Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

Девет писатели с болна психика, дали на света велики идеи

в Свят


Пациент №1 – Едгар Алън По
Едгар Алън По – 1809-1849 г., е американски писател и поет. Неговата диагноза е душевно разстройство. Симптомите на болестта – страх от тъмнина, разстройство, пропадане на паметта, мания за преследване, неадекватно поведение, халюцинации. В края на 30-те години Едгар По страдал често от депресии. Освен това злоупотребявал с алкохол, което се отразявало негативно на психиката му. Под действие на алкохола писателят буквално полудявал. Към алкохола добавил и опиум. Душевното му състояние се влошило още повече след смъртта на жена му Вирджиния, която му се падала братовчедка, за която се оженил, когато тя била на 13 години. Едгар По след това имал два опита да се ожени. Първия път избраницата му отказала; на втората сватба той не отишъл, защото се напил и изпаднал в неадекватно състояние. Открили го след пет дни. Настанили писателя в психиатрична клиника, където починал след пет години, страдайки от халюцинации. Един от основните му кошмари се сбъднал – починал в самота.
Едгар По подарил на света двата най-популярни съвременни жанра: романа на ужасите и детективския роман.

Пациент №2. Фридрих Вилхелм Ницше – 1844-1900 г.
Фридрих Ницше е немски философ. Диагнозата му била мозаечна шизофрения. Симптомите на болестта: мания за величие, помътняване на разсъдъка, силно главоболие, неадекватно поведение. В медицинския картон на Ницше пишело, че той пиел урината си от собствения си ботуш, издавал нечленоразделни викове, спял на пода до леглото, скачал като козел, гримасничел… Философът преживял няколко апоплексични удара и страдал от психическо разстройство през последните 20 години от живота си. Тогава се появили най-значимите му произведения – например „Тъй рече Заратустра“. 11 години изкарал в психиатрични клиники, но състоянието му постоянно се влошавало. В края на живота си Ницше могъл да съставя само прости фрази.
Философът подарил на света идеята за свръхчовека и за новия морал. Свръхчовекът на Ницше е свободен, надморален, съвършен. Здравият морал, според него, трябва да прославя и засилва естествения стремеж на човека към властта. Другият морал е болезнен и упадъчен. Според Ницше болните и слабите трябва да загинат, най-силните – да победят. Тази идея заляга по-късно в основата на фашизма.

Пациент №3 — Ърнест Милер Хемингуей – 1899-1961 г.
Хемингуей е американски писател. Диагнозата му е остра депресия и умствено разстройство. Симптомите на болестта – стремеж към самоубийство, мания за преследване, нервни сривове.
През 1960 г. Хемингуей се върнал в Щатите от Куба. Мъчели го чести депресии, чувството на страх и неувереност; на практика не можел да пише, затова се съгласил да се лекува в психиатрична клиника. Подложили го на 20 сеанса с електрошок, но съвсем загубил паметта си. След като излязъл от клиниката, Хемингуей направил опит да се самоубие, но близките му го спасили. Отново влязъл в психиатрия, но като излязъл оттам, се самоубил с двуцевката, с която се самоубил и баща му.
Хемингуей подарил на света идеята за „изгубеното поколение“ и новия „метод на айсберга“, когато текстът е свит, но подтекстът му е щедър и душераздиращ. Освен това в творчеството му се появява т.нар. мачизъм – суровият и немногословен боец, който знае, че борбата е безполезна, но се бори докрай. В устата на рибаря Сантяго в „Старецът и морето“ писателят е вложил фразата: „Човекът не е създаден да търпи поражение. Той може да бъде унищожен, но не и победен…“ Самият Хемингуей бил ловец, войник, спортист, моряк, риболовец, пътешественик и нобелов лауреат, но въпреки, той отказал да се бори. Но на идеалите си не изменил: „Мъжът няма правото да умира в леглото – или в боя или куршум в челото…“

Пациент №4 – Франц Кафка – 1883-1924 г.
Кафка е австрийски писател. Диагнозата му е невроза, психастения с функционален характер, непериодични депресивни състояния.
Симптоми на болестта: възбудимост, която се редува с пристъпи на апатия, безсъние, преувеличени страхове, психосоматични трудности в интимната сфера.
Депресивните състояния на Кафка водят началото си от конфликта с баща му, от трудните взаимоотношения със семейството и сложните и объркани любовни истории. Семейството му не харесвало факта, че се занимава с писателство и се налагало да пише тайно. Тъй като баща му настоявал да работи друго, Кафка решил да се самоубие и написал прощално писмо до приятеля си Макс Брод.
При Кафка периодите на дълбоко спокойствие се сменяли с периоди на болезнено състояние. Писателят починал на 41 години от туберкулоза.
Франц Кафка подарил на света ново направление в литературата. Неговият свят на отчаяние и безизходност израства върху неговата лична драма и се превръща в ново естетическо направление в литературата, характерно за ХХ век, когато човекът загубил Бога и получил в замяна абсурда на своето съществуване.
Пациент №5. Джонатан Суифт – 1667-1745 г.
Джонатан Суифт е ирландски писател. Диагнозата му е Алцхаймер или болестта на Пик. Симптомите: световъртеж, дезориентация в пространството, загубата на памет, неспособност да познава хората и предметите, да разбира смисъла на човешката реч. В края на живота си Суифт бил напълно слабоумен.
Писателят подарил на света нова форма на политическата сатира чрез произведението „Пътешествието на Гъливер“.
Пациент №6 – Жан Жак Русо – 1712-1778 г.
Жан Жак Русо е френски писател и философ. Диагнозата му е параноя. Симптомите й – мания за преследване. В резултат от конфликта на писателя с църквата и след като излязла книгата му „Емил, или за възпитанието“, свойствената на Русо подозрителност придобила болезнени форми. Навсякъде той виждал заговори, водел живот на скиталец и никъде не се задържал, предполагайки, че приятелите и познатите са настроени срещу него.
Русо подарил на света педагогическа реформа. Днешните постановки във възпитанието на децата по много пунктове повтарят заложеното в „Емил…“. На репресивния метод на възпитание Русо противопоставял поощряването и ласките. Според него задачата на педагогиката е развитието на заложените от природата таланти в детето, а не коригиране на личността му. Идеята за правовата демократична държава е заложена в съчинението на Русо „За обществения договор“.

Пациент №7. Николай Василиевич Гогол – 1809-1852 г.
Гогол е руски писател. Диагнозата му е шизофрения и периодична психоза. Симптомите й: зрителни и слухови халюцинации, периоди на апатия и потиснатост – до пълна неподвижност и неспособност да реагира на външни дразнители, сменящи се с пристъпи на възбуда, депресивни състояния, ипохондрия в остра форма, клаустрофобия.
Симптомите на шизофрения преследвали Гогол през целия му живот. През януари 1852 г. починала от коремен тиф сестрата на неговия близък приятел – Екатерина М. Хомякова, и тази смърт предизвикала у писателя силна ипохондрия. Гогол се молел непрестанно, отказал се от храна, оплаквал се от слабост и твърдял, че е смъртоносно болен, но лекарите диагностицирали само стомашно-чревно разстройство. През февруари писателят изгорил ръкописите си и на 21 февруари 1852 г. починал. Истинските причини за смъртта му останали неясни, но вероятно писателят се е довел до пълно нервно и психическо изтощение.
Идеите, които Гогол подарил на света, е специфичната любов към малкия човек, която е на половина отвращение, наполовина – от жалост, и цял букет руски типажи. Гогол разработил няколко типични модели на герои в „Мъртви души“, които са актуални и днес.
Пациент №8. Ги дьо Мопасан – 1850-1893 г.
Мопасан е френски писател. Диагнозата му е прогресираща парализа на мозъка. Симптомите й: ипохондрия, суицидални наклонности, буйства, бълнуване, халюцинации. Цял живот Мопасан страдал от ипохондрия и се страхувал да не полудее. От 1884 г. започнали честите му нервни припадъци и халюцинации. В състояние на крайно нервна възбуда той се опитал два пъти да се самоубие, но неуспешно. През 1891 г. Мопасан бил настанен в психиатрична клиника и там в полусъзнателно състояние изкарал до смъртта си.
Идеите, които писателят подарил на света, са физиологизмът и натурализмът в литературата.
Пациент №9. Вирджиния Улф – 1882-1941 г.
Вирджиния Улф е английска писателка. Нейната диагноза е депресия, халюцинации, кошмари. Писателката чувала гласове на птици, които „пеели на маслините в Древна Гърция“; често не можела да работи заради безсънието и кошмарите, от дете страдала от стремеж към самоубийство.
Когато била на 13 години, нейни братовчеди се опитали да я изнасилят. Това сложило началото на неприязънта й към мъжете и към физическата страна в отношенията с тях през целия й живот. Майка й скоропостижно починала от възпаление на белия дроб. Нервната, впечатлителна девойка била отчаяна и се опитала да се самоубие. Спасили я, но депресията останала завинаги в живота й. Силен пристъп на психическо разстройство получила Вирджиния и след смъртта на баща си.
Емоционално-откровените писма и произведения на писателката дават основание да се смята, че тя имала нетрадиционна сексуална ориентация.
В началото на 1941 г. нощна бомбардировка разрушила дома на В. Улф в Лондон, изгоряла библиотеката й и всичкото това окончателно разстроило нервната й система. На 28 март 1941 г. тя се самоубила, като се удавила в река Оус.
Идеите, които Улф подарила на света, е новаторството в методите на описание на мирската суета, изображението на вътрешния свят на героите, описанието на промененото човешко съзнание. Произведенията й влизат в златния фонд на литературния модернизъм и се приемат с възторг.

Издателство „Распер“

На заглавната снимка, Хемингуей и Фидел Кастро

loading...

Последни от Свят

Отиди Горе