Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

burocrats

Държавната администрация с нов рекорд: набъбнала на 800 000 души

в България


На 1 юли правителството одобри и отпусна на Института по публична администрация (ИПА) допълнителни 800 000 лв. за обучение на чиновници от държавната администрация. (От тях 500 000 лв. се осигуряват за сметка на разчетените приходи и разходи по централния бюджет, а останалите – чрез преструктуриране на разходите.) Парите, дадени на ИПА като компенсация за извънредна работа през 2014 г. – покрай оперативна програма „Административен капацитет, са повече от парите, с които от ДФ „Земеделие” компенсират загубите на фермерите, засегнати от забраната за внос на селскостопански продукти от ЕС в Русия.

Преди дни Съветът за административна реформа, председателстван от вицепремиера Румяна Бъчварова, обяви, че ИПА е институцията, която ще организира централизирани конкурси за отсяване на кандидатите за държавни служители. Специалистите на института ще разработят няколко типови теста за различните нива в администрацията – експертни, ръководни и пр. Издържалите тестовете влизат в своеобразна банка с кадри. Това ще им даде право след това да участват в конкурси за държавни служители в различни централни и местни институции.

Целта на централизираните конкурси е да се сведе до минимум субективният момент при назначенията на държавни служители и да се затворят вратичките за заобикаляне на правилата за честното конкурсно начало. Процедурата за набиране на кадри в европейските институции е сходна – само че там в комисиите за първичния подбор на кадрите влизат различни и непрекъснато сменящи се представители на независими инстанции, докато нашият ИПА не е независима и неутрална институция. Беше създаден с такава цел, но бързо го „канализираха” – според Устройствения правилник изпълнителният му директор е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по бюджета на Министерския съвет. ИПА е оторизиран да провежда задължително обучение на две основни групи служители в държавната и местна администрация – постъпващи за първи път на държавна служба и заемащи за първи път ръководна длъжност. И за това му се плаща. На сайта на ИПА е качено богато портфолио от курсове, както и таксите за тях – те се покриват от бюджета на администрацията, в която работи чиновникът.

Как при това положение служителите на ИПА биха отклонили молбата на някой важен фактор (от МС, НС или от управляващите партийни централи) за вкарване в кадровата банка на едно наше момче (момиче), което няма работа? Не изглежда логично.

По-логично изглежда, че пробутваните от всеки нов кабинет идеи за поредни административни реформи са удобен начин за усвояване на средства. Всяко ново правителство като че намира свой модел за източване на бюджета чрез административни програми с нежни имена: от „Провеждане на оптимизация в държавни институции” до „Добро управление”. А относно изграждането на е-управление сякаш е постигнат общопартиен консенус да се проточи колкото е възможно по-дълго във времето. За да глътне повече средства. В края на април премиерът Борисов огласи, че са заделени нови 118 млн. евро за е-управление и „дигитални магистрали”.

В опита си да ускори въвеждането на повече дигитални услуги в администрацията правителството иска да създаде и нова Държавна агенция „Електронно управление”. Тя трябва да замени досега съществуващата едноименна дирекция в транспортното министерство и Изпълнителната агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи” (EСМИС). Всяко закриване, обединение, разделение, префасониране на държавни структури по принцип е свързано с огромни разходи.

Проектът е-управление се оказа най-доходоносният държавен проект. Повече от десетилетие чрез него се изхранват експерти, комисии, консултативни съвети, работни групи, подгрупи, лектори, плюс хотелиери и ресторантьори, приютяващи различни форуми на изредените комисии и групи. Сякаш умишлено компрометират идеята за електронно управление. Защото то е единственото, което може да доведе до ефективна реформа в държавната администрация.

Всичко друго е плацебо – опити да се лекува проблемът чрез имитиране на „лекарство”. Докато правилният подход е холистичният – администрацията ще стане ефективна само когато започнат да мислят за нея като за част от цялостна система. Тя е такава, каквито са държавата и обществото. Да провеждаш административна реформа не означава само да ашладисваш процедури и стандарти от европейската в нашата администрация. Всъщност всички опити да се създаде стабилна и професионална администрация у нас систематично се саботират от управляващите. На тях им трябва не работеща, а послушна администрация. Държавните служители добре го знаят.

Знаят също, че конкурсите за експертните и ръководни позиции винаги са предрешени – случаен човек рядко бива допускан на държавната ясла. Позицията държавен служител е обичайната отплата на партийните централи към верните им хора, за които не остават места в парламента и по върховете на министерствата. За тях се правят конкурси за експерти с тестове, чиито отговори им се дават предварително. Няма никаква гаранция, че тази практика ще бъде пресечена с централизираните конкурси. Може и да има пробиви, но по-често няма да има. Шефовете на ведомства със сигурност ще си отдъхнат – ще намалее лавината от сивита на кандидати за работа, пробутвани им от партийни централи, депутати, роднини и познати. Министрите ще могат да отклоняват офертите с оправдание, че протежетата първо трябва да „пробият” в централната кадрова банка. И какво ще направят тогава лобиращите за протежетата? Просто ще отнесат сивитата в Института по публична администрация.

Тестът със стандартните 3–4 възможни отговора е най-лесният начин за манипулиране на един конкурс. Ако заложат на есето като пропускателен формат, има повече надежда за честния и обективен старт – дори темите да „изтекат” предварително към „нашите хора”, пак ще проличи може ли човекът да мисли и да се изразява писмено.

Така ще намалеят назначенията на полуграмотници, които после се дообучават за сметка на данъкоплатеца. Напишете в Гугъл чиновници учат и ще видите какъв несметен брой от всевъзможни образователни екстри има нашата армия от администратори: компютърни и езикови обучения (министър Николай Василев им бе отпуснал пари дори за обучение по китайски и фарси), курсове за борба със стреса, международни обменни програми и пр. Само за танцови умения и креативно писане все още няма курс.

Излиза, че поне половината от нашите държавни служители не владеят чужди езици, не могат да ползват компютър, нямат комуникационни умения, нито психическата устойчивост, нужна за професията им, но държавата упорито инвестира в тях. И твърди, че това не пречело на работата, защото курсовете за чиновниците били в извънработно време. Представете си един закърнял 40 и кусур годишен мозък, в който по вечерно време наливат някакви знания, а на другия ден трябва да подготвя домашни. Чужд език например не може да се научи без самостоятелни занимания, трябва да пишеш и повтаряш думички и словосъчетания. Къде ще се случи този неизбежен зубърски момент? На работното място, разбира се, докато на гишето чакат изнервени граждани, взели неплатен ден, за да свършат неотложни дела. Чиновничката не ги и забелязва, защото е потънала в дебрите на английското глаголно време за бъдеще в миналото. Ако в такава администрация все пак се появи амбициозен и образован човек – чрез новото централизирано конкурсно начало, колективът със сигурност ще го възприеме като чуждо тяло и ще го изхвърли.

Преди няколко години английският кабинет предприе кампания за „сертифициране” на държавните си служители с цел да се идентифицират „мързеливите и глупавите“ и да бъдат съкратени. Защото пречат на работливите и образованите. Аргументите са железни: през XIX век, в разцвета на Британската империя, на острова е имало само четири хиляди чиновници (докато сега били 434 хиляди), държавата е функционирала перфектно и данъкоплатците не са плащали за квалификационните степени на служителите.

У нас няма точни данни за броя на държавните чиновници, по неофициални статистики служителите на бюджетна издръжка са около 800 хиляди (включително заетите в държавните и общински монополни предприятия – НЕК, „Булгартабак”, „Топлофикация”). Орязването с 10% процента на разходите за персонал в бюджетната сфера бе сред основните акценти при приемането на бюджета за 2015 г. Министрите имаха срок до края на февруари да променят устройствените правилници и да съкратят персонал. Нито едно министерство не го е направило все още. /  Гласове

loading...

Последни от България

Отиди Горе