Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

Десет тезиса за източната политика на Европейският съюз

в Свят


Доктор по политически науки, Австрийски институт за Източна и Югоизточна Европа, доктор хонорис кауза на Софийския университет “Св. Климент Охридски”

евреи

Европейският съюз е важна част от процеса на глобализация и „нов световен ред”, „протекторат на САЩ” (по думите на Бжежински), и от момента на разпадането на социалистическия блок и Съветския съюз този проект бе ориентиран към експанзия на Изток. Колонизирането на страните от бившия соцлагер доведе до нова подялба на Европа на Изток и на Запад и бе сред причините за днешната криза в ЕС.

1) Крахът на социалистическия блок и ликвидирането на СССР доведоха до фундаментални промени в международната система за сигурност и до появата на т. нар. нов световен ред.

„Новият световен ред” бе огласен от президента на САЩ Джордж Буш през 1990 г. и бе свързан с внедряването на монетарния неолиберален модел, предложен още в края на 80-те години на 20 век, и наложен като задължителен през 90-те години чрез т. нар. Вашингтонски консенсус между МВФ и Световната банка. Този „консенсус” на практика означава либерализация, приватизация, все по-незначителна роля на държавата и в крайна сметка интеграция на нови територии в системата на Западния свят, включително в Евросъюза и НАТО начело със САЩ.

2) ”Студената война”* никога не е свършвала. Неизменната цел на американската външна политика си остава сдържането на Русия.

Това бе резултатът на проекта „Новият американски век”, оповестен през 1997 г. от администрацията на САЩ в рамките на меморандума за националната сигурност. В своята популярна книга „Голямата шахматна дъска” Збигнев Бежежински още тогава настояваше за подялба на Русия и отбеляза, че „новият световен ред ще бъде изграден срещу Русия и върху руините на Русия”.

Затова е любопитно, че стокообменът между ЕС и Русия през 2013 г. възлиза на 450 млрд. евро, но след събитията в Украйна, тоест за последните две години, „се срина” с 60 %. Същевременно стокообменът между ЕС и САЩ за същия период се увеличи с 40 %.

3) Европейският съюз, създаден през 1992 г. с Договора от Маастрихт, се превърна в елемент от „новия световен ред” и в основата му е заложена аналогична неолиберална идеология.

През 1993 г. пък, по време на срещата на върха на ЕС в Копенхаген, са съгласувани правилата за приемане на държави от Източна Европа в ЕС. Условието е да има съответствие с критериите на неолибералната икономика и националните правителства да изпълнят всички изисквания (“acquis communautaire”) като страни-кандидати. В резултат корпорациите на Запад значително разшириха сферите си на влияние и фактически завладяха националните достижения на източноевропейските народи. Повечето от тези държави бяха лишени от правото да контролират собственото си развитие, външната и вътрешната си политика, и сега вече са изпаднали в периферията на Европа. Такива процеси доведоха до печални последици като разрушена промишленост, масова безработица, намаляване на продължителността на живота и „изтичане на мозъци” на Запад.

4) Пътят към ЕС минава през членството в НАТО. Всяка страна-кандидат е длъжна да влезе във военната организация на Северноатлантическия договор.

Американското ръководство обеща на властите в бившия СССР да не разширява военното си присъствие на Изток, но въпреки това НАТО продължи да настъпва и в следващите години, за да „сдържа Русия”. Всички държави от Източна Европа, преди да влязат в ЕС, трябваше да станат членки на НАТО. На срещата на върха на Алианса в Уелс, през септември 2014 г., бе решено „походът на Изток” да продължи. В резултат войски и тежко въоръжение бяха разположени във всички източноевропейски държави, членки на ЕС и НАТО, защото трябвало „да отразяват руската агресия”.

5) Програмата „Източно партньорство” имаше за цел да разшири влиянието чрез създаване на пояс от „приятелски държави” около Европейския съюз.

В рамките на „Източно партньорство” трябваше да се задели значителна по обем икономическа, финансова и технологична помощ за постсъветските републики, и с оглед на това бяха подписани съответните споразумения. И все пак договорът за асоцииране на Украйна даде точно обратния ефект – значително спадане на жизнения стандарт и доходите на населението, въпреки че ЕС инвестира около 12 млрд. евро за развитието на страната.

В последно време Молдова се превърна в новата цел на „евроинтеграцията”, заради която бяха планирани „цветни революции” и създаване на нова военна база на НАТО по-късно. Корумпираното либерално молдовско правителство не е в състояние да се противопостави на тези заплахи, нито да подобри ситуацията в страната, което принуди повече от един милион молдовци да емигрират.

6) Културната експанзия на ЕС се изразява в изграждането на „открито общество”, предполагащо разрушаване на националните култури, атомизация на населението и диктатура на релативизма (папа Бенедкт XVI).

За да осъществи плановете си, ЕС води настъпателна политика в областта на образованието с цел преподготовка на кадрите в духа на т. нар. политкоректност.Всички източноевропейски държави бяха изправени пред необходимостта да се приобщят към Болонската система (т. нар. Болонски процес. – Бел. ред.), която се управлява от международната Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Така основната задача на системата на управление е да подчини образователната среда на икономическите нужди на големите компании, а основната цел на университетите е да произвеждат „човешки капитал”. Освен това средствата за информация в източноевропейските държави са под контрола на западните медийни корпорации, гражданското общество и НПО-тата се финансират от западни фондации, които разпространяват западните ценности.

7) В последните години съпротивата срещу плановете и дейността на евробюрократите се увеличава. Народите на Източна Европа, а така също и управляващите елити, постепенно губят илюзиите си по отношение на Запада, не приемат много от принципите в политиката на Брюксел, включително канона за „политкоректността”.

Повратна точка в случая бе агресията на НАТО срещу Югославия, на 24 март 1999 г. (а на 10 април бе Възкресение Христово – Великден. – Бел. ред.). Тогава Русия осъзна, че атаката е насочена и срещу самата нея. Руската интелигенция и политическата класа промениха отношението си към Запада. От този момент САЩ започнаха да създават за Русия образа на враждебна държава.

Източноевропейските общества изповядват друга ценностна система, защото не бяха изпитали влиянието на западната културна революция до 1989 г. Точно затова в тези страни сега се завръща подкрепата за традиционното семейство като адекватен отговор на демографските предизвикателства; приемат се закони, които забраняват на чужденци да притежават земеделска земя; повишава се данъчната тежест за чуждестранните банки и транснационалните търговски вериги. Държавите от Източна Европа се противопоставят на Европейския данъчен съюз и се опитват да контролират медиите в името на защитата на националните традиции, ценностите на патриотизма и хуманизма.

8) Съвременният Европейски съюз е разделен между Запада и Изтока, между юнионистите, които искат създаване на космополитен централизиран съюз, и привържениците на суверенитета, които защитават Европа на свободните нации.

Страните от Вишеградската група и Балтийските държави вече си сътрудничат в името на защитата на националните интереси, въпреки че по въпроса за сигурността все още разчитат на НАТО.

Разделението на Европа върви и вътре в отделните държави: в Германия това са новите федерални земи (Bundealander), териториите на бившата ГДР, чието население отхвърля нарастващата западнизация. Всъщност хората в бившите социалистически страни все повече отказват да приемат неолибералната икономическа система, както и западните либерални ценности.

9) Европейският съюз днес преживява екзистенциална криза и вече е загубил мащабна стратегическа визия.

Различията в сферата на сигурността, монетарната, културната и миграционната политика придобиват фундаментален характер. Разривът между управляващите елити на ЕС, поддържани от медиите, от една страна, и от друга, критично настроените интелектуалци, а също и народните маси, все повече се разширява. Трансатлантическата преса губи читатели заради своята предсказуемост, а потребителите предпочитат сами да получат информация от интернет или социалните мрежи. Референдумът в Нидерландия по въпроса за асоциирането на Украйна показа, че мнозинството от населението просто се умори от разширяването на Евросъюза и от нерешените проблеми.

10) Вследствие на обществения натиск Австрия започва да се възвръща към суверенна политика. Австрийската република се обръща на Изток.

В Австрия, която е неутрална държава и не е член на НАТО, броят на гражданите, които приемат политиката на ЕС, спадна до 30 %. На първия тур на президентските избори – 24 април 2016 г., нито един кандидат, представляващ властта, не получи доверието на избирателите.

Австрия интензифицира контактите си с източноевропейските страни. На конференцията за Балканите, проведена във Виена през февруари т.г. под председателството на Австрия, 9 балкански държави взеха решение за съгласувани действия със страните от Вишеградската група по въпросите за противодействие на нелегалната имиграция. Австрия иска да нормализира отношенията си с Обществото на независимите държави (ОНД) – Русия и Белорусия, и с тази цел бе решено да се открие посолство на Република Австрия в Минск.

Ето как, въпреки думите на Маргарет Тачър, която преди време заяви „Ние нямаме алтернатива!”, искрено вярваме, че алтернатива все пак има. И тя е децентрализирана, социално ориентирана Европа на свободните нации, която развива сътрудничеството с Русия, Белорусия и другите източноевропейски страни, които също оказват съпротива на деградацията и регреса.

* Джо Байдън: Рано е да отупваме прахта от учебниците за „студената война”

На 21 юни т.г. във Вашингтон Джо Байдън, вицепрезидент на САЩ, говори пред конференцията за сигурността. Байдън заяви, че американското ръководство трябва да си сътрудничи с Москва в областите, където интересите на двете страни съвпадат. Според него е нужно Русия да „бъде сдържана”, а по повод „възобновяване на агресията от страна на Русия” смята, че „да се прегръщаш с Путин на фона на възобновената руска агресия, значи да поставиш под съмнение традиционната привързаност на САЩ към целостта, мира и свободата на Европа”.

В началото на юни зам.-държавният секретар на САЩ Роуз Готемюлер заяви, че властите в САЩ имат интерес към възобновяване на диалога с Русия по въпроса за ПРО…

Автор: Проф. Петер БАХМАЙЕР
Източник: В. “Нова Зора“ – Независим национален седмичник

loading...

Последни от Свят

Отиди Горе