Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

Димитър Недков: Аз измих тялото на мъртвия Илия Павлов

в България


В най-силните години на „Мултигруп“ до смъртта на нейния бос, Димитър Недков е говорител на корпорацията и интелектуален душеприказчик на Павлов. Свидетел на убийството му, той организира погребението и го изпраща до последния му дом. Димитър Недков има няколко книги за масонството, но никога не е разказвал за контактите си с Илия Павлов, за общото им ежедневие, за политиците, които години наред обсаждат кабинета на най-богатия тогава българин. „Илия е помагал на всички политици и партии, той плати тока на „Позитано“ 20 през зимата на 1997-ма след падането на Виденов от власт, плащаше телефони, раздаваше пари“, реди факти и събития Димитър Недков. 50% от сегашните български политици не биха искали да видят Илия жив.

Интервю на Валерия Велева,
Епицентър.бг

Покрай днешните убийства на знакови фигури от бизнеса, отново се сещаме за Илия Павлов. В интервю пред Би Ти Ви баща му каза, че убийците на сина му продължават да бъдат на свобода. Как би изглеждал днес Илия Павлов и с какво би се занимавал?

– Сигурно би изпълнил най-голямата си мечта, за която знаят много малко хора. Илия споделяше максимата: „Успешен е този, който следва правилното – „Ако го можеш тук, значи го можеш навсякъде“. Той искаше да провери сам себе си. И казваше: „До 50 години трябва да се направи империята, тя да заработи. Но след 50 години искам да отида на единственото място, където не съм бил и за което нищо не знам – Австралия. И като отпразнувам 50-тия си рожден ден, ще си купя еднопосочен билет до Австралия, ще си сложа в джоба само толкова пари, колкото може да си позволи най-обикновеният човек, тръгнал нанякъде да осъществява мечтата си. Е, ще държа и една кредитна карта, с която да си купя обратен билет. Искам да сляза на едно летище в абсолютно непознато място, в абсолютно непозната среда, хубаво е, че знам език, и да видя дали мога да направя нещо. Първо, сигурно ще се наложи да мия чинии някъде, но искам да проверя дали мога да създам нещо“. Ей, такава една мечта имаше Илия и я споделяше само с приятелите му от интелектуалния кръг. И съм сигурен, че щеше да го направи.

Звучи ми странно. Мислех си, че ще иска да управлява държавата.

– Най-погрешното схващане, което има масовото съзнание за Илия Павлов, е, че той е искал да управлява държавата. Не! След като получи всички жестоки уроци в опита си да стане бизнесмен, той стигна до извода, че трябва да създаде една наистина модерна корпорация, работеща система, която да съществува и след като него го няма. В разгара на войната между „Мултигруп“ и Иван Костов (1999 г.) Илия отиде при влиятелен световен бизнесмен, за да учи как се създава голяма корпорация. И като се върна, каза: „Аз много бъркам“. Попитах го: „В какво бъркаш?“ Той ми отговори: „Там ми казаха ми нещо, за което никога не съм разсъждавал – че и най-силната корпорация е 100 пъти по-слаба и от най-слабата държава.“

– Тогава Костов си беше поставил за цел: да отвоюваме държавата от „Мултигруп“, спомняш ли си? Войната беше жестока.

– Да. И двамата, водейки тази война, бяха на един и същи акъл. И двамата бяха на абсолютно погрешна позиция.

А защо започнаха тази война?

Войната я започна Костов, който искаше да вземе нещо наготово. Типичен балкански манталитет! Примери такива в българската история от Стамболов до наши дни, дал Господ! И няма значение дали Костов или който и да било друг е започнал войната. Въпросът е защо Илия е водил тази война.

Защо?

– Защото тогава все още е бил в калъфката си на едноличен търговец. На човек, който си мисли, че кара влака. Абсолютно измамно! Тогава той не е бил на нивото, което отговаря на стратег в правенето на бизнес, или както се казва, в реагирането на междуличностен конфликт.

Прочетох наскоро в тефтерчето на Николай Добрев, в което той си е набелязвал имената на бъдещите министри от втория кабинет на левицата /1997/ следното изречение: „Илия Павлов иска среща с Костов за 8 депутатски места“. Купуваше ли си Илия политици?

– Илия не купуваше политици, политиците се продаваха. Има една знаменита фраза на Буров, който, когато създава вестниците си и го питат журналисти: Г-н Буров, последното нещо, което вие вече можете да си купите, сигурно е Отечеството.“ Тогава той отговаря: „Отечеството никога не може да се купи, то може само да се продаде.“ Съвсем отговорно мога да заявя, че голямата трагедия е не, че бизнесът купува политици, това се прави по целия свят, голямата трагедия е, че политиците се продават не само на бизнеса, а изобщо че се продават. Ако има световна класация за най-нисък морал на политическата класа, това ще е може би единствената класация, която България би оглавила.

Добре, за Костов е ясно какъв е предметът на конфликта му с Илия, а с Жан Виденов защо се скараха?

– Не е тайна, че Илия симпатизираше на лявото политическо пространство и не го е криел. Конфликтът му с Виденов е в резултат на интриги, създадени от хора около тях двамата. Защото Виденов, за разлика от Костов, не е искал да унищожава „Мултигруп“, не искал да взима нищо от „Мултигруп“. Виденов е човек, на когото му липсва най-важното качество за политик – умението да преценява обективно обстановката. При Виденов не става дума за пари, той беше маша в ръцете на една навреме и „правилно“ осъзнала се червена аристокрация. Виденов е емблематичен пример за това, какъв човек не може да бъде ефективен политик.

А за пари ли ставаше дума, когато Илия Павлов се появи на балкона на парламента при клетвата на Симеон Сакскобургготски като премиер на България?

– Бях до него, когато вечерта той каза: „Ще отидем утре на клетвата на царя“. Попитах го: „Защо? Знаеш колко проблеми ще ти създаде това от пиар гледна точка“. И той ми отговори: „Искам да направя един експеримент. Първо, да видя как това ще бъде преценено от медиите, как ще бъде разтълкувано от обществото. Второ, смятам, че всеки човек би трябвало да има право да отиде и да гледа най-важното нещо, от което зависи съдбата на държавата в определен мандат, да погледне лицата на тези, които казват, че ще направят нещо в името на народа.“ И Илия много внимателно гледаше всичко от балкона. В един момент ме попита: „Колко от тези 240 депутати, които са долу, искат да видят друга България?“ Това бе точната му фраза. А към Симеон той изпитваше симпатия. Смяташе, че Симеон притежава едно предимство пред всички нас – че не е живял тук, че не се е овъртял в тукашния манталитет. Грешката му бе, че надценяваше Симеон. Илия си мислеше, че царят има мисия, че иска да направи нещо за Отечеството, че наистина в него има нещо царско. Малко преди да си тръгне от този свят, вече бе започнал да се разочарова от царя.

Е, на втората година стана ясно, защо царят си е дошъл.

Да. Чувал съм от много български бизнесмени, че това е било единственото време в българския преход, когато бизнесът не е бил мачкан и рекетиран от държавата, даже и от политиците. Може би защото царят искаше да има спокойствие, за да може да си изиграе неговата лична игра.

С имотите ли?

– С имотите. Много съм разсъждавал като пишещ, който наблюдава живота отстрани, върху това какво иска този човек – върнал се тук, заявил, че е представител на божествен промисъл, който гледа на нас не като на простосмъртни, а като на поданици? И съм питал Илия, защо се съгласи да му помогнеш за знаменитата царска сватба.

– По точно – защо плати царската сватба?

– Предпочитам да не отговарям на този въпрос, не обичам да говоря за сметки. Попитах го: „Добре, защо „Мултигруп“ трябваше да се заеме с цялата организация?“ Аз не вярвах, че една монархическа сватба изисква толкова усилия и напрежение. А той ми отговори: „Правя го с една единствена цел: да могат да дойдат тук малко по-друг тип хора, чужденци, които да видят нещо друго от България и да говорят добро за нея. Интересно ми е, как тези хора от сой, от синята кръв ще коментират България след това“. Това му беше любопитно. Илия смяташе, че трябва да се използват всякакви възможности България да бъде показвана. Това беше и основната му мотивация да влезе в бизнеса, чрез Дарина Павлова, в конкурсите за красота „Мис България“.

-Илия ли предложи или царят поиска „Мултигруп“ да направи сватбата на дъщеря му Калина в Боровец?

– Царят никога не предлага директно, не иска директно, има си хора за това. По това време Илия беше основен инвеститор в Боровец и сватбата беше в царския дворец в Боровец. Царят знае как да си извлича подобни дивиденти.

Говориш много идеализирано за Илия Павлов, едва ли не като за човек, който се е водил само от патриотични подбуди в действията си. По това време обаче „Мултигруп“ се беше превърнала в мръсна дума. Защо?

– Говоря идеализирано за Илия, защото съм наясно и с всичките му състояния, настроения и дейности. „Мултигруп“ се превърна в мръсна дума по няколко причини. Първо – в „Мултигруп“ намериха убежище известни имена от бившата номенклатура. Но и това, без да идеализирам, се оказа много прозорливо решение на Илия Павлов. Давам пример. На въпроса: „Защо го вземаш оня инженер, който е бил член на ЦК, но в същото време е и главен проектант на еди какво си“, Илия казва: „Много просто, нали купихме „Елкабел“, този човек го е строил. Искам точно той да ми каже, защо държавата е го е построила този завод, каква е била стратегията, на какви пазари е трябвало да се стъпи. Да, той е мръсна черна номенклатура, но той го е създал и знае всичко за него, а пък аз сега съм го купил, за да работи и да правя пари. На мен такива хора ми трябват“. Илия умееше да използва хората и да изтисква от тях максималното със своя си хитър, природно надарен саморасъл, необработен интелект. Той знаеше как да общува с тях. Само на едно не се беше научил – как да ги оценя. Започна да се учи чак към края. Питал съм го: „Еди кой си от системата те краде, то е видно, че прави нещо зад гърба на „Мултигруп“, защо го държиш?“ Отговорът му бе: „Сигурно е така, само че знаеш ли, аз не му плащам толкова, колкото той заслужава“.

Доста цинично!

– Ето го истинският Илия: „Аз не му плащам толкова, колкото заслужава! Ами какво да прави човекът? Ще краде! Още не можем да разберем механизмите, казваше той, ние сега сме на етапа да купуваме предприятия, земи, да строим, да правим – това е дивият капитализъм. Следващия етап е да се научим как се купуват хора. Само, че вика, това е нещо по-сложно и по-трудно.“ Така разсъждаваше.

Кой го захлеби Илия? Кой му даде първите пари? Куфарчето? Луканов или…?

– Пак ще кажеш, че идеализирам, но системата не е това – ето тук едно куфарче, което оставям до масата и ти започвай да правиш бизнес. Не! Благодарение на определени познанства, връзки и контакти Илия се възползва от начина, по който се възползваха абсолютно всички подобни на него. В края на 1989 година се разруши върхът на пирамидата на държавата, премахнаха се системите на контрол, на наблюдение на парите, на сметките. Тогава не е било важно да се разбереш с Луканов, важно е било да се разбереш с Иван Миронов, например.

Банкера!

– Да, и разговорът е много прост. Като писател ще ти го кажа по най-простия начин. „Добър ден. – Добър ден. – Отпускаш ми 5 милиона. Връщам ти 1 милион. Достатъчно ли ти е? – Не, милион и половина. – О кей, хайде нека да са два, защото след 3 месеца трябва да ми отпуснеш следващите 10 милиона“. Това е! И то опира до морала на хората, в които попада контролът на парите след рухването на системата. Те не са били най-големите величия или генерали от ДС.

А какъв дял има за създаването на Илия като бизнесмен генерал Петър Чергиланов – тъста му, бащата на първата му съпруга Антония?

– Огромен! Генерал Чергиланов /шеф на военното контраразузнаване, суров човек с принципи на истински военен, починал през 2009 г. – б.а./ създава у Илия най-важния комплекс на един мъж. Един мъж, който произхожда от обикновените среди, се влюбва в една красавица, която е расла във ВИП обстановка. Тръгва към нея, чува, че баща й е генерал еди кой си, но не това е най-важното в този момент. Оженват се и той попада в огромно жилище, в което като отваря хладилника, вижда, че там има неща, които ги няма навън. Вижда как на тази красавица са й задоволени всякакви прищявки. И този мъж, когато се прибира вечер след вечер, се пита – какво нося аз в тази къща, какво мога аз да направя, какви са ми възможностите? В един момент на красавицата й омръзва и започва да му натяква: „А, бе ти кой си? Ти няма ли да направиш нещо? Няма ли да донесеш 2 кила месо вкъщи? Я, виж баща ми какво прави?“ Това поражда оня комплекс в мъжа, в който той започва да си казва: „Мама му стара, какво да направя, за да стана като тия? Каква игра да изиграя? Аз съм момчето на улицата и аз трябва да видя какво мога да направя на улицата, за да им натрия носа на тия.“ Великият генерал го гледа високомерно, иронично, не го брои за нищо, тъщата, която от първия миг е скачала срещу това селянче, което й влиза в къщата, забравила, че и тя е дошла от Гигенци, но попаднала в РМС, запознала се с генерала и животът й се уредил, също не го понася. Тази генералска среда е създала най-големия комплекс в този мъж, свикнал да се бори, свикнал да го бият, свикнал и той да бие. Това му дава озлоблението към живота и стремежа: „Аз ще ви покажа кой съм!“ Това е съдбата на повечето знайни и незнайни български играчи по времето на прехода.

С първата си съпруга Илия се развежда 1991-92 и пак на улицата среща Дарина Павлова, друга красавица, този път актриса.

– Да. Тогава пък изпада в другата крайност, но вече и със самочувствието – аз съм еди кой си. Пак на улицата. То всичко се случва на улицата.

Да. И на улицата намери смъртта си (Павлов е убит на 7 март 2003 г. от снапейрист пред входа на сградата на „Мултигруп“ с един-единствен куршум).

-Да. Мисля, че той я очакваше. Той я предполагаше тази смърт.

Защо?

– Защото вече беше разбрал колко неправилен път е извървял. И второ, беше надценил себе си и беше влязъл във взаимоотношения със сериозни кръгове извън България, където искаше да направи големия удар. Може би стремежът му към супер големия удар, за да разреши финансовите и икономическите си проблеми, които имаха всички тогава – това е замъглило съзнанието му. Но Илия не се страхуваше от смъртта.

Дължал ли е на Милошевич 250 милиона?

– Не.

Това е една от версиите. Другата е, че са се скарали с Луканов, който му е дал 160 милиона.

– Това, че са се скарали с Луканов е публично известно. Но свадата с Луканов не е за пари, а за бизнес, за бизнес територии.

В енергетиката?

– Луканов никога не е раздавал пари. Луканов е раздавал територии от бизнеса.

– Какви очаквания на Луканов не е покрил Илия, за да се скарат?

– Първо, личната му подвеждаща емоция на самия Илия, че вече толкова много е дорасъл, че може да се изправи и да каже на човек като Луканов: „Аз ще кажа кой кара влака!“. До този тип общества има определен път и който иска да стигне там, трябва много точно да се самоподготви, за да влезе там. Така нареченият български политически и икономически елит не извървя такъв път. Първо, защото няма приемственост, няма от кого да се научиш, как да се държиш в такова общество. Второ, те поискаха да влязат с едно самочувствие, много погрешно, че парите решават всичко. Докато разберат, че не става въпрос за пари, а за нещо съвършено друго, мина много време. Илия се върна много впечатлен от един международен икономически форум и каза.

Беше ходил в Давос.

– Да, и на други форуми, и казва: „Представяш ли си, три дни тия играчи разпределят бизнеса в света и нито един не спомена една цифра!Там се говори защо трябва да го има петролопровода Бургас -Александруполис, как ще се отрази това на геополитиката, на взаимоотношенията в региона. Вземат кардинални решения, които ще променят света, и никой не говори колко ще струва. После, казва той, разбирам, че то това било работа на счетоводителите, не на бизнесмените, не на политиците.“

Казваш, че е очаквал смъртта си. Какво се случи в този ден. Ти къде беше в мига на стрелбата?

– Зад вратата, от която той излезе.

И виждаш всичко. Какво се случи пред очите ти?

– Да, видях как той падна.

Какво направи?

– Върнах се да си взема телефона.

Защо? Защо не скочи да видиш как е?

– Защото имаше достатъчно хора. Те го взеха и го сложиха в колата и тръгнаха. Аз знаех накъде тръгват, отидох да си взема телефона и след 15 минути бях в „Пирогов“.
Защо охраната не го е спасила в тоя момент? Казват, че е била неправилно подредена. Когато се е отворила вратата, не е имало човек пред него, за да му осигури защитата.
Първо, няма охрана, която да спаси човек. Ако нещо е решено, то ще се случи, дали сега или по-късно, все ще стане. В този смисъл вината на охраната е субективна. Второ, в случая лоша случайност изигра един чисто човешки фактор. Илия падна мъртъв в краката на едно дете.

– Как в краката на едно дете?

– Не искам да казвам за кое дете става въпрос, защото това е изключителна травма за него и семейството му… Когато Илия тръгва да излиза от сградата на корпорацията, тогава едно дете пред него се мъчи да мине през вратата. Но не успява да се справи с чип-картата, която да му отвори вратата, и Илия като грижовен човек се навежда, взима детето и го пуска първо то да тръгне напред. Тогава се обърква реда на охраната, кой къде да бъде. В момента, в който Илия се изправя на площадката и детето е до него, пък му звънва телефонът, била е Дарина, той вдига телефона и в този момент го заварва изстрелът.

И той пада в краката на това дете?

– Да. Много символично и хубаво – може би последното нещо, което е видял преди да издъхне, са били детските очи.

Това дете сигурно е на служител от корпорацията?

– Не искам да отговоря, заради детето.

А случайно ли точно в този момент то излиза?

– Случайно.

Значи, Илия пада, охраната го качва веднага в колата и те тръгват към „Пирогов“, където и ти …

– Илия е издъхнал в колата.

И ти какво направи, като отиде в „Пирогов“?

– Какво можеш да направиш, занимавах се с журналистите и оттам нататък се занимавах с цялото погребение.

Казвал си ми, че си стоял до трупа му в моргата.

– Ами все някой трябваше да стои. Някой трябва да свърши тази работа.

Колко време?

– Илия го погребаха на седмия ден. Когато има убийство, процедурата е много дълга.

Защо го пазехте?

– За да не се стане като с Луканов, някой да снима трупа му. Беше изключително важно това. Изключително лошо е такива неща да се случат.

В тези 7 дни какво си мислеше? Превърташе ли лентата назад?

– С Илия си говорехме не за бизнес. Аз никога не съм правил бизнес с Илия Павлов, говорили сме си за наука, за изкуство, за приложението им чрез бизнеса, за образователната система. Любимата ни тема беше какво трябва да правим за младите хора, за идващото поколение, за да могат те да направят модерна и силна България. Илия беше убеден, че нашето поколение не е възможно да построи нова България. И правехме следния аналог: Нашето поколение, поколението на прехода е в състоянието на окървавения Давид, който поради това, че е бил окървавен, е нямал право да построи храма господен. Храмът трябва да бъде построен от владетел, чиито ръце не са оцапани с кръв. Затова Соломон, който води войни, казва: „Аз ще построя храма и няма да изцапам ръцете си с кръв, за да може този храм да има смисъл“. Това е една любима моя метафора. Поколението на прехода в България е, метафорично казано, окървавено, грешно.

Кой изкъпа тялото на Илия?

– Аз.

Психически какво ти костваше това?

– Аз имам специално отношение към смъртта. Смятам, че смъртта е началото на живот в по-друго състояние.

Извърши ли някакъв ритуал, масонски ритуал?

– Илия беше масон и то от оня тип масони, които нищо не знаеха, но се опитваха да разберат философията на масонството. За това изключително много му повлия Америка, не българското масонство. Той повярва в силата на масонството след като изучи историята на американското масонство и историята на американската държава. Тогава разбра какво нещо е масонството за обществото, за света.

Как го изпратихте?

– Илия си беше изпратен от братството с масонски ритуал, това не е тайна, присъства и баща му.

Бях чула, че след опелото в „Света Неделя“ сте затворили църквата и тогава сте извършили ритуала.

– Много се дразня, когато някои и особено духовни лица, казват: „Те затвориха църквата.“ Храмът е на всички. Ние изчакахме да мине церемонията, да се спазят всички църковни обичаи, без да се намесваме в тях. И когато всички си тръгнаха, ние просто останахме в „Света Неделя“ и извършихме там нашия ритуал. Никой не ни е гонил, никой не ни е забранявал. Масонските ритуали са граждански ритуали, светски.

Защо го погребахте в „Арбанаси“?

– Това го реши семейството. Първоначалното намерение на Дарина бе да го кремира и да си го вземе в Америка, но кремацията беше забранена от прокуратурата. И понеже Илия много си обичаше „Арбанаси“, семейството прие, че след година там ще се изгради параклисът. Благодарение на самоотвержения труд на братя масони храмът беше изграден. В него е вложена много масонска символика. Полилеят е дар от Върховния съвет на масоните в израз на последна почит, портата е подарък от охраната на Илия, момчетата сами я платиха. В храма има изографисани орли и масонски знаци – мисля, че това на него му харесва.

Ти смяташ, че той го вижда всичко това?

– Ами сигурно, сигурно.

Защо е опят в затворен ковчег?

– Така реши семейството.

Затвореният ковчег и досега подклажда слухове, че той е жив, някъде на хубаво място по света. В последната си книга „Знакът на българина“ и ти подклаждаш тази версия.

– С много голям интерес наблюдавам тази ситуация и се опитвам да разбера, кое манипулира съзнанието на хората в нашата действителност. Сигурен съм, че над 50 % от сегашните български политици, от сегашните български държавни служители на доста високи постове никак не биха искали Илия Павлов да бъде жив, най-вече поради техния неизлечим спомен от личните им взаимоотношения с него. Така че този тип хора не са заинтересовани слухът да се окаже верен. Бих могъл да напиша документален роман за това.

Какво имаш предвид?

– Абсолютно отговорно мога да заявя – ето, 13 години след смъртта на Илия Павлов и „Мултигруп“ е навсякъде в държавата система чрез хората, които са имали взаимоотношения с „Мултигруп“. Това донякъде обяснява какво нещо е било „Мултигруп“. Самият Илия много късно започна да си дава реална представа какво е създал, разбира се не сам. И когато осъзна това, тогава започна да съжалява, че не владее механизмите това нещо да започне да се движи напред, да върви в правилната посока, да носи позитивите, неговите лични дивиденти, но да носи и позитиви за обществото, от които всеки да печели.

Значи не е бил дорасъл за творението си?

– Няма такъв дорасъл български бизнесмен. И няма и да има. И не поради причината, че те са такива или онакива. Обяснението е просто – манталитетът на българския бизнес елит не е на висота. Ти не си наследник на компания, създадена от дядо ти, разрушена през войната, възстановена от баща ти, в която ти си израснал и след като са те образовали навън, ти си се върнал с определен манталитет, научили са те какво е смокинг и кога се облича и най-важното – задали са ти моралните принципи, по които съществува и функционира тази компания, не сама по себе си, а като част от обществения механизъм. Второ, научили са те на най-важното нещо – прави така, че държавата ти да е силна, за да може да е силна и компанията ти. Това го няма никъде в България! И няма как да бъде.

А той осъзнаваше ли, че има пропуски във възпитанието си, в образованието, в манталитета?

– Илия смяташе, че един от големите му грехове е, че не е положил усилия да се образова. Това му беше комплекс и той бързаше да го навакса. Това бе една от причините да общува с личности като Вежди Рашидов, Стефан Цонев, Дончо Цончев. Обичаше да разговаря с тях, за да може да попие. И те му даваха. В такива ситуации Илия беше като ученик. Горкият Вежди, толкова много си пати от тази близост с Илия, как ли не го наричаха. Това е една от причините, поради които го уважавам изключително много. Илия казваше: „Този човек ми дава нещо и аз искам да си говоря с него“. Никога отношенията им не са били за пари. Точно тогава Илия започна да оценява, че най-скъпият диамант в света е човешкият дух. Един от големите проекти, които Илия искаше да осъществи, и който започнахме да го подготвяме, е по времето на посещението на папа Йоан Павел Втори в България. Илия искаше да вдигне огромен православен кръст на Камен рид на Витоша, да се вижда отвсякъде! Беше започнал да заделя пари за него и се беше разпоредил да готвят проектите.

Какви бяха отношенията му с Бойко Борисов?

– Нямаха никакви взаимоотношения. Познаваха се много добре, но никога не са имали делови контакти.

Но по това време Борисов първо беше охранител на царя, а после – главен секретар на МВР.

– Илия смяташе Бойко за мъжкар, но не се е стигало до ситуация, в която да се налага установяването на някакви работни взаимоотношения между тях.

Тегне ли някаква прокоба върху тази фамилия – бащата Павел Найденов погреба и двете си деца?

– Не бих го нарекъл прокоба, просто нещастно стечение на обстоятелствата, най-нещастното, от което най-потърпевш е бащата. Има стотици подобни драми, но понеже не са популярни личности, така и не стават известни.

А вие къде се събрахте с Илия?

– По масонска линия. Аз съм му поръчител в масонството и съм участвал в ръководенето на ритуала, в който той е посветен като масон. След това започнахме да правим проекти и като мечта, и по линия на масонството.

Много хора питат какво правеше Илия в настоятелството на „Ал. Невски“?

– Илия Павлов беше религиозен човек, християнин. Той имаше един-единствен ангажимент лично поет пред патриарх Максим. Казваше: „Аз ще използвам всичките си връзки, цялото си влияние в тази държава, всичко ще дам, каквото трябва и на когото трябва, ще платя, за да има българската православна църква нотариален акт за катедралния си храм. Защото това е кощунство, това не е държава!“ Идеята дойде от Стоян Денчев, който един ден ни каза: „Можете ли да си представите, църквата няма нотариален акт за катедралния си храм. Все едно папата да няма за Ватикана! И никой не обръща внимание в тая държава на това“. Илия беше готов да плаща всякакви пари за „Ал.Невски“.

И до днес не е открито нито оръжието на убийството му, нито извършителят. Имаш ли обяснения за това?

– Убеден съм, че официално държавата е спряла да се занимава с това. Няма престъпление, което, като иска една държава да го разкрие, да не го е разкрила. Въпросът е дали иска. Знам, че никога, никога сегашният български политико-икономически елит няма да е заинтересован от разкриването не само на убийството на Илия, но и на другите знакови убийства на прехода. И ще ти кажа защо. Аз съм свидетел на убийството на Илия Павлов, но до ден-днешен никой не ме е търсил да ме пита какво съм видял.

Не мога да повярвам!

– Да, до ден-днешен, жив и здрав съм, там съм бил, стоял съм в клуба, те разпитваха сервитьорките, чистачките в корпорацията, но мен никой нищо не ме е питал до момента. Не го казвам, за да се правя на интересен. Казвам го в потвърждение на тезата, че когато една държава не е заинтересована от тия неща, тя наистина не работи.

– А как се живее с чувството, че си вечна мишена, физическа мишена?

– Това чувство, че си физическа мишена, се появи в последните години. Но ежедневието на такива хора е кошмарно! Аз лично не искам да имам такова ежедневие. Да се събуждаш всяка сутрин с мисълта какво да направиш, за да постигнеш тази, тази и тази цел и то не лична, не е живот. Илия много правилно, като го питаха журналистите в Народното събрание след клетвата на Симеон, какво правите тук, г-н Павлов, той им отговори: „Вижте какво, аз всяка сутрин се събуждам с проблемите на 10 000  (тогава в „Мултигруп“ работеха толкова), с въпросите дали ще има ток, каква ще е цената на бензина, с проблемите за бизнеса ми, с мисълта дали ще мога да правя пари. А всичко зависи от това, какво се случва в ей-тая сграда, затова аз имам правото да дойда тук.“

А в чисто човешки план, как се чувстваше?

– Мисля, че беше дълбоко нещастен човек. Затова с такова настървение се хвърляше в игрите, в бизнеса. В края на деня, който е минал в срещи с всякакви хора, свързани с искания към теб и искания от теб, той се чувстваше смазан. Даже си мисля, че Илия се плашеше да остане сам със себе си. До такова чувство довежда тази бясна надпревара. Дълбоко в себе си смятам, че той се е усещал като нещастен човек. Илия обичаше парите, но парите никога не са били негов извор на щастие. Да, той искаше да има пари, искаше да печели пари, за да прави нещо с тези пари. Притежанието на парите не му носеше щастие. Чувстваше се щастлив, ако с тези пари може да направи нещо. Няма значение дали е хубаво или лошо – оценката е двояка.

А как приемаше факта, че толкова хора го мразят?

– Като нещо нормално. Дълбоко се възмущаваше от откровени лъжи и от неверни, манипулативни неща. Например случката, когато обвиниха „Мултигруп“ като мафиотска организация“, „организирана престъпност“ не му даде мира. Илия положи максимални усилия, похарчи много пари, за да докаже, че това не е така и да спечели делото срещу агенция „Блумбак“, която разпространи това. И го спечели. Българските политици имат най-голямата вина за това, че са си присвоили правото да определят кой е добър и кой е лош и да формират мнение. Типична родна картинка е следната – пристига нов американски посланик, има десетина лакея в тая държава, които моментално отиват, излъскват му праговете с една-единствена цел и задача: да казват кой е лош, кой е добър, кой е мафиот и кой с кого си играе. Останалото е лесно.

А имаше ли мигове, в които той да се чувства като нормален човек?

– Имаше моменти, в които искаше да мисли и да разсъждава. Искаше да отгатне какъв ще бъде света, за да може да участва в играта. Голямо предизвикателство беше. Казваше: „Да отгатна какво ще се случва в света, за да знам аз каква игра да изиграя, за да участвам в играта“.

Вярваше ли на хората около себе си?

– Вярваше само на хората, които считаше за съмишленици в постигането на по-далечни цели. Беше изключително мнителен човек. При него сляпа вяра нямаше. Умееше да прецени кой човек за кое място става, каква работа ще свърши, какво ще се случи, ако се свърши тая работа и ги местеше по щата. Но много малко хора са знаели какво е точно в главата на Илия Павлов.

А срещите му с политиците документирани ли са по някакъв начин?

– Да, много голяма част от тях са документирани.

И тази документация се пази?

– Да.

Кой в момента държи ключа от архива на Илия Павлов?

– О, предполагам, че той е разпилян на няколко части. Предполагам, че всеки си е взел това, което му трябва. А личният му архив се държи от съпругата му, от семейството му.

Като гледаш в каква ситуация в момента е човечеството, имаш усещането, че нещо много дълбоко сме сгрешили и върху нас се излива Божия гняв?

– Човечеството е изправено пред един рубикон, в който ще трябва да промени системата на ценности, а не ценностите. В момента всички казват: тежката финансова криза. Не! Тя е само резултат. Кризата на парите, кризата на бизнеса е резултат на много по-тежка криза – кризата на моралните ценности. В последните два века, 19-ти и 20-ти, в които се разви консуматорската и потребителската култура, където всичко се измерва с пари, се наруши балансът между мъдростта и богатството, между парите и знанието, между думата и банкнотите. Няма как човечеството да не заплати цената на това нарушаване. Ние сме свидетели в момента как в името на спекулативната печалба син е готов да убие баща си, дъщеря да охули майка си, човек да предаде отечеството си в името на някакви пари, без да се замисляме за последствията. Затова човечеството започва да прави най-важната реформа, жалко е, че в България не обръщат внимание на това какво започва да прави модерният западен свят като борба срещу кризата. Мислите си, че създава икономика? Не! В момента целият цивилизован свят се занимава с разсъждения върху това как да промени образователната система.

 В книгите си казваш, че днешния елит се изчерпва, а не се ражда нов. Какво правим тогава?

– Да, елитът на прехода се изчерпа и това го доказва състоянието на държавата в момента. Не само на държавата, изчерпал се е изцяло политическият модел в света. Свидетели сме на тоталното компрометиране на политическия модел, на партиите. Демокрацията изчерпа своите форми. И ние не сме готови за това. / Епицентър.бг

П.П. Димитър Недков е висш масон, посветен в най-високата, 33-та степен на масонството и член на международната академия на илюминатите в Рим

П.П.2 Михаил Михайлов твърди, че Андрей Луканов е жив, след пластична операция, направена в Плевен, а човекът, който е направил пластичната операция, е ликвидиран.

loading...

Последни от България

Излагация…

От Калина Андролова, в a-specto.bg Напоследък отиващият си президент Плевнелиев много се разприказва
Отиди Горе