Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

Джефри Сакс: САЩ скоро могат да се разпаднат

в Свят


Ако не бъдат съкратени значително разходите за осъществяваните от Вашингтон военни операции по света, САЩ рискуват скоро да фалират. Това твърди в последната си статия в „Бостън Глоуб“ (1) влиятелният американски икономист и професор в Колумбийския университет Джефри Сакс. Според него, основният фактор при разпределянето на американските нацианални ресурси е изборът „оръдия или масло“. Сакс е убеден, че: „САЩ допускат изключително голяма грешка, прахосвайки огромни суми и ерозирайки националната си сигурност. Ако следващият ни президент не успее да се измъкне от капана на скъпоструващите войни в Близкия Изток, дори само бюджетните разходи по тях могат да сложат край на всички надежди за решаването на многобройните ни вътрешни проблеми“.

По думите му, в момента Америка изпитва последиците от това, което историкът Пол Кенеди определя навремето като „имперско свръхнапрягане на силите“. Самият Сакс смята, че САЩ не са класическа империя, тъй като не контролират пряко прекалено много външни територии. В същото време обаче, американските въоръжени сили са разположени в десетки страни по света и Вашингтон използва тази мощ за да влияе върху това, кой точно ще управлява тези държави.

В статията си, Сакс цитира следната статистика: по данни на Департамента по отбраната на САЩ, страната притежава общо 4999 военни съоръжения, 662 от които са разположени на територията на други държави. Всяка година за поддръжката и управлението на тези обекти, както и за воденето на военни действия в чужбина, Вашингтон изразходва около 900 млрд. долара, което е около 25% от всички разходи на федералното правителство. При това, посочва Сакс, американските войни почти никога не са обслужвали националните интереси на САЩ. В крайна сметка, той прави извода, че по отношение на военните си разходи, Съединените щати вървят по същия път, по който и Съветският съюз през 80-те години на миналия век и затова вероятно ги очаква същата незавидна съдба.

Според професора от Колумбийския университет: „Навремето Съветският съюз се разори заради прекалено скъпоструващите си авантюри на чужда територия, като например нахлуването в Афганистан през 1979. Днес Съединените щати по същия начин влагат прекалено много средства в своя военно-индустриален комплекс и ако продължат войните си в Близкия Изток и допуснат да бъдат вкарани в оръжейна надпревара с Китай, ги очаква аналогичния път към упадъка им като държава“.

В тази връзка, Сакс смята, че Вашингтон е изправен пред съдбовен избор: да продължи и занапред да реализира своя проект за „еднополюсна доминация“, въпреки провалите в Близкия Изток и вътрешните си икономически проблеми, или да сложи край на своите имперски амбиции.

И така, какво всъщност се случва със САЩ и дали мрачните прогнози на Джефри Сакс са достатъчно обосновани?

Според повечето експерти, макар твърдението на Сакс, че крахът на Съветската империя е свързан с прекалено големите и военни разходи, да изглежда спорно, той несъмнено е прав, когато посочва, че САЩ страдат от свръхнапрягане на силите си. Разбира се, Джефри Сакс далеч не първият, който лансира подобна теза. Тя присъства осезаемо в нашумялата трилогия на известния американски политолог и консултант на ЦРУ Чалмърс Джонсън – „Ответен удар“, „Скръбта на империята“ и „Немезида: последните дни на Американската република“. В първата, Джонсън доказва, че още през първата половина на ХХІ век, върху САЩ се стоварва „ответния удар“ на политиката, провеждана от тях в Азия и Африка през втората половина на ХХ век. Според него, Вашингтон ще опита да реши проблемите си с военни средства, но това няма да доведе до нищо. Във втората книга от трилогията, Джонсън по убедителен начин показва, как при управлението на президента Бил Клинтън, САЩ са се превърнали в силно военизирана държава, в която командват военните и която реализира най-вече военни програми.

Свръхнапрягането на силите на Америка непрекъснато нарастваше още откакто Джордж Буш-старши реши, че може да наложи нов ред в Близкия Изток. Развитието на събитията обаче показа, че САЩ просто не са в състояние да направят това, ето защо по времето на Барак Обама, американците се опитаха да използват в региона стратегията на „контролирания и управляван хаос“. Само че и тя се провали и в момента САЩ действително са изправени пред много сериозен избор.

При това нещата не опират само до военните разходи, за които говори Сакс. Големият проблем е, че Америка харчи много повече, отколкото произвежда. Макар че там живее само 5% от световното население, САЩ консумират 40% от глобалния продукт и генерират 70% от отпадъците в света. Тоест, ясно е, че рано или късно на американците ще се наложи да ограничат сегашното си свръхпотребление. Впрочем, ясно е и, че това не се отнася за елита, а най-вече за средната класа и онези, които са още по-долу в социалната йерархия. Което пък няма как да не провокира изключително остри социални конфликти. А това означава, че САЩ действително са в навечерието на много сериозни сътресения. Тоест, бъдещето на Америка зависи от способността на елита да формулира адекватна стратегия, способна да гарантира съществуването и поне през следващите няколко десетилетия.

Засега обаче, стратегията на САЩ отговаря най-вече на интересите на транснационалните корпорации (ТНК). За да може да реши проблемите на своите ТНК с икономически средства, Вашингтон на всяка цена трябва да създаде двете доминирани от него глобални зони за свободна търговия: Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) и Транстихоокеанското партньорство (ТТП). Поне що се отнася до второто, нещата засега се развиват в интерес на САЩ, но това не е достатъчно за да гарантира оцеляването им.

Мнозина експерти смятат, че за да съхранят позициите си поне още 15-20 години САЩ следва да подчинят европейската икономика, т.е. да направят с нея това, което през последния четвърт век западноевропейските страни направиха с икономиките на постсоциалистическите държави от Източна Европа, включително с българската.

Ясно е обаче, че европейските икономики се съпротивляват на тези планове, което пък поставя САЩ пред избора, или да провокират мащабна (включително световна) война, която би им позволила да решат много от проблемите си, или пък да осъществят много сериозни социални реформи. Тоест, в момента Америка е в ситуация, доста сходна с онази през 30-те години на миналия век. Както е известно, тогава президентът Рузвелт в крайна сметка предпочита войната пред наистина дълбоките социални реформи. Поне засега не е ясно, какво ще изберат във Вашингтон този път.

Един от големите проблеми на САЩ е деиндустриализацията на тяхната икономика. Доскоро се разчиташе, че той може да бъде успешно решен благодарение на т.нар. „шистова революция“, сега надеждите се възлагат по-скоро на роботизацията. Това обаче едва ли ще реши проблема, тъй като и в двата случай няма отговор на въпроса, какво ще се случи с „излишното население на Америка“. Неслучайно все повече анализатори смятат, че глобалният проблем на САЩ е свързан с изчерпването на възможностите на модела на либералния капитализъм.

Що се отнася до това, дали – както намеква и Джефри Сакс – САЩ ще повторят пътя на Съветската империя, включително нейния разпад, отговорът на този въпрос не е еднозначен. По-важното обаче е, че крахът на еднополюсния модел, доминиран от Вашингтон, изглежда неминуем, и че в бъдеще в света няма да има един, единствен хегемон. Затова мнозина прогнозират, че бъдещият свят ще напомня по-скоро света през ХV-ХVІ век, в който държавите съществуват съвместно с търговските корпорации, религията играе много важна роля и съществуват множество „сиви“ (т.е. неконтролирани от никого) зони.

Тоест, както посочва и известният руски политолог проф. Андрей Фурсов: „на практика светът навлиза в Ново Средновековие или по-точно в нови „Тъмни векове“. Както е известно, отделните държави (Франция, Англия, германските монархии и т.н.) излизат по различен начин от кризата на т.нар. „дълъг ХVІ век“ (както историците обозначават периода между 1450 и 1640). Затова смятам, че след разпадането на САЩ пътищата към постлибералнокапиталистическия свят също ще бъдат няколко. Разбира се, ако междувременно не станем свидетели на глобална катастрофа, която да погребе всички ни“.

В тази връзка, появата на статията на Джефри Сакс в „Бостън Глоуб“ едва ли е случайна. Тя до голяма степен кореспондира с тезите на кандидата на републиканците за президент Доналд Тръмп, според който САЩ следва да се концентрират върху вътрешните си проблеми и в този смисъл е ясен сигнал към онази част от американския елит, която подкрепя кандидата на демократите Хилари Клинтън, че е време да престане да го прави.

От друга страна, твърденията за скорошния разпад на САЩ вероятно са твърде преувеличени. Малцина наистина са наясно, каква точно е реалната ситуация в тази страна, тъй като тя е скрита зад планините от цифри и показатели. При всички случаи, едва ли в момента Америка е изправена пред фатален избор, както твърди Сакс. Истината обаче е, че тя е поразена от мното сериозна политическа криза, а американците не са наясно, как точно следва да бъдат решени основните проблеми пред страната им. Разбира се, САЩ винаги са имали проблеми, но обикновено са ги решавали успешно, затова сегашната им тотална несигурност пред лицето на бъдещето е най-голямото доказателство за острата криза, поразила единствената световна суперсила.

Бележки:
1. bostonglobe

От Стефан МАРИНОВЦентър за мониторинг и превенция на конфликтите
Българско геополитическо дружество

loading...

Последни от Свят

Отиди Горе