„Държава в държавата” воюва с новоизбрания президент

в Свят

След приключването на двата си мандата като президент на САЩ в своята прощална реч Дуайт Айзенхауер отправя предупреждение към американците за една конкретна заплаха за демокрацията: „Трябва да се стремим да не допускаме проникването на опасното влияние на военно-промишления комплекс. Вероятността от пагубна загуба на контрол от страна на властта съществува и ще продължи да съществува.”

Това предупреждение предшестваше продължилата повече от десетилетие Виетнамска война, 30-годишната Студена война и периода след 11 септември – събития, които драстично увеличиха властта, с която разполага една определена клика. Същата клика, която днес води открита война с легитимно избрания и вече намразен от много хора новоизбран президент Доналд Тръмп. Те използват класическите мръсни номера от времената на Студената война, както и основните елементи на това, което доскоро наричахме „фалшиви новини”. Най-ценният им инструмент са американските медии, повечето от които инстинктивно се кланят, служат, вярват и работят в полза на тайната агентура на разузнаването. Още зашеметени от болезнената и неочаквана загуба на изборите, с всеки изминал ден демократите все повече се отдалечават от истинските причини за системния срив на партията. И с радост използват всяко обвинение, приветстват всяка нова тактика и приемат в редиците си всякакви негодници, независимо колко опасно е едно такова поведение.

Сериозните опасности, които крие президентството на Тръмп са много. Но съществува широк набор от законни и ефективни начини за справяне с подобни заплахи. Например чрез създаване на широка коалиция в Конгреса, чрез искане за преразглеждане от съда на определени закони, граждански протести и гражданско неподчинение. Във времена на политическа криза или авторитарно завземане на властта, тези подходи винаги са се доказвали като ефективни. Но да приветстваш опитите на ЦРУ и разни неясни субекти около него да подменят изборите в САЩ и да наложат политически диктат над избрания президент е извратено и деструктивно. Да дадеш власт на онези, които извършиха най-позорните зверства и системни лъжи през последните 60 години, е най-висша форма на безразсъдство. Да представяш автоматично като истина едни лишени от доказателства анонимни твърдения е обида за журналистиката, демокрацията и човешкия разум. А редовно да представяш вътрешните опоненти като предатели и чужди агенти е напълно неморално и със сигурност ще се върне като бумеранг при онези, които го правят.

Извън това, противниците на Тръмп не биха могли да му направят по-добра услуга от това да го нападат с подобни низки, дребни и очевидни фалшификации, при това с помощта на големи медии. Ако се стигне до там наистина да трябва да бъде извадена наяве корупция или някакво престъпление на Тръмп, тогава кой би повярвал на хора и институции, готови да приемат всякакви необосновани твърдения? Кой ще повярва на журналистика, която не зачита основните правила за гарантиране на достоверност?

Всички тези вредни елементи бяха използвани с пълна сила от „държавата в държавата” в нейната най-противна и агресивна нападка срещу Тръмп: придавайки достоверност и оповестявайки публично един напълно непроверен и непотвърден документ, чрез който Тръмп бива обвинен в множество престъпления, корупционни действия и неприлично поведение.

Месеци наред по безпрецедентен начин ЦРУ открито подкрепяше кандидатурата на Хилъри Клинтън и работеше за загубата на Доналд Тръмп. През август миналата година бившият заместник-директор на службата Майкъл Морел публично обяви подкрепата си за Клинтън в The New York Times и заяви, че „г-н Путин е наел г-н Тръмп за таен агент на Руската федерация”. Директорът на ЦРУ и НСА от времето на Буш-младши, ген. Майкъл Хейдън, също подкрепи Хилъри Клинтън и в седмицата преди изборите заяви пред The Washington Post, че „Доналд Тръмп наистина звучи като Владимир Путин”, добавяйки, че Тръмп е „полезен идиот, наивник, дирижиран от Москва, която тайничко го презира, но неговата сляпа подкрепа радостно се приема и експлоатира”.

Не е особено трудно да се досетим защо ЦРУ предпочете Клинтън пред Тръмп. Тя критикуваше Обама, че ограничава прокси войната на ЦРУ в Сирия и настояваше за нейното разширяване и продължаване. Докато Тръмп осъди действията на САЩ в Сирия. Клинтън откровено поддържаше по-твърд курс спрямо Москва, докато Тръмп се обяви за подобряване на отношенията и сътрудничеството. Като цяло, Клинтън имаше намерения да запази досегашния международен милитаристичен ред, от който зависи диктуващата роля на Пентагона и ЦРУ. Докато Тръмп се явява заплаха за него.

През октомври миналата година, демократите платиха на таен агент и бивш служител на британското разузнаване МИ-6 да изрови скандални факти за Тръмп (а преди това той бе нает със същата цел от опонентите на Тръмп в редиците на републиканците). Той се опита да убеди множество медии да публикуват негова паметна записка, в която обвинява Тръмп в държавна измяна, корупция и сексуални похождения и всичко това под надслов, че той служи на Москва, която го държи с компромати и го изнудва. Но нито една медия не пожела да публикува това. Причината бе, че това бяха едни голи обвинения, неподкрепени от каквито и да е доказателства. Дори в сегашната прекомерно толерантна медийна среда, никой журналист не искаше да се свързва с това. Наскоро главният редактор на The New York Times Дийн Бакет каза, че не би публикувал тези „напълно необосновани” твърдения, защото „ние, както и останалите журналисти, се опитахме да ги проверим, но те не бяха потвърдени и решихме, че не е наша работа да публикуваме неща, които не можем да докажем”. Единственото, което успя да постигне тайният агент, бе да убеди Дейвид Корн от Mother Jones да публикува материал, в който пише, че „бивш служител на разузнаването на западна държава” твърди, че „е предал на ФБР данни, които е получил от руски източници, че години наред руското правителство се е опитвало да вербува и да си сътрудничи с Тръмп”. Но тъй като това бе просто едно анонимно твърдение, неподкрепено с доказателства, то получи доста малък отзвук. Защо обаче през изминалата седмица всичко това се промени? Ами, разузнавателната общност реши да направи всичко това публично достояние, представяйки го като достоверно. През декември, Джон Маккейн е дал копие от този доклад на ФБР с искане службата да се отнесе сериозно към него. В един момент шефовете на разузнавателните служби решиха да обявят бившия служител на британското разузнаване за достатъчно „надежден” източник, което дава основание твърденията му да бъдат докладвани на Тръмп и Обама. Но те оставиха усещането за нещо неясно и нечестно и незаслужаващо официално приемане. След това някой е отишъл в CNN и им е казал да излъчат всичко това и най-сериозно да обявят, че „топ представители на американското разузнаване” са уведомили Обама и Тръмп, че Русия разполага с компрометираща информация за новоизбрания президент.

Съществува реална опасност този ход да се върне като бумеранг на хората, които го предприеха, от което Тръмп може само да спечели, а опонентите му да загубят. Ако се докаже, че някое от сериозните обвинения е неверно, например това, че адвокатът на Тръмп Коен е пътувал до Прага, много хора ще стигнат до извода, че големи медии като CNN и BuzzFeed, както и враговете на Тръмп (например ЦРУ) разпространяват фалшиви новини, с цел да му навредят. В очите на много хора това ще постави под съмнение бъдещи журналистически разкрития, които показват истински, доказани закононарушения. Нещо повече, възможността ЦРУ да получи още повече власт и неговото върховенство да излезе извън рамките на демократичния процес, както предупреждава самият Айзенхауер, представлява още по-голяма опасност. Заплахата от това да ни управляват хора, за които никога не сме гласували и които не носят никаква отговорност за действията си е съвсем обективна и много страшна. И това важи с особено голяма сила, когато същите тези хора са известни от миналото с лъжите, пропагандата, военните си престъпления, мъченията си и въобще най-големите зверства, които можем да си представим.

Източник: The Intercept
Превод със съкращения Антоанета Киселинчева, a-specto.bg

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto

Последни от Свят

Отиди Горе