Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

7 неща, които не знаем за Мосул

в Свят


Неотдавна иракското правителство обяви, че започва сериозна операция за изтласкване на ДАЕШ от северния град Мосул. В освобождаването на града участват иракската армия, Пешмерга (армията на Иракски Кюрдистан), бойци от сунитските племена и шиитски войници, предвождани от 9-та дивизия на армията на Ирак.

Какво прави Мосул толкова важен град?

1. От гледна точка на Близкия изток, Мосул е един голям град. Преди да попадне в ръцете на ДАЕШ, населението му наброява около 2 милиона души – за сравнение, в Багдад живеят около 6 милиона, а в Басра около 2 милиона. Откакто бе превзет от ДАЕШ, стотици хиляди души напуснаха града и сега там вероятно живеят около милион или милион и половина души. Така че той си остава един голям град. За сравнение, само 4 американски града имат над 2 милиона жители, като петия по население град е Филаделфия с 1,5 милиона жители. Така че под владението на ДАЕШ, по население Мосул се е превърнал от Хюстън в нещо като Остин или Филаделфия.

2. Мосул е съвременният наследник на древния град Ниневия, който се е намирал в същия район. Той е основан преди около 8000 години, а през третото хилядолетие пр. Хр. се превръща във важен център. В древността тези земи са били люлка на цивилизацията, писмеността, изкуството, държавното управление и науки като астрономията. През VII век пр. Хр. Ниневия става столица на процъфтяващата Асирия по време на царуването на Сенахериб, който завладява Вавилон и Палестина. Тогава градът се превръща в привлекателен център. Именно Ниневия е мястото, където библейският пророк Йона е изпратен, за да предаде на народа, че градът ще бъде разрушен заради неговите грехове (първият път, когато е изпратен с това послание, Йона решава да поеме в обратната посока и се отправя към Таршиш, за да избяга от своето божествено назначение, но се изправя пред мощна буря). През 612 г. пр. Хр. Ниневия е завладяна от вавилонците и мидяните и загубва своето значение за древния свят.

3. През VI век Мосул е под владението на умаядите и абасидите. Той е средище на арабската музика, тук живее и известният певец и поет, любимец на арабския свят, Заряб. Двуезичният жанр мувашах (средновековна арабска поетична форма) е повлиян от сирийската християнска църковна музика. (Християните са значителна част от мюсюлманския Мосул). През XI и XII век градът е център на властта на средновековната държава на атабеките, основана от Нур ал-Дин Занги. Той се сражава с кръстоносците, но не успява да си върне Палестина. Тук трябва да отбележим, че след като Мосул попадна в ръцете на ДАЕШ през лятото на 2014 г., ислямският „халифат“ доби много интересна географска прилика с държавата на зангидите, която също обхваща Мосул и Алепо, но не и Дамаск.

4. Мосул е разположен на някогашния важен търговски път от Индийския океан, през Персийския залив и долината на река Тигър до Алепо в Сирия и оттам към Средиземноморието, съответно към Триполи и Искендерун (Александрета). Историкът Петер Слуглет споделя, че през втората половина на XVI век, когато португалците установяват контрол над Индийския океан, търговските пътища по суша – от Индия, през Афганистан и Иран, биват възродени. Керваните се отправяли към Багдад през Керманшах, а после поемали на север към Мосул и след това към Алепо. Те пренасяли пипер, памучни платове от Индия и коприна от Иран. По това време шикалките от дъбовите дървета се използвали за обагряне на платове. През XVII в. от Мосул се изпращали около 12 000 камилски дисаги с шикалки към Алепо, а оттам към Европа.

5. След Първата световна война и разпада на Османската империя съдбата на Мосул и това на коя от нововъзникналите държави той принадлежи е неясна. Петролните находища около града засилват още повече апетитите. Освен това, населението му е много смесено, като там живеят туркмени, кюрди и предимно сунити. Република Турция проявява интерес към териториите на Мосул. Французите, които упражняват влияние в Сирия, също са заинтересовани. Обществото на народите извършва проучване за идентичността на жителите на Мосул, чиито резултати сочат, че градът е етнически многообразен, космополитен и многоезичен. Англичаните успяват да убедят французите да им отстъпят колониалното влияние над Ирак, а пред Обществото на народите изтъкват аргумента, че Мосул е икономически жизненонеобходим на Багдад.

6. През 1939 г. ираксият крал Гази умира в автомобилна катастрофа. Дали това е било злополука или умишлено предизвикан инцидент остава загадка и до ден-днешен. По това време мнозинството иракчани вярвали, че това е дело на британските тайни агенти. Когато консулът на Великобритания в Мосул, Джордж Монк-Мейсън излиза пред хората да обясни, че неговата страна не носи отговорност за случилото се, тълпата обезумява и убива консула. Мосул е люлка на арабския национализъм и този не остава изолиран случай. Великобритания не само е управлявала Ирак и в частност Мосул по брутален колониален начин, служейки си с редовни бомбени атаки, но освен това участва в предаването на Британския мандат в Палестина, заедно с едномилионното му палестинско население на израелските заселници. Тогава палестински учители, които не могат или не искат да работят в Палестина се преместват да работят в Мосул и оказват влияние на много свои ученици. Ето защо убийството на британския консул е знак за недоволството на народа от британската хегемония над Ирак и региона. През 1958 г., 19 години по-късно, иракската революция прекратява британското влияние, а марионетният министър-председател е убит.

7. В последните десетилетия жителите на Мосул преминаха от националистическото, секуларно и еднопартийно управление на БААС, доминирано от сунити (от 1968 до 2003 г.), през американската окупация (2003-2011 г.) до управлението на Нури ал-Малики, в чието правителство има предимно шиити. Сетне, през 2014 г. фундаменталистите от ДАЕШ превзеха града. Ето кой е управлявал през последните десетилетия провинцията Ниневия, от която Мосул е част:

  • 1979-2003 г. – Поддръжници на партията на Саддам Хюсеин БААС
  • 2003-2004 г. – ген. Дейвид Петреъс – бивш директор на ЦРУ и ръководител на операциите в Афганистан и Ирак
  • 2004-2009 г. Дураид Кашмула
  • 2009 г. – Атил ал-Нуджайфи – сунитски националист
  • 2014 г. – досега – „халиф“ Абу Бакр ал-Багдади – лидер на Ислямска държава в Ирак

Превод: Антоанета Киселинчева
Източник: a-specto.bg

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto


Проклятието на Кадафи се сбъдва със страшна сила при това. . . . . . .


loading...

Последни от Свят

Отиди Горе