100 години от рождението на Джон Ф. Кенеди – Последният Президент на САЩ

в Свят


“Самата дума ,,тайна“ е отвратителна в едно свободно и отворено общество… каквото сме всъщност и в исторически план… се дистанцираме от разни тайни общества, тайни заклинания… и тайни разработки. Защото сме противници на световния… монолитен и безмилостен заговор. Това е система, която мобилизира… огромни човешки и материални ресурси за построяването на една плътна и високоефективна структура. Всички планове и подготовки остават скрити. Всички грешки са погребани дълбоко. На дисидентите са запушвани устите. Не се правят разходи, слуховете се заглушават, няма разкрити тайни.“

Джон Ф. Кенеди – Последният Президент на САЩ

 

Джон Фицджералд Кенеди – 35-ият президент на САЩ, е роден на 29 май 1917 г. Често името му се изписва като JFK (Джей Еф Кей). Убит е в Далас на 22 ноември 1963 г.

Джон израства в католическо ирландско семейство; баща му е крупен бизнесмен, дипломат и политик. Джоузеф Патрик и Роза Елизабет Кенеди имат девет деца – четири момчета и пет момичета.

През 1936 г. Кенеди постъпва в Харвардския университет, който завършва с отличие. По времето на учението си се увлича по футбола, но получава травма в гърба, която го безпокои през целия му живот, и се налага да се откаже от спорта.

Джон Кенеди участва в боеве по времето на Втората световна война; служи във военноморския флот в Тихи океан, където стига до званието „лейтенант“. Торпедният катер, който командва той, е протаранен от японски есминец на 2 август 1943 г.; младият офицер участва в спасяването на членовете на екипажа, за което получава медал „Пурпурно сърце“, медал от ВМФ и от Морската пехота; след войната Кенеди работи малко като журналист, но под влиянието на баща си решава да влезе в голямата политика.

Кариерата му започва през 1946 г., когато е избран за член на палатата на представителите в американския конгрес от Демократичната партия.

През 1952 г. Джон Кенеди се кандидатира за сенатор и побеждава своя конкурент от Републиканската партия, преизбират го през 1958 г. Той е член на сенатския комитет по труда и общественото благосъстояние, а от 1957 г. – на влиятелния комитет по външните работи.

На 13 юли 1960 г. Демократичната партия официално издига Кенеди за кандидат-президент. На 8 ноември 1960 г. той изпреварва кандидата на Републиканците – Ричард Никсън, и става най-младият президент в историята на САЩ и първият президент – католик. Клетвата на Кенеди е на 20 януари 1961 г.

Планът на действията на президента е наречен програма на „новите рубежи“. При неговото управление Конгресът одобрява създаването на Корпуса на мира, вдига се минималната работна заплата, либерализира се социалното застраховане и се приема законът за жилищното строителство, за помощ на бедстващите райони в страната, за преподготовката на работническата сила и изплащането на помощи за временно безработни. По времето на Кенеди е направена огромна крачка в усвояването на космическото пространство – задействана е програмата „Аполо“. Що се отнася до комунизма, президентът провъзгласява доктрината за „гъвкавото реагиране“. Но той одобрява намесата на САЩ в гражданската война в Южен Виетнам и по неговото време са разпалени Берлинската и Карибската криза.

В края на 1963 г., готвейки се за предстоящите избори, президентът започва серия от пътувания в страната. На 21 ноември 1963 г. той пристига в Тексас. На следващия ден кортежът му тържествено преминава по улиците на Далас, след това завива на Елм стрийт, където точно в 12,30 часа, пред голяма тълпа от хора, събрали се да поздравят президента, прогърмяват изстрели.

Според официалната информация изстрелите са три. Първият куршум улучва Кенеди в гърба и излиза през шията му. Този куршум става причината за раняването на губернатора на щата Тексас – Джон Конели. Вторият куршум попада в главата на Кенеди и той е смъртоносен. След пет минути той е закаран в Парклендската болница, където умира. На 22 ноември е обявена смъртта на президента; губернаторът Конели оцелява.

За убийството на Кенеди е арестуван 24-годишният Ли Харви Осуалд, бивш морски пехотинец. След два дни той е разстрелян в полицейския участък в Далас от Джек Руби. По непотвърдени данни Руби е свързан с мафията.

Джон Кенеди е погребан на 25 ноември 1963 г. във Вашингтон.

Убийството разследват ФБР начело с шефа си Джон Е. Хувър и комисията на Уорън, която публикува резултатите си през 1964 г. Комисията остро критикува ЦРУ, ФБР и полицията в Далас, че не са предотвратили убийството на президента. Тя заключава, че не е имало заговор срещу Кенеди, в което американската и световната общност се съмняват.

Постоянно възникват нови версии за причините за убийството

Според една от тях Кенеди е убит заради обявената от него война с организираната престъпност; друга сочи, че причината е в позицията на Кенеди към войната във Виетнам – три дни след убийството Линдън Джонсън отменя директивата му за извеждане на американските войски от Виетнам и след като става президент през 1964 г., увеличава американското военно присъствие там. Някои изследователи смятат, че Кенеди е убит заради опита му да отслаби всемогъщото ЦРУ. Други – че зад убийството стои всемогъщият Джон Е. Хувър, шефът на ФБР, който бил приятел на Линдън Джонсън и има твърдения, че действал в интерес на мафията.
Има и хора, които свързват причината за убийството на президента с неговия интерес към НЛО и извънземните.

Джон Кенеди е притежател на Пулитцеровата награда през 1957 г., която получава за биографичната книга „Профили на мъжеството“.

С Жаклин Бувие Джон се запознава през 1952 г. От брака й с нея му се раждат четири деца, две, от които умират малко след раждането.

Карибската криза

Управлението на Кенеди е свързано с Карибската криза – периода на напрежението и противопоставянето между Съветския съюз и САЩ, след като през октомври 1962 г. Съветският съюз разполага ядрени ракети в Куба.

Карибската криза продължава 13 дни. Напрежението между САЩ и Съветския съюз е толкова силно, че всяка грешка можела да предизвика ядрена война в света. Разполагането на ядрени ракети в Куба се смята за авантюра на правителството на Никита С. Хрушчов. През 60-те години САЩ има сериозно предимство в областта на ядреното оръжие. През 1961 г. американски ракети с ядрени бойни глави са разположени в Турция, близо до границите със Съветския съюз. Хрушчов сметнал американските ракети на брега на Черно море за заплаха, затова предприема ответен удар – тайното разполагане на ядрени ракети в Куба.

След като научава за съветските ракети в Куба, американското правителство създава военноморска блокада около острова; тогава блокадата се смятала за обявяване на война.

Дипломатическите преговори се водят напрегнато и светът е в тревога.

Резултатите от преговорите

– Съветският съюз извежда ракетите си от Куба;
– САЩ изваждат ракетите си от Турция и се отказват от опита си да нахлуят в Куба.

Карибската криза едва не става причината за Трета световна война; тя показва цялата опасност от ядреното оръжие и недопустимостта му да се използва в дипломатическите разговори.

През 1962 г. САЩ и Съветският съюз се договарят да прекратят ядрените си опити във въздуха, под вода и в космоса.

След Карибската криза е създадена пряка телефонна връзка между Вашингтон и Москва.

loading...

Последни от Свят

Отиди Горе