Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

Чух, че КГБ щели да проучват търсачите на реакторите?

в България


И по този повод реших да предложа услугите си.

В средите на ядрената мафия никой още не е оспорвал моята квалификация и експертност, даже напротив, но за широката публика реших да покажа дипломата си за висше образование, получена преди повече от четвърт век в Московския институт по енергетика.

За по-добър преглед и прочит кликнете с мишката върху снимката:

Видно от нея аз съм се дипломирал през февруари 1991-ва г., придобивайки квалификация на инженер-физик-топлоенергетик, по специалността „Атомни електрически централи и установки“. И понеже мисията е да се издирят и установят съответствията на едни реакторни установки реших да предложа услугите си.

Защо ви казвам и показвам това ли? За да може тези от вас, които желаят, да се убедят, че поредната врътка от страна на (из)родната политико-енерГЕПИйна мафия със съотборниците им от Русия в никакъв случай не е установяване на истината за оборудването уж произведено за АЕЦ „Белене“, а точно обратното – дълбоко закопаване и на най-малката вероятност някой нещо да узнае.

Ще бъдат подбрани и събрани подходящите чичковци и лелички, ще получат нужните инструктажи, ще подпишат съответните клетвени декларации за неразпространение на видяното и … Хоп! Воала! Вот вам реакторы!

Поредната врътка доказва правотата на всичките ми досегашни предположения, че или ще ни пробутат стар(и), произведен(и) още когато аз съм бил студент, реактор(и) или, още по-лошият вариант, ще ни пробутат наскоро счупеният реактор за АЕЦ „Беларус“.

И за да не ви изглеждам голословен и заядлив, както често ме изкарват зомбитата и феновете на ядрената мафия, ще поясня с няколко примера — жокери. Първо е важно да уточним, че завода производител на оборудването (комплексът „Ижорски заводи“, край Санкт Петърбург) си е един най-обикновен металургичен завод. В него НЯМА ядрени материали, а само метални отливки. Те като правило са тежки и не стават за крадене. Габаритите на елементите са публично известни, а съставите на желязо-циментита (стомани или чугуни) не могат да се определят на око, както и термичните режими на обработките им. Ето защо няма абсолютно нищо тайно, което да вземете от там, ако някой от нас бъде допуснат.

А сега ще ви припомня за ДВА случая, описани своевременно в този блог, на посещение на двама отделни „български журналисти“ в завод за производство на ядрено гориво и запознаване с технологичния процес. И в двата случая става дума за посещение на Машиностроителния завод в град Електростал, Московска област, където се произвежда ЯДРЕНО ГОРИВО. Последният случай е от 2014-та г., с доказаната слуга на ядрената мафия Весела Ванева („Българска журналистка изпада в транс след изплющяване в руски ядрен завод„). Предишният случай е от края на 2010-та г. и „героят“ е Димитър Анестев от бТВ („Платената гледна точка„), който даже използва репортажа за новините да ме „опровергае“, без да споменава името ми. Няма данни някой от тези двамата някога да е бил проучват и преминавал някаква специална проверка, освен на … слугинаж. Няма данни и някой от тях да е разбрал, какво точно им показват и разказват.

И третият жокер. Наскоро в „Къде се произвеждат реакторите за АЕЦ „Белене“?“ ви показах снимки от порталите на завода — производител на реакторното оборудване.

Ако ме поканят да участвам в инспекцията своевременно ще ви информира, както по хода на нейното провеждане, така и за крайните резултати. Въобще не си правя илюзии, но човек никога не знае?

Такъв е пропускателният режим в завода производител на реакторното оборудване.

Георги Котев

котев(Инж. Георги Котев е завършил Московския енергетичен институт. Над 17 години работи тясно в областта на реакторната и ядрена физика в АЕЦ „Козлодуй”.   Работил е в университета на Пиза като ядрен експерт.)

 

loading...

Последни от България

Отиди Горе