Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

Бежанци, пришълци или нашественици

в България


Как биха изглеждали новините от Харманли, ако използваме истинските думи

Онзи ден по радиото слушам игриво представяне на детска книжка някаква. Тя била с дървени корици, следователно това не били корици, а дървеници!? Децата много обичат подобни игрички с думичките, а и сигурно те развиват езиковата им интелигентност чрез т. нар. вербална когнитивна стимулация.

Обаче подобна когнитивна стимулация в сериозна ситуация може да превърне възрастните в беззащитни деца. Точно това става с думата “бежанци”, когато се използва за млади и здрави афганистанци, които нахлуват с десетки хиляди през южната ни граница. За да водим смислен разговор по темата, трябва да боравим с точните думи. Това не е детска градина и няма никакви корици – дървеници. Крайно време е да се научим да говорим като възрастни.

Думата “бежанец” автоматично поражда съжаление и състрадание. На бежанеца по принцип трябва да се помага. И обратното – всеки, който не помага на бежанеца, а го държи затворен в лагер, е лош човек. Това внушава самата дума.

Но пък бежанци ли са младежите, които идват от Афганистан и чак от Пакистан? Те не са подгонени от кървави пълчища, а просто са тръгнали да се преселват в по-тучните ловни полета.

Неутралната дума е “преселник” или “мигрант”. Но те не са просто мигранти, защото минават границите незаконно, режат и събарят оградите, промъкват се тайно през гори и дерета, за да пристигнат там, където не са канени и не ги щат.

И Меркел вече не ги ще, защото бъркат в гащите на девойките по басейните. И защото ще загуби изборите догодина.

Това не са нито бежанци, нито мигранти, а нашественици. Тази дума означава, че идват нежелани и насила. Нашественици.

За бежанци можем да приемем сирийците, които бягат от войната. Някои авторитети смятат, че според международните правила те са бежанци само докато си стоят в Турция, а тук вече са пришълци. Но аз все пак им давам аванс, защото много са страдали и в родината им не е останал камък върху камък. Разбира се, щом един бежанец прибегне към насилие в чужда държава, той също става нашественик.

Та ето как биха изглеждали новините от Харманли, ако използваме правилните думи:

“Нашественици в Харманли вдигат бунт

Стотици нашественици от лагера за нашественици в Харманли се сблъскаха с полиция и жандармерия няколко дни след поставянето на обекта под карантина, съобщи Би Ти Ви.

Нашествениците хвърлят камъни, в лагера гори пожар. Към центъра за нашественици са изпратени полицейски подкрепления и пожарникари…”

Звучи доста различно, нали? И е много по-близо до истината, защото не предизвиква фалшиво умиление и гузна съвест. И не внушава, че полицията е виновна по подразбиране. А и хуманитарните грантоеди някак си няма да са убедителни, когато се оплакват: “Грубо отношение към нашествениците”.

Ето и други заглавия: “Ранените в Харманли полицаи: Нашествениците бяха тръгнали да убиват”, “20-годишният нашественик Бахир е запалил националния флаг в Харманли”, “Нашествениците карали бежанците да се бунтуват също, те отказали”.

И така нататък, и така нататък.

Или ето как изглежда всичко в международен план: “Бунтът на нашествениците в Харманли бил част от атаки на нашественици в лагери в цяла Европа. Българските безредици са били координирани с тези в Гърция, Италия и Франция. Това е докладвал зам.-шефът на ДАНС Олег Петков…”

Виждате как точната дума веднага променя смисъла на новината. Тя ясно разграничава афганските нашественици от невинните сирийски бежанци, които са отказали да участват в бунта и дори предпазили българския персонал.

Бежанци срещу нашественици – това ясно показва, че двата типажа не са едни и същи, а са коренно противоположни и не трябва да ги слагаме под един знаменател. В противен случай истинските бежанци също се оказват виновни.

Тези нашественици имат характерни особености. Трябва да е ясно, че в Афганистан и Пакистан се проповядва доста войнствен ислям, за който нашествието в земите на неверниците е благородно дело със завоевателен характер. По принцип тези млади хора са така възпитани, че са на една ръка разстояние от джихада. Мястото им изобщо не е в Европа.

Добре би било да знаем какви са точно афганистанците – пущуни, таджики, хазари, узбеки или туркмени, защото това са различни народи с доста различни обичаи.

Ако са узбеки и таджики, то техните мирни и тихи родини са там, от другата страна на афганската граница. Там би трябвало да ги приемат с отворени обятия. Пущуните пък са винаги добре дошли в Пакистан. Но истината е, че всички вкупом са тръгнали да завоюват Европа, а Европа се спасява поединично.

На тяхната възраст ние, от моето поколение, карахме задължителна служба в армията, заклевахме се във вярност към родината и наистина бяхме готови да се бием, за да я защитим.

Ако се наложи, щяхме да сме готови да умрем. Слава Богу, не се наложи. Но като гледам тези милиони млади, здрави и енергични хора, които нахлуват в Европа, се питам – защо те не воюват за своите родини? Ако те се биеха за своята държавност, вместо да бягат, Сирия щеше да е мирна и щастлива. Афганистан също. Вместо това те са тръгнали да превърнат Европа в Афганистан. И вече постигат успехи.

Затова казвам, че когато положението става напечено, трябва да използваме точните думи. Нашественик. Къде е мястото на нашественика? Там, откъдето е тръгнал.

Валери Найденов, 24часа

loading...

Последни от България

И така всичко е ясно?

Помните ли? Преди изборите за президент НС скалъпи нова „Временна анкетна комисия
Отиди Горе