2017: Шоуто на Слави, или как правителството пада 1 ден след избора си…

в България


Представете си следната ситуация след мажоритарни избори:
ГЕРБ – 125
БСП – 75
ДПС – 40
Парламентът започва работа, избира председател, избира правителство.
В правителството влизат 15 човека – най-видни гербери, които преди това са станали депутати.
В момента на избора на правителството, броят депутати на ГЕРБ пада на 110, а тези на БСП и ДПС стават 115.
По предложения закон на Мая Манолова, следва частичен избор. Той ще осигури нови депутати в срок около 2 месеца.
Т.е. 2 месеца правителството ще бъде без мнозинство в парламента. Тук ще има конституционен спор колко ще е общият брой депутати. Ще трябва да се пита КС. Досегашната практика е общ брой депутати да е общият брой реални депутати. Т.е. временно парламентът е по-малък. Т.е. за времето от клетвата на правителството, до полагането на клетва на новите депутати, парламентът е по-малък. Т.е. ако в тази посока е решението на КС, ще излезе че на първия ден след клетвата, БСП и ДПС внасят вот на недоверие и със 115 на 110 гласа, свалят правителството 🙂 После със 115 на 110 гласа си избират ново правителство 🙂 Докато са в оставка, министрите от старото, не могат да се върнат като депутати и да оправят мнозинството.
Възможно е и обратно тълкувание. Общият брой депутати си остава 240, просто 15 липсват. Тогава БСП и ДПС не могат да сменят правителството, защото им трябват 121 гласа. Но със 115 на 110 могат да уволнят Цецка Цачева и да си сложат свой председател. Могат да сменят състава на всички парламентарни комисии. И най-важното – могат да гласуват закони! Парламентът ще може да гласува закони, с които да командва правителството и то ще трябва да изпълнява.
И стигаме до най-интересната част – частичният избор. На тях управляващата партия ще трябва да се яви с абсолютни аутсайдери, защото титулярите вече са станали депутати. Т.е. ще трябва да извади нови кадри, които никой не познава. Тези хора имат огромен шанс да загубят частичните избори. Особено там, където разликата е била малка. Просто другият кандидат ще е вече известен от предните избори. Отделно и на частични избори активността е по-ниска.
Така спечелилата изборите партия, може да се окаже без мнозинство дори след частичния избор 🙂
Забележете, че в началото е даден огромен бонус на победилата партия, който изобщо не е сигурен. При сегашната система, ГЕРБ вкара 84 депутати, а след 2 години управление, се очаква да получи максимум 70-75. Но с отчет на загубата на гласове и преразпределение към водещите (и регионалните) партии, допускаме, че се получава самостоятелно мнозинство. Също допускаме минимален състав на правителството от само 15 души, реално то е повече. Също допускаме, че нито един друг депутат няма да заеме никакъв друг държавен пост. Всъщност се заема. Има комисии и агенции, по-важни от министерства. Новата власт винаги ги заема, и постовете се поемат от активисти, които са били депутати. Например Комисията по енергийно и водно регулиране, Комисият по конкуренция, Комисията по финансов надзор и пр. Всяка нова власт трябва да назначи няколко десетки висши чиновници, и естествено ги подбира сред депутатите. А те са депутати, за в случай, че останат в опозиция, да не са напълно „капо“. При мажоритарен избор обаче, всяка загуба на депутат, води до нов избор, и до разклащане на мнозинството.

Фактически, за да не се получи подобен абсурд, следва победителят да има възможността да отдели поне 40-50 депутати, без да загуби мнозинството. Това означава победителят да има минимум 145-150 гласа. Така като отдели 40-50, ще остане с крехко мнозинство от 1-2 гласа спрямо опозицията. Но ако след това загуби частичните избори, то мнозинството ще падне, и фактически ще трябва да се тръгне на предсрочни избори.

Разбираемо е, че 140-150 гласа много трудно ще се постигнат, дори с мажоритарна система.

Т.е. само след няколко месеца ще гледаме шоуто (на Слави). / ГН

loading...