Българският избор е Москвич, а не Мерцедес

в България

Свалям шапка на Борисов. Той успя да убеди над 1 млн българи, че олигархично-мафиотският модел на управление е по-добър от промяна. Българите не припознаха промяната. БСП, „Да, България” и „Нова република” не откриха нормалните думи, с които да обяснят какво точно предлагат. А неизвестността плаши.

Борисов би с ясното си говорене. Било примитивно, било грубовато – но го разбират. Посланието му бе кратко: Това сме ние, знаете ни, а другите не ме интересуват.

Стабилност над всичко. Никой от избирателите на ГЕРБ не се замисля, че продължение на досегашната политика означава да си останем там, където бяхме досега: последното място по всичко в ЕС. И първо по корупция, смъртност, болести, неграмотност, употреба на дрога, тютюнопушене и пр. В неделя вечерта по хърватска телевизия в новините са съобщили: В най-бедната страна в ЕС се проведоха предсрочни парламентарни избори. Можете ли да го опровергаете? Тогава не се сърдете на моя коментар.

Борисов записа името си в историята, извън всяко съмнение. Трети път ще прави правителство, след като две са си отишли предсрочно. Не съм сигурен, но предполагам, че през последните 50 години не е имало такъв случай в Европа. А и в света…

Резултатите и моделът, който печели, много наподобяват модела в Русия. Мафиотизиране плюс национализъм и мантра „стабилност”. Дълго живеем в такава среда и сме свикнали. Това е нещо като боклуците по улиците и пътищата и неизмазаните къщи, но на нас те не правят впечатление. Ние живеем с тях, какво като чужденците изпадат в културен шок от гледката.

Честно казано в лицето на ГЕРБ хората избраха стария Москвич пред лъскавите коли зад витрината. По-добре врабче в ръката, отколкото орел в небето. Тази философия работи у нас. Големите мечти не са ни по ръста…

Ще има много анализи, коментари и обяснения на резултатите. Ще чуем дежурните глупости, че: „по същество спечелихме”, „резултатите ни са по-добри от предишните избори”, „получихме доверие”, „избирателят не ни разбра” и пр. Това е нелепо. Всички, които са извън борда на парламента, са ударени тежко. Някои дори ще се разпаднат и ще се стопят в мъглата.

Три са основните изводи от тези избори:

1. Избирателите на Борисов не се плашат от наложения модел. Не им трябват реформи, нито борба с корупцията, стига да не им спират турските сериали, мачовете и кифлите от реалити шоутата.

2. Над 2,5 млн българи в чужбина (някакво изключение е Турция) не се интересуват какво става тук. Доказва го фактът, че само десетина процента от тях гласуват.

3. Близо половината от избирателите в България игнорират вота. Те са демотивирани, не вярват на никого и в нищо, мразят политиката и политиците. Протестират с мълчание, а всъщност се самонаказват.

И трите извода обслужват победителите. Да убедиш, манипулираш и уплашиш оскотели, нискообразовани, неинициативни, некреативни, зависими и колебливи хора е къде-къде по-лесно от това да се доказваш пред енергични, жадни за победа и доказване личности. По-добре Москвич в двора, отколкото Мерцедес у съседа.

По-добре мизерни помощи и пенсии редовно, отколкото битка с конкуренцията на пазара и несигурни печалби. По-добре магистрали и саниране с откраднати милиони и съмнително качество, отколкото труден контрол и трудна борба с корупцията. Борба с корупцията означава конфликт с прокуратура, НАП, МВР и пр., което е сигурно главоболие, че и шамари.

Избиратели на ГЕРБ може и да ми се обидят, но гласуването за Борисов и компания започва през последните години с едни 200 000 сигурни гласа. Това са гласовете на администрацията, общините на ГЕРБ, бизнесът, който е зависим от ГЕРБ.

Освен това с Москвича можеш да пренасяш тухли, вар, хоросан, дини, картофи, царевица, фураж и пр. И няма да ти го откраднат. А Мерцедеса тия качества не ги притежава… Москвичът е сигурен, а за Мерцедес се искат усилия, последователност и дори воля. (Изключвам мутрите и мафиотите.)

Борисов доказа за пореден път, че продължава да влачи като локомотив хора с оскъден потенциал. И да стимулира у тях преданост, като у любимите си каракачанки.

Това не е обидно за тях, защото те друг шанс нямат. Това е лидерско умение. Някои могат да сравнят положението със Стокхолмския синдром, но няма да са прави. При Стокхолмския синдром жертвите се влюбват в насилника без да осъзнават това. Те жадуват милостив жест, благосклонен поглед… Отношението към Борисов е съзнателно, предварително обмислено, при това в условие на критики към него. Това го прави доминиращ. Незаобиколим. Дори с мафията, Пеевски и Доган, съмнителните обществени поръчки около него. И знаете ли защо? Защото много българи искат да се корумпират и да се облажат от властта, а не да променят живота си към нормалност.

Да, ще преглътнат и този път модела #Кой, защото Борисов го търпи, развива и усъвършенства. И защото не знаят какви са ползите от това да го няма.

Милионерът Ходорковски, на когото бизнеса в Русия бе сринат, а самият той пратен в затвора за 7 години, заяви онзи ден, че Путин най-вероятно ще управлява безоблачно до 2024 г. Такива били нагласите и търпимостта към „феодално-мафиотския модел на управление”. Тогава щял сам да се оттегли. Но щял да има и проблем – къде да се скрие, за да оцелее.

Струва ми се, че Бойко Борисов има потенциал да си постави същият хоризонт.

На някои десни формации, както и на БСП това няма да им хареса. Но никой от тях не си дава сметка, че много малка част от българите в България са „видяли” и „пипнали” демокрацията. На тях им стигат виковете „Бъл-га-ри – ю-на-ци”, русофилията покрай 3 март и спомените за соца и Бай Тошо. Същинско раздвоение на личността: искат си „Москвича”, бригадирското движение и Съветския съюз, но децата и внуците им да са в САЩ, Франция, Англия, Германия, Италия, Холандия, Швеция…

Посочихме си президент, посочихме си и премиер. Все генерали. А Слави, дето подведе маса народ с референдума, да си гледа шоуто. Все едно дали се уплаши или го купиха…

Борисов си е научил урока. Ще ни гледа от джанката и ще си къса от нея колкото иска, защото вече няма и кой да му тегли един бой.

Огнян Стефанов,
FROG NEWS

Последни от България

Отиди Горе