Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

Ебал съм й майката на тая държава!

в България


Преди известно време се случи така, че се наложи да напусна България. Не по собствено желание, а поради липсата на надежда. Липсата на много хубави неща, както и изобилието от лоши, бяха основната причина за този избор. Както много други хора, бях принуден да събера животът си в един куфар и една чанта ръчен багаж. И да кажа чао на хората с които бях отраснал. През годините много пъти бях от обратната страна. Изпращах приятелите си и въпреки, че си казвахме “чао”, а не “сбогом”, знаех, че това са последните моменти в които ще видя някои от тях. Така от весела компания ученици и квартални деца, станахме парчета, разхвърляни из света. Футболните мачове, сутрешните кафета някъде из квартала и безкрайните летни вечерни разходки останаха в миналото. Защото вече или стоиш в България и чакаш чудо, или си далеч и се бориш с адаптацията към новото място.

И така, в един летен ден, погледнах всичко за един последен път и се отправих към летището. Минах през check-in-а на Терминал 2, дадоха ми бордната карта и тогава ми се сви стомаха, защото това беше краят на един живот и началото на друг. Изпълнен с много неизвестни. И след като имаше 20 мин до полета, реших да изляза навън и да изпуша една цигара. Седнах на една пейка и се замислих …

Защо напускам родното си място? Или по-скоро защо бях изгонен от него?

Може би, всеки един от напусналите я има своя лична история, своя конкретна причина. Ще говоря за мен лично, вярвайки, че много хора ще се припознаят в тези думи. Завърших университет и дойде денят X. Денят, който във всяка една нормална държава е стартът на един самостоятелен живот, ново начало, може би прилична работа. Но, не и в България. През годините вече бях установил, че няма абсолютно никакво значение какво си завършил, къде и с каква оценка. Няма значение, дори на 22 да имаш 10 годишен стаж. Няма значение колко умен, способен, мотивиран и отдаден си. Няма значение. Защото работата, която те чака е за максимум 600 евро. И това е при положение, че имаш чудовищен късмет. Всичко друго е за по 400 евро. Как се живее с 400 евро? Мишкарски. Как се прави семейство с 400 евро? Никак. Как можеш да си щастлив с 400 евро? Много трудно. Опитвали ли сте се да обясните на човек от белият свят как преживява някой с 400 евро?

Ядеш ли месо? Къпеш ли се с топла вода? Позволяваш ли си да излезеш на ресторант? Купуваш ли си дрехи? А като се разболееш какво правиш? Това са част от въпросите, които са ми задавали досега. И после им казвам какви са цените в България. Как да му обясня на човека, че кенче Coca Cola е 1.20лв, при положение, че тук е 45 цента? Как да му обясня, че сосът за спагети е 5.00лв, а тук е 1.50евро. И така за абсолютно всяка всекидневна стока. С напомнянето, че тук минималната заплата е 1200 евро. В България колко беше … 175 евро?  Да, досещате се. В очите на тези хора ние сме някаква чудовищна изненада, оцеляла напук на всички очаквания. И тогава те разбират защо си напуснал тази имитация на държава.

Защото България е може би единствената държава в света, в която всеки трети бездомен човек е висшист. За сметка на това, министри, депутати, че дори и Министър Председателят ни са необразовани. Питате се тогава, как се става успял човек в България? Не е с труд или усилия.

Нужни са 3 неща – роднински връзки, лизане на гъзове и престъпления.

Ако имате късмет и имате и 3-те, значи честито – вие сте депутат! И така, ако си изтеглил късата клечка баща ти да не е крупен бизнесмен, ако не си навит да си гъзолиец и ако не ти се продава трева или амфетамини, то тогава остава Терминал 2. Нека да ви кажа защо тази територия няма да се оправи абсолютно никога. Всеки който има грам акъл отдавна я е напуснал или ще я напусне. Никои от тези деца, които са заминали в чужбина за да учат, няма да се върнат за да слугуват за 500 евро. Защото държавата в момента се управлява от 100 човека и техните жени, деца, братовчеди, комшии, любовници и лакеи. И всеки един от тях е абсолютно некомпетентен, неосведомен и лишен от чувство за отговорност. Нека ви дам един прост пример. Делян Пеевски на 21 години беше шеф на пристанището във “Варна”. Половината ни министри са със фалшиви дипломи, другите май въобще и нямат. Хората на които са поверени милиони левове, не са нищо повече от “син на този”, “приятел на онзи” и “с тоя ритам Събота футбол”. Следователно, системата си е ок – да го духат бедните.

Някои могат да си кажат, че ще просперират със собствен бизнес … Успех приятели! Чак когато се сблъскате с Агенцията по Вписванията, ХЕИ, НАП и останалите подобни институции, ще разберете, че няма как да стане. Защото законите на тези институции важат само за смотаняци като вас. За онзи отсреща, който си плаща като поп (на правилните хора), за него няма закони. И докато вие подскачате от единия крак на другият, чудейки се какъв проблем ще намерят на фирмичката ви, конкурента ви си прави каквото си поиска и вие нищо не можете да направите по въпроса. Защото няма дори на кой да се оплачете.  И накрая идва престъпността. Да, донякъде логична опция. Но, важи максимата, че за кокошка няма прошка, а за милиони няма закони. Престъпността и властта вървят ръка за ръка и никой няма да ви допусне да си веете знамето дълго време.

И така, докато цигарата ми беше наполовина изгоряла, твърдо се убедих, че взимам правилното решение. Няма смисъл да играеш игра, която няма как да спечелиш. На който му харесва – да остава. Да слуша Азис, Гери-Никол и Криско. Да работи всеки ден като куче, за да се подиграват с труда му. Да слуша новините, където няма нищо друго освен смърт, катастрофи, наводнения и Бойко. Да пие всеки ден като смок, защото депресията до това води. Да се вози при башкиши с присъди за убийство или във рейсове от 1980-та година. Да чака 2 седмици за направление във болницата. Да яде кренвирши от конски копита, рога и пластелин. Да псува ГЕРБ, ДПС и БСП и следващият път чинно да отиде да гласува за тях. Да си плаща за синя, зелена, лайняно-кафява зона. Да си купува винетка, за да кара офроуд.  Да плаща ток, докато мангала си закача една жица и го краде безплатно. Да бие жена си. Да си плаща данъците, за да купува на Бате Бойко и компания трюфели и шампанско. Да си плаща осигуровките, за да издържа талибаните от Близкия Изток, настанени в “Овча Купел”.Да търка талончета за Държавната Лотария. Да пуска тото.

Така само да ви кажа, преди известно време се паднаха едни и същи числа в 2 поредни тиража на тотото. Та и това е шантажирано. Така че … НЕ, няма да спечелите от тотото!

Хванах си самолета, прелетях над Подуене и една последна мисъл мина през главата ми ….

Ебал съм й майката на тая държава! / EL CABRON

loading...

Последни от България

Отиди Горе