Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

Депутатите приеха: 50 лв. глоба или 3 месеца без помощи, ако не гласуваш

в България


С приети на първо четене промени в Изборния кодекс депутатите въведоха задължителния вот

Засега ГЕРБ не подкрепя нито едно от предложенията на реформаторите

Глоба до 50 лв. или лишаване от социални помощи до 3 месеца грозят всеки, който не упражни правото си на глас на изборите. Няма да има наказания за хората с трайни увреждания, както и за възрастните над 80 г., които не са гласували.

Това предвиждат промени в Изборния кодекс, приети от парламентарната правна комисия на първо четене. Те са внесени от Патриотичния фронт, но ги подкрепиха всички групи от управляващото мнозинство.

Готовността за задължително гласуване е свързана с факта, че това е един от въпросите и в предложеното от Слави Трифонов за национално допитване. Той така или иначе трябва да бъде одобрен – почти всички българи ще го поискат, обясниха неофициално депутати от ГЕРБ.

ДПС веднага се закани да сезира Конституционния съд, ако текстът мине и през пленарната зала.

В проекта на ПФ се предвижда още повишаване на прага за преференцията за общински съветници – 50% от общинската избирателна квота (броя на гласовете, достатъчни за спечелване на едно място в общинския съвет) вместо сегашните 7%. ГЕРБ и ДПС също предлагат да се завиши прагът на преференцията за местния вот.

Партията на Бойко Борисов запазва 7-те процента преференция, но я обвързва с общия брой на гласовете, подадени за листата. Това

затруднява

пренареждането

на листите

за общински съветници. ГЕРБ и реформаторите се разминават чувствително по Изборния кодекс. Първите искат плавен преход към електронното гласуване – от парламентарния вот през 2018 г. А партньорите им от РБ – веднага, още от президентските избори.

Шефът на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов обсъжда промените в Изборния кодекс с депутати от БСП.

Реформаторите държат и на машини, а ГЕРБ са твърдо “против” (виж интервюто с шефа на правната комисия долу).

Трето, от блока настояват за активна регистрация – и това няма да стане.

ГЕРБ иска

летвата за избор

на кмет на

населено място

да се вдигне от

100 жители, както

е сега, на 350

избиратели

Образователен ценз за участниците в изборния процес – основно образование за членовете на СИК и средно за ръководствата им, предлага пък БСП. Сред изискванията червените записват още чисто съдебно минало както за членовете на комисии, така и за наблюдатели и застъпници.

Едно от предложенията на социалистите е да отпадне вторият оригинален протокол. Той е напълно излишен, при допусната техническа грешка може да се прави допълнителен протокол, обясни зам.-шефът на лявата парламентарна група Чавдар Георгиев. Документите, които издава СИК във връзка с обжалване на резултатите – преписи или ксерокопия от протокола, да се считат за валидни, е друго предложение на БСП.

Въпреки че нямат внесено предложение за промяна на текста за преференциите, според Георгиев те трябва да бъдат увеличени от 7 на 10%. БСП остава категорично против електронното гласуване по интернет.

На президентските избори наесен

да се гласува в до

5000 секции с

машини вместо

досегашните 500, а до 2018 г. – във всички секции, искат от АБВ. Това е временна мярка преди същинското въвеждане на електронното гласуване, обясни шефът на правния съвет на партията Марин Киров. Хората на Георги Първанов настояват обжалванията на решенията на ЦИК да са не само пред ВАС, но и пред 28-те районни административни съдилища. Воденето на дела само в София често лишавало страните от представителство. Неподписването на изборния протокол не трябвало да води до неговата недействителност.

Правната комисия на НС одобри миналата седмица на първо четене 10 от внесените 14 законопроекта. Отхвърлени бяха предложенията на “Атака” за задължително гласуване и образователен ценз, както и на независимия Георги Кадиев и на ДПС за разрешаване на агитацията на майчин език с превод. До края на април всички текстове трябва да са минали и на второ четене през комисия. Този път няма да се прави специална за изработването на правилата, по които гласуваме, както бе със създаването на прочутите “Фидосова” и “Манолова”.

Данаил Кирилов

Електронното ще се отчита след 2 г., планира ГЕРБ

Eлектронното гласуване да е експериментално до 2018 г., тоест този вот ще се зачита от редовните парламентарни избори след 2 г. Това предвижда проектът за изменение на Изборния кодекс на ГЕРБ.

“Има технически и обективни предпоставки, които изискват време. Необходимо е да се изготви задание и процедура по възлагане, да се приеме резултатът от обществената поръчка, след което системата да започне да се тества”, обясни шефът на правната комисия Данаил Кирилов. И си пожела: “Дано да е успешен първият опит и от раз да имаме работеща система, която да отчита и да действа успешно.”

Електронното гласуване на президентските избори ще е експериментално, т.е. резултатът от него ще се отчита не за конкретния избор, а за нуждите на анализа. Ако гласоподавателят иска да му се зачете вотът, трябва да пусне и бюлетина. В този случай ще трябва да заяви предварително, че иска да направи и електронно, но това ще е възможно само ако секцията, в която гласува, е в списъка на експеримента. ГЕРБ планира като начало в него да са включени 20 секции, но бройката можело и да се промени.

Данаил Кирилов, председател на правната комисия на парламента:

В РБ виждат доход в машинното и затова са влюбени в него

КРИСТИНА КРЪСТЕВА

– Г-н Кирилов, от ГЕРБ предлагате запазване на прага за преференциите на 7%. Твърдо ли е закован обаче той, или може да се вдига, ако го поиска друга парламентарна група?

– Нашето виждане е, че този праг трябва да е разумен. Преференцията трябва да отчете действително предпочитание – такова, което да е равно на стойността на един мандат. Затова съобразно дебата и ако има възможност да получи по-широка подкрепа друго предложение, вероятно бихме застанали зад него. Но това е смисълът – ако някой ще спечели с преференция, доказателството да бъде такова, че той може наистина да ангажира количество избиратели, равно на един мандат.

– Тоест не е изключено да се промени прагът. Без от ГЕРБ да го инициирате, ще го подкрепите, ако има широко съгласие.

– Да, съобразно дебатите. Ние сме дали един разумен минимум. Такива са ни ангажиментите спрямо коалиционните партньори. Ако променяме преференцията за местните избори, то да бъде в разумни и обосновани граници.

– А за парламентарните няма да има никаква промяна?

– Точно така.

– Реформаторите искат предварителна регистрация на избирателите. Това не е ли начинът да се изчистят мъртвите души?

– Изразявам известен скептицизъм към това предложение, но въпреки това максимално добросъвестно ще го обсъдим в правната комисия. Колегите реформатори трябва да имат предвид, че

активната регистрация

може да се използва

като инструмент за

контролиран вот

Иначе тя в голяма степен е безсмислена, защото накрая и да не си се заявил при нея, след това на изборите си гласуваш. А ако идеята е тези, които не са се регистрирали предварително, да не могат да упражнят правото си на вот, то тя е противоконституционна. Освен това в голяма степен т.нар. “мъртви души” са изчистени. Направихме много промени в Закона за гражданската регистрация, включително задължихме гражданите да имат актуална и достоверна регистрация. А ако живеят постоянно в чужбина, да го заявят там, където е било предходното им постоянно местожителство.

– Как гледате на друга идея на РБ – да се премахнат номерата на партиите от бюлетините, за да се избегне феноменът 15/15?

– Отсъствието на номерата ще увеличи грешките, при всички положения. И ще направи по-трудна кампанията. Избирателят ще се обърка, ако вижда само една огромна листа с имена и абревиатури. Ние нямаме проблем с това, защото избирателите на ГЕРБ са интелигентни и високоинтелигентни. Но нека си даваме сметка, че подобна промяна може да увеличи още и бездруго големия брой недействителни бюлетини.

– Давате ли гаранции, че кошмарът от зала “Арена Армеец” няма да се повтори?

– Предвидили сме доста мерки в тази посока, ще продължим с още и между първо и второ четене. Имаме предложение за опростяване на книжата и на процедурите. При всички положения в София трябва да увеличим числеността на Общинската избирателна комисия, която трябва да стане поне 39 (сега са 19 – б.а.).

– Машинното гласуване? Защо все го има в малко секции?

– Никой в ЦИК не е направил анализ на машинното гласуване, нито на преброителните центрове през последните 5 г. Защото вече имахме експерименти.

– И какъв е рискът изцяло да се мине на машини? Не е ли най-добре и за преброяването?

– Грубо ще ви го кажа, за което се извинявам. Реформаторите виждат доход в това и затова са влюбени в машините. Иначе като способ това беше модерно преди 20 г. Вече не е толкова модерно. Прилага се главно в Индия.

източник: 24 часа

loading...

Последни от България

И така всичко е ясно?

Помните ли? Преди изборите за президент НС скалъпи нова „Временна анкетна комисия
Отиди Горе