Човечеството е загубило звездните войни

в Конспирации

„Звездните войни“ вече са започнали. И началото е поставено от наша страна. До такъв неочакван извод стига професорът от Университета в Колорадо, САЩ, Й. Xaйнек, в своята „Синя книга“, в която е описал дванадесет хиляди случаи на поява на НЛО – неидентифицирани летящи обекти.

Говорейки за „Звездните войни“, американският професор няма предвид продукциите на Холивуд, а истински агресивни действия срещу НЛО, от изтребители и системите за ПВО на хората от Земята.

След Втората световна война и преди края на осемдесетте години, те са се опитвали да свалят „летящите чинии“ с оръжията на самолетите, зенитни оръдия, а по-късно и с ракети. Тоест, това са реални бойни действия срещу чужди космически кораби.

Датата, на която започва тази едностранна „космическа война“ е 25-ти февруари 1942 год., когато американската противовъздушна отбрана възприема група от двайсетина НЛО за японски самолети. Техните батареи изстреляли по тях почти хиляда и петстотин снаряда, но това дори не нарушило строя на мистериозната чужда ескадрила. След това, по време на войната в Европа, изтребители на съюзниците многократно са стреляли по мистериозните светещи топки. И без никакви последствия. Те просто не обръщали внимание на стрелбата.

Първите загуби хората от Земята търпят през юни 1944 година. Тогава в района на 38-мо ударно съединение на ВМС на САЩ се появява странен обект, който не бил идентифициран. Въпреки това, командването решава, че той представлява заплаха и за всеки случай дава заповед да го свалят.

От самолетоносача Ticonderoga излитат два изтребителя, но когато те се опитали да атакуват НЛО , едновременно им спират двигателите. Пилотите направили принудително кацане на вода. Машините потънали, а пилотите са спасени.

Тогава инцидентът не получава обяснение, тъй като американците не са имали представа с какво си имат работа. Като цяло през Втората световна война съюзническите пилоти, които са виждали светещите топки във въздуха, са смятали, че имат работа с тайното оръжие на германците.

Едва след 1947 г., когато се появяват първите снимки на „чинии“ и възниква понятието „неидентифициран летящ обект „, военните стигнали до извода, че това изглежда са извънземни кораби.

Едно от първите стълкновения с НЛО е в началото на 1948 година над град Wayville, в щата Ню Йорк, когато „чинийката“ настига изтребител F-94 и се „лепва“ за опашката му. Пилотът получава заповед за атака от земята, но битка във въздуха не се случва: веднага след като самолетът започнал да се доближава до НЛО, в пилотската кабина на F-94 изведнъж става толкова горещо, че екипажът е трябвало да катапултира.

През октомври същата година, американски изтребители над Япония шест пъти се опитват да настигнат такава чиния, но тя веднага набира фантастична скорост от над десет хиляди мили в час и отлита далеч от преследвачите си.

През декември 1952 г., близо до град Ларедо в южната част на САЩ изтребител F-51 с лейтенант Фогл се опитва да се приближи към дискообразния летателен апарат. След като НЛО започва да описва кръгове около F-51, показвайки огромното си превъзходство в скоростта, вбесеният пилот решава да се бие с него. Той се впуска в преследване на отдалечаващия се НЛО. Тази дързост явно е възмутила „обекта“, който обръща и тръгва за е F-51. В последния момент Vogl успява завие, но почувствал, че машината му е закачена все пак. Виждайки, че НЛО се готви да повтори атаката, американският пилот не изкушава съдбата отново и пикирайки, прави принудително кацане.

Малко след това, в канадския град Калхари радари откриват наведнъж три НЛО-та, летящи към Вашингтон на височина от пет километра. Пилотът на изтребителя изпратен срещу тях съобщил, че вижда целта, но незабавно изпраща сигнал за бедствие. В същия миг самолетът му изчезнал от радарните екрани, които не може да се случи, дори да се е взривил. Въпреки засиленото търсене, нито пилотът, нито останките на машината не са намерени.

Въпреки неуспехите, които всеки път търпели пилотите, когато се срещат с НЛО, военните не губят надежда в края на краищата да се справят с тях, тъй като смятат, че те могат да представляват потенциална заплаха.

На 24-ти юни 1953 година двуместен изтребител F-94S е вдигнат във въздуха от военновъздушната база Отис на мисия да разбере какъв е мистериозният обект, появил се на екраните на радара на наземния контрол. Когато прихващачът се приближава до целта се оказва, че тази светеща топка виси неподвижно във въздуха. Капитан Джеймс Съгс решил да го атакува. Само че когато го взима на прицел с картечницата си, всички системи на самолета отказват и той започва да пада към земята. Съгс успява да катапултира, но вторият пилот лейтенант Робърт Баркоф загива, падайки на земята, заедно със самолета. Причината за отказа на всички системи на прехващача остава загадка.

Само четири месеца след това,  на 25 ноември същата година,  лейтенантите Феликс Монкл   и Робърт Уилсън излитат от въздушна база Кинкрос на изтребителя  F-89   за да прехванат НЛО, който се появява от Канада над Големите езера.

Обектът, който изглежда  на екрана на радара като хаотично светещи точици, всъщност се оказва  огромен космически кораб, надвиснал над Горното езеро на височина от осем хиляди фута. Описанието на кораба, дадено от Монкл  и записано от оператора в Kincross, са последните му думи. Няколко секунди след влизането на пилотите във визуален контакт със странния летящ обект , персоналът на радарната станция вижда на екраните как НЛО изведнъж се насочва към самолета със скорост няколко пъти по-голяма от звуковата.

В един миг двете отметки се сливат и гласовете на членовете на екипажа по радиото се сменят с шум от катастрофа.

Къде са изчезнали пилотите и техния F-89, остава неясно. Търсенето в областта на езерото Superior, започнало веднага след инцидента няма резултат. Не са намерени нито останките, нито мазни петна по повърхността на езерото. Въпреки че те трябва да са били там, ако самолетът се е сблъскал с НЛО. А операторите на радара,  не можели да се отърва от странното усещане, че пилотите са били отвлечени, тоест по някакъв   неразбираем начин са взети от  извънземните, чиято технология е далеч по-напред в сравнение със земната.

В края на 1972 г. напълно изчезват наведнъж три изтребители- прехващачи. Те са били във въздуха, когато четирите наземни радари и радарът на летящ транспортен самолет забелязват неидентифициран летящ обект. Тъй като изтребителите били на бойно дежурства, те получават заповед да прехванат  НЛО и да го накарат да кацне, а ако това не се осъществи, да го свалят. Преследвайки целта изтребителите  влизат в голям облак … и изчезват от радарните екрани, въпреки че  НЛО все още се вижда  от операторите.

Преди това екипаж  на Starfighter е бил принуден да напусне внезапно запалилият се самолет след неудачно нападение с ракети срещу  неидентифициран летящ обект. В Окинава загива пилот на  друг изтребител, когато по нареждане на земята открива огън срещу НЛО  край американска  база.

В Япония на 9-ти юни 1974 след опит да свалят десетметров червено-оранжев диск  с двадесетмилиметрова картечница,  избухва изтребител „Фантом“. Пилотът, лейтенант Накамура, чийто парашут се запалва, загива, а партньорът му майор Широ Кубоса остава жив.

През юни 1976 г., два „фантома“ се опитват да свалят голям сребрист диск над щата Ню Мексико. Когато изтребителите стигат до него  на разстояние за откриване на огън, електронните системи за контрол на ракетите и уредите отказват. Единият от „фантомите“ изпада в свредел. А другият решава да се вдигне рязко нагоре. В този момент дискът, който виси неподвижно във въздуха на височина два и половина километра, изведнъж тръгва, настига  самолета и започва да описва кръгове около него. За да  се избегне сблъсък, пилотите започват спускане. Но на височина от деветстотин метра двигателите заглъхват и екипажът катапултира. Спускайки се парашутите, пилотите на самолета  гледат  как НЛО придружава самолета им почти до земята и след това рязко набира височина и изчезва.

Този трагичен списък може да се продължи. По време на атаки от неидентифицирани летящи обекти в подобни ситуации са  изгорени във въздуха и паднали на земята или изчезват без следа най-съвременни  реактивни изтребители. Точният брой на загубите ВВС на  САЩ държат в тайна. Ние само знаем, че такива случаи е имало и в база на ВМС в Сан Диего, в Индиана и над пустинята Alamogordo и на много други места като САЩ и в чужбина.

В Съветския съюз в продължение на много години  публикуването на материали за неидентифицирани летящи обекти  е строго забранено. Особено строго цензурата следяла за това да не би в пресата случайно да се появи някаква информация за бойни контакти с НЛО на съветската армия. В същото време, има много случаи, когато зенитната и военноморска  артилерия с ракети и оръдия са се опитвали да свалят „летящи чинии“.

Първият известен такъв сблъсък става над езерото Баскунчак на  16-ти юни 1948 година. На височина от десет и половина километра пилотът-изпитател Апраксин открива пурообразен НЛО и започва да го преследва. Той смята, че има работа с макар  и необичаен, но земен самолет, навлязъл в съветското въздушно пространство. Когато разстоянието между тях намалява, пилотът открива огън с картечницата. Обектът отговорил на това с лъчев удар, след което Апраксин за известно време ослепява и не може да управлява самолета. В този случай се оказва, че са блокирани електрическите системи на самолета, а двигателят е спрял. Но тъй като той бил много опитен пилот,   успява да направи аварийно кацане и да остане  жив.

Само след една година, на 6-ти май 1949, същият Апраксин отново вади  „късмет“. В областта на Волск на височина от петнадесет километра, той отново среща НЛО, но той не допуска изтребителя до себе си на по-малко от 10 км. Както и първия път под влияние на неизвестно излъчване се изключва електрическата система на самолета, пропада радиовръзката,  плексигласовият купол  помътнява, а кабината се разхерметизира.

За щастие зрението на Апраксин се запазва  и макар и с големи усилия се приземява на брега Волга, на около четиридесет километра на север от Саратов. Вече на място пилотът загубва съзнание и след това два и половина месеца прекарва в болница.

Но данните от такива катастрофи са били държани в тайна. Дори и в тайните разузнавателни сводки за тях се говори изключително пестеливо. Като пример ето едно от тези съобщения, което по-късно се озовава в пресата: „На 24-ти юли 1957 е открит огън срещу неидентифициран летящ обект, появил се над батареите за противовъздушна отбрана на Курилските острови. Не  са регистрирани попадения. „

Единствената битка на противовъздушната отбрана с НЛО, която става известна, е  по време на войната във Виетнам. Столицата Ханой се защитава от атаки на американски самолети от съветски  корпус за ПВО от девет зенитни бригади, които са въоръжени с ракети „Куб“.

Дивизионите са били разположени на разстояние 25-30 км от града, за да отразяват ефективно въздушни атаки по отношение на подхода към него.

През една юлска вечер на 1965 г. над позицията на една от бригадите зависва  огромен диск с диаметър повече от триста метра. Той се появява  внезапно и напълно безшумно, на височина от около десет километра. По системата за идентификация „приятел или враг“ веднага е изпратена позивна. Естествено НЛО не реагира. Командирът на бригадата веднага се свързва с командния център и съобщава за случай на необичайна  въздушна цел.

Няколко минути по-късно от командването идва заповед да се открие  огън. Три от петте дивизиона на бригадата, в чиято зона на обхват се оказва НЛО, изстреляли десет ракети. Въпреки това, за тяхно огромно удивление и разочарование ракетите избухнали много преди да стигнат до целта, без да причинят поражения на НЛО.

Интересна е и реакцията на диска! Той изпраща към един от стрелящите дивизиони тънък син лъч. И целият дивизион – три ракетни установки, радари за проследяване, станция за насочване на ракетите – се превърнали в купчина разтопен метал. Що се отнася до самите войници,  според една от версиите, те всички са умрели. Според друга – никой от тях не е бил наранен. Самият НЛО тихо и бързо, както се и   появява, изчезнал в небето. / НЕПОЗНАТО

*Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на електронно списание НЕПОЗНАТО

Човечеството притежавало космически флот

Земята търгува с извънземни цивилизации

 

Последни от Конспирации

Отиди Горе