Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

Джордж Фридман: „Бих обърнал гръб на Европа”

в Свят


Джордж Фридман е един от най-известните геополитически анализатори в САЩ. 67-годишният политолог е директор на основания от него мозъчен тръст Geopolitical Futures. Преди това, през 1996 г. основава разузнавателната аналитична компания „Стратфор”, на която е директор до май 2015 г. Автор е на много книги като последната от тях се казва „Моменти на напрежение: изплуващата криза в Европа”. Пред германското списание Cicero американският геостратег говори за неспособността на Европейския съюз да реши проблемите си и самотния ход на Ангела Меркел в политиката й с бежанците.

Господин Фридман, Вие сте роден през 1949 г. в Будапеща и през 50-те сте емигрирали със семейството си в САЩ. Ако днес бяхте млад европеец, бихте ли емигрирали отново?

Това разбира се зависи от личните обстоятелства. Но като цяло отново бих обърнал гръб на Европа.

Защо?

През последните 100 години Европа е едно от най-нестабилните места в света. И особено Унгария като малка държава е изложена на много рискове. През 1938 г. моят баща получи американска виза и реши да замине, защото вярваше, че политическата нестабилност е част от европейската история и че по-лошо няма как да стане. Имал е грешна преценка.

Европейският съюз в момента не е в никак добро състояние. Според Вас, той ще оцелее ли? Как виждате бъдещето на ЕС?

Ще оцелее. Въпросът е само каква тежест ще има той в бъдеще. В Брюксел чиновниците ще продължат да ходят в кабинетите си, ще продължат да държат дълги речи в Европейския парламент. Но дали отделните страни – членки биха искали да оставят своята национална политика в ръцете на европейските институции и занапред? Британците гласуваха срещу това. Погледнете и бежанския въпрос: европейското решение противоречи на волята на народа в много европейски държави. В тези страни един политик може да се задържи, само ако игнорира брюкселския процес. Това не може да продължава дълго.

Великобритания гласува за излизане от ЕС. Това не е ли шанс за останалите страни – членки да се сплотят още повече и да формират една истинска федерална държава?

Британците винаги са били скептични по отношение на Европейския съюз. Но те вече не са единствените. Южните страни са в катастрофално икономическо положение, а Европейският съюз през последните години не намери никакво решение за това. Мисля, че ЕС по-скоро ще се развива повече като зона за свободна търговия с обща валута, но само за някои страни – членки, но освен това общата валута може и да ограничава полето за действие. Северноамериканското споразумение за свободна търговия НАФТА функционира толкова добре заради това, защото страни като Канада, Мексико или САЩ не си предписват една на друга как би трябвало да изглежда политиката им. С Европейския съюз европейците искаха да станат като САЩ, без да се налага да се отказват от националния си суверенитет. Резултатът е компромисен. Но този компромис е некохерентен: обща валута без обща фискална политика и управление от Брюксел, което от не бива припознавано от хората като законово правителство. Тези неща не могат да функционират заедно.

Какво означава Брекзит за Обединеното кралство? Британците ще си потърсят ли нови съюзници и нови търговски партньори?

Великобритания е един изключително важен търговски партньор за Германия. Търговските отношения не са откритие на бюрократите, а са резултат от икономически потребности. Поради това икономическият обмен с ЕС ще продължи. И отношенията между Великобритания и САЩ също. Британците в момента правят точно това, което винаги са правили: опитват се да намерят баланс на силите между повече партньори. И ако Европейският съюз мисли, че трябва да накаже Великобритания, той ще навреди на собствените си интереси. Но животът продължава.

САЩ все още ли са съюзник на Европа и ЕС? Или интересите от двете страни на Атлантика са прекалено различни?

САЩ не могат да бъдат изцяло съюзник на ЕС, защото ЕС няма обща външна политика и също така не преследва една и съща политика в областта на отбраната. Дори не преследва обща икономическа политика. САЩ за сметка на това обаче имат водещи отношения с някои страни от ЕС: Великобритания, Полша или например Румъния. С другите страни от ЕС отношенията не са толкова ясно изразени, защото нямат общи проблеми за решаване. Когато американците гледат към Европа, това за тях не е страна, а област. И когато става дума за политика, нашите партньори не са в Брюксел, а в отделните страни – членки.

Какво означава това за НАТО? В края на краищата кандидатът за президент Доналд Тръмп обяви наскоро, че малките страни от НАТО като тези от Прибалтика, не биха били ценни да воюват в случай на нападение.

Не знам като цяло какво трябва да е НАТО днес. Ако НАТО е един военен съюз, това би означавало, че европейските страни също ще се разпореждат военно. Те обаче не го правят. Не е нужно да си Доналд Тръмп, за да можеш като американец да си зададеш един друг въпрос. Когато алиансът НАТО е основан през 1949 г., Европа е била в руини. Днес Европа има 200 милиона повече жители отколкото САЩ и също така по-висок брутен вътрешен продукт. Няма разумна причина Европа да не инвестира във въоръжение поне толкова колкото и САЩ. Бъдещето на НАТО също така ще бъде решено от европейците, не от САЩ. В какво би трябвало да се състои нашият интерес в НАТО, когато този съюз за европейците е просто една евтина възможност да получават военна защита с помощта на САЩ?

Един друг член на НАТО – Турция, в момента се превръща в диктатура. Как би трябвало да реагира НАТО, когато вижда, че Ердоган търси все повече близост с Путин?

Възможността между Русия и Турция да има по-тесни отношения включва в себе си един исторически проблем, защото двете страни в историята си са имали няколко противоречия, особено за Черно море и Босфора. И тази глава все още не е затворена. Ако Турция иска да се свърже с Русия, то тя трябва да бъде сигурна в това, че руснаците не таят стари жажди. И това би било много рисковано. Въпросът дори не е дали Турция ще остане член на НАТО. По-важният въпрос е дали турците вярват на това, че НАТО ги защитава. Това, което трябва да се запази по отношение на сигурността, трябва да е военното сътрудничество между Турция и САЩ, защото то е в интерес и на двете страни. Дотогава в Турция нищо няма да се промени.

Германия и други страни – членки на ЕС са под натиск на Ердоган заради споразумението за бежанците. Турция обяви, че няма да взима повече никакви бежанци, ако ЕС не освободи турските граждани от визи. Как би трябвало да реагира ЕС?

Въпросът по-скоро е как може положението да е стигнало дотам, проблемите, които има да решава ЕС, да са в ръцете на Турция? Проблемът не е миграционната криза, а неспособността на ЕС да взема съвместни решения, които да бъдат следвани от всички държави. Докато това не се промени, ЕС винаги ще бъде подложен на натиск отвън.

Не предизвика ли самата Меркел със своята щедрост към бежанците този натиск от Турция, на който ЕС е поставен сега?

Тук искам да се върна крачка назад и да поставя въпроса: Как може председателката на една държава в ЕС да определя бежанската политика на целия ЕС? Ангела Меркел застана зад така наречената култура на „добре дошли”, но в същото време и срещу позицията по този въпрос на повечето страни от ЕС. Сигурно тя просто е искала да докаже на света, че Германия цени високо хуманността. Причината обаче няма значение. Същинският проблем е в това, че ѝ се даде възможност да вземе едно самостоятелно решение, защото Брюксел й позволи да го направи, като не взе решение.

В този смисъл, мислите ли, че ЕС е дестабилизиран?

Това беше доказателство, че една председателка на правителство на една единствена държава в ЕС може да игнорира европейските институции. Защо тогава останалите държави – членки трябва да се придържат към предписанията на Брюксел? Това положение ми напомня на Европа преди Втората световна война: един малък континент с 50 суверенни държави, всяка от които върви по свой собствен път.

Това от днешна гледна точка звучи много драматично.

От края на Втората световна война до началото на 90-те години сигурността в Европа бе осигурявана от САЩ и Съветския съюз. После избухна и войната на Балканите. Днешните европейци са толкова самоуверени, че игнорират собствената си история. Те очевидно са слепи за силите, които действат.

Украйна е новото военно огнище в Европа. Виждате ли възможност Русия и Запада да намерят добро решение за двете страни, за да не се стигне до замразен с години конфликт?

Западът трябва да гарантира на Русия, че не въоръжава Украйна. Така Русия ще изтегли войсковите си части от Източна Украйна. Двете страни ще се договорят, че цяла Украйна е неутрална територия. И тогава трябва да се намери вълшебната формула за Крим. Мисля, че руснаците ще приемат това. Проблемът е, че поляците гледат на Украйна като на географска област, която би дала лесен достъп на руснаците до тях. И Америка взема грижите на поляците много сериозно. Това би било една прекрасна възможност за Германия да допринесе с нещо повече в тази ситуация. Но германците все още делегират повече отговорност на САЩ, отколкото на Русия.

В една много известна Ваша реч казвате, че САЩ нямат никакъв интерес от това Германия и Русия да си сътрудничат.

След това бях обвинен, че изработвам нова имперска стратегия на Америка. Разбира се, че Америка иска Русия и Германия да бъдат във вражда. Вече е станало банално схващането, че САЩ щяха да имат проблем, ако германските технологии и руските природни ресурси се кооперират.

Въпреки това, икономическата сила Германия трябваше политически да поеме водещата роля в Европа, за да се опита да я стабилизира.

Германия няма дълго да е икономически толкова силна, колкото се твърди. Германия печели половината от брутния си вътрешен продукт чрез износ. Германското благосъстояние зависи също от готовността на някои страни да купуват германски продукти. Германия всъщност е обезпокоително слаба.

Превод: Юлия Владимироваa-specto / Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto


Всеки път, когато срещнете анализ или коментар на (“STRATFOR“ – частното ЦРУ), се сещайте за ТОВА видео!
loading...

Последни от Свят

Отиди Горе