„Череп и кости“: тайното лоби на Клинтън и икономиката на „война“ с Русия

в Свят


През последния уикенд Хилари Клинтън направи голяма победна крачка в надпреварата за Белия дом. Доналд Тръмп бе уличен в поредната „нелицеприятна“ постъпка: този път пресата „изрови“ сексистки компромат за него. Но дори в крайна сметка тази карта да не сработи, демократката държи в ръкава си още един коз. Нейната победа е изгодна за най-влиятелното и богато лоби в страната – военното. За това как то защитава своите интереси и лансира „своите“ кандидати, четете в материала на „Лайф“.
 

Бъдещият президент не бива да се скъпи на средства за армията. Това показва скорошен отчет на авторитетния американски Брукингски институт, с който „Лайф“ разполага. Вече точно сто години в Белия дом се съобразяват с неговите мнения. Освен факта, че се издържа главно от дотации на правителствата на САЩ, Великобритания и Япония, интересна е и личността на президента му – небезизвестният Строуб Талбот, който го ръководи вече 14 години.

Строуб Талбот

Преди това специалистът по проблемите на Русия и страните от бившия СССР работи като заместник на държавния секретар. А още по-рано, в студентските си години, той е член на най-старото тайно общество на Йейлския университет „Череп и кости“, създадено през 1832 година.

В началото на своята кариера Талбот става близък приятел на Бил Клинтън, мъж знаете на кого. Двамата политици пазят до ден днешен доверителните отношения помежду си.

Между другото, членове на „Череп и кости“ са били представители на фамилии като Рокфелер, Буш, а също така например сегашният ръководител на американското външно ведомство Джон Кери. Според традицията в организацията ежегодно се приемат не повече от 15 души. И това е всичко, което се знае за загадъчната „Череп и кости“ (Skull & Bones).

Тайни общества, световно задкулисие, Рокфелерови, заговор срещу Русия… Твърде съблазнително е всичко това да бъде свързано в една верига. Но „железобетонните“ доказателства да се претендира, че е така – при това сериозно – са твърде малко.

Само че между брукингския отчет и насрочените за 8 ноември избори за президент на САЩ се забелязва определена връзка, игнорирането на която би било не по-малък недостатък от това всичко долуизложено да се припише на машинациите на вездесъщите масони.

 

 

Нито крачка назад, нито долар по-малко

Москва и Вашингтон невинаги са били основните антагонисти в световната геополитика. И сега даже не става дума за срещата на Елба и други епизоди от съвместната борба с нацизма, а за постсъветска Русия, от която САЩ не се страхуваха, а просто я контролираха. За всеки случай, заради ядреното наследство от СССР.

Сега се налага да се играе по-мащабно срещу Москва. И не на съседните й територии. Затова и не може да става дума за съкращаване на военните разходи. Напротив Брукингският институт предлага те постепенно да бъдат увеличавани.

Както се казва в текста на изследването, с което „Лайф“ разполага, „съществуват причини за безпокойство“. В частност от сериозно финансиране се нуждаят флотът и сухопътните войски, „чиято численост е малка“. Според специалистите от центъра задачата на следващия президент на САЩ трябва да бъде „запазването и стратегическото превъзходство на страната, както и обезпечаването на по-нататъшното й развитие.“

Съгласно текста на документа американските въоръжени сили са „длъжни да защитават интересите на САЩ в посоките, които отдавна вече остават непроменени. Това са защита на родината, защита на нашите граждани (както в страната, така и зад граница), обезпечаване на сигурността на съюзниците, на световната икономика и международния ред“.

В началото на списъка с пречки за осъществяването на тези цели брукингските експерти поставят Русия и Китай. В надпреварата за „лошите момчета“ на планетата Земя те уверено изпреварват „бандитските държави“ от типа на Иран, Сeверна Корея и дори ИДИЛ, с които, съдейки по събитията в Сирия, САЩ се сражава с явна неохота.

„Сухопътната война придобива особена сложност – продължават авторите на изследването. – Това е характерно най-вече за ситуациите, когато бойните действия се водят в градовете или когато противникът се стреми да прикрие истинските си намерения. Пример за това са действията на Русия в Крим, когато полуостровът бе превзет с помощта на тайнствени „зелени човечета“. Войната на бъдещето може да бъде усложнена при употребата на химическо или даже ядрено оръжие. Затова САЩ трябва да бъдат готови за ситуация, в която ще им се наложи да приведат ред във всеобщия хаос и да оказват помощ на милиони хора.“

Изхождайки от тези съображения, ръководителят на брукингското изследване Майкъл О’Хенлън говори за постепенно съкращаване с *9*-+ на военните разходи, насърчавани от някои политически сили вътре в страната. Предлага се настоящият военен бюджет, който възлиза на 600 млрд. долара, в течение на няколко години да се увеличи до 625–650 млрд. долара. За да се избегне излишният натиск върху националната икономика, се налага за тези разходи да се „изцедят“ 3–4% от БВП на страната. Ще припомним, че при „късния“ Буш-младши и „ранния“ Обама този показател надхвърляше 5%.

„Разходите за отбрана в размер на 34% от БВП са напълно достатъчен за САЩ показател – обясни пред „Лайф“ директорът по политическите изследвания в Центъра за анализи на икономическата политика. – Нямам предвид обаче това бюджетът ни да бъде балансиран. Още няколко години разходите трябва да надвишават доходите. За да обезпечим по-бърз икономически растеж, доколкото това е възможно, ни е необходим дефицит. След това, когато всичко наистина е наред със заетостта на населението, ще вдигнем данъците. Възможно е да стане дума и за прогресивен данък. Това ще спомогне за намаляването на бюджетния дефицит, но не сега…“

00002a

Как Корея спаси икономиката на САЩ

„САЩ не могат да оставят на сегашното ниво финансирането на армията, още повече че то изобщо не зависи от равнището на военната им мощ – посочи пред „Лайф“ членът на Асоциацията на политическите експерти и консултанти, доцент от катедрата по политическа теория в Московския държавен институт по международни отношения Кирил Коктиш. – Става дума за това, че военното финансиране и военният бюджет на Съединените щати представляват стимулиране на икономиката и планиране на съответните производства. Затова военното лоби на САЩ е едно от най-богатите и стабилните. Естествено е то да лобира за увеличаване на военния бюджет. Смисълът тук най-вече е прагматичен: дай възможност на партньорите и спонсорите си да спечелят.“

В качеството си на „спонсори“ са гиганти като ВПК, както и американските Lockheed Martin, General Dynamics, Northrop Corporation, Raytheon и британският BAE Systems (влиза в топ 6 на най-крупните доставчици на министерството на отбраната на САЩ). Акциите на тези компании, както не е трудно да се досетим, растат не само с всяко нагнетяване на напрежението в Сирия или в която и да е друга точка на света, но и с излизането на отчети, подобни на брукингския. Ако говорим за същите тези General Dynamics, то техните акции реагираха умерено позитивно на неотдавнашния „плашещ“ доклад за силата на руския военноморски флот.

Експерти от току-що създадения през септември Институт по изучаване на военноморския потенциал на Руската федерация алармираха за „тежестта“ на новата подводница „Ясень“, която ще бъде сериозен проблем за американските подводни ловци от типа „Вирджиния“. Между другото те също се произвеждат от General Dynamics. Съществени загуби в активите на компанията обаче не се забелязват. И това не бива да буди учудване. Та нали този информационен фон е най-точният индикатор, че GD отново ще получи многомилионни контракти за „модернизация и разработка“. Впрочем тези дни американски финансови експерти прогнозираха ръст на акциите на General Dynamics от сегашните 154 долара до 200 долара към 2017 година.

„Ако говорим за „ценообразуване“, следва да помним, че не бива пряко да се сравнява китайският и руският ВПК с дейността на САЩ в тази област – коментира за „Лайф“ наблюдателят в областта на ВПК Дмитрий Юров. – Подходите са твърде различни. Експерти твърдят, че разработването и създаването на едно „изделие“ в Щатите би струвало 6 пъти повече от аналогично, но изработено в Русия. Американските консорциуми отдавна се научиха да изстискват пари от правителството и най-вероятно скоро няма да престанат да го правят. В Пентагона Русия официално е наричана „заплаха“. А това според мене означава, че в близка перспектива не може да става дума за съкращаване на военния бюджет на САЩ.“

Ако Русия печели от оръжие, то произвеждайки го, САЩ направо богатеят. Танковете, ракетите и бомбардировачите не могат да се затварят в банки, да се консервират и пазят в подземията на Пентагона за „черни дни“. Те трябва да бъдат употребявани и продавани на тези, които се нуждаят от тях, точно сега. А за целта е нужно да има войни. И колкото повече, толкова по-добре. Нищо лично – просто бизнес.

„Погледнете структурата на американската икономика, такива разходи за отбрана създават нови работни места – подчерта пред „Лайф“ експертът Кирил Коктиш от Московския държавен институт за международни отношения. – Естествено, за да сработи това стимулиране, по-нататък някъде трябва да има определено количество конфликти, където това оръжие да послужи. Като начин за стимулиране на икономиката военнопромишленият комплекс е основен за САЩ. Тази история е добре позната още някъде от 50–60-те години от мемоарите на един американски политик, който казва, че икономиката на САЩ е „тръгнала от фалита чрез Корея, която ни спаси“.“

Може ли икономиката на САЩ да съществува по друг начин?

В най-близка перспектива това може да стане ясно, в случай че в Белия дом се настани одиозният Доналд Тръмп. Но независимо от впечатляващия бизнес бекграунд на рижия милиардер шансовете за преминаване на САЩ в друго русло не бива да се считат за стопроцентови. Все пак едно е да гледаш към президентското кресло, друго – да се опитваш да седнеш в него. С голяма доза вероятност на Тръмп ще му се наложи да се откаже от имиджа си на покосяващ опонентите си шоумен и да се опита да намери компромис с тях. Още повече че в самите Щати очакват възможната победа на Тръмп да помогне за обуздаването на неимоверните апетити на Пентагона.

„Тръмп залага на бизнеса – казва експертът по геополитическите въпроси във вашингтонския Институт за световна политика Ендрю Лоуни. – Именно с помощта на бизнеса инвестициите му в Америка в различни области ще могат да завоюват доверие и в страните от Източна Европа. Така смята той.“

„Пентагонът е свикнал да харчи повече от всички, такава е ситуацията и сега – коментира друг американски експерт, директор по политическите изследвания в американския Център за анализи на икономическата политика. – В дадения момент обаче нашите военни разходи, макар и да се повишават, това не е съществено. Силен скок би могъл да се наблюдава след победа на Клинтън. От моя гледна точка такова развитие е нежелателно. Икономиката на САЩ трябва да процъфтява, отделяйки по-голямо внимание на социалната сфера и промишлеността. Не на военната.“

Мнението на експертите се потвърждава от споменатия в началото неотдавнашен секретен отчет на авторитетния изследователски център към BMI, с който се запозна „Лайф“. От него следва, че в случай на победа на Клинтън отношенията между САЩ и Русия видимо ще се влошат. И това дори спрямо сегашното положение – да си го кажем направо – не вещае никак безоблачно бъдеще.

Хилари, както и настоящият глава на Белия дом, залага на геополитиката и американската военна машина. Това според събеседника на „Лайф“ Ендрю Лоуни от вашингтонския Институт за световна политика е „в миналия век“.

Именно такова развитие на събитията обаче устройва много от влиятелните сили отвъд Океана. Затова не е странно защо в навечерието на „деня Х“, в рамките на акцията с неофициалното название „Да помогнем на бъдещия президент на САЩ“, Брукингският институт излиза с подобен отчет, обяснявайки необходимостта да се следва установената още по времето на приключването на студената война доктрина за ограничаване на Русия: „Да, ще се наложат икономии в социалната област; да, нашите войници ще продължат да умират на хиляди километри от крайбрежието на Америка. Но всичко това не е напразно, когато врагът е пред вратите ти…“.

Ясно е, че военният вектор от икономиката на САЩ може да се запази и с идването на власт на Тръмп. Но в този бизнес се въртят твърде големи пари, за да бъде допусната несигурност в утрешния ден. А за американския капитал-милитаризъм сигурността се крие единствено в първата в историята на САЩ жена президент Хилъри Клинтън.

А какво следва, ако армията на САЩ действително се нуждае от укрепване?

Ако отхвърлим версията с милитаристичното лоби и нарастващата опасност от Изток, остава един-единствен вариант, оправдаващ призивите за увеличаване на военния бюджет. Това е желанието на САЩ да защити Земята от нахлуване на извънземни. Но ние живеем в реален свят, където е трудно да се оспорва фактът, че американската армия е най-боеспособната на света.

Даже независимо от технологическото изоставане в някои от военните програми от руските им аналози (например подводната флотилия или изтребителите от пето поколение), в съотношението „качество – количество“ САЩ, както се казва, са напред с цяла планета. Затова за поддържането на статуса й не са й необходими никакви допълнителни финансови инжекции. Такава е обективната реалност.

Например американците притежават на въоръжение около девет хиляди танка М1 „Абрамс“. Макар да не са без недостатъци, тези машини са едни от най-добрите в своя клас. Към това трябва да се прибави и фактът, че техните екипажи неведнъж са участвали в най-горещите военни конфликти, където се лее кръв, а бронята се пука. За да сме искрени, трябва да признаем, че „бронята“ на американците не се „пука“ чак толкова често. За сравнение въоръжените сили на Китай имат „в наличност“ едва 500 съпоставими по клас танкове на американските машини Type 99.

А в строевите части на руската армия през текущата година могат да се преброят едва 350 единици Т-90. Още около 200 такива танка се намират на съхранение.

Красотата и гордостта на американската военна машина са самолетоносачите. Корабите от този клас на въоръжение на ВМС на Щатите са точно десет. Толкова имат и конкурентите им. Всички, взети заедно. При това, по правило, самолетоносачите им са непълноценни, способни да извозват само вертолети. Впрочем за вертолетите. Всички армии в света имат на въоръжение почти 8,5 хиляди ударни хеликоптера. 6,5 хиляди от тях са белязани с петолъчните звезди на ВС на САЩ.

Струва си да се отбележи и такъв немаловажен факт като нивото на военна подготовка на войниците и офицерите. Това ниво американците тренират от средата на миналия век навсякъде по света, грижливо „облитайки“ своя континент, както и съюзническата им Австралия, и „аполитичната“ Антарктида.

Очевидно пингвините засега не се нуждаят от демокрация.

По материали на Иля Буяев, life.ru , Превод за ГЛАСОВЕЕлена Дюлгерова


Свързана статия: Сатаната в лицето на демокрацията / Илюминати и Череп и Кости (ВИДЕО)


loading...

Последни от Свят

Отиди Горе