истанбул и този човек, който ги спира, не го познават. Турците се колебаят как да постъпят и около един час стоят на улицата. Очевидно са чакали разрешение от Анкара за арест и започване на следствие.

През това време Вандов, който е стар познайник на турското контраразузнаване, е подложен на всевъзможни заплахи. Направо го обвинили, че се среща с техен агент и всичко щял да си признае в Дирекцията на полицията. „Това не е мой агент, а ваш агент провокатор”, бил отговорът на Вандов. А ръководителят на турската група му казал ядосано: „Не се ли насити толкова години да шпионираш против Турция?”.

След около час, разпореждането очевидно е дошло от Анкара, и двамата са освободени. Вандов веднага информирал Центъра за провала. Рано сутринта с шифрограма началникът на Първо главно управление му съобщил, че имат информация, че отново ще бъде арестуван и по избран от него начин трябва бързо да напусне Турция. Вандов напуска веднага консулството с леката кола на един от служителите и по заобиколни пътища достига и пресича границата при Капитан Андреево. Още същия ден докладва за случая на тогавашния началник на разузнаването Васил Коцев. От него разбира, че в Центъра са установили, че ще бъде повторно арестуван благодарение на засечените от българското радиоконтраразузнаване разговори между специалните служби на Истанбул и техния център в Анкара. А след няколко часа разбрал, че МВнР на Турция го е обявило за персона нон грата. Казали му и коя е вероятната причина за неговото освобождаване.

След три дни министърът на външните работи на Турция г-н Чаалаянгил трябвало да посети официално България, където му предстояла среща и с Тодор Живков. По всяка вероятност турските власти се отказали от задържането му и провеждането на шумен съдебен процес, за да не се осуети тази среща на високо равнище.

След три дни външният министър на Турция, на срещата си с Тодор Живков, му предоставил секретна справка на МИТ, в която характеризирали Вандов като много активен дългогодишен разузнавач, който застрашавал устоите на турската държава. Казал, че след като бил уведомен за задържането му от турските контраразузнавателни служби, той се посъветвал с турския министър-председател Сюлейман Демирел и решили да го освободят в името на добрите двустранни отношения.

Тодор Живков обаче бил подготвен за такова обвинение и заявил, че Димитър Вандов като консул е трябвало да наблюдава терористична група, дошла от Италия на турска територия, за да се прехвърли в България и да извърши терористичен акт. Турската полиция обаче, вместо да му помогне да бъдат заловени тези терористи, е попречила и те успели да се укрият. Заявил също, че щом Чаалаянгил си замине в Турция, ще бъдат обявени за персона нон грата двама турски дипломати в България, установени като разузнавачи. Чаалаянгил казал, че ако това се направи, те ще изгонят още български дипломати от Турция. Живков отговорил, че има още няколко души от турските дипломати в София, които сме готови да изгоним, поради това, че се занимават с разузнавателна дейност. При този отговор турският външен министър си замълчал и разговорът по този проблем приключил.

При честването на 50-годишния юбилей на Димитър Вандов, тогавашният ръководител на Държавна сигурност Григор Шопов се обърнал към началника на Първо главно управление с думите: Не трябва повече да правите оценка за работата на Вандов. За неговата активна разузнавателна работа в Турция турските органи на сигурността са направили достатъчно добра оценка. Преди два месеца турският външен министър Чаалаянгил запозна Тодор Живков лично с оценката на МИТ за работата на Вандов”.

Проф. Бончо АСЕНОВ
Брой 22 (2016) 
Нова Зора – Независим национален седмичник

loading...

Последни от България

Отиди Горе