Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

Да поговорим за Уго Чавес и Рафаел Кореа – Сериозно

в Любопитно


Какво се случи във Венецуела, откакто през 1999 г. Уго Чавес дойде на власт

50 истини за Уго Чавес и Боливарската революция

1. Никога в историята на Латинска Америка не е имало политически лидер с такава неоспорима демократична легитимност. Откакто дойде на власт през 1999 г., във Венецуела се проведоха 16 избори. Уго Чавес спечели 15, последният – на 7 октомври 2012. Той побеждаваше редовно съперниците си с марж от 10-20 процентни пункта.


2. Всички международни органи, от Европейския съюз до Организацията на американските държави, от Съюза на южноамериканските нации до Центъра Картър, бяха единодушни в признаването на прозрачността на гласуването на изборите.


3. Джеймс Картър, бившият президент на САЩ, заяви, че избирателната система на Венецуела е „най-добрата в света“.


4. Универсалният достъп до образование, въведен през 1998 г., даде изключителни резултати. Около 1,5 милиона венецуелци междувременно са се научили да четат и пишат, благодарение на кампанията за грамотност, наречена „Мисия Робинсън“.


5. През декември 2005 г. ЮНЕСКО заяви, че Венецуела е ликвидирала неграмотността.


6. Броят на децата, посещаващи училище, се е увеличил от 6 милиона през 1998 г. до 13 милиона през 2011 г. и коефициентът на записване в момента е 93,2%.


7. „Мисия Робинсън II“ е стартирана, за да може цялото население да получи достъп до средно образование. По този начин броят на записалите се (от всички граждани без средно образование) в средното училище е нараснал от 53,6% през 2000 г. до 73,3% през 2011 г.


8. Мисиите Ribas и Sucre позволиха на десетки хиляди млади хора да предприемат университетски изследвания. По този начин броят на студентите се е увеличил от 895 000 през 2000 г. до 2,3 милиона през 2011 г., подпомогнат от създаването на нови университети.


9. По отношение на здравеопазването – създадена е Национална система, за да се осигури свободен достъп до здравни грижи за всички венецуелци. Между 2005 г. и 2012 г. са създадени 7873 нови медицински центрове във Венецуела.


10. Броят на лекарите се е увеличил от 20 на 100 000 души от населението през 1999 г. до 80 на 100 000 души през 2010 г., или увеличение от 400%.


11. Мисията „Barrio Adentro I“ предостави 534 000 000 медицински консултации. Около 17 милиона души взеха участие, докато през 1998 г. по-малко от 3 милиона души имаха редовен достъп до здравеопазване. По този начин 1,7 милиона души са били спасени между 2003 г. и 2011 г.


12. Коефициентът на детската смъртност е намалял от 19,1 на хиляда през 1999 г. до 10 на хиляда през 2012 г., което е намаление от 49%.


13. Средната продължителност на живота се е увеличила от 72,2 години през 1999 г. до 74,3 години през 2011 година.


14. Благодарение на „Операция Чудо“, стартирана през 2004 г., 1,5 милиона венецуелци, които са били жертви на катаракта или други очни заболявания, са възвърнали зрението си.


15. От 1999 г. до 2011 г. равнището на бедност е намаляло от 42,8% до 26,5% и степента на крайна бедност е намаляла от 16,6% през 1999 г. до 7% през 2011.


16. В класацията на Индекса на човешкото развитие (ИЧР) на Програмата на ООН за развитие (ПРООН) Венецуела скочи от 83-то място през 2000 г. (0.656) на 73-то място през 2011 г. (0,735) и влезе в категорията нации с „High HDI“.


17. Коефициентът на Джини, който позволява изчисляване на неравенството в страната, падна от 0,46 през 1999 г. до 0,39 през 2011 г.


18. Според Програмата на ООН за развитие (ПРООН) Венецуела притежава най-ниския коефициентът на Джини в Латинска Америка, което означава че Венецуела е страната в региона с най-малко неравенство.


19. Детското недохранване е било намалено с 40% от 1999 г. насам.


20. През 1999 г. 82% от населението са имали достъп до безопасна питейна вода. Сега той е 95%.


21. При президента Чавес социалните разходи са се увеличили с 60,6%.


22. Преди 1999 г. само 387 000 възрастни хора са получавали пенсия. Сега цифрата е 2.1 милиона.


23. От 1999 г. насам са били построени 700 000 жилища във Венецуела.


24. От 1999 г. насам правителството е върнало повече от един милион хектара земя на аборигените.


25. Поземлената реформа позволи десетки хиляди земеделски производители да станат собственици на земята си. Като цяло Венецуела разпредели повече от 3 милиона хектара земя.


26. През 1999 г. Венецуела е произвеждала 51% от консумираната храна. През 2012 г. производството е 71%, а консумацията на храна се увеличи с 81% от 1999 г. насам. Ако за консумацията през 2012 се вземе за база нивото от 1999 г., Венецуела произвежда 140% от храната, която консумира.


27. От 1999 г. средните калории, консумирани от венецуелците, са се увеличили с 50% благодарение на хранителната мисия, която създава верига от 22 000 магазини за хранителни стоки ((MERCAL, Casa da Alimentacao, Rede PDVAL), където продукти се субсидират до 30%. Консумацията на месо се е увеличила с 75% от 1999 г. насам.


28. Пет милиона деца получават безплатна храна чрез програмата „Училищно хранене“. Цифрата е 250 000 през 1999 година.


29. Недохранването спадна от 21% през 1998 г. до по-малко от 3% през 2012 година.


30. Според ФАО Венецуела е най-напредналата страна в Латинска Америка и Карибите в изкореняването на глада.


31. Национализацията на петролната компания PDVSA през 2003 г. позволи на Венецуела да си възвърне суверенитета върху енергията.


32. Национализацията на електрическия и телекомуникационния сектор (CANTV и Electricidad de Caracas) позволи да се сложи край на частните монополи и да се гарантира всеобщ достъп до тези услуги.


33. От 1999 г. насам повече от 50 000 кооперации са създадени във всички сектори на икономиката.


34. Коефициентът на безработица намалява от 15.2% през 1998 г. до 6,4% през 2012 г. чрез създаването на повече от 4 милиона работни места.


35. Минималната работна заплата се увеличава от 100 боливара (16 долара) през 1998 г. на 247,52 боливара (330 долара) през 2012 г., т.е. увеличение от над 2000%. Това е най-високата минимална заплата в Латинска Америка.


36. През 1999 г. 65% от работната сила получава минималната работна заплата. През 2012 г. само 21,1% от работещите имат само това ниво на заплащане.


37. Възрастни над определена възраст за пенсия, които никога не са работили, все още получават еквивалентен доход до 60% от минималната работна заплата.


38. Жените без доходи и хората с увреждания получават пенсия, равна на 80% от минималната работна заплата.
39. Работните часове са намалени до 6 часа на ден и 36 часа на седмица, без намаляване на заплащането.


40. Държавният дълг намаля от 45% от БВП през 1998 г. до 20% през 2011 г. Венецуела се оттегли от Международния валутен фонд и Световната банка, след като предсрочно погасяваше всичките си дългове.


41. През 2012 г. темпът на растеж е 5,5% във Венецуела – един от най-високите в света.


42. БВП на глава от населението нарасна от 4100 долара през 1999 г. до 10 810 долара през 2011 г.


43. Според годишния индекс на щастието по света (World Happiness), през 2012 г. Венецуела е на второ място сред най-щастливите страни в Латинска Америка, зад Коста Рика, и деветнадесета в света, изпреварвайки Германия и Испания.


44. Венецуела предлага повече пряка подкрепа на страните от американския континент, отколкото САЩ. През 2007 г. Чавес е насочил повече от 8800 милиона долара за дарения, заеми и енергийна помощ, срещу 3000 млн. долара от администрацията на Буш.


45. За първи път в своята история, Венецуела има свои сателити (Bolivar и Miranda) и сега е суверенна в областта на космическите технологии. В цялата страна има интернет и покритие на телекомуникациите.


46. Създаването на Petrocaribe през 2005 г. осигурява на 18 страни в Латинска Америка и Карибския басейн, или на 90 милиона души, сигурни енергийни доставки, като петролните субсидии са в размер на между 40% до 60%.


47. Венецуела предлага и помощи на общности в неравностойно положение в Съединените щати, като им предоставя гориво на субсидирани цени.


48. Създаването на Боливарския алианс за народите на Америка (ALBA) през 2004 г. между Куба и Венецуела е в основата на приобщаващ съюз, основан на базата на взаимноизгодното сътрудничество. Той се състои от осем страни-членки, които поставят човешката личност в центъра на социален проект, с цел борба с бедността и социалното изключване.


49. Уго Чавес е в основата на създаването на Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC), която обединява за първи път 33-те страни от региона, еманципирани от опеката на САЩ и Канада през 2011 г.


50. Уго Чавес играе ключова роля в мирния процес в Колумбия. Според президента Хуан Мануел Сантос, „за да стигнем до солиден проект за мир, с ясен и конкретен напредък, напредъкът, постигнат всякога с ФАРК, е поради всеотдайността и ангажираността на Чавес и правителството на Венецуела“.

Малко му трябваше и щеше да национализира и банките,беше ги подкарал … вижте какво каза само месеци преди да го убият:

“Венецуелските банки, които отказват да финансират земеделски проекти, реализирани с подкрепата на правителството, ще бъдат национализирани. Редица големи банки във Венецуела не са в състояние да изпълнят изискване на закона, който изисква финансовите институции да подпомагат проекти за развитие в страната.

Ако не можете да направите това, то тогава ви взимам банките.“ – Уго Чавес.
*(Според закона не по-малко от 10% от общите банкови заеми трябва да бъдат насочени към финансиране на такива проекти.)

Президентът Уго Чавес бе убит – заразен чрез нанокапсула с Рак на една от срещите му със ЗЛОТО. Той ще остане завинаги в историята и сърцата на Народите на Венецуела и Латинска Америка.

Уго Чавес почина на 5 март 2013 г.

МОРЕ от народна любов около Чавес https://fbcdn-sphotos-c-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn1/558836_3951397266103_1718903675_n.jpg  – липсата на кордон и оцепление е показателна.

“На тези, които желаят смъртта ми, им желая дълъг живот, за да могат да видят как продължава да напредва Боливарската революция от битка към битка и от победа към победа. Аз съм лист, движен от ураган, не гледайте към листа, погледнете към урагана“ – Уго Чавес

„Фундаменталната цел на революцията е животът и щастието на всички хора, и никой няма да ни спре да вървим по този път“ – Уго Чавес

„Това, което ме наранява най-много е бедността и именно тя ме накара да стана бунтовник“ – Уго Чавес

изгледайте ЗАДЪЛЖИТЕЛНО тези филми в www.dokumentalni.com :
“Война срещу демокрацията / The war on democracy (2007)“
“Венецуелската революция сега / No volveran! The Venezuelan revolution now (2007)“
На юг от границата – South of the border
“Революцията няма да бъде излъчена / The revolution will not be televised“

Вечна памет пред този ВЕЛИК Човек с главно Ч.


– Годината е 2006-та , заседанието е на ООН , Президентът на Венецуела Уго Чавес излиза на трибуната и шокира делегатите заявявайки по адрес на президента на САЩ Джордж Буш-младши следното , ЦИТАТ:
„Дяволът беше вчера тук и още мирише на сяра“
видеоhttps://www.facebook.com/photo.php?fbid=10200090676132415
http://bit.ly/1548qMi

Как Еквадор стъпва на крака – Един модел на развитие извън матрицата, с лидери от нов тип като президента на Еквадор

Еквадор е първата страна от южноамериканския континент, и първата нация в света, приложила концепцията за “омразен дълг“ и по-точно политически и технически отказ да върне на международната общност държавните си дългове, тъй като те са поети от предишните правителства чрез корупция, нарушаване на законите и нарушаване на конституцията.

Три са нужните условия, за да може един дълг да се определи като “омразен“:


1. Правителството трябва да е сключило дълга без знанието и одобрението на гражданите.


2. Парите трябва да са използвани за дейности, от които гражданите не са се възползвали.


3. Кредиторите трябва да са знаели за тази ситуация, но да не ги е интересувало.

(допълнително по темата, вижте документалния филм “Дългокрация“ http://www.dokumentalni.com/?p=1018 )

На 12 декември 2008 г. новоизбраният президент на Еквадор Рафаел Кореа (БВП около 50 милиарда евро, 30 пъти по-малък от Италия) официално декларира в директно излъчване по телевизията на целия американски континент, че: “ изтрива националния дълг, считайки го за “омразен“, тъй като е неморален – създаден е в разрез с конституцията, подтискайки народа, чрез измама. Убеждават ни, че което е закон, тоест е легитимирано, значи е правилно. Не е така: от днес в земята на Еквадор важи новият конституционен принцип, според който само което е правилно за населението може да бъде закон.“

Обърнете внимание, че “юридическият прецедент“ (до ден днешен неизвестен за повечето европейци) е с дата 4 януари 2003 г. и носи подписа на Джордж Буш. Отнася се за Ирак, когато “технически“ е американско владение, окупиран от пехотинците и с временно правителство, непризнато от ООН. Саддам Хюсеин е оставил заеми за 250 милиарда евро (от които 40 милиарда са към Италия, благодарение на маневрите на Тарик Азиз, вице на Саддам и човек на Опус дей, верен на Ватикана), който САЩ изтриват, използвайки концепцията за “омразен дълг“ и създавайки по този начин исторически пресен прецедент.

Нюйоркските адвокати на Еквадор предлагат на американското правителство следния избор: или приемат и си замълчават, или ако се анулира решението на Еквадор, тогава се анулира и решението относно Ирак и американската хазна трябва веднага да върне на всички 250-те милиарда евро, включително с лихвите за 4 години. Обама, все още не встъпил в длъжност, но вече избран, задължава Буш да се откаже. Дебелата сметка на нюйоркските адвокати я плаща правителството на Бразилия.

В разсекретени дълги записи висши политици говорят как да се поставят на колене южноамериканските икономики, как да им бъдат отнети енергийните ресурси, как да им се попречи да се съвземат и да се развиват, как да се попречи на техните правителства да следват кейнсиански икономически планове и да бъдат принудени да следват нарежданията на Международния валутен фонд, чиято единствена цел е да се наложи неоколониална политика в полза на САЩ, Испания, Италия и Германия.

Еквадор обявява за незаконен и “омразен“ своя дълг, отказва да го плаща, изгонва мултинационалните компании от страната, национализира банановата индустрия (Еквадор е най-големият производител на банани в света) и лансира национален план за инвестиции в чистото био и екоземеделие. Благодарение на тези мерки и въвеждането на кейнсианството и помощта на другите южноамерикански страни, Еквадор стъпва на крака.

Международният валутен фонд (МВФ) изтрива Еквадор от списъка с “цивилизованите нации“: няма да получи никога повече каквато и да е помощ от никой. “Страната трябва да се изолира“, заявява Доминик Строс-Кан, тогава изпълнителен директор на валутния фонд. Страната е на колене.

На другия ден Уго Чавес обявява официално, че ще даде своя принос, доставяйки гратис петрол и газ на Еквадор за 10 години.

Четири часа по-късно бразилският президент Лула обявява по телевизията, че ще предостави гратис 100 тона дневно пшеница, ориз, соя и плодове за прехраната на населението, докато страната не си стъпи на краката.

Вечерта Аржентина обявява, че ще предостави на Еквадор гратис 3% от своята продукция на телешко месо първо качество, за да гарантира количеството протеини за населението.

На другата сутрин в Боливия Ево Моралес легализира националната продукция на растението кока и го обявява за колективно благо. Налага данък на производителите на листа от кока и предлага на Еквадор заем от 5 милиарда евро с нулева лихва, който да се върне за 10 години чрез 120 вноски.

Вижте Тук
https://fbcdn-sphotos-b-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash4/430779_4048544294718_985500050_n.jpg
За Ево Моралес – БЕЗ КОМЕНТАР.

Два дни по-късно Еквадор подава официална жалба срещу Юнайтед фрут къмпани (Чикита) и Дел Монте за “робовладелчество и престъпления срещу човечеството“, национализира банановата индустрия (Еквадор е най-големият производител на банани в света) и лансира национален план за инвестиции в чистото био и екоземеделие.

Десет дни по-късно, баварските Зелени, Зелените от Schleswig Holstein, в Италия Conad и в Дания Haagen Daaz, декларират интереса си за незабавно подписване на 10-годишни договори за изкупуване на произведените банани по официални финансови пътища и в евро-валута на Чикагската търговска борса.

На 20 декември 2008 г., реагирайки на зова за помощ на Юнайтед фрут къмпани, президентът Джордж Буш (с изтичащ мандат, но все още официално на власт до 17 януари 2009 г.) обявява “решението на Еквадор за нулево и криминално“ и претендира за изключване на страната от ООН: “готови сме дори на военна намеса, за да защитим интересите на САЩ.“

На следващата сутрин мощното адвокатско студио от Ню Йорк “Голдбърг и Голдбърг“ представя защитна записка, твърдейки, че съществува юридически прецедент. Шест часа по-късно САЩ се предават и налагат на международната общност приемането и легитимирането на понятието за “омразен дълг“. Доказва се, че Юнайтед фрут къмпани е “мултинационална компания, систематично прилагаща политическа корупция“ и е осъдена да заплати щети за 6 милиарда евро.

През 2008 Еквадор стана първата страна в света, която постави правата на природата в своята конституция. Документът сега защитава правата на тази природа, която “има право да съществува, да се съхранява, запазва и да възстановява жизнените си цикли, структура, функции и своите еволюционни процеси.“

Първия си замина https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10200090634211367&set=a.2617004587120.2116158.1315274047&type=1&theater

Да се готвят следващите https://fbcdn-sphotos-h-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash3/522641_439185112825195_1562327549_n.jpg

Когато САЩ губи битката за могъщество в Южна Америка, за кратък период петима президенти са развили рак.

ЦРУ не спи.

п.п. Eкспертизата потвърди: Арафат е бил отровен с полоний.

“Учени от Швейцария, които провеждат изследване на останките на палестинския лидер Ясер Арафат, твърдят с точност – той е бил отровен с полоний. Проучванията показват, че фонът на полоний в реброто на Арафат е около 900 микробекерела, което е 18 пъти по-високо от нормалното. Учените добавят, че протичането на “болестта“ на бившия палестински лидер и смъртта му, хронологично съответстват на времето на предполагаемото отравяне. Арафат е имал симптоми, подобни на резултат от радиационно отравяне:
гадене, повръщане, чернодробна недостатъчност и бъбречна недостатъчност.

Служители в Института по радиофизика в Лозана подчертават, че отравянето с радиоактивен полоний на Арафат най-вероятно е умишлено.“

изненадани има ли? . . .

РЕВОЛЮЦИЯТА НЯМА ДА БЪДЕ ИЗЛЪЧЕНА ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА / THE REVOLUTION WILL NOT BE TELEVISED (2003)

the-revolution-will-not-be-televised

Този документален филм е заснет във Венецуела през април 2002 г. от европейски екип, който се оказва случаен свидетел и хроникьор на държавния преврат, когато тъй наречената „демократична“ опозиция се опитва да свали венецуелското правителство, демократично избрано от народа.

Правителството на превратаджията Педро Кармона (президент на венецуелската бизнес федерация) се задържа на власт само 3 дни, свалено от мобилизирания народ, изискващ на висок глас завръщането на Чавес. За отбелязване е, че това правителство е незабавно признато от САЩ, от правителството на Азнар в Испания и от италианското правителство.

Във филма е особено ценно свидетелството за основната роля в преврата на венецуелските медии.
Нито една от телевизиите, участвали в преврата, не е затворена след него. След няколко години правителството не подновява лицензите за свободно излъчване на РС-ТВ, което предизвиква възмущението на „демократите“ в целия свят (много от които участници в преврата) и се разразява скандал за „атентат срещу свободната информация“.

Този документален филм е заснет във Венецуела през април 2002 г. от европейски екип, който се оказва случаен свидетел и хроникьор на държавния преврат, когато тъй наречената „демократична“ опозиция се опитва да свали венецуелското правителство, демократично избрано от народа.

Правителството на превратаджията Педро Кармона (президент на венецуелската бизнес федерация) се задържа на власт само 3 дни, свалено от мобилизирания народ, изискващ на висок глас завръщането на Чавес. За отбелязване е, че това правителство е незабавно признато от САЩ, от правителството на Азнар в Испания и от италианското правителство.

Във филма е особено ценно свидетелството за основната роля в преврата на венецуелските медии.
Нито една от телевизиите, участвали в преврата, не е затворена след него. След няколко години правителството не подновява лицензите за свободно излъчване на РС-ТВ, което предизвиква възмущението на „демократите“ в целия свят (много от които участници в преврата) и се разразява скандал за „атентат срещу свободната информация“.

ФИЛМ: “Моят приятел Уго / My Friend Hugo (2014)“ – БГ субтитри

loading...

Последни от Любопитно

Отиди Горе